The past glory of Veliki Preslav never faded away, even when the Bulgarians were deprived of their own state. Many researchers and travellers noted the importance of the town in the Bulgarian medieval past and the remembrance of its previous role was retained in the memory of the people. Most important are the records of those authors who were personally acquainted with the imposing buildings of Veliki Preslav. Some of them were looking for the origin of its ruins in Antiquity but others properly connected them with the old Bulgarian capital.
Тервел Попов (София, България)
komitnikola@abv.bg
А в р а м о в, В. Юбилеен сборник Плиска – Преслав. Ч. 1. София, 1929.
Английски пътеписи за Балканите (края на XVI в. – 30-те години на XIX в.). Увод, съставителство и коментар М. Н. Тодорова. София, 1987.
А р г и р о в, С. Румелия и Босна. Географски описал Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа. – Архив за поселищни проучвания, 2 (1938), с. 63–110.
А т а н а с о в, П. Яков Крайков. Книжовник, издател, график (XVI в.). София, 1980.
Б и л я р с к и, И. Сказание за Исайя пророка и формирането на политическата идеология на ранносредновековна България. София, 2011.
Б о ж и л о в, И. Цар Симеон Велики (893–927). Златният век на Средновековна България. София, 1983.
Б о ж и л о в, И. Преславската цивилизация. – В: Преслав. Т. 4. София, 1993, с. 33–48.
Б о ж и л о в, И. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. Второ фототип. изд. София, 1994.
Б о ж и л о в, И. Седем етюда по средновековна история. София, 1995.
Б о ж и л о в, И., В. Г ю з е л е в. История на Добруджа. Т. 2. Велико Търново, 2004.
В а с и л е в, Ц. Петър Богдан. За древността на бащината земя и за българските дела / Petrus Deodatus. De Antiquitate Paterni Soli et de Rebus Bulgaricus. T. 2. Трактатът „За древността на бащината земя и за българските дела“: палеография, текстология, език. София, 2020.
Ватикански извори за българската история (XVII в.). Издирени и обработени от Й. Д. Списаревска (= Архивите говорят. Т. 71). София, 2019.
В а ч е в, Х. Резиденции, църкви и манастири в Търновската митрополия през XV–XVIII век. Велико Търново, 2012.
Г е о р г и е в, П. „Тухленият“ Преслав – реален или въображаем? (Към проблема за ареала на мегаполиса Велики Преслав). – В: Преслав. Т. 7. Велико Търново, 2013, с. 13–28.
Г е о р г и е в, П. „Велики Преслав“, топография, структура и названия, съгласно средновековните им интерпретации (алтернативен поглед). – В: Преслав. Т. 9. Велики Преслав, 2023, с. 41–105.
Г и б ъ н, Е. Залез и упадък на Римската империя. Т. 3. София, 2003.
Гръцки извори за българската история. Т. 8. Съст. М. Войнов (= Извори за българската история. Т. 15). София, 1971.
Гръцки извори за българската история. Т. 11. Съст. и ред. М. Войнов, В. Тъпкова-Заимова, Л. Йончев (= Извори за българската история. Т. 25). София, 1983.
Два берата, дадени на гр. Преслав от султан Махмуд II (1808–1839 г.). – Минало. Българо-македонско научно списание, 3 (1914), № 9, с. 12–15.
Д и м и т р о в, Б. Петър Богдан Бакшев. Български политик и историк от XVII век. София, 1985.
Д у й ч е в, И. Приноси към средновековната българска история. – В: Дуйчев, И. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. София, 1972, с. 216–259.
Д ю к а н ж, Ш. Византийска история. История на империята на Константинопол. София, 1992.
Ж е к о в а, Ж. За Преслав след въстанието на Асеневци. – В: Преслав. Т. 6. София, 2004, с. 344–349.
И в а н о в, Й. Български старини из Македония. Под редакцията на проф. Б. Ангелов и проф. Д. Ангелов. Фототип. изд. София, 1970.
И л ь и н с к и й, Г. А. Грамоты болгарских царей. Москва, 1911.
История во кратце о болгарском народе слoвенском, сочинися и списася в лето 1792 Спиридоном Йеросхимонахом. Стъкми и издаде В. Н. Златарски. София, 1900.
История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. Под редакцията на Ив. Дуйчев и К. Телбизов. София, 1977.
Й о н о в, М. Българските земи преди 300 години, отразени в дневниците на Киндсперг (1672–1674 г.). – Годишник на Софийския университет. Философско-исторически факултет, 65 (1971), № 3, с. 303–384.
Й о р д а н о в, К. Дервентджийството в района на Стара планина и Предбалкана през XVI в. – Известия на Регионален исторически музей – Габрово, 2 (2014), с. 174–193.
К и й л, М. Хора и селища в България през османския период. Събрани съчинения. София, 2005.
Л а з а р о в, И. Царската власт в периода на възстановяване на българската държава (1186–1196). – В: Великите Асеневци. Велико Търново, 2016, с. 25–33.
М а в р о д и н о в, И. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. София, 1959.
Маджарски пътеписи за Балканите (XVI–XIX в.). Подбор, превод и коментар П. Миятев. София, 1976.
М а к у ш е в, В. Историјски споменици јужних Словена и околних народа. Београд, 1882.
М е х м е д Н е ш р и. Огледало на света. История на османския двор. Превод, бележки и коментар М. Калицин. София, 1984.
М и л е т и ч, Л. Старото българско население в Североизточна България. София, 1902.
Н а ч е в, В., Н. Ф е р м а н д ж и е в. Писахме да се знае. Приписки и летописи. София, 1984.
Н е д к о в, Б. Османотурска дипломатика и палеография. T. 2. Документи и речник. София, 1972.
Н е й к о в, Б. Факийско предание. Сбирки от народния живот. Ръкописа проучили, разчели и подготвили Е. Харбова, Е. Миладинова. София, 1985.
Немски и австрийски пътеписи за Балканите (XVII – средата на XVIII в.). Увод, подбор и коментар М. П. Йонов. София, 1986.
Н и к о л о в, Г. Н. Самостоятелни и полусамостоятелни владения във възобновеното Българско царство (края на XII – средата на XIII в.). София, 2011.
Н и к о л о в, А., Л. Г е н о в а. Едно английско описание на Преслав от 1702 г. и неговият автор Едмънд Чишъл. – В: Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов. Съст. А. Николов, Г. Н. Николов. София, 2013, с. 373–381.
Н и к о л о в а, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (IX–XIV век). София, 1997.
О р б и н и, М. Царството на славяните (1601). Откъси. София, 1983.
П а н о в а, Р. Столичният град в културата на средновековна България. София, 1995.
Р а й к о в, Б. Паисиевият ръкопис на „История славяноболгарская“ (1762). София, 1989.
С п и р и д о н И е р о с х и м о н а х. История во кратце о болгарском народе славенском (1792). София, 1992.
С т о и м е н о в, Д. Атлас. Българските земи в европейската картографска традиция (III–XIX в.). София, 2008.
Т а т и щ е в, В. Н. Собрание сочинений. Т. 1. История Российская. Ч. 1. Москва, 1994.
Т о т е в, Т. Преслав. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3 (П-С). София, 2003, с. 301–311.
Т ъ п к о в а - З а и м о в а, В., А. М и л т е н о в а. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, 1996.
Т ю т ю н д ж и е в, И. Търновската митрополия през XV–XIX в. Велико Търново, 2007.
Френски пътеписи за Балканите (XV–XVIII в.). Съст. и ред. Б. А. Цветкова. София, 1975.
Ц в е т к о в а, Б. Нови архивни материали за миналото на Шуменския край през XVII в. – Известия на Народния музей – Шумен, 4 (1967), с. 93–101.
Ч е р н о в е ж д, П. Няколко записки от сегашния век. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 6 (1891), с. 379–425.
Ш к о р п и л, К. Бележки за старата българска столица Преслав. – Известия на Българското археологическо дружество, 4 (1915), с. 129–147.
A n n a C o m n e n a. Alexias. Pars altera: Indices. Digesserunt Foteini Kolovoy et Diether R. Reinsch (= Corpus fontium historiae Byzantinae. Vol. 40/2). Berolini et Novi Eboraci, 2001.
C h i s h u l l, E. Travels in Turkey and back to England. London, 1747.
D u F r e s n e D u C a n g e, C. Historia Byzantina duplici commentario illustrata. Venetiis, 1729.
F e r m e n d ž i n, E. Acta Bulgariae ecclesiastica ab a. 1565 usque ad a. 1799. Zagrabiae, 1887.
G i b b o n, E. The History of the Decline and Fall of the Roman Empire. Vol. 5. London, 1788.
H a g e n, H. Bongarsius, J. Ein Beitrag zur Geschichte der gelehrten Studien des 16.–17. Jahrhunderts. Bern, 1874.
H a m m e r, J. Rumeli und Bosna: geographisch beschrieben von Mustafa Ben Abdalla Hadschi Chalfa. Wien, 1812.
L e B e a u. Histoire du Bas-Empire en commencant a Constantin le Grand. T. 16. Maestricht, 1780.
L u c c a r i, G. P. Copioso ritretto de gli annali di Rausa. Venetia, 1605.
M a r s i l i, A. F. Prodromus operis Danubialis. Amstelodami, 1720.
M i t f o r d, W. The History of Greece. Vol. 1. London, 1789.
N i e b u h r, C. Reisebeschreibung nach Arabien und andern umliegenden Ländern. Bd. 3. Hamburg, 1837.
N i e b u h r, C. Пътуване от Цариград през България в 18 век. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 20 (1908), № 69, св. 3–4, с. 280–291.
O r b i n i, M. Il Regno degli Slavi. Pesaro, 1601.
R u s e v, D. Kemālpaşazāde's History of Medieval Bulgaria: a sixteenth-century Ottoman recension of the Bulgarian Apocryphal Chronicle (Tale of the Prophet Isaiah). – In: Laudator temporis acti. Studia in memoriam Ioannis A. Božilov. Vol. 1. Religio, Historia. Curavit I. A. Biliarsky. Serdicae, 2018, p. 435–510.
S p i s a r e v s k a, I. La “Relazione del Regno di Bulgaria” anonyme de la Bibliothèque Apostolique Vaticane (Codex Barberinianus latinus 5305). – Palaeobulgarica, 20 (1996), № 4, с. 27–57.
S z a m o t a, I. Régi utazások Magyarországon és a Balkan-felszigeten (1054–1717). Budapest, 1891.
S z i l á g y i, S. Okmánytár. 2. Rákóczy György fejedelem diplomácziai összeköttetéseihez. 1648–1669 (=Monumenta Hungariae Historica. Magyar törtenelmi emleketek. K. 23b). Budapest, 1874.
S z i l á g y i, S. Levelek és okiratok. 1. Rákoczy György keleti összeköttetései történetéhez (1631–1648). Budapest, 1883.
Views in the Ottoman dominions, in Europe, in Asia, and some of the Mediterranean islands, from the Original Drawings taken for Sir Robert Ainslie, by Luigi Mayer, F.A.S. With descriptions historical and illustrative. London, 1810.
V o n Z a c h, F. Allgemeine Geographische Ephemeriden. Bd. 2. Weimar, 1798.
W r o t h, W. Catalogue of the Greek coins of Troas, Aeolis and Lesbos. London, 1894.