Международното научно списание PALAEOBULGARICA / СТАРОБЪЛГАРИСТИКА е основано през 1977 г. в отговор на необходимостта от публикуване на изследванията, посветени главно на българския средновековен език, литература, изкуство, култура, история и на връзките им с другите славянски култури. Публикуваните изследвания са с широк хронологичен и географски обхват – в тях се разработват проблемите на българската средновековна писмена култура от създаването на славянската азбука през IX в. до епохата на Българското възраждане (XVIII в.), както и на кирило-методиевските традиции във и извън Европа до наши дни. От 1990 г. до днес списанието разширява обхвата на тематиката си: в него проблемите на българската средновековна писмена култура, създадена на славянските азбуки (глаголица, оформена от солунските братя Кирил и Методий във Византия в средата на IX в.,която се използва до XIII в., и кирилица, създадена в България през последната четвърт на IX в., която от този момент се използва с различни промени до днес в различни славянски и неславянски страни), и на кирило-методиевските традиции в различните им аспекти (книжнина, литература, език, изкуство, история) се свързват тясно с културното развитие на православните славянски и неславянски народи, с византийската и западноевропейската култура през Средновековието и в Новото време. Списанието е мултидисциплинарно и интердисциплинарно.
От основаването си до днес списание PALAEOBULGARICA / СТАРОБЪЛГАРИСТИКА излиза без никакво забавяне и прекъсване в установената периодичност от 4 книжки годишно.
През 1977–2017 г. са публикувани 164 книжки с общ обем 19 636 печатни страници. Те съдържат 1786 изследвания – от тях 1155 статии, 510 материала с прегледи, обзори и рецензии и 121 статии за изтъкнати български и чуждестранни учени. Публикациите са дело на 640 автори. Освен от България в списанието поместват свои материали учени от Австрия, Беларус, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Израел, Индия, Испания, Италия, Канада, Литва, Македония, Норвегия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Франция, Холандия, Хърватия, Чехия, Швеция, Южна Корея, Япония. През целия период на издаването му в него се отпечатват статии не само на български език, но и на английски, немски, руски и френски език, с резюмета на английски и български език. Следва да се отбележи фактът, че още от основаването му до днес не само българските автори, но и много от чуждестранните учени изпращат материалите си на български език. Поради това, както и поради специфичната терминология, свързана с тематиката им и неподдаваща се на точно предаване на чужди езици (особено в областта на лингвистиката), значителен брой от тях се публикуват на български език, но всички те са придружени с резюмета на английски език.
PALAEOBULGARICA / СТАРОБЪЛГАРИСТИКА е основано от акад. Емил Георгиев, който е и първият негов главен редактор през периода 1977–1982 г.
Акад. Емил Георгиев (1910–1982) е български литературен историк. Научната му дейност е в областта на сравнителното славянско литературознание и историята на българската средновековна литература (IX–XVII в.) и на литературата от eпохата на Българското възраждане (XVIII в. – 1878 г.). Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (1967) и академик от 1977 г.. Завежда Катедрата по славянски литератури в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1947–1976). Ръководител на „Българска енциклопедия“ при Българската академия на науките (БАН) (1958–1960). Председател на Славянското дружество в България (1968–1973). Директор на Центъра по българистика към Президиума на БАН (1976–1982).
В периода 1982–1992 г. главен редактор на списание PALAEOBULGARICA / СТАРОБЪЛГАРИСТИКА е проф. Куйо Куев.
Проф. Куйо Куев (1909–1991) е специалист в областта на българска средновековна ръкописна традиция, българската средновековна литература, историята на полската литература и полско-българските литературни отношения. Един от най-добрите познавачи на българското средновековно ръкописно наследство. Културен аташе във Варшава (1948–1951). Зам.-декан (1962–1965) и декан (1972–1976) на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководител на Летния колоквиум по старобългаристика в София (1978–1982). Директор на Центъра по българистика към БАН (1982–1984).
Най-важните проучвания на проф. Куев са посветени на историята на българската литература и култура през IX–X в. Средищно място в неговите изследвания заемат делото на старобългарския книжовник от IX в. Черноризец Храбър (1967), съдбата на старобългарските ръкописи през вековете (1979, 1986), изследването и научното издаване на книгата, написана за българския цар Иван Александър (1331–1371 г.) от книжовника Лаврентий през 1348 г. (1981).
В периода 1992–2020 г. главен редактор на списание PALAEOBULGARICA / СТАРОБЪЛГАРИСТИКА е проф. Светлина Николова. От 2021 г. тя е избрана за почетен главен редактор на списанието.
Проф. Светлина Николова е български литературен историк, специалист в областта на българската средновековна литература и нейните извори – славянските и гръцките средновековни ръкописи. Интересите ѝ са насочени главно към проблематиката, свързана с делото на Кирил и Методий и техните ученици, работили в България през IX–X в., и към средновековното културно наследство на България и православните народи на Югоизточна и Източна Европа. Автор е на научни изследвания в областта на литературната история, старобългарската текстология, славянската палеография и кодикология, историята на средновековните славянски източноправославни текстове и литератури, византологията и библеистиката. От 1971 до 1982 г. е научен сътрудник в Кирило-Методиевския научен център (КМНЦ) при БАН, от 1982 до 2012 г. е ст.н.с., а от 2012 г. е професор. През периода 1993–2011 г. е директор на КМНЦ. Заместник-председател на Българския национален комитет на славистите от 1991 г. Заместник-председател и член на Славянската библейска комисия при Международния комитет на славистите от 1988 г. Представител на България в Програмния комитет за социално-икономически и хуманитарни науки на 7 Рамкова програма на Европейската комисия (2007–2013) и на Постоянния комитет по хуманитаристика на Европейската научна фондация в Страсбург (2007–2012). Член на управителния съвет на проекта „Средновековна Европа. Средновековни култури и технологически ресурси“ (Medieval Europe. Medieval Cultures and Technological Resources – Medioevo Europeo), 2011–2014 по програмата COST на Европейската комисия в областта Individuals, Societies, Cultures and Health – ISCH, акция IS 1005 с участници от 23 европейски страни и ръководител проф. Агостино Паравичини, президент на Международната организация за изследване на латинското Средновековие (S.I.S.M.E.L.) – Флоренция. Член на редколегията на сп. „Palaeobulgarica / Старобългаристика“ от 1991 г. Член на Early Slavic Studies Association – USA от 1995 г.
Приносни са изследванията на проф. Николова върху патеричните разкази в българската средновековна литература, кирило-методиевските извори, творчеството на старобългарските писатели от IX–X в. Климент Охридски и Йоан Екзарх, старобългарския превод на книгите на Стария Завет с небогослужебно предназначение, катените към средновековния български превод на Псалтира. Под нейна обща редакция в КМНЦ от 1998 г. се издава поредицата „Старобългарският превод на Стария Завет“.
От 2021 г. главен редактор на списание PALAEOBULGARICA / СТАРОБЪЛГАРИСТИКА е проф. Веселка Желязкова.
Проф. Веселка Желязкова е български славист. Изследванията й са в в областта на кирилометодиевистиката, библеистиката, средновековната славяно-византийска текстология и преводаческа практика, издаването на средновековни текстове, славянската историческа лексикология, лексикография и терминология, агиографията, кирило-методиевската библиография. Съавтор е на книгите „Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Том 2. Речник-индекс“ (1993); „Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 г.“ (1999); „Българска кирило-методиевска библиография“ (2003, 2010); „Славяно-русский пролог по древнейшим спискам. Синаксарь (житийная часть Пролога краткой редакции) за сентябрь–февраль Том 1. Текст и комментарии (2010), Том 2 Словоуказатели. Исследования (2011)“. Работи в КМНЦ – БАН от 1999 г., от 2003 г. е доцент, а от 2018 г. – професор. Член е на Библейска комисия при Международния комитет на славистите (от 2014 г.). От 2020 г. проф. Желязкова е член на редакционната колегия на списание PALAEOBULGARICA / СТАРОБЪЛГАРИСТИКА. Член е на редколегията на „Реферативный журнал. Социальные и гуманитарные науки. Серия 6. Языкознание“. ИНИОН РАН и на редакционния съвет на списание „Человек: образ и сущность“. РАН, ИНИОН.
Членове на редколегията на списание PALAEOBULGARICA / СТАРОБЪЛГАРИСТИКА от основаването му до днес:
Проф. Светомир Иванчев (България), 1977–1991
Проф. Светомир Иванчев (1920–1991) е български славист, специалист по славянско езикознание. Декан на Факултета по славянски филологии (1966–1970), ръководител на Катедрата по славянско езикознание в Софийския университет (1974–1990), директор на Института за български език при БАН (1976–1977).
Акад. Димитър Ангелов (България), 1977–1997
Акад. Димитър Ангелов (1917–1996) е български историк, специалист по история на средновековна България и Византия и история на българо-византийските отношения. Декан на Философско-историческия факултет на Софийския университет (1960–1963, 1968–1970). Ректор на Института за чуждестранни студенти (1963–1966). Ръководител на Катедрата по история на България към Историческия факултет на Софийския университет (1966–1973), както и на Секцията по средновековна българска история в Института по история при БАН (1966–1978). Директор на Археологическия институт с музей при БАН (1971–1986) и на Центъра по българистика (1986–1988).
Проф. Роже Бернар (Франция), 1977–1997
Проф. Роже Бернар (1907–1997) е френски лингвист, изтъкнат изследовател на българската култура. Специалист по български език, българска литература, българска етнография, история на старобългарския език и старобългарската литература. През 1961 г. е избран за чуждестранен член на БАН, а през 1997 г. става почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Акад. Дмитрий Лихачов (Русия), 1977–1999
Акад. Дмитрий Лихачов (1906–1999) е руски филолог и културолог. Обект на неговите проучвания са византийската и славянските литератури и изкуство. Изследванията му засягат и българската средновековна литература и изкуство, в частност делото на св. братя Кирил и Методий, Търновската книжовна школа (XIV в.) и нейното влияние върху руската литература. От 1963 г. акад. Лихачов е чуждестранен член на Българската академия на науките. През 1988 г. е избран за почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридсли“ и на Университета „Георг-Август в Гьотинген (University of Göttingen – Georg-August-Universität Göttingen), Германия. През 1989 г. му е присъдена Европейска награда за културна дейност.
Проф. Францишек Славски (Полша), 1977–2000
Проф. Францишек Славски (1916–2001) е полски езиковед, специалист в областта на изследването на славянските езици. Главни направления в изследователската му дейност са историята на българския език, етимологията на полския език и проблемите на праславянския език. Средищно място в научното му творчество заемат проблемите на старобългарсия език. Професор в Ягелонския университет (1954–1986) в Краков. Директор на Института по славянска филология при Ягелонския университет (1974–1986), зам.-декан (1956–1958) и декан (1966–1969) на Филологическия факултет. Дългогодишен член ва Сената на Ягелонския университет. Чл.-кор. на Полската Академия на науките (1969) и на Австрийската академия на науките (1981), чуждестранен член на БАН (1979), доктор хонорис кауза на Университета в Лодз (University of Lodz) (1995) и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1996).
Проф. Ангелина Минчева (България), 1986–2016
Проф. Ангелина Минчева (1933–2016) е български езиковед, специалист в областта на историята на старобългарския език и взаимоотношенията му с езиците на народите на Балканския полуостров. Научните ѝ интереси се простират върху проблемите на Кирило–Методиевия език, историята на книжовния старобългарски език и балканистичните му аспекти, изследването и издаването на славянското средновековно ръкописно наследство, текстологическите проблеми на старобългарски и среднобългарски преводни произведения, проблеми на нормирането и кодификацията на българския литературен език от XIV в., както и на историята на новобългарския книжовен език. Доцент (1981) и професор (1985) в Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет„Св. Климент Охридски“. През 1993–1996 г. проф. Минчева е консултант и изпълнител в международния научноизследователски проект „Великите чети-минеи на Митрополит Макарий“ на Славянския семинар на Университета „Алберт-Лудвиг“ във Фрайбург, Германия ( Albert Ludwigs University of Freiburg). За големите си заслуги към немската славистика през 1999 г. е избрана за почетен доктор на този университет.
Проф. Михаил Бъчваров (България), 1991–1997
Проф. Михаил Бъчваров (1929–1997) е български учен – философ с изявен научен интерес и в областта на изследването на старобългарската писмена култура. Научните му интереси са съсредоточени главно в три области – история на българската философска мисъл, история на българската наука и култура и методология на историята на философията и историята на науката.
Проф. Божидар Райков (България), 1992–1994
Проф. Божидар Райков (1939–1995) е български литературен историк, археограф и палеограф. Изследовотелската му дейност е в областта на славянската палеография, изследването на изворите за Кирило-Методиевото дело, българската литература от Средновековието и Ранното българско възраждане. Приносите му са в изработването на българска концепция за описване на славянските средновековни ръкописи и в практическото ѝ прилагане при разкриването на особеностите на българската ръкописна книжнина от епохата на Средновековието.
Доц. Стефан Кожухаров (България), 1992–1999
Доц. Стефан Кожухаров (1934–2000) е български литературен историк. Проучва главно проблеми на българската средновековна песенна поезия: връзките и взаимодействията между оригиналната славянска и византийска химнография, художествената специфика на жанра, мястото му в историческото развитие на старобългарската литература, хронологичните му граници, продуктивността и периодизацията му. Приносите му са в установяването на наличието на химнографски школи в средновековната българска литература, откриването на неизвестни автори и произведения от IX в. до прехода към литературата на Българското възраждане, откриването на единствената позната днес творба на Наум Охридски (IX в.). От 1976 г. е хоноруван преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски“, от 1991 г. – Богословски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководител на Секцията по стара българска литература в Института за литература при БАН (1989), директор на Института (1992–1999).
Проф. Екатерина Дограмаджиева (България), 1992–2010
Проф. Екатерина Дограмаджиева (1933–2010) е български езиковед, специалист в областта на старобългарския език. Изследователските ѝ приноси са в областта на синтаксиса на сложното изречение в старобългарския език, състава и структурата на славянските ръкописни евангелия, евангелските календари и научната терминология, използвана за означаване на най-стария славянски писмен език. Научен секретар на БАН и член на Управителния съвет на БАН (1992–1993) и на Съвета за издателска дейност на БАН (1992–1998). Зам.-директор на Кирило-Методиевския научен център при БАН (1995 – 2007 ).
Проф. Чарлз Грибъл (САЩ), 1992–2016
Проф. Чарлз Грибъл (1936–2016) е американски лингвист, специалист по славянски и източноевропейски езици (старобългарски и съвременен български език, руски, сърбохърватски, чешки, полски и литовски език). Обект на изследователския му интерес са проблемите на историческата славянска лингвистика и филология. Ръководител на Катедрата по славянски и източноеврипейски езици в Държавния университет на щата Охайо в Кълъмбъс, САЩ (1990–1996). Като признание за неговата преподавателска, научна и обществена дейност през 2008 г. той получава наградата „Харлан Хачер“ на Факултета по изкуствата и науките на Университета, която се присъжда на преподаватели за „изключителните им постижения като изследователи и преподаватели, които служат като пример за своите по-млади колеги и за студентите“ и наградата на БАН „Марин Дринов“ на лента (2006).
Проф. Климентина Иванова (България), 1992–
Проф. Климентина Иванова е български литературен историк, специалист в областта на славянската археография, текстология и издаването на славянските средновековни ръкописи. Един от централните проблеми в научното ѝ творчество е проучването и аналитичното описание на сбирки от славянски ръкописи от епохата на Средновековието и изясняването на важни терминологични въпроси, свързани с правописа, езика, произхода и редакциите на ръкописите. Автор е на приносни публикации за агиографската продукция на Търновската книжовна школа от XIV в., за житийно-панегиричното наследство на Патриарх Евтимий (XIV в.). В областта на проблематиката, свързана с Кирило-Методиевото дело, приноситe ѝ са върху творчеството на Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх (IX–X в.) През 2008 г. издава Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica, фундаментален труд, който представя най-пълната до днес картина на разпространението на преписите на агиографските и ораторските творби в южнославянската ръкописна традиция (българска, сръбска), както и в кодекси, писани в княжествата Молдова и Влахия.
Проф. Роланд Марти (Германия), 2000–
Проф. Роланд Марти е филолог славист – лингвист, текстолог, литературен историк. Научните му интереси са в няколко направления в изследването на славянските езици, литератури и култури: теоретични и частни въпроси при описването и каталогизирането на славянски ръкописи; типология и история на средновековни славянски текстове; проблематика, свързана с делото на Кирил и Методий и на техните ученици и последователи, работили в България през IX–X в.; фонетика, фонология и граматика на средновековните и новите славянски езици. Приносни са също изследванията му на творби с акростих в средновековната славянска книжнина, на абецедарите, реконструкцията на първоначалното състояние на глаголицата. Професор в Катедрата по езикознание във Философския факултет на Университета на Саарланд в Саарбрюкен (Германия) (Saarland University) от 1989 г., където ръководи специалността „Нови езици и литератури“ (1994–1996) и е декан на Философския факултет (1998–2000). Доктор хонорис кауза на Софийския университет (2011). През 2014 г. е награден от Президента на Република България с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ за заслугите му за популяризирането на българската култура и наука.
Проф. Георги Попов (България), 2000–2022
Проф. Георги Попов е български езиковед – медиевист и текстолог. Специалист в областта на славянската и византийската химнография. Приносни са изследванията му, които представят значителен обем от открити от него оригинални български химнографски творби от периода IX–X в. и тяхното разпространение сред православните славяни в Югоизточна Европа. Тези открития внасят прелом в палеославистиката по отношение на химнографското творчество на старобългарските писатели, в познанията за организацията на богослужението и просветния живот в българската държава след 886 г., за конкретните носители на кирило-методиевските традиции, за типологията и поетиката на старобългарската поезия . През периода 1988–1992 г. Г. Попов е лектор по български език в Института по славистика при Университета в Залцбург, Австрия. Професор в Кирило-Методиевския научен център при БАН и в Богословския факултет на Софийския университет (2002–2010).
Проф. Славия Бърлиева (България), 2012 –
Проф. Славия Бърлиева е български медиевист. Основен обект на изследванията ѝ са латинските, гръцките и романо-германските извори за делото на Кирил и Методий. Приносни са изследванията ѝ върху присъствието на кирило-методиевските традиции в западноевропейската и средноевропейската латинска ръкописна традиция, в която открива неизвестни кирило-методиевски извори и преписи латински кирило-методиевски извори, както и върху някои гръцки извори. От 1981 г. е научен сътрудник в КМНЦ на БАН, от 1998 – доцент, от 2018 – професор. Специализира латинска и гръцка палеография в Санкт Петербург (1986), Бари (1988), Венеция (1990) и в Оксфордския университет (2000), както и изворознание в Monumenta Germaniae Historica (1991). Научен секретар на КМНЦ (2000–2007), зам.-директор на КМНЦ (2007-2011), научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ към БАН (2008–2012). От 2012 г. до 2019 г. е директор на КМНЦ.
Доц. Татяна Мострова (България), 2012 –
Доц. Татяна Мострова е български езиковед – палеославист, специалист в областта на историята на българския език от епохата на Средновековието. Приносни са изследванията ѝ върху историческата лексикология и историческото словообразуване, библеистиката и текстологията по материали от средновековните славянски писмени паметници, както и в резулат на описването и проучването на конкретни средновековни славянски ръкописи и анализа на старобългарския превод от IX в. на Книгата на пророк Иеремия. От 1990 г. Т. Мострова е научен сътрудник в КМНЦ при БАН, доцент в КМНЦ (2006–2016). Участник е в международния проект Die Grossen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok, финансиран от Немското научно дружество (Deutsche Forschungsgemeinschagt) с ръководител проф. д-р Екхард Вайер от Славянския семинар на Университета „Алберт-Лудвиг“ във Фрайбург, Германия (1999–2007). Научен секретар на КМНЦ (2008–2012). Член на Славянската библейска комисия при Международния комитет на славистите (2008–).
Проф. Георги Н. Николов (България), 2012 –
Проф. Георги Н. Николов е български историк – медиевист, специалист в областта на историята на България през Средновековието, историята на Византия, изворите за историята на средновековна България. Основните му приноси са в изследванията му върху историята на българските земи от възникването на Българскaта държава на Долни Дунав (681 г.) до края на възобновеното Българско царство (1396 г.), върху развитието на различните български региони през този период, българо-византийските отношения, сепаратизма и централизма в структурите на властта в средновековна България, историята на Самуилова България. Специализира в Солун (1988), Лайпциг (1996), Краков (2002), Кьолн (2003). От 1990 г. е асистент в Катедра „История на България“ в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, доцент от 2011 г., професор от 2022 г. Зам.–декан на Историческия факултет от 2015 г. От 2009 г. е референт за българските публикации в списание Byzantinische Zeitschrift (München). Член на Комисията за историческа география и пространствен анализ на Византия към Международната асоциация за византийски изследвания – Виена (Commission for the Historical Geography and Spatial Analysis of Byzantium at the AIEB) от 2016 г. Член (учредител) на Международния Advisory Board of the Waldemar Ceran Research Centre for the History and Culture of the Mediterranean Basin and South–East Europe, Ceraneum (Łódź, Polska) от 2011 г.
Проф. Марчело Гардзанити (Италия), 2017–
Проф. Марчело Гардзанити е италиански филолог славист, специалист в областта на историята на славянските култури (предимно езици и литератури, история на славистиката), византологията и библеистиката. Основните му приноси са в изследването на славянските библейски и богослужебни преводи през Средновековието, старобългарския превод на Евангелието, славянските агиографски текстове във византийски литургичен контекст, библейските цитати в средновековните славянски литератури. Доцент (1992–2006) и професор (от 2007) по славистика във Факултета по езици, литератури и междукултурни изследвания (Dipartamento di Lingue, Letterature e Studi interculturale) на Университета във Флоренция (University of Florence, Università degli Studi di Firenze). Специализирал в Германия (1997–1998), САЩ (2004). Председател на Обществото на италианските слависти (2009–2014). Председател на Славянската библейска комисия при Международния комитет на славистите (от 2013).
Проф. Хайнц Миклас (Австрия), 2018–2023
Проф. Хайнц Миклас е австрийски славист, специалист в областта на старобългаристиката и палеославистиката. Изследователските му приноси са в две основни направления: анализирането и публикуването на ръкописното наследство на източноправославните славяни от епохата на Средновековието и изследването на двете писмени системи на славяните от най-стария период на тяхното развитие – глаголицата и кирилицата, ангажирала неговото внимание със своите характерни особености и взаимовръзки с глаголическата азбука като писмена система. През периода 1977–1994 г. той е преподавател в Славянския семинар на Универ¬ситета „Алберт-Лудвиг" във Фрайбург, доцент (1988). От 1994 г. е професор в Института по славистика към Виенския университет. През 1997 г. е избран за почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2006 г. му е присъдено почетното звание на чуждестранен член на БАН.
Проф. Миклас е автор на редица публикации на много значими по съдържанието си славянски ръкописи от епохата на Средновековието. Той е съавтор при съставянето на описите на славянските средновековни ръкописи, съхранявани в Германия (1984) и в библиотеката на Зографския манастир на Атон (1994); участва в научното издаване на Берлинския сборник от края на XIII – началото на XIV в., публикуван фототипно през 1988 г. и наборно през 2006 г., както и на едни от най-ранните старобългарски писмени паметници, писани с глаголическа азбука: новооткритата през 1975 г. част на Синайския псалтир от XI в. (1997) и Псалтира на Димитър Олтарник от XI в. (2012). През 2017 г. под негова редакция излезе от печат първото научно издание на пълния текст на Лондонското евангелие от 1356 г., предназначено за българския цар Иван Александър, което е включено в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.
Проф. Мари-Елен Бланшé (Франция), 2018 –
Доц. Мари-Елен Бланше е френски учен, специалист в областта изследването на интелектуалната история и историята на религията във Византия през XIV–XV в., както и на византийската писмена култура, развивала се през ранния период на османското владичество. Доктор на Университета в Тулуза (2005). Специализира византология в Гърция (2008–2009) и в Института по византология на Австрийската академия на науките във Виена (2010–2012). От 2014 г. е доцент в Центъра за история и цивилизация на Византия (Centre d’Histoire et Civilization de Byzance) при Националния център за научни изследвания на Франция (Centre national de la recherche scientifique; The National Center for Scientific Research) в Париж, в отдела „Изтока и Средиземноморието“, смесена изследователска структура, в която се осъществяват висококачествени знакови изследвания, обединяващи голяма част от научния потенциал на Франция в тази област, ръководена от Националния център за научни изследвания, Сорбоната, Висшето училище за напреднали изследвания и Колеж де Франс (l’Université Paris-Sorbonne, l’Université Paris 1-Panthéon-Sorbonne, l’École Pratique des Hautes Études et le Collège de France). Този отдел се състои от шест изследователски групи и М.-Е. Бланше е член на екипа на групата „Византийски свят“, базирана в Collège de France, която проучва не само тематика, свързана с Византия, но и с нейните съседи, осъществявайки мултидисциплинарни проучвания върху различни видове текстове (литературни, исторически, епиграфски, документални, архивни). Приносни са изследванията ѝ върху проблемите на отношенията между Православната и Католическата църква през XIII–XV в. и въпросите, свързани с икуменизма, с историята на Византийската църква след Флорентинския събор (1439–1445 г.), с антилатинската полемика във Византийската църква, с гръцки и славянски текстове по тази тематика, с личността и делото на Генадиос Схолариос (ок. 1400 – ок. 1472), византийски богослов, първият вселенски патриарх на Константинопол (1454–1456) и отношенията му с турските власти.
Проф. Бойка Мирчева (България), 2020 –
Проф. Бойка Мирчева е български медиевист. Основен обект на изследванията ѝ са славянските извори за делото на Кирил и Методий. Приносни са изследванията ѝ върху оригиналната старобългарска химнография, библиографският Опис на преписите на славянските кирило-методиевски извори, Успение Кирилово. От 1996 г. е научен сътрудник в КМНЦ на БАН, от 2006 – доцент, от 2019 – професор. Специализира кирилометодиевистика в Москва (1988). Зам.-директор на КМНЦ (2012–2019). От 2019 до 2023 г. е директор на КМНЦ.
Проф. Алесандро Мария Бруни (Италия), 2024–
Проф. Алесандро Мария Бруни (Рим, 1978) e редовен професор по славянска филология в Неаполитанския университет „Ориентале“ в Италия. В славистиката получава международно признание като специалист в областта на старобългарските преводи от гръцки език, на кирилската палеография и кодикология, на текстологията и историческото езикознание, на сравнителното изследване на ръкописните паметници на различни езици. Основните му приноси са в съпоставителното проучване на византийско-славянската традиция на Словата (λόγοι) на Григорий Назианзин (Богослов), на която е посветил три монографии и многобройни статии в реферирани и индексирани научни издания. Второто основно научно направление на неговите изследвания е представено от трудовете му върху славянските преводи на Стария Завет, които той изучава в сравнителна перспектива, като взема предвид не само гръцките, латинските и еврейските оригинали, но и другите източнохристиянски ранни преводи (с особено внимание към грузинската традиция). Този цялостен подход му позволява да демонстрира значението на поредица от средновековни славянски преводи за текстовата критика на Септуагинтата и еврейската Библия. По време на кариерата си той получава важни международни научни признания като изследователската стипендия на фондация „Александър фон Хумболт“ (2006–2008) и членството в Института за напреднали изследвания (Institute for Advanced Study) в Принстън, САЩ (2012–2013). Бил е гостуващ учен в Оксфордския център за юдейски и хебраистични изследвания (The Oxford Centre for Hebrew and Jewish Studies, 2021–2022) и в „Wolfson College“ на Оксфордския университет (2022). През 2023 г. проф. Бруни спечелва финансиране за научни изследвания от италианското Министерство на университетите и изследванията като главен изследовател за проект, посветен на развитието на текстовете в най-старите ръкописни традиции на Slavia Christianа (“The Transmission of Old Church Slavonic Texts”).
Доц. Анета Димитрова (България), 2024–
Доц. Анета Димитрова е български и класически филолог и палеославист, доктор по старобългаристика. Научните ѝ занимания са насочени към изследването на средновековните славянски преводи и отношението им към гръцките оригинали, историческия синтаксис, лексикологията и критиката на текста, като в центъра на интересите ѝ са преводаческите похвати, многократните преводи и редакции на агиографски и хомилетични текстове, проучването и издаването на средновековното ръкописно наследство. Сред публикациите ѝ са монографиите „Синтактична структура на преводната агиография“ (2012) и „Златоструят в преводаческата дейност на старобългарските книжовници“ (2016). Работи в катедра „Кирилометодиевистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ като асистент (от 2008) и доцент (от 2017), преподава старобългарски език, византийски гръцки и текстология и критика на текста. Специализирала е в университетите във Виена (Австрия, 2005–2006, 2013–2014), Регенсбург (Германия, 2010) и Лодз (Полша, 2021). Член е на редколегиите на сп. Старобългарска литература (от 2015), Годишник на Софийския университет – Факултет по славянски филологии (от 2020), сп. Palaeobulgarica / Старобългаристика (от 2024).