Анонимната хомилия в Клоцовия сборник и най-ранните славянски юридически текстове

Резюме: 

Статията поставя въпроса за мястото на Анонимната хомилия в Клоцовия сборник (Anonymous Homily in the Cloz MS), считана за оригинална Методиева творба, в средновековната славянска юридическа литература. Текста на хомилията е разгледан в контекста на византийската правна традиция, чиито отглас е  славянската, Закона за съдене на хората (Zakon sudnyj liudem), някои „княжески огледала“ и поучения към владетеля, както и по-късни славянски компилации като Книги законни (Knigi zakonni) и Мерило Праведно (Merilo Pravednoe), руски сборник от XIII в. с нравоучителни и юридически текстове. Авторът застъпва тезата, че Анонимната хомилия не може да бъде разглеждана като закон в тесния смисъл на думата или като част от ЗСЛ. По своите функции, структура, стилистика и по състава, в който влиза, Анонимната хомилия е типичен поучителен текст. Това обаче не означава, че тя трябва да се изключи от юридическата литература. В духа на най-новите научни тези, според които византийската, респективно славянската, правова система трябва да се разглеждат като едно цяло от текстове – нравоучителни и законови, преводни и оригинални, един текст като Анонимната хомилия, посветен на въпросите за същността на царуването, неговите корени и природа безспорно има отношение към правото и юридическите текстове.

Десислава Найденова (София, България)

Литература: 

А н г у ш е в а, А. Риторически жанрове. – В: История на бъл­гарската средновековна литература. София, 2008, 142–159.

Б а т а л о в а, С. Мотиви за българите в латинската историо­графска традиция XIV–XV в. София, 2018.

Б о ж и л о в, Ив., В. Г ю з е л е в. История на България. Т. 1. История на средновековна България. VІІ–ХІV в. София, 1999.

Б ъ р л и е в а, С., С. Б а т а л о в а. Покръстването на българите в хронографията на Западното средновековие. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване. София, 2002, 418–432.

В е р ш и н и н, К. В. Мерило Праведное как памятник древне­русской книжности и права. Диссертация на соискание ученой степени кандидата исторических наук. Москва, 2016.

Византийский земеделческий закон. Текст, исслед., комментары подгот. Е. Э. Липшиц и др. Под редакцией И. П. Медведева. Ленинград, 1984.

В л а е в с к а - С т а н ч е в а, А. Св. Методий в латинската небогослужебна традиция до началото на Новото време. – Ста­робългарска литература, 52, 2015, 24–60.

Г а н е в, В. Законъ соудны людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания. София, 1959.

Д о б р е в, Ив. Кирило-Методиевите ученици през първите го­дини след пристигането им в България (886–893). – В: Изслед­вания по кирилометодиевистика, София, 1985, 129–160.

Д о л г о в, В. В. Функции юридических текстов в Древней Руси (на примере „Мерила праведного“). – Вопросы истории, 10, 2013, 91–98.

Д у й ч е в, Ив. Из старата българска книжнина. Т. 1. София, 1943.

Д у й ч е в, Ив. Връзки между чехи, словаци и българи през Средновековието. – В: Дуйчев, Ив. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. София, 1972, 359–361.

Ж и в о в, В. М. История русского права как лингво-семиоти­ческая проблема. – In: Semiotics and the History of Culture. In Honor of Jurij Lotman. Studies in Russian (= UCLA. Slavic Studies. Vol. 17). Columbus, Ohio, 1988, 46–128.

И л и е в, И. Управлението на княз Расате (Владимир) (889–893). Един неуспешен опит за европейска преориентация във външ­ната политика на България. – В: Средновековна християнска Европа: Изток и Запад. Ценности, традиции, общуване. София, 2002, 407–410.

К а й м а к а м о в а, М. Културно-просветната дейност на Кирило-Методиевите ученици в България (886 г. – началото на Х в.). – Исторически преглед, 10, 1986, 18–31.

„Книги законные“ содержащие в себе в древне-русском перево­де византийские законы земедельческие, уголовные, брачные и судебные. Издал вместе с греческими подлинниками и с историко-юридическим введением А. С. Павлов. Санкт-Петербург, 1885.

К о р о г о д и н а, М. В. Кормчие книги XIV – первой половины XVII века. Т. 1. Исследование. Москва–Санкт Петербург, 2017.

Латински извори за българската история. Т. 2. София, 1960.

М е д в е д е в, И. П. Правовая культура Византийской импе­рии. Санкт-Петербург, 2001.

Мерило праведное по рукописи ХІV в. Издано под наблюдени­ем и со вступительной статьей академика М. Н. Тихомирова. Москва, 1961.

М и л т е н о в, Я. Непроучено Слово за прелюбодейците и двуженците, вероятно принадлежащо на Климент Охридски. – Българска реч, 22, 2016, № 2, 25–34.

Н а й д е н о в а, Д. Правните паметници в Първото българ­ско царство. – Историческо бъдеще, 9, 2005, № 1–2, 136–163.

Н и к о л о в, А. Към въпроса за разпространението на някои византийски „княжески огледала“ в старобългарската литера­тура (края на ІХ–Х в.). – В: Средновековните Балкани. Полити­ка, религия, култура. Доклади от научна конференция – София, 18–19 юни 1998 г. София, 1999, 74–88.

Н и к о л о в, А. Старобългарският превод на „Изложение на поучителни глави към император Юстиниан“ от дякон Агапит и развитието на идеята за достойнството на българския владетел в края на ІХ – началото на Х в. – Palaeobulgarica, 24, 2000, № 3, 76–105.

Н и к о л о в, А. Политическа мисъл в ранносредновековна Бъл­гария (средата на ІХ – края на Х в.). София, 2006.

С л а в о в а, Т. Юридическа литература. – В: История на бъл­гарската средновековна литература. София, 2008, 194–203.

Слова на светлината. Творби на старобългарски писатели от епохата на св. княз Борис, цар Симеон и св. цар Петър. Съст. и превод Ив. Добрев, Т. Славова. София 1995.

С м я д о в с к и, С. Клоцов сборник. – В: Кирило-Методи­евска енциклопедия. София, 1995. Т. 2, 347–351.

С п а с о в а, М. На коя дата и през кой месец се е провел Пре­славският събор от 893 г. – В: Преславска книжовна школа. Т. 8. Шумен, 2005, 84–101.

Т р о и ц к и й, С. В. Св. Мефодий как славянский законодате­ль. – Богословские труды, 2, 1961, 85–141.

Т у р и л о в, А. А. „Не где князь живет, но вне“ (Болгарское общество конца ІХ в. в „Сказании о железном кресте“). – Сла­вяноведение, 2005, № 2, 20–27.

Тържество на словото. Златният век на българската книжнина. (Летописи, жития, богословие, риторика, поезия). Съст., ред. и научен коментар Кл. Иванова, Св. Николова. София, 1995.

Ф л о р я, Б. Н. Принятие христианства в Великой Моравии, Чехии и Польше. – В: Принятие христианства народами центральной и Юго-Восточной Европы и крещение Руси. Отв. ред. Г. Г. Литаврин. Москва, 1988, 128–131.

Ц и б р а н с к а - К о с т о в а, М. Покайната книжни­на на Българското средновековие IX–XVIII век. София, 2011.

Ц и б р а н с к а - К о с т о в а, М. Старият завет като юриди­чески източник. Наблюдения върху славянската ръкописна тра­диция. София, 2016.

Щ а п о в, Я. Н. Византийская „Эклога законов“ в русской письменной традиции. Исследование, издание текста и ком­ментарий Я. Н. Щапова. Санкт-Петербург, 2011.

B i l i a r s k y, I. Old Testament Models and the State in Early Mediaeval Bulgaria. – In: The Old Testament in Byzantium. Eds. P. Magdalino and R. Nelson (= Dumbarton Oaks Byzantine Symposia and Colloquia). Washington DC, 2010, 255–278.

B i l i a r s k y, I. The first article of the code “Zakon sudnyj ludem” and the legal legacy of Sts Cyril and Methodius and their Moravian mission. – In: The Cyril and Methodius Mission and Europe – 1150 Years since the Arrival of the Thessaloniki Brothers in Great Moravia. Proceedings from the International Conference 13th–17th May, 2013, Velehrad. Brno, 2014, 216–227.

B l á h o v á - D v o ř á k o v a, E. Syntax anonimny homilie rukopisu Clozova. – Slavia, 31, 1962, 151–165.

Č i č u r o v, I. Gesetz und Gerechtigkeit in den byzantinischen Fürstenspiegeln des 6.–9. Jahrhunderts. – In: Cupido legum. Hrsg. L. Burgmann, M. Fögen, A. Schminck. Frankfurt a. Main, 1985, 33–45.

D a g r o n, G. Lawful Society and Legitimate Power: Ἔννομος πολιτεία, ἔννομος ἀρχή [Ennomos politeia, ennomos archi]. – In: Law and Society in Byzantium: Ninth–Twelfth Centuries. Eds. A. Laiou and D. Simon. Washington DC, 1994, 27–51.

D a g r o n, G. Еmperor and Priest. The Imperial Office in Byzantium. Cambridge, 2003.

D o s t á l, А. Clozianus Codex palaeoslovenicus glagoliticus. Praha, 1959.

D o s t á l, A. Une datation de l’activité de St. Méthode en Grande Moravie. – Зборник радова Византолошког институтa, 8, 1963, 91–95.

Ecloga. Das Gesetzbuch Leons III. und Konstantinos´ V. Hrsg. L. Burgmann (= Forschungen zur byzantinischen Rechtsgeschichte. Bd. 10). Frankfurt a. Main, 1983.

G a l l a g h e r, C. St. Methodios the Canonist: The Greek Origin of Slavonic Canon Law. – In: Gallagher, C. Church Law and Church Order in Rome and Byzantium. A Comparative Study (= Birmingham Byzantine and Ottoman Monographs. Vol. 8). Aldershot, 2002, 85–113.

G r i v e c, F. Duo serеmons s. Methodii Thessalonicensis. – Orientalia Christiana Periodica, 16, 1950, 440–448.

H u n g e r, H. Die hochsprachliche profane Literatur der Byzantiner. Bd. 1. Philosophie, Rhetorik, Epistolographie, Geschichtsschreibung, Geographie. München, 1978.

I l i e v, I. The Long Life of Saint Clement of Ohrid. A Critical Edition. – Byzantinobulgarica, 9, 1995, 62–120.

K a l a v r e z o u, I., N. T r a h o u l i a, S. S a b a r. Critique of the Emperor in the Vatican Psalter gr. 752. – Dumbarton Oaks Papers, 47, 1993, 195–219.

K a r a m b o u l a, D. Der byzantinische Kaiser als Politiker, Philosoph und Gesetzgeber (Politikos – Philosophos – Nomothetes). – Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik, 50, 2000, 5–50.

K o n i d a r i s, I. The Ubiquity of Canon Law. – In: Law and Society in Byzantium: Ninth–Twelfth Centuries. Eds. A. Laiou and D. Simon. Washington DC, 1994, 131–150.

M a c r i d e s, R. The Law Outside the Lawbooks: Law and Literature. – In: Fontes Minores. Bd. 11. Hrsg. L. Burgmann (= Forschungen zur byzantinischen Rechtsgeschichte. Bd. 26). Frankfurt a. Main, 2005, 133–145.

Magnae Moraviae Fontes Historici. T. 4. Leges, textus iuridici. Brno, 1971.

N a y d e n o v a, D. Cyrillo-Methodian legal heritage and political ideology in the mediaeval Slavic states. – Papers of BAS. Humanities and Social Sciences, 2015, № 1, 3–16.

N i k o l o v, A. Convocato omni regno: The Council of 893 and its “Reflections” in Contemporary Historiography. – In: The Bible in Slavic Tradition. Eds. A. Kulik, C. M. MacRobert, S. Nikolova, C. Vakareliyska. (= Studia Judeoslavica, Vol. 9). Leiden–Boston, 2016, 547–560.

P a p a s t a t h i s, Ch. The Procedural Principles of Methodius’ Anonymous Homily – In: Kирило-Mетодиевски студии. Т. 4. Со­фия, 1987, 272–273.

P i e l e r, P. Byzantinische Rechtsliteratur. – In: Hunger, H. Die hochsprachliche profane Literatur der Byzantiner. Bd. 2. Philologie, Profandichtung, Musik, Mathematik und Astronomie, Naturwissenschaften, Medizin, Kriegswissenschaft, Rechtsliteratur. München, 1978.

P i e l e r, P. Verfassung und Rechtsgrundlagen des byzantinischen Staates. – Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik, 31, 1981, 213–231.

P r i n z i g, G. Beobachtungen zu „integrierten“ Fürstenspiegeln. – Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik, 38, 1988, 1–31.

S e l b, W. Zur Christianisierung des Eherechts. – In: Eherecht und Familiengut in Antike und Mittelalter. Hrsg. D. Simon. München, 1992, 1–14.

S i m o n, D. Legislation as Both a World Order and a Legal Order. – In: Law and Society in Byzantium: Ninth–Twelfth Centuries. Eds. A. Laiou and D. Simon. Washington DC, 1994, 1–25.

S t o l t e, B. Balancing Byzantine Law. – In: Fontes Minores. Bd. 11. Hrsg. L. Burgmann (= Forschungen zur byzantinischen Rechtsgeschichte. Bd. 26). Frankfurt a. Main, 2005, 57–75.

V a i l l a n t, А. Une Homélie de Méthode. – Revue des études slaves, 1947, № 1–4, 37–47.

V a š i c a, J. Anonimni homilie v rukopise Clozovĕ po stránce právne. – Slavia, 25, 1956, № 2, 221–233.

V a š i c a, J. Právni otkaz cyrilometodějský. – Slavia, 32, 1963, 331–339.

V a š i c a, J. Literárni pámatky epochy velikomoravské 863–885. Praha, 1966.

V o s s, W. Recht und Rhetorik in den Kaisergesetzen der Spätantike. Eine Untersuchung zum nachklassischen Kauf- und Übereignungsrecht. (= Forschungen zur byzantinischen Rechtsgeschichte. Bd. 9). Frankfurt a. Main, 1982.

Z á s t ě r o v á, B. Über zwei Grossmährische Rechtsdenkmäler byzantinischen Ursprungs. – In: Beiträge zur byzantinischen Geschichte im 9.–11. Jh. Praha, 1978, 361–385.

Π α π α σ τ ά θ η ς, Χ. Τό νομοθετικόν ἔργον τῆς Κυριλλομεθοδιανῆς ῾Ιεραποστολῆς εν Μεγάλη Μοραβίᾳ. Θεσσαλονίκη, 1978.