The article deals in detail with the main postulates expressed in defense of the existence of “Preslav vocabulary” in recently published works. The methodological shortcomings of identifying the “Preslav vocabulary” in the Mediaeval Bulgarian texts are demonstrated. The content and scope of the very concept of “Preslav vocabulary” are also analysed. In sum, the author confirms the results of his previous observations on the topic, which revealed the inconsistency of the analysed concept.
Ростислав Станков (София, България)
А л б е р т и, А. Лексиката на Иван-Александровото евангелие и текстологическата традиция на славянските евангелия. – В: Четириевангелие на цар Иван Александър. Виена, 2017, с. 656–699.
Б о ж и л о в, И. История на Средновековна България. Т. 1. Варварска България. София, 2017.
Болонски псалтир. Български книжовен паметник от ХІІІ век. Фототипно издание с увод и бележки от Иван Дуйчев. София, 1968.
Български етимологичен речник. Т. 1. София, 1971. Т. 2. София, 1979. Т. 3. София, 1986. Т. 4. София, 1995. Т. 5. София, 1996. Т. 6. София, 2002. Т. 7. София, 2010.
В о с к р е с е н с к и й, Г. А. Древнеславянский Апостол. Послания Святого Апостола Павла. Вып. 1. Послание к Римлянам. Сергиев Посад, 1892.
В о с к р е с е н с к и й, Г. А. Рец. на: Христинопольская рукопись славянского апостола ХІІ в., в издании Венской Императорской Академии Наук [профессором Е. Калужняцким. Вена 1896]. Actus epistolaeque apostolorum palaeoslovenice. Ad fidem codicis Christinopolitani saeculo XII scripti edidit Aem. Kałužniacki. Sumptibus Caes. Litterarum Academiae. Vindobonae. MDCCCXCVI (8, XXXIV, 375 и снимков.). – Богословский вестник, 1 (1897), № 1, с. 198–208 (2–я пагин.).
В о с к р е с е н с к и й, Г. А. Древнеславянский Апостол. Вып. 3–5. Послания св. Апостола Павла к коринфянам 2-е, к галатам и к ефесянам по основным спискам четырех редакций рукописного славянского Апостольского текста с разночтениями из пятидесяти шести рукописей Апостола ХІІ–ХVІ веков. Сергиев Посад, 1908.
Г р а ш е в а, Л., Т. С л а в о в а. Преславско книжовно средище. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 2003, с. 312–327.
Д а в и д о в, А. Речникът на „Беседа против богомилите“ от презвитер Козма и Супрасълският сборник. – В: Проучвания върху Супрасълския сборник: старобългарски паметник от Х в. София, 1980, с. 137–145.
Д о б р е в, И. Гръцките думи в Супрасълския сборник и втората редакция на старобългарските богослужебни книги. – Български език, 28 (1978), № 2, с. 89–98.
Д о б р е в, И. Текстът на Добромировото евангелие и втората редакция на старобългарските богослужебни книги. – Български език, 29 (1979), № 1, с. 9–21.
Д о б р е в, И. Кои старобългарски текстове са най-близо до Кирило-Методиевия евангелски превод. – Старобългарска литература. Кн. 14, с. 3–9.
Евангелие от Иоанна в славянской традиции. Изд. подготовили А. А. Алексеев, А. А. Пичхадзе, М. Б. Бабицкая, И. В. Азарова, Е. Л. Алексеева, Е. И. Ванеева, А. М. Пентковский, В. А. Ромодановская, Т. В. Ткачева. Санкт–Петербург, 1998.
З л а т а р с к и, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Първо българско царство. Ч. 1. Епоха на хуно-българското надмощие (679–852). София, 1918.
И в а н о в а - М и р ч е в а, Д. Йоан Екзарх Български. Слова. Т. 1. София, 1971.
И в а н о в а - М и р ч е в а, Д. Старобългарските книжовни средища като „езикови школи“. – В: Иванова–Мирчева, Д. Въпроси на българския книжовен език до Възраждането. София, 1987, с. 177–187.
К а р а ч о р о в а, И. Към въпроса за Кирило-Методиевия старобългарски превод на Псалтира. – В: Кирило-Методиеви студии. Кн. 6. София, 1989, с. 130–245.
К а р а ч о р о в а, И. Псалтир. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 2003, с. 409–417.
Л ь в о в, А. С. Очерки по лексике памятников старославянской письменности. Москва, 1966.
М и л т е н о в, Я. Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция. София, 2006.
М и л т е н о в, Я. Преславските лексикални маркери. 1. Опит за въведение. – Palaeobulgarica, 44 (2020), №2, с. 54–79.
М и р ч е в а, Е. За етапите в развитието на Преславската преводаческа и редакторска школа (отново за Супрасълския сборник). – Palaeobulgarica, 35 (2011), № 4, с. 3–24.
Н о в и к о в а, А. С. Преславская редакция Евангелия. – В: Славянское и балканское языкознание. Палеославистика: слово и текст. Москва, 2012, с. 152–174.
П е е в, Д. Архивският хронограф и Летописец Елински и Римски І редакция. – Старобългарска литература, 39–40 (2008), с. 104–131.
П е е в, Д. П. Новые данные о времени и месте перевода Хроники Георгия Амартола. – В: Летописи и хроники. Новые исследования. 2011–2012. Москва–Санкт-Петербург, 2012, с. 13–38.
С л а в о в а, Т. Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. – В: Кирило–Методиеви студии. Кн. 6. София, 1989, с. 15–129.
С л а в о в а, Т. Тълковната Палея в контекста на старобългарската книжнина. София, 2002.
Словарь древнерусского языка (ХІ–ХІV вв.). Т. 1–12. Москва, 1988–2019.
Словарь русского языка ХІ–ХVІІ вв. Вып. 1–29. Москва, 1974–2011. Вып. 30. Москва–Санкт-Петербург 2015.
С р е з н е в с к и й, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка. Т. 1–3. Санкт–Петербург, 1893–1912.
С т а н к о в, Р. Локализация древнеболгарских переводных текстов в свете так называемой „охридской“ и „преславской“ лексики (На материале Исторической Палеи). – Palaeobulgarica, 15 (1991), № 4, с. 83–91.
С т а н к о в, Р. Лексика Исторической Палеи. Велико Търново, 1994.
С т а н к о в, Р. Ветхозаветная история в славянских переводах с греческого: к проблеме первого перевода Исторической Палеи. – Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“. Факултет по славянски филологии. Т. 102. София, 2017, с. 5–43.
С т а н к о в, Р. Проблема „преславской“ и „кирилло-мефодиевской“ лексики в древнеболгарском переводе Хроники Георгия Амартола. – В: Преславска книжовна школа. Т. 18. Шумен, 2018, с. 121–158.
Старославянский словарь (по рукописям Х–ХІ веков). Под ред. Э. Благовой, Р. Вечерки, Р. М. Цейтлин. Москва, 1994.
Х р и с т о в а, И. Речник на Словата на Климент Охридски. София, 1994.
Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 1. Изследване на библейския текст. София, 2004.
Х р и с т о в а, В., М. К л и с у р с к а. Евгениевски Псалтир. Текст. Речник на словоформите. – Годишник на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. Т. 82 (2), (за 1988). София, 1991, с. 69–121.
Я г и ч, И. В. Четыре критико-палеографические статьи. Приложение к отчету о присуждении Ломоносовской премии за 1883 г. С тремя литографическими таблицами. – Сборник отделения русского языка и словесности. Т. 33 (1884), № 2, с. 7–191.
A i t z e t m ü l l e r, R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. 1–7. Graz, 1958–1975. Bd. 1. Graz, 1958; Bd. 2. Graz, 1960; Bd. 3. Graz, 1961; Bd. 4. Graz, 1966; Bd. 5. Graz, 1968; Bd. 6. Graz, 1971; Bd. 7. Graz, 1975.
J a g i ć, V. Psalterium Bononiense. Vindobonae–Berolini–Petropoli, 1907.
J a g i ć, V. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache, 2. Aufl. Berlin, 1913.
K a ł u ž n i a c k i, E. Actus epistolaeque apostolorum palaeoslovenice ad fidem codicis Christinopolitani. Vindobonae, 1896.
M i k l o s i c h, F. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Vindobonae, 1862–1865.
M i k l o s i c h, F. Apostolus e codice monasterii Šišatovac palaeo-slovenice. Vindobonae, 1853.
S a d n i k, L. Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Bd. 1–4 (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris: fontes et dissertationes, 5, 14, 16, 17). 1. Wiesbaden, 1967; 2–4. Freiburg i. Br., 1981–1984.
Slovník jazyka staroslověnského. 1–4. Praha, 1958–1997.
V a n W i j k, N. Zur Vorgeschichte zweier altkirchenslavischer Sprachdenkmäler. – Archiv für slavische Philologie, 40 (1926), S. 265–278.
Vondrák, W. Altslovenische Studien. – Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch-historische Klasse, 122 (1890), № 7, s. 1–90.