Изкуствен конструкт ли е Кирило-Методиевият старобългарски език?

Резюме: 

The paper calls for changing the research paradigm, in which the language of the earliest Bulgarian manuscripts has been explored so far.  The author brings up a series of arguments (historical, linguistic and metalinguistic) proving that the development of Bulgarian, Russian and Serbian medieval orthography as well as the creation of the modern languages of Bulgarians, Russians ad Serbs could be explained through the interaction between the vernacular and literary languages. Such an approach has already been proposed and developed by Vladimir Zhivov and applied to the history of Russian. The lack of grammatical descriptions of the Cyril and Methodius’ language in the Middle Ages also speaks in favor of the organic relation between the oral and written practices.

Анна-Мария Тотоманова (София, България)
Литература: 

Б о н ч е в, A. (архим). Речник на църковнославянския език. Т. 1. София, 2002; Т. 2. София, 2012.

В е л ч е в а, Б. Праславянски и старобългарски фонологически изменения. София, 1980.

Д о б р е в, И. Кирило-Методиевите ученици през първите години след пристигането им в България (886–893). – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 129–160.

Д о г р а м а д ж и е в а, Е. Обстоятелствените изречения в книжовния старобългарски език. София, 1984.

Ж и в о в, В. Очерки исторической морфологии русского языка ХVII–ХVIII вв. Москва, 2004.

Ж и в о в, В. История языка русской письменности. Т. 1–2. Москва, 2017.

Л а в р е н т и й  З и з а н и й. Граматика словеньска. Вилно, 1596.

К а й п е р т, Г. Церковнославянский язык: круг понятий. – Словѣне, 6, 2017, № 1, 8–75.

К а р а ђ и ћ, В. Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рjечницима свиjу jезика и нарjечиjа: с особитимо гледима бугарског jезика.  У Бечу, 1822.

С л а в о в а, Т. Донесли ли са книги Кирило-Методиевите ученици в България? – В: нэстъ №ченёкъ надъ №чётелемь своёмь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. София, 2005, 238–250.

С м о т р и ц к и й, M. Грамма́тiки Славе́нския пра́вилное Cv́нтагма. Евье, 1619.

С п а с о в а, М. Исторически и квазиисторически подходи при тълкуването на сведенията за преводаческата дейност на славянските първоучители по време на Моравско-Панонската им мисия. – В: нэстъ №ченёкъ надъ №чётелемь своёмь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. София, 2005, 106–144.        

Т о т о м а н о в а, А. Единството на българския книжовен и некнижовен език през Х–ХI в. – В: Епохата на българския цар Самуил. Език и писменост. София, 2014, 79–173.

Т о т о м а н о в а, А. Самуиловите надписи и старобългарският книжовен език. – В: Европейският Югоизток през втората половина на Х – първата половина на ХI в. История и култура.  София, 2015, 512–520.

Т о т о м а н о в а, А. Ян Хус и Константин Костенечки – някои паралели. – Старобългарска литература, 53–54, 2016, 185–194.

Х р и с т о в, И. Гръцко-църковнославянски речник. София, 2019.

Х р и с т о в а, И. Речник на словата на Климент Охридски. София, 1994.

Keipert, H. Kirchenslavisch-Begriffe. – In: Die slavischen Sprachen, 2. Berlin–New York, 2014, 1212–1252.

V e č e r k a, R. Vliv řečtiny na staroslověnštinu. – Listy filologickě, 94, 1971, 129–151.