Към въпроса за преславизмите в средновековната славянска книжнина (Още за произхода, значението и употребата на старобългарското срьдоболя)

Резюме: 

This study aims at complementing, defining and analysing the semantics, word-formation and original meaning of the Old Bulgarian compound ՙsr’dobolya՚ in a diachronic aspect, by tracing its earliest attestations in sources related to the Preslav Literary Center and to the second redaction of the Old Bulgarian liturgical books dated to the reign of Tsar Symeon. It refers to the data from the 10th-century Mostich and Synkel epigraphs of Preslav. The presence of such models of compounds in Old Slavonic texts is discussed in favour of the Slavic origin of the lexeme. By means of a comparative study of the parallel historical semantic development of the word in Old Serbian and Old Russian literary sources, the assertion that срьдоболя is a native Slavonic word – i.e., formed from a ProtoSlavic root *sьrd- and a second deverbal component of bolěti, perfectly coherent with the models of compounds such as drevodelya, zemledelya and the like is defended. The conclusion confirms that the original meaning was related to the collective forms ‘blood relatives, family members, relatives; consanguine, cognate, familiar; Sippe, die Verwandten’ and not to the honorable title of a courtier or of an office holder (palace minister) in the hierarchy of the First Bulgarian Kingdom.

Татяна Лекова (Неапол, Италия)

Литература: 

Български етимологичен речник. Т. 1–. София, 1971–.

Берлински сборник. Среднобългарски книжовен паметник от началото на ХIV век с допълнения от други ръкописи. Изд. e подготвено от Х. Миклас, Л. Тасева, М. Йовчева. София–Виена, 2006.

Б е ш е в л и е в, В. Първобългарски надписи. София, 1979.

Б j е л е т и ћ, М. „Срдобоља“. – Jeзик данас, Нова сериja, 11, 2015, № 5–6, 12–15.

Г е р о в, Н. Речник на българския език. Т. 1–5. София, 1895– 1904.

Г о р и н а, Л. В. Болгарский хронограф и его судьба на Руси. София, 2005.

Г ю з е л е в, В. Ичергу боилите на Първата българска държава (VII–XI в.). – Год. СУ. Философ.-истор. фак., 55, 1971, 125–181 (= Кавханите и ичергу боилите в българското ханство-царство. Пловдив, 2007, 125–204).

Г ю з е л е в, В. Значението на брака на цар Петър (927–969) с ромейката Мария-Ирина Лакапина (911–962) – В: Cultural Texts of the Past. Mediators, Symbols and Ideas. Book 1. Texts of History, History of Texts. Papers from the International conference in honour of the 60th anniversary of Prof. Dr. Dr. habil. Kazimir Popkonstantinov. Veliko Turnovo, 2003, 27–33.

Д а л ь, В. И. Толковый словарь живого великорусского языка. Т. 1–4. Санкт-Петербург–Москва, 1880–1882.

Д а н и ч и ћ, Ђ. Речник из книжевних старина српских. Т. 1–3. Београд, 1863–1864.

Д в о р е ц к и й, И. Х. Древнегреческо-русский словарь. Т. 1–2. Москва, 1956–1958.

Д и м и т р о в, П. Изборниците на цар Симеон. – Литературна мисъл, 34, 1990, № 7, 3–16.

Д и м и т р о в а, А. Преводачески подходи в сборника Златоструй (Златоустовите коментари върху 1 Кор.). – В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник. София, 2015, 8–18.

Д и м и т р о в а, А. Златоструят в преводаческата дейност на старобългарските книжовници. София, 2016.

Д о б р е в, Ив. Гръцките думи в Супрасълския сборник и втората редакция на старобългарските богослужебни книги. – Български език, 28, 1978, № 2, 89–98.

Д о б р е в, Ив. Старобългарска граматика. Теория на основите. София, 1982.

Д о б р е в, Ив. Прозрения в българската старина. Linz, 2007.

Е в с е е в, И. Книга пророка Исаи в древне-славянском переводе. Санкт-Петербург, 1897.

Е в с е е в, И. Книга пророка Даниила в древне-славянском переводе. Санкт-Петербург, 1905.

Ж е л я з к о в а, В. Наблюдения върху лексиката на среднобългарските ръкописи на Книга Изход. – В: Преславска книжовна школа. Т. 9.  Шумен, 2006, 330–342.

З л а т а р с к и, В. Кои са били вътрешни и външни боляри? – В: Юбилеен сборник от Юридическия факултет в чест на Ст. Бобчев за 50 год. дейност. София, 1921, 45–57.

И в а н о в а - М а в р о д и н о в а, В. Надгробният надпис на чъргубиля Мостич и преславският епиграфски материал. – В: Надписът на чъргубиля Мостич. София, 1955, 43–144.

Изборник 1076 года. Второе издание переработанное и дополненное. Издание подготовили М. С. Мушинская, Е. А. Мишина, В. С. Голышенко. Под редакцией А. М. Молдована. Т. 1–2. Москва, 2009.

И л и е в, И. Някои особени лексеми в старобългарския превод на Иполитовото тълкувание на Книга на пророк Даниил– Slavia Meridionalis, 16, 2016, 103–125.

Й о в ч е в а, М., Л. Т а с е в а. Езикови особености на Слово за силата на Йосиф. – Palaeobulgarica, 16, 1992, № 4, 64–74.

Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. П. Динеков, Л. Грашева, К. Иванова, С. Кожухаров, С. Николова (ред.). София, 1995.

К о с т о в а, Р. Манастирът на Мостич и въпросът за манастирите, основани от частни лица в България през Х век. – Изв. на Археологическия институт, 39, 2006, 271–287.

Л е о н и д, архим. Четыре беседы Кесария или вопросы святого Сильвестра и ответы преподобного Антония (= Издания Императорского общества любителей древней письменности, 95). Москва, 1890.

М и л т е н о в, Я. Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция. София, 2006

М и л т е н о в, Я. Златоструй. Старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване. София, 2013

М л а д е н о в, С. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, 1941

М о с т р о в а, Т. Към въпроса за Лествицата [на Йоан Синайски] в славянската ръкописна традиция. – Palаeobulgarica, 15, 1991, № 3, 70–90.

М о с т р о в а, Т. За преславската основа на най-ранния превод на Лествицата. – В: Хиляда и осемдесет години от смъртта на Наум Охридски. София, 1993, 204–214

М о с т р о в а, Т. Преписът на Лествицата на Йоан Климакс в мартенския том на Великите чети-минеи на митрополит Макарий  В: Abhandlungen zu den Großen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Kodikologische, miszellanologische und textologische Untersuсhungen. Bd. 1. Hrsg. von Ch. Voss, H. Warkentin und E. Weiher (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationes. T. 44). Freiburg i. Br., 2000, 209–244.

Патерик Римский. Диалоги Григория Великого в древнеславянском переводе. Издание подготовлено К. Дидди. Москва, 2001.

 П е т к о в, П. Лексика и словообразуване в старобългарския превод на Египетския патерик, дисертация за присъждане на образователната и научна степен доктор по филология, СУ „Св. Кл. Охридски“, ФСлФ, 2015 г., непубликувана.

П о п к о н с т а н т и н о в, К., Р. К о с т о в а. Манастирът на Георги, синкел български, в Преслав: Историята на една българска аристократична фамилия от Х в. – В: Преслав. Т. 7. Велико Търново, 2013, 44–62.

П о п к о н с т а н т и н о в, К., А.-М. Т о т о м а н о в а. Епохата на българския цар Самуил. Език и писменост. София, 2014.

П р е о б р а ж е н с к и й, А. Этимологический словарь русского языка. Т. 1–3. Москва, 1910–1914.

Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХIХ и ХХ век. Рeд. П. Илчев. София, 1974.

Речник српскога jeзика. Нови Сад, 2007.

С а в и ћ, В. Крушедолска библиjа као извор старе лексике. – Зборник Матице српске за филологиjу и лингвистику, 53, 2010, № 1, 93–121.

Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР. XI–XIII вв. Москва, 1984.

Симеонов сборник (По Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1. Изследвания и текст. София, 1991. Т. 2. Речник-индекс. София, 1993. Т. 3. Гръцки извори. София, 2015

С и м е о н о в, Б. Прабългарска ономастика. Пловдив, 2008.

С л а в о в а, Т. Преславската редакция на старобългарските богослужебни книги. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. София, 1985, 161–174.

С л а в о в а, Т. Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. – В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 6. София, 1989, 15–129.

С л а в о в а, Т. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. София, 2010.

 С р е з н е в с к и й, И. И. Материалы  для словаря древнерусского языка по письменным памятникам. Т. 1–3. СанктПетербург, 1893–1903.

Супрасълски или Ретков сборник. Т. 1–2. Й. Заимов, М. Капалдо (изд.). София, 1982–1983.

Словарь церковно-славянского и русского языка, составленный Вторым отделениемъ Императорской Академии наук. Т. 1–4. Санкт-Петербург, 1847.

Т о т о м а н о в а, А.-М. Славянската версия на хрониката на Георги Синкел. София, 2008.

Ф а с м е р, М. Этимологический словарь русского языка. Т. 1–4. Москва, 1964–1973.

Ц е й т л и н, Р. М. Лексика древнеболгарских рукописей X–XI вв. София, 1986.

A i t z e t m ü l l e r, R. Kulturkundliches aus dem codex Suprasliensis. – In: Festschrift für Max Vasmer zum 70. Geburtstag am 28. Februar 1956. Eds. M. Woltner, H. Bräuer. Wiesbaden, 1956, 23–27.

B e š e v l i e v, V. What was the Title ιτζιργου (ητζουργου) βοιλας in the Protobulgarian Inscriptions? – Byzantinoslavica, 16, 1955, № 1, 120–124.

C i o r ă n e s c u, A. Dicţionarul Etimologic al Limbii române. Bucureşti, 2001.

C o n s t a n t i n u s  P o r p h y r o g e n i t u s. De Ceremoniis Aulae Byzantinae, libri duo. Ed. J. J. Reiske. T. 1–2. Bonn, 1829–1830. ESJS Etymologický slovník jazyka staroslověnského. T. 1–14. Praha, 1989–2008. T. 15–. Brno, 2010–.

K e m p g e n, S. The “Synkel” Inscription from Veliki Preslav – A New Reading. – In: Dekonstruktion und Konstruktion. Zwischen Sprach- und Literaturwissenschaft. Festschrift für Ulrich Schweier zum 60. Geburtstag. Eds. E. Graf, I. Mendoza, B. Sonnenhauser. Leipzig–Wien, 2015, 109–117. Lampe 1961.

L a m p e, G. W. A Patristic Greek Lexicon. Oxford, 1961. Mathiesen 1983.

M a t h e i s e n, R. Handlist of Manuscripts Containing Church Slavonic Translation from the Old Testament. – Полата кънигописьная, 7, 1983, 3–48. Miklosich 1853.

M i k l o s i c h, F. Apostolus e codice monasterii Šišatovac palaeoslovenice. Vindobonae, 1853. Miklosich 1862–1865.

M i k l o s i c h, F. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Vindobonae, 1862–1865. Miklosich 1886.

M i k l o s i c h, F. Etymologisches Wörterbuch der slawischen Sprachen. Wien, 1886.

M o n t a n a r i  F.,  I.  G a r f a l o,  D.  M a n e t t i. Vocabolario della lingua greca. Torino, 2004.

PG M i g n e, J.-P. Patrologiae cursus completes. Series graeca. T. 1–161. Paris, 1857–1866.  R i e d i n g e r, R. Pseudo-Kaisareios. Die Erotapokriseis. Berlin, 1989. Rusek 1988.

R u s e k, J. Z historii nazw ‘krewnego’ w języku bułgarskim (Przyczynek do dziejów terminologii rodzinnej). – In: Wokół języka. Rozprawy i studia poświęcone pamięci prof. M. Szymczaka. Eds. M. Szymczak, M. Basaj. Wrocław, 1988, 343–351.

Sadnik, Aitzetmüller 1955 S a d n i k, L., R. A i t z e r m ü l l e r. Handwörterbuch zu den altkirchenslavischen Texten. Heidelberg, 1955.

S c r i b a n, A. Dicționaru limbiĭ româneștĭ (Etimologii, оnțelesuri, exemple, citațiuni, arhaizme, neologizme, provincialisme). Iași, 1939. SJS Slovník jazyka staroslověnského. Lexicon linguae palaeoslovenicae. T. l–4. Red. J. Kurz, Z. Hauptová. Praha, 1966–1997; T. 5. Addenda et corrigenda. Red. Z. Hauptová, Š. Pilát. Praha, 2010–.

S k o k, P. Etimologijski rječnik hrvatskoga ili spskoga jezika. T. 1–4. Zagreb, 1971–1974. Stephanus 1954.

S t e p h a n u s, H. Thesaurus Graecae Linguae. T. 1–12. Graz, 1954.

T i k t i n, H. H. Rumänisch-deutsches Wörterbuch. T. 1–3. ClujNapoca, 2001–2005.

T r e v i s a n, P.  Climaco Giovanni. Scala Paradisi (= Corona Patrum Salesiana. Serie Graeca, 8–9). Torino, 1941.