In Bulgarian historiography a thesis has been maintained that during the First Tarnovo Uprising, which broke out in 1598, the inhabitants of the old Bulgarian capital of Tarnovo had proclaimed an imaginary descendant of the Shishman dynasty under the name of Shishman III as a tsar. In other cases, this person is identified with Theodore Balina. This article aims to prove that these conclusions are not based on any scientific evidence, but are a the result of a series of misunderstandings and errors that have been reproduced to our own day.
Красимир С. Кръстев (София, България)
krastev@clio.uni-sofia.bg
А н д р е е в, Й., Ив. Л а з а р о в, Пл. П а в л о в. Кой кой е в средновековна България. Исторически справочник. София, 1994.
А с п а р у х о в, М. Никополското съкровище. – Известия на музеите в Северозападна България, 23 (1995), с. 87–126.
Б е р о н, В. Археологически и исторически изследвания. Велико Търново, 2004 (1. изд. 1886).
В и ш е н с к и й, И. Сочинения. Подготовка текста, статья и комментарии И. П. Еремина. Москва–Ленинград, 1955.
Г е о р г и е в а, Ц., Н. Г е н ч е в. История на България XV–XIX век. София, 1999.
Г е о р г и е в а, Цв., Д. Ц а н е в. Христоматия по история на България. Т. 3. Българският народ под османско владичество. Ранно българско възраждане (XV – 20-те години на XIX в.). София, 1982.
Г ю з е л е в, В. Средновековна България в светлината на нови извори. София, 1981.
Д а н ч е в, Г. Непознати документи за Първото търновско въстание от 1598 г. в Секретния архив на Ватикана. – В: България, Италия и Балканите. Обществено-исторически и културно-естетически взаимоотношения XV–XX век. Доклади, изнесени на Четвъртата българистична българо-италианска конференция, София, 22–25 май 1984 г. Под ред. на Г. Димов и др. София, 1988, с. 103–111.
Д и м и т р о в, Г. Г. Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение. Част 2. Пловдив, 1896.
Д и м и т р о в, С. Традицията в борбата за възстановяване на българската държава. – В: България 1300. Институции и държавна традиция. Доклади на Третия конгрес на Българското историческо дружество, 3–5 октомври 1981. Т. 1. София, 1981, с. 227–246.
Д и м и т р о в, С. Бунтовни движения в Търновско и Източна България по време на Чипровското въстание. – Исторически преглед, 44 (1988), № 10, с. 35–48.
Д р и н о в, М. Нови паметници за историята на българите и техните съседи. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 1 (1870), № 1, с. 36–60.
Д р и н о в, М. Южные славяне и Византия в Х веке. Москва, 1876.
Д р и н о в, М. Български летописен разказ от края на XVII век. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 2 (1882), № 3, с. 1–19.
Д р и н о в, М. Историческо осветление върху статистиката на народностите в източната част на Българското княжество. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 3 (1884), № 7, с. 1–24.
Е л а г и н, Н. Патриарх Иоаким и заслуги его отечеству в гражданском, политическом и религиозном отношениях. – Северная пчела, № 135, 17 юни 1847, с. 539–540.
Ж е ч е в а, С., Ц. Б и л я р с к и. Из кореспонденцията на д-р Константин Иречек. – Известия на Държавните архиви, 66 (1993), с. 191–229.
З л а т а р с к и, В. Нова политическа и социална история на България и Балканския полуостров. Лекции, четени от проф. В. Н. Златарски в Балканския близкоизточен институт през 1920–1921 г. София, 1921.
З л а т а р с к и, В. Български въстания и опити за въстания до средата на XIX в. – В: България 1000 години 927–1927. Т. 1. София, с. 707–735.
З л а т а р с к и, В. Търновските въстания и опити за въстания преди Велчовата завера. – В: Сборник по случай на стогодишнината на Заверата от 1835 г. София, 1935, с. 3–16.
З л а т а р с к и, В. История на българската държава през Средните векове. Т. 1. Първо българско царство. Ч. 2. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство. Под ред. на П. Хр. Петров. София, 1971 (1. изд. 1927).
И в а н о в, Й. Български старини из Македония. Под ред. на Б. Ангелов, Д. Ангелов. Фототип. изд. София, 1970 (1. изд. 1931).
Из Архива на Константин Иречек. Т. 1. Преписка с българите. Документи за обществено-политическата и културната история на България от 1871 до 1914 г. Подбрал и подготвил за печат П. Миятев. София, 1953.
Из Архива на Константин Иречек. Т. 2. Преписки с българите. Документи за обществено-политическата и културната история на България от 1871 до 1917 г. Подбрал и подготвил за печат П. Миятев. София, 1959.
И р е ч е к, К. История болгар. Перевод Ф. К. Бруна и В. Н. Палаузова. Издание душеприкащиков болгарина В. Е. Априлова, исправленное и дополненное прибавлениями самого автора и снабженное историческою картою. Одесса, 1878.
И р е ч е к, К. История на българите. Превод от редактори-издателите: Н. Д. Райнов и З. Бояджиев. Търново, 1886.
И р е ч е к, К. История на българите. Под ред. на В. Н. Златарски. Прев. А. Диамандиев, Ив. Раев. София, 1929.
И р е ч е к, К. История на българите. Поправки и добавки от самия автор. По ръкописните негови бележки систематизира, преведе и стъкми за издание Ст. Аргиров. Посмъртно издание под редакцията на Ст. Младенов. София, 1939.
И р е ч е к, К. История на българите. С поправки и добавки от самия автор. Под ред. на П. Хр. Петров. София, 1978.
История на България. Т. 4. Българският народ под османско владичество (от XV до началото на XVIII в.). София, 1983.
История на Велико Търново. Т. 2. Късно средновековие, Възраждане, Нова история (1393–1940). Велико Търново, 2000.
История на Никопол от древността до 1944 г. Плевен, 2004.
Й о н о в, М. Политиката на Австрия и политическите движения в България от края на XVI до края на XVIII век. – Годишник на Софийския университет, Философско-исторически факултет, 52 (1958), № 2, с. 247–335.
Й о н о в, М. Български въстания и опити за отхвърляне на османското владичество през XVI–XVII в. Преглед на историографията. – В: Историографски изследвания „България XV–XIX в.“. Т. 1. България през XV–XVIII в. София, 1987, с. 60–88.
Кой кой е сред българите XV–XIX в. 501 имена от епохата на османското владичество. Координатор на екипа и ред. на текста Ил. Тодев. София, 2000.
К р ъ с т е в, К. С. Ростислав Страшимирович – потомъкът на цар Йоан Срацимир (ок. 1352/6–1396/7). – Bulgaria Mediaevalis, 9 (2018), 2020, с. 279–292.
Л а м а н с к и й, В. Болгарская словесность XVIII века. – Журнал Министерства народного просвещения, 145 (1869), № 9, с. 107–123.
М а к а р о в а, И. Ф. Болгарский народ в XV–XVIII вв. Этнокультурное исследование. Москва, 2005.
М а к у ш е в, В. Болгария под турецким владычеством, преимущественно в XV и XVI веках. – Журнал Министерства народного просвещения, 163 (1872), № 10, с. 286–329.
М а к у ш е в, В. Восточный вопрос в XVI и XVII веках (по неизданным Итальянским памятникам). – В: Славянский сборник. Т. 3. Под ред. П. А. Гильтебранд. Петербург, 1876, с. 1–26.
М а к у ш е в, В. История Болгар в труде К. О. Иречка. – Журнал Министерства народного просвещения, 197 (1878), № 5, с. 52–109.
М и л е в, Н. Един неиздаден документ за българската история (1597 год.). – Известия на Историческото дружество, 4 (1915), с. 89–99.
М и л е в, Н. Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина (1597–1617). – Известия на Историческото дружество, 5 (1922), с. 113–128.
М у т а ф о в а, К. Старопрестолният Търнов в османотурската книжнина (XV–XVI
Н и к о л о в - З и к о в, П. Династията на Срацимировци. Властови доктрини и политически модели в Югоизточна Европа през XIV век. София, 2012.
Н и к о л о в - З и к о в, П. Домът на Шишман и неговите реални и мними потомци през XV–XX век. София, 2021.
Османская империя и страны Центральной, Восточной и Юго-Восточной Европы в XVII в. Ч. 1. Москва, 1998.
П о п о в, Ив. Ст. Учебник по българска история за III прогимназиален клас. Трето стереотипно издание, одобрено от Министерството на народната просвета. Пловдив, 1918.
Професор Никола Милев. Дневници, спомени, пътеписи, писма. Съст. Ц. Билярски, В. Билярска. София, 2008.
Р ы б а л к а, А. А. Последние годы Н. В. Савельиева-Ростиславича. – Славянский альманах, 1–2 (2019), с. 109–133.
С а к ъ з о в, Я. Българите в своята история. 2. изд. София, 1918 (1. изд. 1917).
С л а в е й к о в, П. Р. Един поглед към миналото. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 23–24 (1888), с. 881–901.
С н е г а р о в, И. Културни и политически връзки между България и Русия през XVI–XVIII в. София, 1953.
С н е г а р о в, Ив. История на Охридската архиепископия-патриаршия. От падането ѝ под турците до нейното унищожение (1394–1767 г.). 2. фототип. изд. София, 1995 (1. изд. 1932).
С т о я н о в, В. Bulgaro-Turcica 3–4. История на изучаването на Codex Cumanicus. Неславянска, кумано-печенежка антропонимия в българските земи през XV век. София, 2000.
Т р и ф о н о в, Ю. Историческо обяснение на вярата в „Дяда Ивана“ (Русия) у българския народ. – Библиотека на Славянска беседа, 3 (1908), № 1, с. 26–56.
Т ю т ю н д ж и е в, И. Търновската митрополия през XV–XIX в. Велико Търново, 2007.
Т ю т ю н д ж и е в, И. История на българския народ XV–XVII в. Велико Търново, 2017.
Ц в е т к о в а, Б. Българският народ в международната политическа обстановка през XV–XVII в. – Исторически преглед, 37 (1981), № 3–4, c. 137–152.
Ш и ш м а н о в, Ив. Нови студии из областта на Българското възраждане. 1. В. Е. Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели. – Сборник на Българската академия на науките, 21 (1926), № 13, с. 1–544.
F i n k e l, K. The Administration of Warfare: the Ottoman Military Campaign in Hungary, 1593–1606. Wien, 1988.
H u r m u z a k i, E. Documente privitóare la Istoria Românilor. Vol. 3/1 (1576–1599). Bucuresci, 1880.
H u r m u z a k i, E. Documente privitóare la Istoria Românilor. Vol. 3/2 (1576–1600). Bucuresci, 1888.
H u r m u z a k i, E. Documente privitóare la Istoria Românilor. Vol. 12 (1594–1602). Bucuresci, 1903.
I s o p e s k u, Cl. 1929. Documenti inediti della fine del Cinquecento. – Analele Academiei Române. Memoriile Secțiunii Istorice, 3 (1929), № 10, p. 11–116.
J i r e č e k, К. Dějiny národa bulharského. V Praze, 1876.
J i r e č e k, К. Geschichte der Bulgaren. Prag, 1876.
J i r e č e k, K. A bolgárok története. Nagy-Becskereken, 1889.
L a n g l o i s, Ch.-V., Ch. S e i g n o b o s. Introduction aux études historiques. Paris, 1899.
M a c u s c e v, V. Monumenta Historica Slavorum Meridionalium vicinorumque populorum deprompta e tabulariis et bibliothecis italicis. Vol. 2. Belgrad, 1882.
V e r e s, A. Documente privitoare la istoria Ardealului, Moldovei şi Ţării-Româneşti. Vol. 5. Acte şi scrisori (1596–1599). Bucureşti, 1932.
V e r e s, A. Documente privitoare la istoria Ardealului, Moldovei şi Ţării-Româneşti. Vol. 6. Acte şi scrisori (1600–1604). Bucureşti, 1933.
V e r e s, A. Documente privitoare la istoria Ardealului, Moldovei şi Ţării-Româneşti. Vol. 9. Acte şi scrisori (1614 – 1636). Bucureşti, 1937.