Тази статия отваря нови неизследвани пътища, по които да се анализира текстовата история на старобългарския превод на четирите Книги Царства (назовани в Еврейската Библия Първа и Втора Книга на Самуил и Първа и Втора Книга на Царете), направен от гръцкия текст на Септуагинта от анонимен български преводач не по-късно от края на IX – началото на X в. Вниманието е съсредоточено върху южнославянския ръкопис от средата на XV в., който до началото на осемдесетте години на XX в. е бил запазен в Хърватския исторически музей в Загреб под сигнатурата R-38. Последващото му място на съхранение остава неизвестно няколко десетилетия, докато през 2021 г. авторът успява да го намери в гр. Пакрац, Западна Славония, Хърватия. Кодексът, който днес е притежание на Пакрачко-славонската епархия на Сръбската православна църква, се отличава не само с това, че е единственият оцелял ръкопис на превода, написан c ресавски правопис, но и с уникалните си езикови и текстови характеристики, което го прави ценен паметник за изследване на най-ранния съхранен до днес текст на превода. Сегментацията на текста в него се различава от всеки друг съществуващ източник. Освен това той изглежда много консервативен от лингвистична гледна точка, тъй като включва редица лексикални, граматически и синтактични архаизми. Анализът на неговите разночетения доказва, че той не е пряко копие на нито едно от оцелелите среднобългарски или на съществуващите източнославянски свидетелства, а по-скоро представлява допълнителен трети, неизвестен досега и напълно неизследван клон на текстовата трансмисия. Следователно този наскоро преоткрит кодекс е източник от изключително значение за текстовата традиция на Книгите Царства, тъй като обогатява разбирането ни за текстовата история на техния старобългарски превод.
Alessandro Maria Bruni (Naples, Italy)
alessandromaria.bruni@unior.it
B e n t e i n, K. Verbal Periphrasis in Ancient Greek: Have- and Be-Constructions. Oxford, 2016.
B j ö r c k, R. G. En didaskon: die periphrastischen Konstruktionen im Griechischen. Uppsala, 1940.
B r i q u e t, C-M. Les Filigranes. Dictionnaire historique des marques du papier, dès leur apparition vers 1282 jusqu’en 1600, avec 39 figures dans le texte et 16 112 fac-similés de filigranes. Tome premier. Genève–Paris, 1907.
B r u n i, A. M. 3–5.2.7: Old Church Slavonic Translations. – In: Textual History of the Bible: The Hebrew Bible. Vol. 1B: Pentateuch, Former and Latter prophets. Ed. by A. Lange and E. Tov. Leiden, 2016, p. 436–445.
B r u n i, A. M. The Second Church Slavonic Translation of 1–4 Kingdoms: A Witness to the Proto-Lucianic Text. – Textus: A Journal on Textual Criticism of the Hebrew Bible, 28 (2019), p. 21–44.
D u n k o v, D. (ed). Die Methodbibel. Vol. 5. Die Bücher der Könige: Das erste Buch Samuel (= Die slavischen Sprachen, 42). Salzburg, 1995.
D u n k o v, D. (ed). Die Methodbibel. Vol. 6. Die Bücher der Könige: Das zweite Buch Samuel (= Die slavischen Sprachen, 45). Salzburg, 1995.
D u n k o v, D. (ed). Die Methodbibel. Vol. 7. Die Bücher der Könige: Das erste Buch der Könige (= Die slavischen Sprachen, 47). Salzburg, 1996.
D u n k o v, D. (ed). Die Methodbibel. Vol. 8. Die Bücher der Könige: Das zweite Buch der Könige (= Die slavischen Sprachen, 48). Salzburg, 1996.
I s s a t s c h e n k o, A. Geschichte der russischen Sprache. Bd. 1: Von den Anfängen bis zum Ende des 17. Jahrhunderts. Heidelberg, 1980.
M a t h i e s e n, R. Handlist of Manuscripts Containing Church Slavonic Translations of the Old Testament. – Polata knigopisnaja, 7 (1983), p. 3–48.
M o š i n, V. A. Stari rukopisi Srba u Hrvatskoj od XIII do XX stoljeća. Zagreb, 1970.
M u r a o k a, T. A Syntax of Septuagint Greek. Leuven, 2016.
P a n a i t e s c u, P. P. Manuscrisele slave din Biblioteca Academiei RPR. Vol. 1. Bucureşti, 1959.
R ů ž i č k a, R. Das syntaktische System der altslavischen Partizipien und sein Verhältnis zum Griechischen (= Veröffentlichungen des Instituts für Slawistik, Bd. 27). Berlin, 1964.
T h o m s o n, F. J. The Slavonic Translation of the Old Testament. – In: Krašovec J. (ed.) The Interpretation of the Bible: The International Symposium in Slovenia (= Journal for the Study of the Old Testament. Supplement Series, 189). Sheffield, 1998, p. 605–920.
V e č e r k a, R. Altkirchenslavische (altbulgarische) Syntax. II. Die Innere Satzstruktur. Freiburg i. Br., 1993.
В у к а ш и н о в и ћ, В., З. Р а н к о в и ћ, С. У б и п а р и п о в и ћ. Рукописне књиге библиотеке Славонске епархије у Пакрацу. Београд, 2015.
Ж и в о в, В. М. История языка русской письменности. Т. 1. Москва, 2017.
К у л ь б а к и н, С. М. Отчет отделению русского языка и словесности императорской Академии наук о занятиях в книгохранилищах Москвы и Петербурга с 25-го сентября по 23-ье декабря 1898 г. 2. Славянский перевод 1-ой книги Царств. – Сборник ОРЯС, 69 (1901), № 3, с. 21–54.
М и х а й л о в, А. В. Опыт изучения текста книги Бытия пророка Моисея в древне-славянском переводе. Ч. 1: Паримейный текст. Варшава, 1912.
М о ш и н, В. Ћирилски рукописи Повијесног музеја Хрватске и Копитареве збирке: Ћирилски рукописи у повијесном музеју Хрватске. Копитарева збирка словенских рукописа и Цојсов ћирилски одломак у Љубљани. Београд 1971.
Н и к о л о в а, С. К истории текста Книг Царств в славянской письменности. – В: Moskovich W., S. Nikolova (eds.) (= Jews and Slavs. 3). Jerusalem–Sofia, 1995, p. 54–68.
Н и к о л о в а, С. За два непроучени среднобългарски ръкописа от XV в., съдържащи старозаветни книги. – Ricerche slavistiche, 43 (1996), p. 5–35.
Н и к о л о в а, С. Проблемът за издаването на небогослужебните български средновековни текстове на Стария завет. – В: Старобългарският превод на Стария завет. Под общата редакция и с въведение на Св. Николова. Т. 1. Р. Златанова. Книга на Данадесетте пророци с тълкования. София, 1998, с. IX–XXXVIII.
П л у н г я н, В. А. Был ли в славянских языках прогрессив? – В: Пичхадзе, А. А. и др. (ред.). Слова, конструкции и тексты в истории русской письменности: Сб. статей к 70-летию акад. А. М. Молдована. Москва–Санкт-Петербург, 2021.
С л а в о в а, Т. Старобългарският език през призмата на паметниците извън канона. – In: Vis et sapientia: Studia in honorem Anisavae Miltenova. Нови извори, интерпретации и подходи в медиевистиката. София, 2016, с. 211–224.
С л а в о в а, Т. Старозаветни книги в славянската ръкописна традиция. София, 2022.
С о б о л е в с к и й, А. И. Церковно-славянские тексты моравского происхождения. – Русский филологический вестник, 43 (1900), с. 150–217.
Т о т о м а н о в а - П а н е в а, М. Книги Царства в славянската хронографска традиция (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 27). София, 2019.
У с п е н с к и й, Б. А. История русского литературного языка (XI–XVII вв). Moсква, 2002.
Я ц и м и р с к и й, А. И. Славянские и русские рукописи румынских библиотек. Санкт-Петербург, 1905.