The Sources Matter: On an Erroneous Concept Concerning Ransom and Exchange of Captives in the Early Medieval Balkans

Резюме: 

Усилията, посветени на аспектите и проблемите на пленничеството и робството и различните форми на „не-свобода“ през Средновековието, едва ли могат да се определят като проява на някаква научна новост или разгръщане на недокоснати ниши в изследователските търсения по отношение на въпросната епоха. Наред с това трябва да се признае, че в последно време се наблюдава значителна активност. Несъмнени са постиженията при задълбочаването на познанията за връзката между пленничеството и робството, за нюансите, които са продиктувани от религията, пола, възрастта, социалната и етническата принадлежност, уменията. Значително внимание (въпреки понякога ограничаващия недостиг на ключова информация в изворите) се отделя на начина и възможностите за освобождаване на пленниците и робите. В тази връзка, появата на дългоочаквания втори том на Кеймбриджката история на робството заслужава специално внимание. В отделните глави на обемния колективен труд се предлага ползотворен поглед към някои стари научни постановки, отхвърля се или се подкопава основателността на редица, считани за непоклатими, обобщения, предлагат се нови концепции, решения и интерпретационни подходи. Наред с това обаче има твърдения, които се нуждаят от преосмисляне и допълнителни уточнения и корекции. Настоящият текст е посветен именно на един такъв дискусионен момент относно поробването, откупуването и размяната на пленници при конфликтите в ранносредновековна Югоизточна Европа.

Yanko Hristov (Blagoevgrad, Bulgaria)
Литература: 

A l e x a n d e r, P. J. The Patriarch Nicephorus of Constantinople. Ecclesiastical Policy and Image Worship in the Byzantine Empire. Oxford, 1958.

B o ž i l o v, Iv. A propos des rapports bulgaro-byzantins sous le tzar Syméon (893–912). – Byzantinobulgarica, 6 (1980), p. 73–81.

B u c k l a n d, W. The Roman Law of Slavery. The Condition of the Slave in Private Law from Augustus to Justianian. Cambridge, 1908.

Cambridge World History of Slavery. Vol. 2: AD 500 – 1420. Ed. C. Perry, D. Eltis, S. L. Engerman, D. Richardson. Cambridge, 2021.

C o n n o l l y, S. Roman Ransomers. – Ancient History Bulletin, 20 (2006), № 1–4, p. 115–131.

C u r t a, Fl. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250. Cambridge, 2006.

D u j č e v, Iv. Légendes byzantines sur la conversion des bulgares. – In: Medioevo Bizantino-Slavo. T. 3. Roma, 1971, p. 63–75.

D u j č e v, Iv. On the Treaty of 927 with the Bulgarians. – Dumbarton Oaks Papers, 32 (1978), p. 217–295.

F a n c y, H. Captivity, Ransom and Manumission, 500 – 1420. – In: Cambridge World History of Slavery. Vol. 2: AD 500 – 1420. Ed. C. Perry, D. Eltis, S. L. Engerman, D. Richardson. Cambridge, 2021, p. 53–75.

F i n e, J. V. A. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. Ann Arbor, 1991.

F r a n k l i n, S., J. S h e p a r d. Emergence of Rus 750 – 1200. London–New York, 1996.

G r u b b s, J. Between Slavery and Freedom: Disputes over Status and the Codex Justinianus. – Roman Legal Tradition, 9 (2013), p. 31–93.

H o w a r d - J o h n s t o n, J. A Short Piece of Narrative History: War and Diplomacy in the Balkans, Winter 921/2 – Spring 924. – In: Byzantine Style, Religion and Civilization: In Honour of Sir Steven Runciman. Ed. E. M. Jeffreys. Cambridge, p. 340–360.

H o w a r d - J o h n s t o n, J. Historical Writing in Byzantium. Heidelberg, 2014.

H r i s t o v, Y. Written Not with Ink, but with Tears: Byzantine Civilians in Bulgarian Captivity according to the Letters of Patriarch Nicholas I Mystikos (901–907, 912–925). – Mediaevalia, 43 (2022), p. 137–169.

H u p c h i c k, D. The Bulgarian-Byzantine Wars for Early Medieval Balkan Hegemony: Silver-Lined Skulls and Blinded Armies. Wilkes-Barre, 2017.

K a r l i n - H a y t e r, P. The Homily on the Peace with Bulgaria of 927 and the “Coronation” of 913. – Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik, 17 (1968), p. 29–39.

K o l i a - D e r m i t z a k i, A. Some Remarks on the Fate of Prisoners of War in Byzantium (9th–10th Centuries). – In: Atti del Congresso Interdisciplinare di Studi Storici “La liberazione dei ‘captivi’ tra Cristianità e Islam. Oltre la Crociata e il Ğihād: Tolleranza e servizio umanitario”. Ed. G. Cipollone. Città del Vaticano, 2000, p. 583–620.

K o m a t i n a, P. The Slavs of the Mid-Danube Basin and the Bulgarian Expansion in the First Half of the 9th Century. – Зборник радова Византолошког института, 47 (2010), p. 55–82.

L e n s k i, N. Captivity, Slavery and Cultural Exchange between Rome and Germans from the First to the Seventh Century CE. – In: Invisible Citizens: Captives and Their Consequences. Ed. C. M. Cameron. Salt Lake City, 2008, p. 80–109.

L e n s k i, N. Captivity and Romano-Barbarian Interchange. – In: Romans, Barbarians and the Transformation of the Roman World. Eds. R. W. Mathisen, D. Shanzer. Farnham, 2011, p. 185–198.

L e v y, E. Captivus Redemptus. – Classical Philology, 38 (1943), № 3, p. 159–176.

L i l i e, R. - J. Reality and Invention. Reflections on Byzantine Historiography. – Dumbarton Oaks papers, 68 (2014), p. 157–210.

L j u b a r s k i j, J. Quellenforschung and/or Literary Criticism: Narrative Structures in Byzantine Historical Writings. – Symbolae Osloenses, 73 (1998), № 1, p. 5–22.

M a c r i d e s, R. How the Byzantines Wrote History. – In: Proceedings of the 23rd International Congress of Byzantine Studies. Belgrade 22–27 August 2016. Plenary Papers. Belgrade 2016. Ed. S. Marjanović-Dušanić. Belgrade 2016, p. 257–263.

M a g d a l i n o, P. Byzantine Historical Writing, 900 – 1400. – In: The Oxford History of Historical Writing. Vol. 2. 400–1400. Ed. S. Foot, Ch. F. Robinson. Oxford, 2012, p. 218–237.

M a n g o, C. Introduction. – In: Nikephoros, Patriarch of Constantinople. Short History. Ed. C. Mango (= Corpus fontium historiae byzantinae, Vol. 13). Washington DC, 1990, p. 1–30.

M a r i n o w, K. Living in Peace: Byzantino-Bulgarian Relations According to the HomilyOn the Peace Treaty with the Bulgarians. – В: Стандарти на всекидневието през Средновековието и Новото време. Ред. Кр. Мутафова. Т. 3. Велико Търново, 2014, c. 271–283.

N e v i l l e, L. Guide to Byzantine Historical Writing. Cambridge, 2018.

N i l s s o n, I. To Narrate the Events of the Past: On Byzantine Historians, and Historians on Byzantium. – In: Byzantine Narrative. Papers in Honour of Roger Scott. Ed. J. Burke et al. (= Byzantina Australiensia, Vol. 16). Melbourne, 2006, p. 47–58.

N i l s s o n, I. The Same Story, but Another. A Reappraisal of Literary Imitation in Byzantium. – In: Imitatio – Aemulatio – Variatio: Akten des internationalen wissenschaftlichen Symposions zur byzantinischen Sprache und Literatur (Wien, 22.–25. Oktober 2008). Ed. A. Rhoby, E. Schiffer. Vienna, 2010, p. 195–208.

O b o l e n s k y, D. The Empire and its Northern Neighbours. – In: The Cambridge Medieval History. Vol. 4. Part 1. Ed. J. M. Hussey. Cambridge, 1966, p. 473–518.

O s i e k, C. Ransom of Captives: Evolution of a Tradition. – Harvard Theological Review, 74 (1981), № 4, p. 365–386.

R o t m a n, Y. Byzantine Slavery and the Mediterranean World. Transl. J. M. Todd. Cambridge, Mass., 2009.

R o t m a n, Y. Captives and Redeeming Captives: The Law and the Community. – In: Judeo-Palaestina, Babylon and Rome: Jews in Antiquity. Eds.  B. Isaac, Y. Shahar (= Texts and Studies in Ancient Judaism. Vol. 147). Tübingen, 2012, p. 227–247.

R o t m a n, Y. Captif ou esclave?: entre marché d’esclaves et marché de captifs en Méditerranée médievale. – In: Esclavages en Méditerranée: espaces et dynamiques économiques. Ed. F. P. Guillén, S. Trabelsi (= Collection de la Casa de Velázquez. Vol. 133). Madrid, 2012, p. 25–46.

R o t m a n, Y. Byzantium and the International Slave Trade in the Central Middle Ages. – In: Trade in Byzantium: Papers from the Third International Sevgi Gönül Byzantine Studies Symposium. Ed. P. Magdalino, N. Necipoglu. Istanbul, 2016, p. 129–142.

S c h r e i n e r, P. Eine venezianische Quelle zur bulgarischen Geschichte: die Chronik des Giovanni Diacono. – В: Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. Отг. ред. А. Николов. София 2018, с. 384–393.

S h e p a r d, J. Bulgaria: The Other BalkanEmpire. – In: New Cambridge Medieval History. Vol. 3 (ca. 900 – ca. 1204). Ed. T. Reuter. Cambridge, 1999, p. 567–585.

S h e p a r d, J. The Origin of Rus’ (c. 900 – 1015). – In: The Cambridge History of Russia. Vol. 1: From Early Rus’ to 1689. Ed. M. Perrie. Cambridge, 2006, p. 47–72.

S o p h o u l I s, P. Byzantium and Bulgaria, 775831 (= ECEEMA, 16). Leiden–Boston, 2012.

S t o u r a i t i s, Y. Migrating in the Medieval East Roman World, ca. 600 – 1204. – In: Migration Histories of the Medieval Afroeurasian Transition Zone: Aspects of Mobility between Africa, Asia and Europe, 300 – 1500 C.E. Ed. J. Preiser-Kapeller, L. Reinfandt, Y. Stouraitis. Leiden, 2020, p. 141–165.

T r e a d g o l d, W. The Bulgars’ Treaty with the Byzantines in 816. – Rivista di studi bizantini e slavi, 4 (1984), p. 213–220.

T r e a d g o l d, W. The Unwritten Rules for Writing Byzantine History. – In: Proceedings of the 23rd International Congress of Byzantine Studies. Belgrade 22-27 August 2016. Plenary Papers. Belgrade 2016. Ed. S. Marjanović-Dušanić. Belgrade 2016, p. 277–292.

U z e l a c, Al. Prince Michael of Zahumlje – a Serbian ally of tsar Symeon. – В: Симеонова България в Европейския югозиток: 1100 години от битката при Ахелой. Съст. А. Николов, Н. Кънев. София, 2018, p. 236–245.

 

А н г е л о в, Д., С. К а ш е в, Б. Ч о л п а н о в. Българска военна история. От античността до втората четвърт на Х в. София, 1983.

А н г е л о в, П. Средновековна България и нейните съседи (Дипломация и взаимни представи). София, 2017.

Б е ш е в л и е в, В. Първобългарски надписи. 2. прераб. и доп. изд. София, 1992.

Ж и в к о в и ћ, Т. Jужни словени под византиjском власћу 600–1025. Београд, 2002.

И в а н о в, С. А. Византийское миссионерство. Можно ли сделать из „варвара христианина? Москва, 2003.

К ъ н е в, Н. Византия и България на Балканите. Студии върху политическата история и българо-византийското имперско противоборство на Балканския полуостров през периода VIIX в. (= Византинобългарски студии, 2). Велико Търново, 2021.

Л е ш к а, М. Симеон Велики и Византия. Из историята на българо­-византийските отношения през 893–927 г.. София, 2017.

М а р и н о в, К. Византийската имперска идея и претенциите на цар Симеон според „Слово за мира с българите“. – Кирило-Методиевски студии, 25 (2016), c. 342–352.

Н и к о л о в а, Б. Неназован българо-византийски конфликт при хан Омуртаг. – Епохи, 5 (1997), № 1–2, с. 63–76.

С т а н е в, К. Депортираните ромеи в България 812–837 година. – В: Оттук започва България. Материали от Втората национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“, Шумен, 14–16 май 2010. Шумен, 2011, с. 183–196.

Ф и л и п у, Ф. Първата българска държава и Византийската ойкуменическа империя (681–852). Византийско-български политически отношения. Прев. от гр. Я. Димитров. София, 2012.

Х р и с т о в, Я. Душа за душa: Относно размяната на пленници между България и Византия през Ранното средновековие. – Studia Iuridico-Historica, 5 (2016), c. 76–99.

Х р и с т о в, Я. За пленничеството и завръщане от плен в книга XLIX.15. от Юстиниановите Дигести. – Studia Iuridico-Historica, 6 (2017), c. 33–41.