The present article is mainly focused on the edition of the manuscript of Story about Aesop in Miscellany 13.2.25 of the 16th c. from the Library of the Russian Academy of Sciences in St Petersburg and its comparison with the so far investigated and published manuscripts:
– the manuscripts from the Miscellany 740 in the Bucharest Library and the manuscript from the Tikvesh Miscellany 677 in the National Library in Sofia both of the 16th century, published respectively in 1884 and 1893 and
– the manuscript from the Miscellany 1161 from the Church Historical and Archive Institute Sofia also of the 16th century, published in the 2021.
The manuscript of Story about Aesop in Miscellany 13.2.25 has the features of the Tarnovo literary school and obviously was copied in an East Bulgarian literary center by an evidently highly educated copyist. Only one of all known till now manuscripts – the one from the Miscellany 740 in the Bucharest Library has East Bulgarian language features. The rest two studied manuscripts from the Tikvesh Miscellany 677 and from the Miscellany 1161 from the Church Historical and Archive Institute Sofia have West Bulgarian language features. The comparison between the four manuscripts leads to the conclusion that the manuscript tradition of the Story about Aesop gradually develops in the direction from the East Bulgarian to the West Bulgarian copies and the manuscript in Miscellany 1161 from the Church Historical and Archive Institute Sofia occupies a central position in this process.
Майя Йонова (София, България)
А н г е л о в, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. Кн. 2. София, 1967.
В е с е л о в с к и й, А. Н. Болгарские повести Букурештского сборника. – Журнал Министерства народного просвещения. Отд. 2, 1884, № 1, с. 78–90.
Г р и г о р ь е в, А. Д. Повесть об Акире Премудром. Исследование и тексты. Москва, 1913.
И в а н о в, Й. Старобългарски разкази. София, 1935.
Й о н о в а, М. Общност и различия между гръцкия „Роман за Езоп“ и славянското „Слово за премъдрия Езоп“. – В: Шьствую ныне по следу учителю. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова. Съст. Т. Славова, Г. Ганева, М. Тотоманова-Панева, Д. Атанасова. София, 2021, с. 380–390.
Й о н о в а, М. Темата за женската злина в „Слово за премъдрия Езоп“. – Palaeobulgarica, 45 (2021), № 3, с. 79–92.
Й о н о в а, М. Слово за Езоп по ръкопис 1161 от сбирката на Църковноисторическия и архивен институт (Изследване и издание). – Palaeobulgarica, 45 (2021), № 4, с. 55–84.
К о ж у х а р о в, Ст. Неизвестен препис на Солунската легенда. – Български език, 16 (1966), № 5, с. 491–494.
М и л т е н о в а, А. Към характеристиката на българската литература през XV–XVII в. Сборници със смесено съдържание. Дисертация. София, 1982.
М и л т е н о в а, А. Неофициалната книжнина през XIII в. в контекста на идейните и литературните тенденции на епохата. – В: Търновска книжовна школа. Т. 4. Културно развитие на българската държава – края на XII–XIV в. София, 1985, с. 102–114.
М и л т е н о в а, А. „Солунската легенда“ и нейните типологически паралели. – Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, 1 (1987), с. 213–227.
М и л т е н о в а, А. Новооткрит „близнак“ на Беляковския апокрифен сборник. – Palaeobulgarica, 13 (1989), № 3, с. 61–73.
М и л т е н о в а, А. Цикъл разкази за злите жени в сборниците със смесено съдържание през Средновековието. – Старобългарска литература, 28–29 (1994),с. 131–136.
Н а ч о в, Н. Тиквешки ръкопис. – В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. 8. София, 1892,с. 389–419.
Н а ч о в, Н. Тиквешки ръкопис. – В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. 9. София, 1893, с. 86–160.
Н а ч о в, Н. Тиквешки ръкопис. – В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. 10. София, 1894, с. 69–196.
Н и к о л о в а, Св. Патеричните разкази в българската средновековна литература. София, 1980.
Я ц и м и р с к и й, А. И. Из истории славянской письменности в Молдавии и Влахии XV–XVIII вв. Санкт-Петербург, 1906.
Я ц и м и р с к и й, А. И. Библиографический обзор апокрифов в южнославянской и русской письменности. Петроград, 1921.
A d r a d o s, F. “The Life of Aesop” and the Origins of Novel in Antiquity. – Quaderni Urbinati di Cultura Classica. New Series, 1 (1979), p. 93–112.
Аesopica. A Series of texts relating to Aesop or ascribed to him or closely connected with the literary tradition that bears his name; collected and critically edited with a commentary and historical essay by B. E. Perry. Vol. 1. Greek and Latin Texts. Urbana, Illinois, 1952.
B i r k f e l l n e r, G. Glagolitische und kyrillische Handschriften in Österreich. Wien, 1975.
K o n s t a n t a k o s, I. Life of Aesop and Adventures of Criticism: A Review-Article on Manolis Papathomopoulos’ Recent Edition of the Vita Aesopi, Version G. – Myrtia 28 (2013), p. 355–392.
L a P e n n a, A. Il Romanzo di Esopo. – Athenaeum, 40 (1962), p. 264–314.
M i l t e n o v a, A. South Slavonic Apocryphal Collections. Sofia, 2018.
P e r r y, B. Some addenda to the Life of Aesop. – Byzantinische Zeitschrift, 59 (1966), p. 285–304.
P e t r i c e i c u - H a ș d e u, B. Cărţile poporane ale Românilor in Secolul XVI in legatura cu literaturá poporana cea nescrisa. Studiŭ de filologiă comparativă. București, 1879.
Repertorium of Old Bulgarian Literature and Letters: 13.2.25 БРАН. http://repertorium.obdurodon.org/readFile.php?filename=AM13225S.xml.
S y r k u, P. Zur mittelalterlichen Erzählungsliteratur aus dem Bulgarischen. – Archiv für slavische Philologie, 7 (1884), p. 78–98.
T o t h, I. The Story of Iosop the Wise and How he Lived: A Medieval Slavonic Translation of the Life of Aesop. – Neograeca Medii Aevi, 5 (2005), p. 115–127.
Vita Aesopi. Еx vratislaviensi ac partim Monacensi et Vindobonensi codicibus nunc primum edidit Antonius Westermann. Brunsvigae–Londini, 1845.
Κ ω ν σ τ α ν τ ά κ ο ς, Ι. Μ. Ακίχαρος. Η Διήγηση του Αχικάρ στην αρχαία Ελλάδα. Τόμ. Α. Γένεση και αφηγηματικό υλικό. Τόμ. Β. Από το Δημόκριτο στους Περιπατητικούς. Αθήνα, 2008.
Π α π α θ ω μ ό π ο υ λ ο ς, M. Βίβλος Ξάνθου φιλοσόφου καὶ Αἰσώπου δούλου αὐτοῦ περὶ τῆς ἀναστροφῆς Αἰσώπου. Κριτικὴ ἔκδοση μὲ Εἰσαγωγὴ καὶ Μετάφραση. Αθήνα, 2010.