Още веднъж за виенския ръкопис Cod. Slav. 37 и за общите служби в него (Част първа)

Резюме: 

The Vienna Cod. Slav. 37, known also as Codex Hankenstein, is a unique manuscript. It consists of two texts: the main text written in the centre of the folia, and the surrounding text written above, below and on the both sides of the main text. The study shows that the surrounding text complements the main one. The contents of the manuscript consist of resurrection services in eight modes, the weekly services from Sunday Vespers to Saturday Orthros in the first six modes, synaxarion, resurrection kontakia in eight modes and the cycle of six common services for Prophets, Apostles, Patters, Reverends, Martyrs, and Women Martyrs. According to an acrostic, the kanon for Patters is a work of St. Clement of Ochrid. There is a kathisma inserted after the sixth ode of the kanons in the first four common services. This is considered as an archaic feature. It is suggested that the composition goes back to the ninth century, the time of the holy brothers Cyril and Methodius and their pupils. It is also connected to the reduction of the kontakion: in all probability this happened very soon after the death of St. Theodore the Studite who was the last writer of large kontakia. After him, the reduced kontakion was inserted after the third ode of the kanon. The Hymn for St. Clement of Rome ascribed to Cyril the Philosopher is evidence for this. The archaic character of the repertory included is also proved by the lack of the anatolika and alphabetika stichera. The latter appeared in manuscripts after the establishment of the Evergetis redaction of the Studite Typikon. The conclusion is that the manuscript was compiled by the middle of the eleventh century. The actualization of the repertory that is revealed in the surrounding text was done at that time as well. This actualization follows a liturgical order unlike the genre order followed in the main text.

Светлана Куюмджиева (София, България)
Литература: 

А н г е л о в, Б. Климент Охридски – автор на общи служби. – В: Из старата българска, руска и сръбска литература. Кн. 3. София, 1978, с. 17–37.

Й о в ч е в а, М. Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XIV в. (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 16). София, 2004.

К р а ш е н и н н и к о в а, О. Древнеславянский Октоих св. Климента архиепископа Охридского. По древнерусским и южнославянским спискам XIII–XV веков. Москва, 2006.

К у ю м д ж и е в а, Св. Oтново за ранните осмогласници: какво ни казват синайски гръцки ръкописи 1593 и 776. – Старобългарска литература, 37–38 (2007), с. 26–48.

К у ю м д ж и е в а, Св. Бележки и коментари за някои ранни химнографски ръкописи от Ватикана. – В: Богослужебните книги: познати и непознати. София, 2008, с. 43–155.

К у ю м д ж и е в а, Св. Реликти от стара практика: някои наблюдения върху аранжирането на репертоара на ранните кондаци. – Старобългарска литература, 43–44 (2010), с. 194–209.

К у ю м д ж и е в а, Св. Ранните осмогласници. Извори, богослужение и певчески репертоар. София, 2013.

К у ю м д ж и е в а, Св. Нотираният репертоар в ранните гръцкоезични осмогласници: Нерешени проблеми. – Старобългарска литература, 59–60 (2019), с. 122–152.

Л о з о в а я, И. Е. Древнерусский нотированный Параклитик конца ХІІ – начала ХІІІ века: Предварительные заметки к изучению певческой книги. – В: Герменевтика древнерусской литературы. Сб. 6. Ч. 2. Москва, 1993, с. 407–432.

Л о з о в а я, И. Е. Древнерусский нотированый Параклит в кругу Ирмологиев ХІІ века – первой половине ХV в.: Мелодические варианты и версии в роспеве канонов. – В: Гимнология. Вып. 1. Кн. 1. Москва, 2000, с. 217–239.

М о м и н а, М. А. О произхождении греческой триоди. – В: Палестинский сборник. Вып. 28. Москва, 1986, с. 112–121.

П о п о в, Г. Химнографското творчество на Климент Охридски – открития и проблеми. – В: Станчев, К., Г. Попов. Климент Охридски. Живот и творчество. София, 1988, с. 112–156.

С к а б а л л а н о в и ч, М. Н. Толковый Типикон. 2. изд. Москва, 1995.

Т е м ч и н, С. Ю. Общая служба преподобным, приписываемая Клименту Охридскому, как переработка переводной службы преп. Георгию Малеину (4 апреля) Феофана Начертанного. – В: Žeňuch, P., С. Николова (eds.). Kliment Ochridský a jeho prinos pre slovanskú a európsku kultúru. Bratislava–Sofia, 2017, p. 53–63.

Т у н и ц к и й, Н. Л. Св. Климент, епископ словенский: его жизнь и просветительная деятельность. Сергиев Посад, 1913.

Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Общите служби от св. Климент Охридски – пет века богослужебна употреба. – В: Сребърният век: Нови открития. Ред. А. Милтенова. София, 2016, с. 163–182.

Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Песни от Климент. Служби от св. Климент Охридски за пророк, апостол, отец, мъченик и мъченица. София, 2017.

Ч и ф л я н о в, Бл. Литургика. София, 1997.

Ш а л а м а н о в, Бл. Неизвестни химнографски произведения от Климент Охридски. – Списание БАН, 1987, № 1, с. 51–56; № 2, с. 47–54; № 3, с. 63–68; № 4, с. 52–60; № 5, с. 61–67.

B i r k f e l l n e r, G. Glagolitische und kyrillische Handschriften in Österreich. Wien, 1975.

B i r k f e l l n e r, G. Codex Hankenstein. Codex Vindobonensis slavicus 37. Altukrainisches liturgisches Anthologion des 13.–14. Jahrhunderts. Band 2. Neutestamentliche Perikopen (= Münstersche Texte zur Slavistik. Band 2). Berlin–Hamburg–London–Münster–Wien–Zürich, 2006.

B i r k f e l l n e r, G. Codex Hankenstein. Codex Vindobonensis slavicus 37. Altukrainisches liturgisches Anthologion des 13.–14. Jahrhunderts. Band 3. Liturgischer Festkalender für den Jahreszyklus der unbeweglichen Feste (= Münstersche Texte zur Slavistik. Band 3). Berlin–Hamburg–London–Münster–Wien–Zürich, 2007.

B i r k f e l l n e r, G. Ältere und jüngere lexikalische Varianten in slavischen Evangelien- und Aposteltexten (Ausgewählte Beispiele aus dem Codex Hankenstein – Cod. Vind. slav. 37). – In: Text - Sprache - Grammatik: slavisches Schrifttum der Vormoderne. Festschrift für Eckhard Weiher. Herausg. von Ju. Besters-Dilger. München, 2009,  p. 271–284. 

F r ø y s h o v, S. S. R. The Early Development of the Liturgical Eight-Mode System in Jerusalem. – St. Vladimir Theological Quarterly, 51 (2007), № 2–3, p. 139–179.

F r ø y s h o v, S. S. R. The Georgian Witness to the Jerusalem Liturgy: New Sources and Studies. – In: Inquiries into Eastern Christian Worship. Ed. by B. Groen, S. Hawkes-Teeples, S. Alexopoulos. Leuven–Paris–Walpole, MA, 2012, p. 227–269.

K a m p, А. Kliment von Ohrid (Klemens von Achrida). Kanones für das Commune Sanctorum. Studie und Tеxt. Materiallen (= Münstersche Texte für Slavistik. Band 5). Berlin, 2010.

K r i v k o, R. A. Typology of Byzantine Office Menaia of the 11th–14th cc. – Scrinium. Journal of Patrology, Critical Hagiography, and Ecclesiastical History, 7–8 (2012): Ars Christiana. In memoriam Michaila F. Miranov (21.XI.1928–6.VI.1995), № 2, p. 3–68.