According to Tudor Diksov’s colophon in 906 Constantine of Preslav translated “ книгы благочестныя наричемыя афанас” – a collection of Аthanasius of Alexandria’s three Orationes against the Arians, his Epistle to the Bishops of Egypt and Libya, and Homily for Passover Celebration (Послание о празднице пасхы). The latter was not related to Arian issues. The Homily was a part of the Old Bulgarian translation of “Athanasius letters”, which has not survived our times as it was preserved in all ten Russian manuscripts from the 15th to 18th centuries that have been known today. The Slavonic title attributes The Homily to St. Athanasius of Alexandria (тогожде светаего афанаса александрьскаего епискупа), but scientific research has proved that it is pseudo-Athanasius. The article discusses specific lexical, morphosyntactic and stylistic markers from the text of Послание о празднице пасхы / Homily for Passover Celebration, typical of other translations by Constantine, which come to support the argument that he is the person who has translated that composition too.
Татяна Славова (София, България)
Авва Анастасий Синайски. Въпроси и отговори, издадени от Уилям Р. Федер. Т. 1–2. В. Търново, 2011.
Б о л о т о в, В. В. Лекции по истории древней Церкви. Т. 2. История церкви в период до Константина Великого. Москва, 1994.
Б у д и л о в и ч, А. Исследование языка древнеславянского перевода XIII слов Григория Богослова по рукописи Императорской Публичной библиотеки XI века. Санкт-Петербург, 1871.
В а д к о в с к и й, А. В., И. Я. П о р ф и р ь е в, Н. Ф. К р а с н о с е л ь ц е в. Описание рукописей Соловецкого монастыря, находящихся в библиотеке Казанской духовной академии. Ч. 1. Казань, 1881.
Г е о р г и е в а, Т. Златоструй от XII век. Силистра, 2003.
Г о л ы ш е н к о, В. С., В. Ф. Д у б р о в и н а, В. Г. Д е м ь я н о в, Г. Ф. Н е ф е д о в. Изборник 1076 года. Москва, 1965.
Г о р с к и й, А. В., К. Н е в о с т р у е в. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. Отд. 2. Отдел 2. Писания святых отцов. Ч. 2. Москва, 1859.
Гръцко-църковнославянски речник. Съставен от Иван Христов въз основа на Речника на църковнославянския език от архим. д-р Анастасий Бончев. Зографски манастир, 2019.
Д а в и д о в, А. Речник-индекс на Презвитер Козма. София, 1976.
Д и м и т р о в а, А. Златоструят в преводаческата практика на старобългарските книжовници. София, 2016.
Д о б р е в, И. Готски следи в българското християнство. – В: Готите. Т. 3. Нови изследвания за готското културно-историческо наследство по българските земи (2007–2010). София, 2011, с. 110–132.
И в а н о в а, К. Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София, 1981.
И в а н о в а - М и р ч е в а, Д. Йоан Екзарх Български. Слова. Т. 1. София, 1971.
И л и е в, И. Тълкуванието на Книга на пророк Даниил от Иполит Римски в старобългарски превод. София, 2016.
И л и е в а, Т. Терминологична лексика в Йоан-Екзарховия превод на „De fide orthodoxa“. София, 2014.
И л и е в а, Т. Старобългарско-гръцки словоуказател към Книгата на пророк Иезекиил. – В: Старобългарският превод на Стария завет. Под общата редакция на Св. Николова. Т. 3. София, 2013.
Ильина книга (XI в.). Исследования. Указатели. Подготовили В. Б. Крысько, И. М. Ладыженский, Т. И. Межиковская. Под ред. В. Б. Крысько. Москва, 2015.
И с т р и н, В. М. Книгы временыя и образныя Георгия Мниха. Хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе. Т. 3. Греческо-славянский и славянско-греческий словари. Ленинград, 1930.
Л а л е в а, Т. Така нареченото четвърто слово на Атанасий Александрийски срещу арианите в превод на Константин Преславски. – Старобългарска литература, 22 (1990), с. 108–162.
М а к с и м о в и ч, К. Византийская Синтагма 14 титулов без толкований в древнеболгарском переводе. Славянско-греческий, греческо-славянский и обратный (славянский) словоуказатели. Составил Кирилл А. Максимович. Frankfurt am Main, 2010.
М и л т е н о в, Я. Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция. София, 2006.
М и н ч е в а, А. Старобългарски кирилски откъслеци. София, 1978.
П а в л о в а, Р. Петър Черноризец. Старобългарски писател от Х век (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 9). София, 1994.
П е н к о в а, П. Св. Атанасий Александрийски. Второ Слово против арианите (в старобългарски превод). Т. 1. Въведение и критично издание на славянския текст П. Пенкова, индекс на словоформите Ив. Христов. София, 2015.
П е н к о в а, П. Свети Атанасий Александрийски (Велики). Трето Слово против арианите. Изследване и издание на текста. Т. 2. Cофия, 2016.
П е н к о в а, П. Свети Атанасий Александрийски (Велики). Трето Слово против арианите. Новобългарски превод от старобългарски език и коментари към превода на Константин Преславски. Cофия, 2018.
П о г о р е л о в, В. Чудовская псалтырь XI века. Отрывок толкования Феодорита Киррского на Псалтырь в древнеболгарском переводе (= Памятники старославянского языка. Т. 3. Вып. 1). Санкт-Петербург, 1910.
Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 2. Речник-индекс. Автори С. Богданова, В. Вълчанов, Ц. Досева, С. Иванов, Цв. Ралева, В. Христова, П. Янева. София, 1993.
Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 3. Гръцки извори. Гръцки текст и изследване: Петя Янева. Славянски текст, прегледан и сверен допълнително: Ангелина Минчева, Цветана Ралева, Ценка Досева, Петя Янева. София, 2015.
С л а в о в а, Т. Преводачески стратегии в старобългарския превод на Словата против арианите от Атанасий Александрийски. – Palaeobulgarica, 43 (2019), № 4, с. 3–19.
Словарь древнерусского языка (XI–XIV вв.). Т. 1–11. Москва, 1988–2016.
Словарь русского языка XI–XVII вв. Т. 1–30. Москва, 1975–2015.
Собрание Никифоровых. РГБ. Отдел рукописей. Ф. 199. Т. 1, № 1–723, 728. Москва, 1970.
Собрание Овчинникова. ф. 209. РГБ. Отдел рукописей. Опись собрания рукописных книг П. А. Овчинникова. Москва, 1963.
С р е з н е в с к и й, И. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам. Т. 1–3. Санкт-Петербург, 1893–1903.
С т а н к о в, Р. Лексика Исторической палеи. В. Търново, 1994.
Старобългарски речник. Т. 1. А–Н. София, 1999; Т. 2. О–У. София, 2009.
Старобългарското Учително евангелие на Константин Преславски, издадено от Мария Тихова с детайлното описание от Елена Уханова на най-стария препис (ГИМ, Син. 262) (= Monumenta linguae Slavicae, 58). Freiburg i. Br., 2012, p. LVI–LXXVII.
Старославянский словарь (по рукописям X–XI веков). Под ред. Р. Цейтлин, Р. Вечерки, Э. Благовой. Москва, 1999.
Т и х о в а, М. Самостоятелни елови причастия в Учителното евангелие на Константин Преславски. – В: Медиевистични изследвания в памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, c. 58–66.
Т о т о м а н о в а, А.-М. Славянската версия на Хрониката на Георги Синкел. София, 2008.
Т о т о м а н о в а, А-М., И. Д о б р е в, Ж. И к о н о м о в а. Старобългарски език за XII клас на НГДЕК. София, 1986.
Ф е д е р, У. Къняжии изборник за възпитание на канартикина. Т. 1. Увод и показалци. Т. 2. Текст. В. Търново, 2008.
Ф е д е р, У. Псевдо-Атанасий Александрийски. Въпроси и отговори към княз Антиох. Т. 1. Увод и показалци. Т. 2. Текст. Шумен, 2016.
Х р и с т о в а, И. Речник на словата на Климент Охридски. София, 1994.
Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Песни от Климент. Служби от св. Климент Охридски за пророк Илия, апостол, отец, мъченик и мъченица. София, 2017.
A i t z e t m ü l l e r, R. Das Hexameron des Exarchen Johannes. T. 7. Graz, 1975.
A u b i n e a u, М. Citations du Ps. Chrysostome „In Pascha sermo VII“. – Rivista di storia e letteratura religiosa, 7 (1971), p. 70–81.
Clavis patrum graecorum. 6, Supplementum. Cura et studio M. Geerard et J. Noret. Adiuvantibus F. Glorie et J. Desmet. Turnhout, 1998.
Die Großen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok. 1.–8. Mai. Kritischer Аpparat. Hrsg. E. Weiher, S. O. Šmidt, A. I. Škurko, et. al. (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertations, T.*51). Freiburg i. Br., 2007, p. *135–*141.
Die Großen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok. 1.–8. Mai. Kritischer Аpparat. Hrsg. E. Weiher, S. O. Šmidt, A. I. Škurko, et. al. (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertations, T. 51). Freiburg i. Br., 2007, p. 303–313.
F l o e r i, F., P. N a u t i n. Homélies pascales III. Une homélie anatolienne sur la date de Paques en l’an 387 (= Sources chretiennes, 48). Paris, 1957, p. 111–173.
G r i t s e v s k a y a, I., V. L y t v y n e n k o. Сочинения Афанасия Александрийского в славянской традиции. Часть II: Spuria. – Byzantinoslavica, 77 (2019), № 1–2, с. 161–194.
Joannis Chrysostomi. Opera omnia quae exstant. Т. VIII. Opera et studio Bernardi De Montfaucon. Parisiis, 1836, p. 965–977. https://archive.org/details/operaomniaquaeex08johnuoft/page/964/mode/2up
K o c h, Ch. Vorwort. – In: Die Großen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok. 1.–8. Mai. Kritischer Аpparat. Hrsg. E. Weiher, S. O. Šmidt, A. I. Škurko, et. al. (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertations, T.*51). Freiburg i. Br., 2007, p. *133–*135.
L y t v y n e n k o, V., I. G r i t s e v s k a y a. Сочинения Афанасия Александрийского в славянской традиции. Часть 1: Подлинные сочинения. – Byzantinoslavica, 75 (2017), № 1–2, p. 5–29.
M i g n e, J.-P. Patrologiae cursus completus, series graeca. Т. 25. Epistola ad episcopos Aegypti et Libyae. Paris, 1857, 537–594.
M i k l o s i c h, F. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Vindobonae, 1862–1865.
Paraenesis. Die altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers. Bd. 5. Index. Hrsg. von R. Aitzetmüller (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. T. XXVI (XX, 5). Freiburg i. Br., 1990.
P e n k o v a, P. On the Authorship of сълание о празднице пасхы Attributed to Athanasius of Alexandria. – Scripta & e-Scripta, 6 (2008), p. 279–303.
P o p o v s k y, J. The Pandects of Antiochus. Vol. 3. Index verborum. Index nominum. – Полата книгописная, 31–32 (1999), p. 43–239.
Řecko-staroslověnský index. Index verborum graeco-palaeoslovenicus. 1. Prolegomena. Praha, 2008.
R e i n h a r t, J. Этимология старославянского тьз- „тот же; подобный“, восточнославянского тезка (тёзка, цёзка, тезко). – В: Sapere Aude. Сборник в чест на проф. дфн Искра Христова-Шомова. София, 2019, c. 129–136.
S a d n i k, L. Des hl. Johannes von Damaskus Ἐκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Bd. 4. Index und rückläufiges Wörterverzeichnis zusammengestellt von R. Aitzetmüller (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationes. T. 17 (V, 4). Freiburg i. Br., 1983.
Slovník jazyka staroslověnského. Lexicon linguae palaeoslovenicae. Hl. red. J. Kurz. Praha, 1958–1996.
T u r n e r, C. H. The Day and Year of St. Polycarp’s Martyrdom. Appendix I. On a Paschal Homily printed in St. Chrysostom’s works, ascribed by Ussher to A. D. 672, but really belonging to A. D. 387. – Studia Biblica et Ecclesiastica, 2 (1890), p. 130–149.
U s s h e r, J. De Macedonum et Asianorum anno solari dissertation. – In: Annales Veteris et Novi Testamenti. Bremen, 1686, p. 91–126.
V a i l l a n t, A. Deux notules. 1. Slav. commun *tudje ‘le mêm’. – Revue des etudes slaves, 27 (1951), p. 288–291.
V a i l l a n t, A. Discours contre les Ariens de Saint Athanase. Version slave et traduction en français. Sofia, 1954.
V a n y ó, L. LˈOmelia Anatolica sulla Pasqua nellˈanno 387. – Augustinianum, 15 (1975), № 1–2, p. 225–228.