The purpose of this article is to trace the spread of the Prologue texts from the Turnovo cycle in six Romanian manuscripts from 15th–17th centuries containing Prologue in Verse. Four of them are from the collection of Dragomirna Monastery and two are kept in the library of the Romanian Academy of Sciences. Brief archeographical data on these manuscripts are given. Finally, the texts of the Prologue lives of St Petka Tarnovska, St Ivan Rilski, St Hilarion Maglenski and St Michael the Warrior are published. The comparison of the text of Prologue lives in the studied Romanian manuscripts with the text of the Turnovo manuscripts shows that they are very close to each other. The spread of Prologue texts from the Turnovo cycle in the Romanian literary tradition after the end of the 14th century is an important proof of the close spiritual and literary relations between the Bulgarian literary centers and the Romanian principalities.
Георги Петков (Пловдив, България)
gpetkovv@abv.bg
Б е г у н о в, Ю. К. Творческое наследие Григория Цамблака. Велико Търново, 2005.
Б о г д а н о в и ћ, Д. Две редакције стиховног пролога у рукописној збирци манастира Дечана. – В: Упоредна истраживања. Т. 1. Београд, 1975, с. 35–72.
Ж у к о в с к а я, Л. П. Текстологические и лингвистические исследования Пролога (избранные византийские, русские и инославянские статьи). – В: Славянское языкознание. IX Международный съезд славистов. Киев, сентябрь 1983 г. Доклады советской делегации. Москва, 1983, с. 110–120.
И в а н о в а, Кл. Агиографската продукция на Търновската книжовна школа (Автореферат на дисертация за получаване на научната степен „Кандидат на филологическите науки“). София, 1979.
К а л у ж н я ц к и, Е. Съчинения на Българския Патриарх Евтимий (1375–1393). Съст. и послеслов Д. Кенанов. Велико Търново, 2010.
К о ж у х а р о в, Ст. Проблеми на старобългарската поезия. Т. 1. София, 2004.
М и х а и л а, Г. Разпространение на писмени паметници, посветени на живота и делото на Константин-Кирил и Методий в Румъния. – В: Константин-Кирил Философ. Доклади от симпозиума, посветен на 1100-годишнината от смъртта му. София, 1971, с. 127–135.
П е т к о в, Г. Из ръкописната сбирка на манастира Драгомирна (Румъния). – Старобългарска литература, 8 (1980), с. 50–67.
П е т к о в, Г. Неизвестен текст на малката вечерня от службата на Петка Търновска. – Литературна история, 7 (1981), с. 50–67.
П е т к о в, Г. Стишният пролог в старата българска, сръбска и руска литература (XIV–XV век). Археография, текстология и издание на проложни стихове. Пловдив, 2000.
П е т к о в, Г. Цамблаковото Мъчение на Йоан Нови Сучавски – нов агиографски ракурс за мъченичеството. – В: Цамблакови четения. 600 години от избирането на Григорий Цамблак за Митрополит Киевски и Литовски. 15–17 ноември 2015. Велико Търново, 2019, с. 68–80.
П е т к о в, Г., М. С п а с о в а. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 1, месец септември. Пловдив, 2008.
П е т к о в, Г., M. С п а с о в а. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 2, месец октомври. Пловдив, 2009; Т. 3, месец ноември. Пловдив, 2009.
Р а д у л о в и ћ, М. Пролошка житиjа Св. Саве и Св. Симеона и њихови стихови. – Црквене студиjе, 16 (2019), № 1, с. 477–490.
Р о м а н с к и, Ст. Влахобългарски ръкописи в Лвовската университетска библиотека. – Периодическо списание на БКД, 71 (1911), № 9–10, с. 587–610.
Р у с е в, П., А. Д а в и д о в. Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература. София, 1966, с. 90–109.
С п а с о в а, М. Беседа 5 от Златоустовия Шестоднев по Зогр19 и Рм4/2 (Два неизвестни превода, или две версии на един и същи превод?). – В: Преславска книжовна школа. Т. 21. Шумен, 2021, с. 42.
Т а с е в а, Л. Стишният пролог във Великите чети-минеи за месец март. – In: Viset sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. София, 2016, с. 420–439.
Т и х о в а, А. Местоименната система в Търновската редакция на Стишния пролог. Шумен, 2020.
Т о д о р о в, Ил. Из ръкописната сбирка на манастира Путна. – В: Старобългарска литература, 10 (1981), с. 71–87.
Т у р и л о в, А. А. Межславянские культурные связи эпохи Средневековья и источниковедение истории и култьтуры славян. Москва, 2012.
Ч и с т я к о в а, М. В. Текстология вильнюских рукописных прологов: сентябрь–ноябрь. Вильнюс, 2008.
Ч и с т я к о в а, М. В. О редакциях церковнославянского Пролога. – SlavisticaVilnensis. Kalbotyra, 58 (2013), № 2, с. 35–58.
Ч и с т я к о в а, М. В. О южнославянских переводах Стишного пролога. – В: Scala paradise. Академику Димитриjу Богдановићу у спомен. Београд, 2018, с. 437–455.
Я ц и м и р с к и й, А. И. Мелкие тексты и заметки по старинной славянской и русской литературам. –Изв. ОРЯС, 21 (1916), № 1, с. 193–261.
I u f u, I. Mănăstirea Moldovița – centru cultural important din perioda culturii române în limba slavona (sec. XV–XVIII). – Mitropolia Moldovei şi Sucevei, 29 (1963), № 7–8, p. 428–455.
I u f u, Zl. Manuscrisele slave din biblioteca și muzeul mănăstirii Dragomirna. – Romanoslavica, 13 (1966), p. 189–202.
L ă u d a t, I. D. Nicodim, élève et continuateur spiritual d’Euthyme de Tărnovo. – В: Търновска книжовна школа. Т. 2. Велико Търново, 1980, с. 169–176.
M i h a i l, Z. Catalogul manuscriselor slavo-române și slave din Biblioteca Academiei Române. Vol. 3, partea I-a. București, 2018.
N a u m o w, A., A. K a s z l e j. Rękopisy cerkiewnosłowiańskie w Polsce. Katalog. Przy współpracy E. Naumow i J. Stradomskiego. Kraków, 2004.
P a n a i t e s c u, P. P. Manuscrisele slave din biblioteca Academiei RPR.Vol. 1. București, 1959.
P a n a i t e s c u, P. P. Catalogul manuscriselor slavo-române și slave din Biblioteca Academiei Române. Ediție îngrijită de D.-L. Aramă și revizuită de G. Mihăilă. Cu o prefață de G. Ștrempel. Vol. 2. București, 2003.
T u r d e a n u, E. Le Métropolte Anastase Crimca et son oeuvre littéraire et artistique (1608–1629). – Revue des études slaves, 29 (1952), p. 58–65.