Первое описание Библии и ее книг в Первом болгарском царстве

Резюме: 

The earliest evidence of a description of the Bible is contained in Simeon’s Miscellany, translated in the First Bulgarian Empire on the initiative of Tsar Simeon. This description is based on the writings of John Damascene and Gregory of Nazianzus, who presented the canonical books in their works following an orderly structure, while testifying to the existence of different interpretations and forms in which the Bible circulated in the Christian East. The description can be found in the final part of Simeon’s Miscellany, which arranged as a series of tools for understanding the fundamental concepts of Trinitarian theology and the figurative language of the sacred scriptures, as well as for constructing the Christian chronotope.

Марчелло Гардзанити (Флоренция, Италия)

Литература: 

А л е к с е е в, А. А. Текстология славянской библии. Санкт-Петербург, 1999.

А л е к с е е в, А. А. Библейский канон на Руси. – Труды Отдела древнерусской литературы, 61 (2010), c. 171–193.

Б у л а н и н a, Т. В. Сочинение Георгия Хировоска „ΠΕΡΙ ΤΡΟΠΩΝ ΠΟΙΗΤΙΚΩΝ“ в славянском переводе. – Известия на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Метoдий“, 20 (26) (1992), с. 13–59.

Г а р д з а н и т и, М. Миссионерское наследие Кирилла и Мефодия и Симеонов сборник. – В: 100 години кирилометодиевистика в България. Идентифициране на еврейски и християнски модели в литературата (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 25). София, 2017, c. 305–316.

Г р и ц е в с к а я, И. М. Индексы истинных книг. Санкт-Петербург, 2003.

З л а т а н о в а, Р. Дръзки са словата ви. Житията на Дванадесетте пророци в старобългарски превод. София, 2018.

К и р и л л и н, В. М. „Арголаи“ и „лѣнии лѣви“ Александра Македонского: о трудностях перевода на русский язык славянского жития пророка Иеремии. – Studia Litterarum, 5 (2020), № 3, c. 200–235.

М о с т р о в а, Т.              и легендата за змиите в старобългарския превод на Житието на Йеремия. – В: Сборник в чест на проф. дфн Татяна Славова (в печати).

Н и к о л о в а, C. Проблемът за издаването на небогослужебните български средновековни текстове на Стария Завет. – В: Старобългарският превод на Стария Завет. Под общата редакция и с въведение от Светлина Николова. Т. 1. Р. Златанова. Книга на Дванадесетте пророци с тълкования. София, 1998, c. IX–XXXVII.

С е м е н о в к е р, Б. А. Греческие списки истинных и ложных книг и их рецепция на Руси. – Труды Отдела древнерусской литературы, 40 (1985), c. 206–228.

Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). В 3 тома. Под общата ред. на акад. Петър Динеков. Т. 3. Гръцки извори. Гръцки текст и изследване П. Янева. Славянски текст, прегледан и сверен допълнително А. Минчева, Цв. Ралева, Ц. Досева, П. Янева. София, 2015.

С л а в о в а, T. Тълковната Палея в контекста на старобългарската книжнина. София, 2002.

 

C a p a l d o, M. La structure de l’Izbornik Svjatoslava de l’an 1073 et son prototype Byzantine (In: Symposium on Middle Greek and Slavic Literatures (The correlations of syllogai / sborniki). – Polata knigopisnaja, 3 (1980), p. 59.

G a r z a n i t i, M. Die slavische Bibel: von der Vielfältigkeit der liturgischen Bücher zum einzigen Buch. – Ostkirchliche Studien, 60 (2011), № 1, p. 38–47.

G a r z a n i t i, M. Хощу пенть словесъ Parlare in lingue e insegnare nella tradizione esegetica bizantina ai tempi di Cirillo e Metodio. – В: Езиците на християнската молитва: История и съвременност / Lingue della preghiera cristiana: storia e contemporaneità. Ред. колегия С. Бърлиева, М. Скарпа (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 26). София, 2018, с. 19–28.

G a r z a n i t i, M. The eulogy of Symeonic Miscellany: the imperial patronage of the first Slavic anthology. – Studia Ceranea, 11 (2021), p. 549–567.

G i o v a n n i  D a m a s c e n o. La fede ortodossa. Ed. V. Fazzo. Roma, 1998.

I l i e v a, T. The names of the Books from the Biblical corpus in Old Bulgarian literatures. – In: The Bible in the Slavic Tradition. Eds. A. Kulik, C.-M. MacRobert, S. Nikolova, M. Taube, C. Vakareliyska. Boston, 2016, p. 123–143.

J o h a n n e s  v o n  D a m a s k o s. Die Schriften. Ed. B. Kotter. T. 2. Expositio fidei. Berlin–New York, 1973.

J o h a n n e t, J. Les chapitres de définitions philosophiques dans l’Izbornik de 1073 (édition gréco-slave). – Revue des études slaves, 63 (1991), № 1, p. 55–111.

L u n t, H. G. On the Izbornik of 1073. – In: Okeanos. Essays presented to I. Ševčenko on his Sixtieth Birthday by his colleagues and Students (= Harvard Ukrainian Studies, 7). Cambridge, Mass, 1983, p. 359–375.

M i g n e, J.-P. Patrologiae Cursus Completus. Series Graeca. 161 vols. Paris, 1857–1866.

P e t k o v, J. World History and Otherworldly Journeys: The Framing of Apocalyptic Narratives in the Paleya Literature. – In: Von der Historienbible zur Weltchronik. Studien zur Paleja-Literatur. Hrsg. Ch. Böttrich, D. Fahl, S. Fahl. Leipzig, 2020, p. 280–305.

T h o m s o n, F. J. The Slavonic Translation of the Old Testament. – In: Interpretation of the Bible. Interpretation der Bibel. Interprétation de la Bible. Interpretacija Svetega Pisma. Ed. J. Krašovec. Ljubljana–Sheffield, 1998, p. 605–920.

T h o m s o n, F. J. A Comparison of the Contents of the Two Translations of the Symeonic Florilegium on the Basis of the Greek Original Texts. – В: Проблеми на Кирило-Методиевото дело и на българската култура през IX–X век (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 17). София, 2007, c. 721–758