Някои особености на езика на Пространното житие на св. Методий и проблемът за авторството

Резюме: 

The authors analyse the language of the St. Methodius Vita in comparison with the language of Constantine of Preslav and the language of St. Kliment of Ohrid in order to establish the possible author of St. Methoius Vita. The comparison showed a great possibility that the author of this very important text was Constantine of Preslav.

Боряна Велчева, Андрей Бояджиев (София, България)
Литература: 

Ангелов, Б, Хр. Н. Кодов, К. К у е в. Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 1. Подг. за печат Б. Ст. Ангелов, К. Куев, Хр. Кодов. София, 1970.

Ангелов, Б, Хр. Н. Кодов, К. К у е в. Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 3. Подг. за печат Б. Ст. Ангелов, Хр. Кодов. София, 1973.

Ангелов, Б, К. Куев, Хр.Н. Кодов, Кл. И в а н о в а. Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 2. Подг. за печат Б. Ст. Ангелов, К. Куев, Хр. Кодов, Кл. Иванова. София, 1977.

Антоний, архимандрит. Памятники древнеболгарской проповеднической письменности. – Православный собеседник, 3 (1881), с. 350–358.

Български диалектен атлас. Обобщаващ том III. Лексика. София, 2001.

Бильбасов, В. А. Кирилл и Мефодий. Т. 2. Кирилл и Мефодий по западным легендам; Легендарный образ Кирилла и Мефодия. Codex legendarum: Критика легенд. Санкт-Петербург, 1871.

Бончев, Ат. Климент Охридски – слова и поучения. София, 1970.

Василев, В. Климент Охридски и авторството на „Панонските легенди“. – Български език, 19 (1969), № 3, с. 229–240.

Велинова, В. Похвално слово за Кирил и Методий. – В: Петканова, Д. (ред.). Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. 2. изд. Велико Търново, 2003, с. 387–388.

В е л ч е в а, Б. Отглас от Златния век на българската писменост. Ръкопис № 1039 от Националната библиотека. – В: Библиотеката – минало и настояще. Юбилеен сборник, посветен на 125-годишнината на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. София, 2005, с. 266–274.

Велчева, Б. Бележки върху езика на Станиславовия миней. – В: Атанасова, Д. (ред.). Агиославика. Проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-миней: доклади от едноименната конференция – 21 май 2013 г. София,  2016, с. 57–61.

Велчева, Б., К. Костов. Книга Естир и нейният славянски превод. –Palaeobulgarica, 26 (2002), № 1, с. 73–93 (рец.).

Великие Минеи-Четьи. Октябрь, дни 19–31. Санкт-Петербург, 1880.

Георгиева, Т. Златоструй от XII век. Увод и научно разчитане на текста. Силистра, 2003.

Геров, Н. Речник на българския език с тълкувание на речите на български и на руски. Ч. 2. Пловдив, 1897.

Геров, Н. Речник на българския език с тълкувание на речите на български и на руски. Ч. 5. Пловдив, 1904.

Г о ш е в, Ив. Рилски глаголически листове. София, 1956.

Гълъбов, Ив. Климент Охридски и ранните школи на стария български книжовен език. – Български език, 16 (1966), № 5, с. 440–456.

Димитрова, М. Ягичев Златоуст. Средновековен български паметник със слова и поучения от началото на ХІV век. София, 2011.

Димитрова, М., Ат. Бончев. Похвално слово за пророк Илия. – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 300–311.

Добрев, Ив. Похвално слово за св. Кирил Философ. – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, Анна-Мария Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 110–117.

Добрев, Ив. Похвално слово за св. пророк Захарий и за рождество на св. Йоан Кръститетл. – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, Анна-Мария Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 218–233.

Добрев, Ив. За две готски лексикални гнезда в Супрасълския сборник и за липсата на една източногерманска лексема в сборника. – В: Милтенова, А. (ред.). Преоткриване: Супрасълски сборник. Старобългарски паметник от X в. София,  с. 75–101.

Дуйчев, Ив., М. А. Салмина, О. В. Творогов. Среднеболгарский перевод хроники Константина Манасии в славянских литературах. София, 1988.

З аимов, Й., М. Капалдо. Супрасълски или Ретков сборник. Т. 1, София, 1982; Т. 2, София, 1983.

И в а н о в, Й. Български старини из Македония. 2. изд. София, 1931.

Иванова, М. Пространни жития на Кирил и Методий. – В: Грашева, Л. (ред.). Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 2003, с. 364–383.

И в а н о в а - М и р ч е в а, Д. (отг. ред.). Старобългарски речник. Т. 1. А–Н. София, 1999; Т. 2. О–Ѵ. София,  2009.

Йонова, М. Пространно житие на Методий. – В: Петканова, Д. (ред.). Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. 2. изд. Велико Търново, 2003, с. 413–414.

Киселков, В. За авторството на пространните жития на Кирил и Методий. – Известия на Института за литература, 11 (1961), с. 31–53.

Князевская, О. А., В. Г. Демьянов, М. В. Ляпон. Успенский сборник XII–XIII вв. Москва, 1971.

Кожухаров, Ст. Една редакция на поместения в Синайския молитвеник Чинъ надъ исповѣдаѭщиимъ сѧ в пергаментен препис от края на XIII в. – В: Ангелов, Б., Д. Ангелов, П. Динеков, К. Куев, К. Мирчев (ред.). Константин-Кирил философ. Юбилеен сборник по случай 1100-годишнината от смъртта му. София, 1969,  с. 349–367.

Лавров, П. А. Житие святого Мефодия и Похвальное слово св. Кириллу и Мефодию по списку XII в. Москва, 1898.

Лавров, П. А. Похвала Илье пророку. Новое слово Климента Словенского. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской академии наук, 6 (1901), № 3, с. 237–280.

Лавров, П. А. Рецензия за Л. Стоянович „Новые слова Климента Словенского“. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской академии наук, 11 (1906), № 1, с.  443–448.

Лавров, П. А. Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности (= Труды Славянской Комиссии, 1). Ленинград, 1930.

Л е к о в а, Т., Ат. Б о н ч е в. Поучение за апостол или мъченик. – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 212–217.

Львов, А. С. О чтении одного места Жития Мефодия. – В: Источники по истории русского языка. Москва, 1976,  с. 75–79.

Мечев, К. Към въпроса за авторството на Пространните жития на Кирил и Методий. – Известия на Института за литература, 16 (1965), с. 105–124.

Милев, Ал. Старобългарските жития на Методий. – В: Българистика и българисти. София, 1981, с.  38–43.

Милетич, Л. Седмиградските българи. – Сборник народни умотворения, наука и книжнина 13 (1896), 153–256.

Милтенов, Я. Нови данни за Поучението за спасението на душата, приписвано на Черноризец Петър. – Старобългарска литература 51 (2015), с. 157–188.

Милтенов, Я. Бележки върху текстологическата история на Слово за Света Троица, и за сътворението, и за съда, приписвано на Климент Охридски. – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, 29 (2016), с. 47–89. 

Милтенов, Я. Преславските лексикални маркери. 1. Опит за въведение. – Palaeobulgarica, 44 (2020), № 2, с. 54–79. 

М и л т е н о в а, А. (състав.). История на българската средновековна литература. София, 2008 (2 изд. 2009).

Минчева, А. За една спорна дума в Пространното житие на св. Методий. – Palaeobulgarica, 16 (1992), № 2, с. 33–67.

Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. София, 1957.

Мирчева, Е. Германов сборник от 1358/1359 г. София, 2006.

Мичева, В. Комуникативни типове изречeния в езика на Пространните жития на Кирил и Методий. – Кирило-Методиевски студии, 3 (1986), с. 108–116.

Николова, Св. Някои текстологически проблеми в панегиричното творчество на Климент Охридски (по материали от „Похвално слово за пророк Илия“). – Кирило-Методиевски студии, 1 (1984),  с. 63–119.

Паникян, А. Художествени средства и похвати за изграждане образа на Методий в Пространното му житие. – Родна реч, 30 (1986), № 1, с. 7–100.

Пеев, Д., Ат. Бончев. Слово за Света Троица, за сътворението и за съда. – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 166–185.

Пеев, Д., Ат. Бончев. Слово за Въздвижение на Светия кръст. – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 250–253.

П е н к о в а, П. Речник-индекс на Синайския евхологий. София, 2008.

Пенкова, П., М. Цибранска. Синайски евхологий. – В: Грашева, Л. (гл. ред.). Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. III. София, 2003, с. 604–614.

Петканова, Д. Към въпроса за авторството на житието на Методий. – Език и литература, 41 (1986), № 2,  с. 5–10.

Петканова, Д. Българска средновековна литература. 4. изд. Велико Търново, 2001.

Петков, П., Ат. Бончев. Похвално слово за Лазар. – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008 с. 136–143.

Петков, П., Ат. Бончев. Похвално слово за св. Йоан Кръстител.  – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 234–249.

Петков, П., Ат. Бончев. Похвално слово за св. Димитър Солунски. – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 270–277.

Петков, П., Ат. Бончев. Похвално слово за св. Климент Римски.– В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 278–289.

Петков, П., Ат. Бончев. Похвално слово за свв. Кирил и Методий. – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 336–355.

П е т к о в, П., А.-М. Т о т о м а н о в а. Поучение за приемане на Светото Причастие. – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с.  312–317.

П е т к о в, П., И. Х р и с т о в а - Ш о м о в а. Слово за Рождество Христово. – В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 118–123.

Петков, П., И. Христова-Шомова. Слово за Богоявление. – В: В: Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008, с. 124–129.

Петков, П., И. Христова-Шомова, А.-М. Тотоманова (състав.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008.

Петрова-Танева, М. Житието на св. Ефросина Александрийска в старозавения чети-миней НБКМ 1039 от XIV в. – В: Атанасова, Д. (ред.). Агиославика. Проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-миней: доклади от едноименната конференция –            21 май 2013 г. София, 2016, с. 107–122.

Петухов, Е. В. Материалы и заметки из истории древней русской письменности: 1–3. Киев, 1894.

Погорелов, В. A. На каком языке были написаны так называемые Паннонские жития? – Byzantinoslavica, 4 (1932), с. 13–21.

Пономарев, А.И. Памятники древнерусской церковно-учительной литературы. Т. 2. Санкт-Петербург, 1896.

Попов, А.Н. Описание рукописей и каталог книг церковной печати библиотеки А.И. Хлудова. Москва, 1872.

Попова, И. Паннонское житие св. Мефодия по дренейшему из дошедших списков со стороны своего языка. – Руский филологический вестник, 69 (1913), № 1, с.  39–47; 69 (1913), № 2, с. 395–403; 70 (1913), № 4, с. 364–372; 71 (2014), № 1, с. 114–132.

Славова, Т. Евангелските и апостолските цитати в словата на Климент Охридски и преславската книжнина. – Кирило-Методиевски студии, 8 (1991), с. 60–83.

Славова, Т., Ив. Добрев. Старобългарски текстове. София, 1996 (Библиотека „Свети Наум“, 1).

Соболевский, А. И. Из области древней церковно-славянской проповеди. – Известия Отделения русского языка и словесности Императорской академии наук, 10 (1905), № 2, с. 130–139; 11 (1906), № 1, 2, 4, с. 44–52, 144–154, 129–143.

Срезневский, И. И. Древние памятники русского письма и языка (X–XIV вв.). Общее повремeнное обозрение с палеографическими указаниями и выписками из подлинников и из древних списков. Санкт-Петербург, 1863.

С р е з н е в с к и й,  И.И.  Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам. Т. 1–3. Санкт-Петербург, 1893; 1902; 1912.

Станчев, Кр. Пространното Житие на Методий – проблеми на структурата и семантиката. – Кирило-Методиевски студии, 4 (1987), с. 81–85.

Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988.

Стоянович, Л. В. Новыя слова Климента Словeнского (= Сборник Отделения русского языка и словесности Императорской академии наук, 80, № 1). Санкт-Петербург, 1905.

Теодоров-Балан, Ал. Кирил и Методий. Т. 1.  София, 1920.

Теодоров-Балан, Ал. Към така наречените Панонски жития. – Годишник на Софийския университет „Климент Охридски“. Историко-филологически факултет, 19 (1932), с. 1–31.

Тихова, М. Старобългарското Учително евангелие на Константин Преславски (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertartiones, 58). Freiburg im Bresgau, 2012.

Туницкий, Н. Л. Климент Словенский. Слово о Святой Троице, о твари и о суде. – Известия Отделения русского языка и словесности Академии наук, 9 (1904), № 3, с. 201–232.

Ундольский, В. М., П. А. Лавров. Климент Словенский. Москва, 1895.

Федер, У. Р. Една новооткрита сбирка старобългарски хомилии. – Език и литература, 29 (1974), № 1, с. 11–38.

Христова, В. Индекс на словоформите от Пространните жития на Кирил и Методий. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Факултет по славянски филологии, 77 (1977), № 1,  с. 261–330.

Христова, И. Изповеден чин. – В: Петканова, Д. (съст.) Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Велико Търново, 2003, с. 212–213.

Цейтлин, Р. М., Р. Вечерка, Э. Благова (ред.) Старославянский словарь (по рукописям X–XI вв.). Москва, 1994.

 

Aitzetmüller, R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. 1–7. Graz, 1958–1975.

Bartula, Cz. Ze slownictwa Żywotów Konstantyna i Metodego. – In: Rusek, J. (ed.) Dzieje Słowian w świetle leksyki: Pamięci Profesora Franciszka Sławskiego. Kraków, 2002, p.  377–380.

Birnbaum, H. Zur Syntax des Uspenskij sbornik. 1. Die Vita Methodii. – In: On Medieval and Renaissance Slavic Writing. The Hague–Paris, 1974, p.  151–181.

Dümmler, E. Poetae latini aevi Carolini. Vol. 1 (= Monumenta Germaniae Historica: Poetаrum Latinorum Medii Aevi, 1). Berlin, 1881.

Grivec, Fr., Fr. Tomšič. Constantinus et Methodius Thessalonicenses. Fontes (= Radovi Staroslovenskog Instituta, 4). Zagreb, 1960.

Jagić, V. Bericht über einen mittelbulgarischen Zlatoust des 13–14. Jahrhunderts. – Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch – historische Classe, 139 (1898), № 4, p. 1–72.

Jagić, V. Je li obadvije Panonske legende napisao Kliment. – In: Izbrani krači spisi. Zagreb, 1948, p. 356–364.

Kronsteiner, O. Житие блаженааго Меѳодиа архиепискоупа моравьскааго. – In: Das Leben des hl. Method des Erzbischofs von Sirmium (= Die Slawischen Sprachen, 18). Salzburg, 1989.

Miklosich, Fr. Chrestomatia palaeoslovenica. Vindobonae, 1964.

Miletič, L. Das Ostbulgarische (= Kaiserliche Akademie der Wissenschaften. Südslavische Dialektstudien, 2). Wien, 1903.

Nahtigal, R. Euchologium Sinaiticum, starocerkovnoslovanski glagolski spomenik. Vol. 2. Tekst s komentarjem. Ljubljana, 1942.

Nedeljković, O. Prilog proučavanju leksike Panonskih žitija. – Slovo, 13 (1963), p. 194–202.

Ohijenko, I. Die sprachliche Zugehörigkeit der Vitae Konstantins und Methods. – Zeitschrift für slavische Philologie 16 (1939), № 1–2, p. 69–76.

Pogačnik, J. Zgradba in slog Metodijevega žitija. – Македонски jазик [Makedonski jazik], 10 (1959), № 1–2, p. 57–78.

Popovski, J., Fr. J. Thomson, W. R. Veder. The Troickij Sbornik (Cod. Moskva, GBL, F.304 (Troice-Sergieva Lavra № 12) (= Полата кънигописьнаꙗ, 21–22). Leiden, 1988.

Sadnik, L., R. Aitzetmüller (eds.). Des Hl. Johannes von Damaskus Ἔκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου          πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes.  Bd. 1. Wiesbaden, 1967; Bd. 2. Wiesbaden, 1981; Bd. 3. Wiesbaden, 1983; Bd. 4. Index und rückläufiges Wörterverzeichnis zusammengestellt von R. Aitzetmüller. Wiesbaden, 1983 (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris, Bde V, XIV, XVI, XVII).

Šafařík, P.J. Památky dřevního písemnictví Jihoslovanův. Díl předchozí. 2 ed. V Praze, 1873.

Tarpomanova, E. Dativus Ethicus in the Balkan Languages. – In: Major Trends in Theoretical and Applied Linguistics. 1. Selected Papers from the 20th ISTAL. Ed. by L. Nikolaos, T. Alexiou, A.-M. Sougari. De Gruyter, 2014, p. 511–520.

Vaillant, А. Quelques notes sur la Vie de Méthode. – Byzantinoslavica, 24 (1963), p. 229–235.

Vondrák, V. Zur Liquidametathese im Slavischen. – Archiv für slavische Philologie, 25 (1903), p. 182–211.

Weingart, M. Analyse philologique des légendes slaves de Constantin et de Méthode. – In: Actes du IVe Congrès international des études byzantines. Sofia, septembre 1934. 1 (= Известия на Българския археологически институт, 9). София, 1935, с. 101–109.