In the article the use of the three lexemes for ‘life’ in Constantine of Preslav’s Didactic Gospel from the end of the 9th is analysed. The focus lies on their distribution, especially considering their contextual meaning. The systemised data are compared to those of the SJS and of the First Epistle against the Arians translated by the same Constantine. It is established that the Didactic Gospel – unlike the early Slavonic texts included in the Prague dictionary that show a higher degree of variation in the correlations between lexeme and meaning, but also unlike the First Epistle against the Arians, where жизнь dominates – presents a rather clear lexico-semantic differentiation in the translation correlates for Greek ζωή: for life as opposed to death животъ is used, for earthly life it is житиуе, and жизнь for eternal life. The distribution of the synonyms in the Didactic Gospel coincides to a large degree with that described in general diachronic analyses. This tendency may be observed in both the translated and the original parts of the Didactic Gospel, deviations occurring mainly in biblical quotations, probably due to the direct influence of the well-known sacred text. The material analysed shows that Constantine of Preslav understood very well the semantics of the words used in the language of the original, but also the semantic nuances of closely related words in the target language and used them according to the textual meaning.
Лора Тасева (София, България)
lemtaseva@gmail.com
Б о г д а н о в и ћ, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978.
Б р а к с а т о р и с, М. Сведения о жизни Константина Преславского в контексте его возможного авторства так называемого Мефодиева Канона св. Димитрию Солунскому. – Palaeobulgarica, 46 (2022), № 2, с. 43–67.
В е н д и н а, Т. Из кирилло-мефодиевского наследия в языке русской культуры. Москва, 2007.
Г а л л у ч ч и, Э. Учительное евангелие Константина Преславского (ІХ–Х в.) и последовательность воскресных евангельских чтений церковного года. – Palaeobulgarica, 25 (2001), № 1, с. 3–20.
Г о р с к и й, А., К. Н е в о с т р у е в. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. Отдел 2. Писания святых отцев. 2. Писания догматическия и духовно-нравственныя. Москва, 1859.
Д о б р е в, И. Кои старобългарски текстове са най-близо до Кирило-Методиевия евангелски превод? – Старобългарска литература, 14 (1983), с. 3–9.
Д о б р е в, И. Апостолските цитати в беседата на Презвитер Козма и Преславската редакция на Кирило-Методиевския превод на Апостола. – Кирило-Методиевски студии, 1 (1984), с. 44–62.
Евангелие от Иоанна в славянской традиции. Изд. подготовили А. А. Алексеев, А. А. Пичхадзе, М. Б. Бабицкая, И. В. Азарова, Е. Л. Алексеева, Е. И. Ванеева, А. М. Пентковский, В. А. Ромодановская, Т. В. Ткачева. Санкт-Петербург, 1998.
Ж и к о в а, Ж. Учителното евангелие на Константин Преславски – текстологични и лексикални проблеми. Дисертация за присъждане на научната и образователна степен „доктор“. София, 2017.
К а р а ч о р о в а, И. Лексиката на Чудовския псалтир и преславската редакция на старобългарските богослужебни книги. – Български език, 34 (1984), № 1, с. 53–61.
К и л и н а, Л. О семантической эволюции слов живот, жизнь, житие (На материале Киевской летописи). – В: И. И. Срезневский и русское историческое языкознание: опыт и перспективы. Сборник статей Международной научно-практической конференции, 21– 23 сентября 2017 г. Отв. ред. Е. Осипова. Рязань, 2017, с. 31–37.
К о л е с о в, В. Мир человека в слове Древней Руси. Ленинград, 1986.
К о т о в а, Д. Слово 19 от Учителното евангелие и неговите гръцки източници. – Palаeobulgarica, 46 (2022), № 1, с. 3–28.
К о т о в а, Д. Оригинално произведение на Константин Преславски ли е 42 слово на Учителното евангелие. – Старобългарска литература, 65–66 (2022), с. 99–126.
К о т о в а, Д. Византийските източници на Учителното евангелие на Константин Преславски. – Старобългарска литература, 67–68 (2023), с. 13–46.
К р ы с ь к о, В. Учительное евангелие Константина Болгарского: editio princeps. – Известия РАН. Серия Литературы и языка, 76 (2017), № 5, с. 52–62.
К р ы с ь к о, В., Г. М о л ь к о в. Языковые особенности Учительного евангелия Константина Преславского и его древнейшего списка. – Zeitschrift für slavische Philologie, 73 (2017), № 2, с. 331–395.
Л ь в о в, А. Очерки по лексикеʹ памятников старославянской письменности. Москва, 1966.
Л ю с е н, И. Греческо-старославянский конкорданс к древнейшим спискам славянского перевода евангелий (= Acta Universitatis Upsalensis. Studia Slavica Upsalensia, 36). Upsala, 1995.
М и л е в, А. Старобългарският превод на „Четири слова против арианите“. – Старобългарска литература, 2 (1977), с. 61–73.
М и л т е н о в, Я. Преславските лексикални маркери. 1. Опит за въведение. – Palaeobulgarica, 44 (2020), № 2, с. 54–79.
М и л т е н о в, Я. Лексиката в хомилетичните текстове на Константин Преславски в „преславски“ контекст. – В: Тасева, Л., А. Рабус, И. П. Петров (ред.). Учителното евангелие на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX–XIII в.): филологически и интердисциплинарни ракурси. София, 2024, с. 181–214.
М о с т р о в а, Т. Старобългарският превод на Книгата на пророк Иеремия по преписи от XIV–XVI век. – Palаeobulgarica, 19 (1995), № 2, с. 9–26.
Норовская псалтырь. Среднеболгарская рукопись XIV века. Т. 2. Издание подготовили Е. В. Чешко, И. К. Бумина, В. А. Дыбо, О. А. Князевская, Л. А. Науменко. София, 1989.
П е т р у х и н а, Е. О модели жизненного цикла. – В: Ремнёва, М., Е. Суровцева (ред., сост.). Памяти Анатолия Анатольевича Поликарпова. Сборник статей. Москва, 2015, с. 340–360.
Радомиров псалтир. Палеографски и текстологичен анализ. Наборно издание. Наборен текст Л. Макарийоска. Автори на научни студии Е. Мусакова, М. Макробърт. Зографски манастир, Света гора, 2022.
Сводный каталог славяно-русских рукописьных книг, хранящихся в СССР. XI–XIII вв. Москва, 1984.
С е в е р ь я н о в, С. Синайская псалтырь. Глаголический памятник XI века. Петроград, 1922.
С л а в о в а, Т. Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. – Кирило-Методиевски студии, 6 (1989), с. 15–129.
С л а в о в а, Т. Проучвания върху старобългарския превод на Словата против арианите. – В: Тотоманова, А.-М. и др. Атанасий Александрийски. Първо слово против арианите. Т. 2. Изследвания. София, 2022, с. 7–8.
С п а с о в а, М. На коя дата и през кой месец се е провел Преславският събор от 893 година. – Преславска книжовна школа, 8 (2005), с. 84–101.
С п а с о в а, М. Исторически и квазиисторически подход при тълкуването на сведенията за преводаческата дейност на славянските първоучители по време на моравско-панонската им мисия. – В: Něstь uchenikъ nadъ uchitelemь svoimь. Сборник в чест на проф. дфн Иван Добрев, член-кореспондент на БАН и учител. Съст. А.-М. Тотоманова, Т. Славова. София, 2005, с. 106–144.
С т а н к о в, Р. Локализация древнеболгарских переводных текстов в свете так называемой „охридской“ и „преславской“ лексики (На материале Исторической Палеи). – Palaeobulgarica, 15 (1991), № 4, с. 83–91.
С т а н к о в, Р. Проблема „преславской“ и „кирилло-мефодиевской“ лексики в древнеболгарском переводе Хроники Георгия Амартола. – В: Преславска книжовна школа, 18 (2018), с. 121–158.
С т а н к о в, Р. Еще раз к проблеме так называемой „преславской лексики“. – Palaeobulgarica, 45 (2021), № 2, с. 65–84.
С т о й к о в а, А. Константин Преславски. – В: Милтенова, А. (съст.). История на българската средновековна литература. София, 2008, с. 240–250.
Т и х о в а, М. Старобългарското Учително евангелие на Константин Преславски. С детайлното описание от Елена Уханова на най-стария препис (ГИМ Син. 262) (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris, 58). Freiburg i. Br., 2012.
Т о т о м а н о в а, А.-М., И. Х р и с т о в, Т. С л а в о в а, Г. Г а н е в а, М. Т о т о м а н о в а - П а н е в а, П. П е н к о в а. Атанасий Александрийски. Първо слово против арианите. Т. 1. Издание на текста. София, 2022.
У х а н о в а, Е. Палеографические и кодикологические особенности древнейшего списка Учительного Евангелия Константина Преславского (ГИМ, Син. 262) и история его создания. – В: Тихова, М. Старобългарското Учително евангелие на Константин Преславски. Freiburg i. Br., 2012, р. LVI–LXXVII.
Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 1. Изследване и библейски текст. София, 2004.
B i r k f e l l n e r, G. Glagolitische und kyrillische Handschriften in Österreich (= Schriften der Balkankommission. Linguistische Abteilung, 23). Wien, 1975.
C r a m e r, J. (ed.). Catenae graecorum patrum in Novum Testamentum. T. 1. Catena in evangelia S. Matthaei et S. Marci ad fidem Codd. Mss.; T. 2. Catenae in evangelia S. Lucae et S. Joannis ad fidem Codd. Mss. Oxonii, 1840–1841 [Repr. 1844].
G a l l u c c i, E. La lingua de Constantino di Preslav. Učitel'noe Evangelie: lingua e tecnica di traduzione. – eSamizdat, II (2004), № 2, p. 97–120.
J a g i ć, V. Словѣнская псалтырь. Psalterium Bononiense. Vienna–Berlin–St. Petersburg, 1907.
J a g i ć, V. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache. Berlin, 1913.
K o c h, Ch. Zur Konkurrenz von ⰶⰹⰲⱁⱅⱐ und ⰶⰺⰸⱀⱐ in den aksl. Evangelientexten. – Palaeobulgarica, 47 (2023), № 2, p. 31–41.
M i g n e, J. P. Patrologiae cursus completus. Series graeca. T. 58. Paris, 1862.
Novum testamentum Graece. Post Eberhard Nestle et Erwin Nestle communiter ed. Kurt Aland. 27. revidierte Auflage. Stuttgart, 1996.
P e t r o v, I. The Greek Sources of Učitel’noe Evangelie Revisited: Sermon 20. – Palaeobulgarica, 46 (2022), № 2, p. 3–28.
Slovník jazyka staroslověnského. T. 1. Hlavní redaktor J. Kurz. Praha, 1966; T. 5. Addenda et corrigenda ad Volumen I (58–59). Hlavní redaktoř Š. Pilát. Praha, 2015–2016. <http://gorazd.org/?q=en/node/21>.
T a s e v a, L. Die Übersetzung einiger soziokultureller Begriffe im Lehrevangelium Konstantins von Preslav. – Byzantinoslavica, 82 (2024), (под печат).