Мястото, наречено Баница

Резюме: 

In the manuscript known as the Banitsa Gospel the colophon of the priest Ioan informs that it was completed in “St. Nicholas, in the place called Banitsa”. First of all Benyo Tsonev suggested, mainly from philological evidence, that this allegedly detailed note refers to the village of Banitsa near Vratsa (North-West Bulgaria) and its church St Nicholas. Indeed, the scholar also considered other locations of the same name but eventually he and all other researchers after him accepted the Vratsa region as the most probable place of origin of the manuscript. What is more, certain authors ranked Banitsa as a literary centre related to the capital Tarnovo. Not only the peculiarities of the codex, but also the lack of data about any scribal activity in Banitsa or in Vratsa itself in the late thirteenth or early fourteenth century, demand an attempt to confirm or reject Tsonev’s attribution. Starting from the unclear reference “St. Nicholas” (church or monastery?), the problematic existence of either in/near the village and the Greek titles (in Cyrillic script) of two of the Gospels, the author of this paper reconsiders other possibilities to search for the manuscript’s origin: in the present-day villages Vevi near Florina and Karié near Serres, in the metochion Banitsa on Mount Athos and in the castle Banishta near Bachkovo Monastery. However, as far as sources were consulted, none of the proposed solutions proved satisfactory; so Tsonev’s arguments remain valid. What is the reason of this study, then? The reason lies in the turn of the perspective: the Banitsa Gospels should not any more be seen as an evidence for a village with scribal activity, but as a departure point towards proving the provenance and establishing the characteristics of a supposed centre. Only in this way will be substantiated either Naumov’s and Skomorokhova’s opinion of the liturgical novelty of the rubrics and the early date of the manuscript or Vakareliyska’s claim of its later composition in the mid fourteenth century and its membership in a group of Gospels preserving a remarkably archaic textological tradition.

Елисавета Мусакова (София, България)
Литература: 

А р и з а н о в а, С. Селища и селищна мрежа във Видинската област (края на ХIII–ХIV в.) – Bulgaria medievalis, 3, 2012, 139–161.

Б о ж и л о в, Ив. Династията на Асеневци. София, 1985.

Б о ж к о в, А. Търновска художествена школа. София, 1985.

Б о р и с о в, Д. Вакъфската институция в Родопите – ХV–ХVII век. Пловдив, 2008

(URL: https://www.academia.edu/4947547/The_vakf_institution_in_Rhodope_mountai..., използван на 07.06.2017).

Б у ч и н с к и, Д. Триконхалната църква при с. Баница, Врачанско. – Годишник на Народния музей, 7, 1942, 250–251.

В а к а р е л и й с к а, С. Съвпадения и разлики в текста и в месецослова на два близки евангелски ръкописа: Кързоновото (Видинското) и Банишкото евангелие. – Palaeobulgarica, 18, 1994, № 1, 58–67.

В а к а р е л и й с к а, С. Култове и календари в средновековна България. До каква степен култовете на светците са отразени в месецословите? – В: Светци и свети места на Балканите. 1 (= Старобългарска литература, 47). София, 2013, 313–320.

В а с и л и е в, А. Църкви и манастири из Западна България (= Разкопки и проучвания, 4). София, 1950.

В е л и н о в а, В. Среднобългарският превод на хрониката на Константин Манасий и неговият литературен контекст. София, 2013.

В е л ч е в а, Б. Към среднобългарската палеография. Ръкопис 1/12 от библиотеката на Рилския манастир. – Palaeobulgarica, 1, 1977, № 3, 13–33.

Г а г о в а, Кp. Тракия през българското Средновековие (историческа география). София, 1995.

Г е о р г и е в, Е. Литературата на Втората българска държава. София, 1977.

Г ю з е л е в, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България ХIII–ХIV век (= Г ю з е л е в, В. Съчинения в 5 тома. Т. 4). София, 2014.

Д е с п о д о в а, В., Л. С л а в е в а. Македонски средновековни ракописи. 1. Прилеп, 1988.

Д и л о в а, А. Банишкото евангелие – средновековен писмен паметник, свързан с историята на с. Баница. – В: Първи самостоятелни четения на Регионално краеведско дружество – Враца 2010 (доклад) (URL: 

https://kraevedivr.alle.bg/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1... (използван на 15.05.2017).

Д и л о в а, А. Баница – село с богата история. Враца, 2013.

              Д и м и т р о в а, Д. Археологическите паметници във Врачански окръг. София, 1985.

Д и м и т р о в а, М. Ягичевият Златоуст. София, 2011.

Д о г р а м а д ж и е в а, E., Б. Р а й к о в. Банишко евангелие. Среднобългарски паметник от ХIII век. София, 1981.

Ж и в о j н о в и ћ, Д. Регеста грчких повеља српских владара. – Miscellanea, 27, 2006, 57–99(URL: https://www.academia.edu/1348430/Regesta_gr%C4%8Dkih_povelja_srpskih_vla..., използван на 02.06.2017).

З л а т а р с к и, В. Пътешествие из Македония. – В: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916. Съст. П. Петров.  София, 1993 (URL: http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/BG_EUSPEDICIJA_1916.pdf, използван на 16.05.2015).

И в а н о в, Й. Местните имена между Долна Струма и Долна Места. София, 1982.

И в а н о в а, В. Два надписа от Асеневци – Батошовският и Врачанският. – Известия на Българския археологически институт, 15, 1946, 114–145.

Старобългарски речник. Т. 1. Отг. ред. Д. Иванова-Мирчева. София, 1999.

К о д о в, Хр., Б. Р а й к о в, Ст. К о ж у х а р о в. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Т. 1. София, 1985.

К о с т и ћ,  Др. Таjно писање у jужнословенским ћириловским споменицама. – Глас Српске краљевске академиjе, 92, 1913, № 54, 1–162.

К о ц е в а, Е. Приписка 1350–1360 гг. в сборнике Прывослава. – Byzantinobulgarica, 6, 1980, 247–258.

М а к а р и о с к а, Л. Радомиров псалтир. Скопjе, 1997.

М а н с в е т о в, И. Церковный устав (типик): его образование и судьба в греческой и русской церкви (фрагменты из книги). – В: Типографский устав: устав с кондакарем конца ХI – начала ХII века.  Под ред. Б. Успенского. Т. 3. Исследования. Москва, 2006, 222–238.

М и л а н о в а, А. Кюстендилско четвероевангелие. Средновековен български прототип на VI книжовна школа. Кюстендил, 2006 (URL: https://libkustendil.primasoft.bg/html/pdf/chetver6.pdf, използван на 08.02.2019).

М и л е т и ч, Л. Струмишките манастирски черкви при с. Водоча и с. Велюса. – Македонски преглед, 2, 1926, № 2, 35–48.

История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София, 2009.

М и х а й л о в, Ст. Разрушеният манастир „Света Троица“ до Враца. – Известия на Археологическия институт, 18, 1952, 395–396.

М о м ч и л о в, И. Сборник от образци за изучаването на старобългарския език. Виена, 1865.

М у с а к о в а, Е. Изборното евангелие от Централната държавна библиотека в Букурещ и неговите части в сбирките на Рилския и на Зографския манастир. – В: Средновековието в огледалото на един филолог (= Кирило-Методиевски студии, 18). София, 2009, 477–494.

М у с а к о в а, Е. Писмо и писачи в българските ръкописи до края на ХVII век. София, 2015.

Н и к о л о в, Б. От Искър до Огоста. София, 1996.

Н и к о л о в а, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (IХ–ХIV век). София, 1997.

Н и к о л о в а, Б. Православните църкви през Българското средновековие (IХ–ХIV в.). София, 2002.

П а в л и к я н о в, К. Един вековен спор между атонските обители Зограф, Ксенофонт и Есфигмен. Ново документално свидетелство за метосите „Св. Филип“ и Ваница. – Във: Византия, Балканите, Европа. Изследвания в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова (= Studia balcanica, 25). София, 2006, 534–548.

П а р п у л о в, Г. Художественное оформление Четвероевангелия болгарского царя Георгия II Тертера (Афон, Хиландар, № 18). – В: Хризограф. Вып. 2. Москва, 2005, 74–93.

П р а ш к о в, Л., Е. Б а к а л о в а, Ст. Б о я д ж и е в. Манастирите в България. София, 1992.

С к о м о р о х о в а, Л., А. Н а у м о в. Баницкое евангелие как богослужебный памятник. – Palaeobulgarica, 9, 1985, № 1, 73–101.

С л и в а, Е. Часословы Студийской традиции в славянских списках ХIII–ХV веков (классификация по особенностям состава). – Труды Отдела древнерусской литературы, 51, 1999, 91–106 (URL: http://odrl.pushkinskijdom.ru/LinkClick.aspx?fileticket=3oFr9KtvV_8%3D&t...).

С м я д о в с к и, Ст. Българска кирилска епиграфика IХ–ХV век. София, 1993.

С т о я н о в, М., Хp. К о д о в. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 3. София, 1964.

История на град Враца. Т. 1. От древността до Освобождението. Съст. В. Харизанов. София, 1976.

Х р и с т о в а, Б., В. З а г р е б и н, Г. Е н и н, Е. Ш в а р ц. Славянские рукописи болгарского происхождения в Российской национальной библиотеке – Санкт-Петербург. София,  2009.

Х р и с т о в а, Б., Д. К а р а д ж о в а, А. И к о н о м о в а. Български ръкописи, запазени в България ХI–ХVIII век. Своден каталог. Т. 1. София, 1982.

Х р и с т о в а, Б., Д. К а р а д ж о в а, Е. У з у н о в а. Бележки на българските книжовници Х–ХVIII век. Т. 1. София, 2003.

Х р и с т о в а, Б., Е. М у с а к о в а, Е. У з у н о в а. Опис на славянските ръкописи в сбирката на Църковно-историческия и архивен институт – София. Т. 1. София, 2009.

Старославянский словарь (по рукописям Х–ХI веков). Ред. Р. Цейтлин, Р. Вечерка, Э. Блахова. Москва, 1994.

Ц о н е в, Б. Кюстендилско четвероевангелие. Среднобългарски прототип на VI правописна школа. – Периодичeско списание на Българското книжовно дружество в София, 66, 1905, 536–557.

Ц о н е в, Б. Добрейшово четвероевангеле. Среднобългарски паметник от ХIII век (= Български старини, кн. 1). София, 1906.

Ц о н е в, Б. Книжовни старини от Елена. – Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, 19, 1923, 1–61.

Ц у х л е в, Д. История на града Видин и неговата област (Видинско, Кулско, Белоградчишко, Ломско, Оряховско, Вратчанско, Фердинандско, Берковско и Крайна). София, 1932.

Ч е ш к о, Е., И. Б у н и н а, В. Д ы б о и др. Норовская псалтырь. Среднеболгарская рукопись ХIV века. Ч. 1. София, 1989.

 

Actes 1973 Actes d’Esphigménou. Edition diplomatique par J. Lefort. Paris, 1973.

B a k i r t z i s, N. Library Spaces in Byzantine and Post-Byzantine Monasteries. – Modern Greek Studies Yearbook, 22–23, 2006/2007 (URL: https://www.academia.edu/6391110/Library_Spaces_in_Byzantine_and_Post-By..., използван на 25.05.2017).

B é n o u, L. Le codex B du Monastère Saint-Jean-Prodrome (Serrès) XIIIe–XVe siècles. Paris, 1998.

C l e m i n s o n, R., comp. The Ann Pennington Catalogue. A Union Catalogue of Cyrillic Manuscripts in British and Irish Collections. London, 1988.

D’A i u t o, Fr., I. P é r e z  M a r t í n. El “Menologio de Basilio II”: Città del Vaticano, Biblioteca apostolica vaticana, Vat. Gr. 1613: libro de estudios con ocasión de la edición facsímil. Madrid, 2008.

D i m i t r o v a, M. Cynthia Vakareliyska: The Curzon Gospel. Vols. 1–2. Oxford, 2008: Oxford University Press. ISBN 978-0-19-921677-2 (vol. 1); 978-0-19-921677-9 (vol. 2); 978-0-19-921679-6 (vol. 1 and 2 set), 961 pp. (vol. 1) + 316 pp. (vol. 2): The Edition of the Curzon Gospel: A New Step in the Study of Mediaeval Slavonic Written Culture. – Slovo. Journal of Slavic Languages, Literatures and Cultures, 52, 2011, 97–103 (URL: http://www.diva-portal.org/smash/get/diva2:469352/FULLTEXT01.pdf, използван на 25.05.2017).

D j o u r o v a, A., I. D u j č e v. Slavonic Manuscripts from the British Museum and Library. London, 1977.

D u j č e v, I. Slavica dans les Acta Athoa. I. – Byzantinobulgarica, 5, 1978, 289–296.

H u t t e r, I. Some Aspects of Byzantine Manuscript Illumination Reconsidered. – В: Древнерусское искусство. Искусство рукописной книги. Византия, Древняя Русь. Отв. ред. Э. Добрынина. Санкт-Петербург, 2004, 21–44.

L u n t, H. On Editing Early Slavic Manuscripts: The Case of the Codex Suprasliensis, the Mstislav Gospel and the Banica Gospel. – International Journal of Slavic Linguistics and Poetics, 30, 1984, 59–60, 68.

M i k l a s, H. Kyrillomethodianisches und nachkyrillomethodianisches Erbe im ersten ostslavischen Einfluß auf die südslavische Literatur. – In: Symposium Methodianum. Beiträge der Int. Tagung in Regensburg (17. bis 24. April 1985) zum Gedenken an den 1100. Todestag des heiligen Method. Hrsg. von K. Trost, E. Völkl, E. Wedel (= Selecta slavica, 13). Neuried, 1988, 437–472.

M i k l a s, H. Zur Einordnung des Westgutes im altkirchenslavischen Schrifttum. – In: Средновековна християнска Европа: Изток и запад. Ценности, традиции, общуване / Medieval Christian Europe: East and West. Tradition, Values, Communications. София, 2002, 114–131. 

              M. S c h n i t t e r, H. M i k l a s. Kyrillomethodianische Miszellen. Westliche Einträge in den ältesten kirchenslavischen Kalendarien. In: Festschrift für Klaus Trost zum 65. Geburtstag. Еd. E. Hansack, W. Koschmal, N. Nübler, R. Večerka (= Die Welt der Slaven. Sammelbände/Sborniki. Bd. 5). München, 1999, 259–288.

O i k o n o m o u, A. Designand Tracing of Post-Byzantine Churches in the Florina Area, Northwestern Greece. – Nexus Network Journal, 14, 2012, № 3, 495–515 (URL: https://www.academia.edu/7288524/Documentation_and_Restoration_of_Hagios... , използван на 16.05.2017).

P a i s s i d o u, M. The Frescoes of Ayios Nikolaos at Vevi: a landmark in the monumental painting of 15th century in Western Macedonia. – EΓΝATIA, 11, 2007, 113–128 (URL: http://www.hist.auth.gr/old_hist/sites/default/files/ARX_05_Paisidou_Mel..., използван на 15.05.2017).

P a v l i k i a n o v, C. The Early Years of the Bulgarian Athonite Monastery of Zographou (980–1279) and its Byzantine Archive. Sofia, 2011.

P a v l i k i a n o v, C. The Medieval Greek and Bulgarian Documents of the Athonite Monastery of Zographou. Sofia, 2014 (URL: https://www.academia.edu/10267641/The_Mediaeval_Greek_and_Bulgarian_Docu..., използван на 10.05.2017).

P e t r o v a, S. Nicopolis ad Nestum / Mestum. – In:   Roman Cities in Bulgaria. Corpus of Ancient and Medieval Settlements in Modern Bulgaria. Vol. 1. Ed. R. Ivanov.  Sofia 2012, 289–361 (URL: https://www.academia.edu/4053827/NICOPOLIS_AD_NESTUM_MESTUM, използван на 27.05.2017)

Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founders’ Typika and Testaments. Eds. J. Thomas, A. C. Hero (= Dumbarton Oaks Studies, 35). Dumbarton Oaks, Washington D.C., 2000 (URL: https://www.doaks.org/resources/publications/doaks-online-publications/b..., използван на 25.05.2017).

V a k a r e l i y s k a, С. A Preliminary Comparison of the Curzon and Banica Gospels. – Oxford Slavonic Papers, n.s. 26, 1993, 1–39.

V a k a r e l i y s k a, C. The Curzon Menology (W. Bulgaria, c. 1354): Anomalies and Archaisms. – Indiana Slavic Studies, 7, 1994, 264–272.

V a k a r e l i y s k a, C. The Lost “Banica Gospel” Folia from Luke and John. – Полата кънигописная, 29–30, 1996, 50–177.

V a k a r e l i y s k a, C. The Curzon Gospel. Vol. 1–2. Oxford, 2008.

V a k a r e l i y s k a, C. Western Bulgarian or Macedonian? The Dobrejšo Gospel. – Slovo: Journal of Slavic Languages, Literatures and Cultures [Upsala], 50, 2010, 13–26 (URL: http://www2.moderna.uu.se/slovo/Archives/2010-50/Cynthia-slutversion.pdf, използван на 14.04.2017).

V a k a r e l i y s k a, C. Relationships Between the Greek Prologue of 1295 and Nine South and East Slavic Calendars. – In: Vis et sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. София, 2016, 350–394.

Σμυρνάκη 1903 Σ μ υ ρ ν ά κ η, Γ. Τό Άγιον ¼ñïò. Athènes, 1903.