Каква е била ловната птица на юношата Константин според гл. III на Пространното житие на св. Константин-Кирил

Резюме: 

Статията се базира на един епизод от Пространното житие на св. Константин-Кирил (ЖК), в който основните разночетения са свързани с ловната птица на юношата Константин. Картината накратко може да се обобщи по следния начин: ястребъ (във февруарските чети-минеи и в част от групата на руските сборници; крагуи(във всички южнославянски преписи, само 8 на брой); крагуилъ и крагуаръ са форми, свързани с предходната крагуи, засвидетелствани в по-архаичните руски преписи на ЖК. Оттук се тръгва към изследване на лексемата в новобългарските преводи на ЖК. Разгледани са 5 превода: на Никола Начов (1912); В. Сл. Киселков (1923, 1933, 1939, 1942, 1945); Е. Николов (1934, 1942); Н. Лазурин (1942, 1946); Хр. Кодов (1973, 1981, 1986), техните последващи публикации и адаптации. Специално внимание е обърнато на изданията на В. Киселков, който сам редактира превода си неколкократно. Разгледаните варианти в превода, показват, че с годините думата крагуй все повече се превръща в устойчиво неразпознаваем архаизъм, нуждаещ се от пояснение; затова преводачите избират различни решения, но в крайна сметка се налага думата сокол. Думата соколъ също е засвидетелствана в ЖК – в началото на гл. ХVI, а текстовата традиция на това място не дава отклонения, картината остава същата и в преводите. С оглед на наличието и на двете лексеми, се търси опозиция в значението им на символично ниво. Разгледаните два кратки примера от ЖК и техните новобългрски преводи дават основание да се заключи, че е дошъл моментът в кирилометодиевистиката да се разглеждат съвременните преводи като отделна тема. Въпросите кога и защо се ражда необходимостта един средновековен текст да се представи пред по-широката аудитория, говори много за културния напредък на една нация. Особено когато става въпрос за такива основополагащи произведения, каквито са Пространните жития на светите братя Кирил и Методий.

Мая Иванова (София, България)

Литература: 

А н д о н о в а, А. Прабългаризми в старобългарския език. – В: Кирило–Методиевска енциклопедия. Т. 3 (П–С). София, 2003, 244–250.

Б и л я р с к и, Ив. Фискалната система на средновековна България. Пловдив, 2010.

Б о г д а н о в, Ив. Речник на българските псевдоними. Писатели, научни работници, преводачи, карикатуристи, публицисти, журналисти… 3. осн. прераб. и доп. изд. София, 1989.

Б о е в, Зл. Соколите в България. – Природа, 46, 1997, 3–4, 74–81.

Б о н ч е в, Ат. (архим.) Църковнославянска граматика със сборник от образци за превод и речник на църковнославянския език. София, 1952 (фотот. изд. 1995).

Б о н ч е в, Ат. (архим.) Речник на църковнославянския език. Т. 1 (А–О). София, 2002.

Б о я д ж и е в, А. Старобългарска читанка. Текстове. Речник. Справочник. София, 2016.

Г а в р и л о в а, Р., Пл. П а в л о в, Р. К у ш е в а. История и цивилизация за 5. клас. София, 2011.

Г е н о в, М. Старобългарска литература. Антология. Избор, превод, характеристики от М. Генов. София, 1947.

Г е н о в, Кр. Н. Д р а г а н о в, Л. Г е о р г и е в. Христоматия по литература за VIII клас на общообразователните училища. София, 1959.

Г е р о в, Н. Речник на блъгарский язик с тълкувание на речите на блъгарски и на руски. Ч. 1–5. Пловдив, 1895–1904 (2. фотот. изд. София, 1975–1978).

Д и н е к о в, П., К. К у е в, Д. П е т к а н о в а. Христоматия по старобългарска литература. София, 1961 (2. изд. 1967; 3. изд. 1974; 4. изд. 1978).

Д у й ч е в, И в. Из старата българска книжнина. I. Книжовни и исторически паметници от Първото Българско царство. София, 1940.

Жития Кирилла и Мефодия. Москва–София, 1986.

И в а н о в а, М. Текстологически проблеми в Пространното житие на Константин-Кирил Философ (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 22. Т. 1). София, 2013.

К и с е л к о в, В. Сл. Панонските легенди или пространните жития на славянските просветители Кирил и Методий. Ямбол, 1923.

К и с е л к о в, В. Сл. Кирил и Методий. Живот и дейност. София. 1923.

К и с е л к о в, В. Сл. Жития на светите братя Кирил и Методий (Панонски легенди). 2. изд. София, 1933 (Първото издание е одобрено от Министерството на народното просвещение).

К и с е л к о в, В. Сл. Жития на светите братя Кирил и Методий. Увод и превод от д-р В. Сл. Киселков. София, 1939.

К и с е л к о в, В. Сл. Жития на светите братя Кирил и Методий. София, 1942.

К и с е л к о в, В. Сл. Пространите жития на светите братя Кирил и Методий. София, 1945.

К и с е л к о в, В. Сл. Славянските просветители – Кирил и Методий. София, 1946.

Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 3. Подготвили за печат Б. Ангелов и Хр. Кодов. София, 1973.

К о д о в, Хр. Пространни жития на светите братя Кирил и Методий. София, 1981.

Л а з у р и н, Н. Панонски легенди. Жития на св. Кирила и Методия. Севлиево, 1942 (второ и трето издание  в Севлиево през 1946 г.

Л а л е в, Ц. Моята първа книга за Кирил и Методий. София, 2010.

М е ч е в, К. Произход на славяно-българската писменост. София, 1999, 497–533. 

М и н к о в, Цв. Кирил и Методий. София, 1949.

Н а ч о в, Н. А. Пространните или така наречени Панонски жития на свв. Кирила и Методия. (Отпечатък от Приложението на Ц[ърковен] вестник, кн. ХХI). София, 1912.

Н и к о л о в, Е. Жития на свети Кирила и Методия. Панонски легенди. Предговор и указател от Еню Николов. София, 1934 (2. изд. София, 1942).

П о п о в а - М у т а ф о в а, Ф. Солунският чудотворец. София, 1985, 5. изд.

Публикации на проф. Николай П. Ковачев. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. Т. 10. Велико Търново, 2010, 685–700.

Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIX и ХХ век. Съставители: Стефан Илчев, Ана Иванова, Ангелина Димова и Мария Павлова. София, 1974.

Словарь древнерусского языка (ХI–XIV вв.). Т. 4. Москва, 1991.

Словарь церковно-славянского и русского языка. Т. 2. Санкт-Петербург, 1847.

С р е з н е в с к и й, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным  памятникам. Т. 1. Санкт-Петербург, 1893.

Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. Състав. и ред. Климентина Иванова. София, 1986.

Т е о д о р о в - Б а л а н, Ал. Кирил и Методи. I. София, 1920.

Ф а с м е р, М. Этимологический словарь русского языка. Перевод с немецкого и дополнения О. Н. Трубачева. Т. 2. Москва, 1967.

Х р и с т о в а, В. Индекс на словоформите от Пространните жития на Кирил и Методий. – Годишник на Софийския университет „Климент Охридски“, 77, 1983, № 1, 261–330.

 

D ü m m l e r, E., Fr. M i k l o s i c h. Die Legende vom heiligen Cyrillus. Wien, 1870.

D v o r n i k, Fr. Les Légendes de Constantin et de Méthode: vues de Byzance. Prague, 1933.

M i k l o s i c h, Fr. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum emendatum auctum. Vindobonae, 1862–1865.

Z a m o ś c i ń s k a - K u c a ł o w a, J. Indeks wyrazów staro-cerkiewno-słowiańskich. – W: Lehr-Spławiński, T. Żywoty Konstantyna i Metodego (Obzorne). Poznań, 1959, 123–152.