Роднинската терминология в славянски правни текстове от Късното средновековие (Допълнението от XVII в. в ръкопис ЦИАИ 1160)

Резюме: 

The article analyzes the fifteen folia (ff. 206–220) added in the 17th century to the Ms. Slav. 1160 from the collection of the Church Historical and Archival Institute of the Bulgarian Patriarchate in Sofia (CIAI 1160). The 14th century manuscript is the earliest preserved legal miscellany in Bulgaria. The supplement is identified as a copy of Zacharias Scordylios’ work on the degrees of kinship and the forbidden marriages that was first published in Venice in 1563 as part of the Greek Horologion, and independently in 1588 in a vernacular version. The main tasks are to reveal the connection between this addition and the core text of the manuscript; to determine its linguistic affiliation on the basis of the representatives in the lexico-semantic group of kinship terms by comparison to both the terminology in the main part of CIAI 1160, and the Slavic legal literature of the Late Middle Ages. It is concluded that: 1. A characteristic feature of the translation of Scordylios’ work is the choice of a generalizing term which has a dual meaning to denote kinship in both male and female lines, compare стрицъ, тетька against уика, леля in the main body; 2. A similar generalization is achieved with синовьць and синовица that replace братаньць, братанька, сестричь, сестричьнъ; 3. To designate a more distant relationship no new term is coined, but a word-forming element is added to the main term (пре/прамама, пре/правъноука), or the latter forms a compound term with a numeral or an adjective: велика тетька, великъ стриць, вътора баба, мала тетька, трета баба, трета въноука; 4. Rare lexemes are attested: пасторъка, пасторъкъ, пашеногъ, пращоура. The presented data enrich the history of the Bulgarian kinship terminology and testify to the importance of blood and family ties for the preservation of identity during the Ottoman times on the Balkans.
     The supplement to CIAI 1160 seems to have been copied in a western (probably southwestern) area, in a contact zone between Serbian and Bulgarian dialects. As for the translation itself, given the active relations of Venice with some Athonite monasteries and printing shops on the Balkans during the 16th century, it could have been carried out in many centers. Nevertheless, the territories historically subordinated to the Ohrid archbishopry, from which some copies of Syntagma of Matthew Blastares originated, might have been the area where the supplement was presumably written. The translation appeared in the last quarter of the 16th century at the earliest.

Марияна Цибранска-Костова (София, България)
Литература: 

Архивски номоканон. Български ръкопис от XIV в. Фототип. изд. Изданието подготвиха А. Кръстев и Цв. Янакиева. Шумен, 2007.

А т а н а с о в а, Н. Филиграноложки проблеми на български ръкописи от XIVXV в. (Запазени в България). Дисертация. София, 1984.

Български етимологичен речник. Т. 1–8–.  София, 1971–2017–.

Б ј е л е т и ћ, М.  Терминологиja крвног сродства у српскохрватском jeзику. – Jужнословенски филолог, 50 (1994), с. 199–207.

Г е о р г и е в а, Цв. Родството и роднинските названия в българския език (Семантика и лексикографско  представяне). София, 2016.

Г е р д, Л. Мануил Малакс. – В: Православная энциклопедия. Под ред. патриарха Алексея. Т. 43. Москва, 2016, с. 167–168.

Г о р ч а к о в, М. И. О тайне супружества. Происхождение, историко-юридическое значение и каноническое достоинство 50-й (по спискам патриархов Иосифа и Никона 51-й) главы печатной Кормчей книги. Исследование по истории русского церковного права. Санкт-Петербург, 1880. https://azbyka.ru/otechnik/Mihail_Gorchakov/ (12.12.2021).

Г р а н б е р г, А., У. Ф е д е р. За Златната верига и за степените на брака. – Старобългарска литература, 63–64 (2021), с. 184–217.

Д а с к а л о в а, А., Б. В е л ч е в а. Из българската роднинска терминология. – Palaeobulgarica, 6 (1982), № 4, с. 58–68.

И в а н о в а, К. Български, сръбски и молдовлахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София, 1981.

И л и е в, И. Охридският архиепископ Димитър Хоматиан и българите. София, 2010.

К и т а н о в а, М. Етнолингвистични етюди. Велико Търново, 2010.

К и т а н о в а, М. „Чуждите деца“ в българската култура и език. – Български език, 61 (2014), № 3, с. 19–32.

Л е в ш и н а, Ж. Л. Рукописи сербского правописания Российской национальной библиотеки. Каталог. Санкт-Петербург, 2021.

Н а й д е н о в а, Д. Забранените бракове в славянските правни текстове. – В: Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти (= Studia Balkanica, 35). Състав. Л. Тасева, П. Данова. София, 2021, с. 165–188.

Н о в а к о в и ћ, Ст. Матиje Властара Синтагмат. Азбучни зборник византијских црквених и државних закона и правила (= Зборник за историју, језик и књижевност српског народа. Прво одељење, споменици на српском језику. IV). У Београду, 1907.

П а в л о в, А. С. 50-я глава Кормчей книги, как исторический и практический источник русского брачного права. Москва, 1887.

Р а д о с л а в о в а, Д. Българската книжнина от XVII век: Центрове, книжовници, репертоар. София, 2020.

Р а й к о в а, М. За някои лексеми в номоканонични текстове от XVII век. – Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Филология, 1 (1999), с. 231–239.

С н е г а р о в, Ив. История на Охридската архиепископия-патриаршия. Т. 2. От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394–1767). 2. фототип. изд. София, 1995.

Среднеболгарский перевод Хроники Константина Манассии в славянских литературах. Введение Д. С. Лихачева. Исследования И. С. Дуйчева, М. А. Саламиной. Словоуказатели О. В. Творогова. София, 1988.

С р е з н е в с к и й, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка. Т. 1–3. Санкт-Петербург, 1893–1912.

Словарь русского языка XIXVII вв. Вып. 18. Москва, 1992.

С у б о т и н - Г о л у б о в и ћ, Т. Матија Властар Синтагма. Са српскословенског језика превела Т. Суботин-Голубовић. Београд, 2013.

Т а с е в а, Л. Роднинската терминология като изпитание за преводача на Манасиевата хроника: двукоренни думи. – В: Югоизточна Европа през вековете: социална история, езикови и културни контакти (= Studia Balkanica, 35). Състав. Л. Тасева, П. Данова. София, 2021, с. 407–436.

Т о л с т а я, С. М. Категория родства в этнолингвистической перспективе. – В:  Категория родства в языке и культуре. Отв. ред. С. М. Толстая. Москва, 2009, с. 7–22.

Требник Петра Могили. У 3 томах. Киев: Тип. Киево-Печерской Лаври, 16.XII.1646. Репринт Канберра–Мюнхен–Париж, 1988.

Т р у б а ч е в, О. Н. История славянских терминов родства и некоторых древнейших терминов общественного строя. Москва, 1959.

Х о л и о л ч е в, Хр., М. М л а д е н о в, Л. Р а д е в а. Българска семейно-родова лексика. Енциклопедичен речник. София, 2012.

Х р и с т о в а, Б., Д. К а р а д ж о в а, А. И к о н о м о в а. Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България. Своден каталог. Т. 1. София, 1982.

Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Из лексиката на новоизводните преводи. – В: Summa cum pietate. Studia Litterarum. Сборник, посветен на 90-ата годишнина на чл.-кор. проф. Т. Бояджиев. Шумен, 2021, с. 145–154.

Ц и б р а н с к а - К о с т о в а, М., Е. М и р ч е в а. Зайковски требник от XIV век. Изследване и текст. София, 2012.

Ц и б р а н с к а - К о с т о в а, М. Ръкопис ЦИАИ 1160 от XIV век и монашеството. – В: Българският език. Исторически и съвременни аспекти. Сборник в чест на 140 години от рождението на акад. Стефан Младенов. София, 2020, с. 220–234.

Ц и б р а н с к а - К о с т о в а, М. Прохирон/Закон градски. Юридическото наследство на православното славянство. София, 2021.

 

A Greek-English Lexicon. Compiled by H. G. Liddell and R. Scott. With revised supplement. Oxford, 1996.

A l e x a n d r o v, V. The Syntagma of Matthew Blastares. The destiny of a Byzantine Legal Code among the Orthodox Slavs and Romanians 14–17 Centuries. Frankfurt am Main, 2012.

A p o s t o l o p o u l o s, D. G. Le droit byzantin dans le cadre de l’Émpire Ottoman. Problèmes et solutions adoptés à partir du premier siècle après la prise de Constantinople. – In: Byzantine Law. Proceedings of the International Symposium of Jurists. Thessaloniki, 10–13.12.1998. Ed. Ch. Papastathis. Thessaloniki, 2001, р. 71–78.

C o n s t a n t i n e s c u, R. Vechiul drept romanesc scris. Repertoriul izvoarelor 13401640. Bucuresti, 1984.

C o t e l e r i u s, J.-B. Ecclesiae Graecae Monumenta. T. 1. Paris, 1677.

D u  C a n g e, Ch. Glossarium mediae et infimae latinitatis. Bd. 1. A–B; Bd. 2–3. C–F; Bd. 4–5. G–N; Bd. 6–7. O–S; Bd. 8–10. T–Z. Graz, 1954 (reprint).

G e a n a k o p l o s, D. Byzantine East and Latin West: two worlds of Christendom in the Middle ages and Renaissance. Oxford, 1966.

G e t o v, D. A Catalogue of the Greek Manuscripts at the Ecclesiastical Historical and Archival Institute of the Patriarchate of Bulgaria. Vol. 1. Bačkovo Monastery. Turnhout, 2014.

H é p i t è s, A. Th. Dictionnaire Grec-Français et Français-Grec. Τ. 3. Εν Αθήναις, 1910.

H e x a b i b l o s. Manuale legum sive Hexabiblos cum appendicibus et legibus agrariis. Ed. G. E. Heimbach. Lipsiae, 1851.

K r u m b a c h e r, K. The History of Byzantine Literature: from Justinian to the end of the Eastern Roman Empire (5271453). 2. ed. Munich, 1897.

M i k l o s i c h, F. Lexicon Palaeoslovenico-Graeco-Latinum. Emendatum auctum. Vindobonae, 1862. Neudruck der Ausgabe. Wien, 1977.

P a n t a z o p o u l o s, N. J. Church and Law in the Balkan Peninsula during the Ottoman Rule. Thessaloniki, 1967.

P a p a s t a t h i, D. Observations sur la culture juridique des Grecs orthodoxes sous la domination ottomane (milieu du XVe–milieu du XIXe siècle).Études Balkaniques (Paris), 19–20 (2013–2014), p. 101–134.

P i t s a k i s, K. Parentés en dehors de la parenté: formes de parenté d’origine extra-législative en droit byzantin et post-byzantin. – In: Parenté et société dans le monde grec. De l’Antiquité à l’âge moderne. Eds. A. Bresson et al. Actes du colloque international, Volos (Grèce), 19–21 juin 2003. Bordeaux, 2006, p. 297–325.

S m o c h i n a, N. Le Procheiros nomos de lempereur Basile (867–879) et son application chez les Roumains au XIV siècle. – Balkan Studies, 9 (1968), p. 167–208.

S o p h o c l e s, E. A. A Glossary of Later and Byzantine Greek. London, 1860.

Z a c h a r i a e von L i n g e n t h a l, K. E. Die Handbücher des geistlichen Rechtsaus den Zeiten des untergehenden byzantinischen Reiches und der türkischen Herrschaft. St. Pétersbourg, 1881.

Ž e n u c h, Р.,  E. B e l y a k o v a, D. N a y d e n o v a, P. Z u b k o, Š. M a r i n č á k. Užhorodský rukopisný Pseudozonar. Pravidlá mnišskeho a svetského života z prelomu 16.–17. Storočia (=Monumenta Byzantino-Slavica et Latina Slovaciae. Vol. 5). Bratislava–Moskva–Sofia–Košice, 2018.

 

Π ι τ σ ά κ η ς, Κ. Γ. (ed.) Αρμενόπουλος Κωνσταντίνος. Πρόχειρον νόμων ή Εξάβιβλος. Δίκαιο-Νομοθεσία. Βυζαντινά και Νεοελληνικά Κείμενα. 1. Αθήνα, 1971.

Κ ι ρ κ ι κ α κ η, Ι. Γ.  Ζαχαρίας Σκορδύλιος. Βίος και έργο. Διπλωματική εργασία. Θεσσαλονίκη, 2012.