Features of the Cynic-Stoic Diatribe in Early Slavic Homilies: Clement of Ohrid and His Literary Heritage

Резюме: 

Кинико-стоическата диатриба е полемико-дидактичен модус на организация на дискурса, произхождащ от елинистичната епоха, при който се разиграва измислен диалог с въображаем събеседник. Предходни изследвания установяват, че реторичните и структуриращите дискурса черти на диатрибата оказват значително въздействие върху славянските хомилетични творби, преведени от гръцки език. Следи от това влияние към момента са идентифицирани и в непреводни славянски текстове. Климент Охридски е важен представител на ранната славянска оригинална книжнина. Затова е наложително да се изследва не само неговото хомилетично творчество, но и това на „книжовната школа“, над която е упражнявал влияние, за да се прецени до каква степен диатрибата е проникнала в тези непреводни съчинения. Десет от хомилиите, приписвани на Климент или на неговия „кръг от книжовници“, съдържат достатъчен брой черти, които могат да бъдат определени като диатрибични. Това показва, че стилът на диатрибата е бил възприет и прилаган в значителна степен още в ранния етап на славянската книжовност.

Simeon Dekker (Bern, Switzerland)
Литература: 

Čertorickaja, T. V. Vorläufiger Katalog Kirchenslavischer Homilien des beweglichen Jahreszyklus: Aus Handschriften des 11.16. Jahrhunderts vorwiegend ostslavischer Provenienz (= Abhandlungen der Nordrhein-Westfälischen Akademie der Wissenschaften. T. 92). Opladen, 1994.

Clark, H. H. Using Language. Cambridge, 1996.

Dekker, S. The translation and transmission of ‘diatribal’ verbs in the textual traditions of the Zlatostruj collection. – Russian Linguistics, 45 (2021), № 2, p. 175–200.

Dekker, S. Die Übersetzung griechisch-diatribischer Formeln beim Exarchen Johannes: Am Beispiel seiner kompilativen Homilie zum Evangelisten Johannes. –In: Sub specie aeternitatis: Сборник научных статей к 60‑летию Вадима Борисовича Крысько. Москва, 2021, с. 568–585.

Dekker, S. Parenthetical verbs as elements of diatribe in John the Exarch’s Hexaemeron: Greek continuities and Slavic innovations. – Die Welt der Slaven, 66 (2021), № 2, p. 238–267.

Dekker, S. The Slavic rendition of Greek speech reporting verbs in Chrysostom’s homilies in the Codex Suprasliensis: A case study into the transmission of diatribal discourse organization. – Slověne, 10 (2021), № 1, p. 186–216.

Dekker, S. Features of the “diatribe” in the writings of Iosif Volotskii. – Вестник Санкт-Петербургского университета – Язык и литература, 19 (2022), № 2, с. 402–421. 

Diddi, Cr. I Padri della Chiesa nella cultura letteraria paleoslava: Modalità di ricezione. – Europa Orientalis, 36 (2017), p. 41–68.

Diddi, Cr. Per un’analisi stilistica dell’omiletica clementina: Topica, fraseologia, stile d’autore. – In: San Clemente di Ocrida: Allievo e maestro. Milano, 2017, p. 77–104.

Granstrem, E. E., O. V. Tvorogov, A. Valevičius. Johannes Chrysostomos im altrussischen und südslavischen Schrifttum des 11.–16. Jahrhunderts: Katalog der Homilien. Opladen, 1998.

Kakridis, Y., S. Dekker. Der diatribische Stil bei Kosmas dem Presbyter und Grigorij Camblak. – Studi Slavistici, 19 (2022), № 1, p. 27–48.

King, J. Speech-in-Character, Diatribe, and Romans 3:1–9: Who’s Speaking When and Why It Matters. Leiden, 2018.

Metodieva, L. La naissance de la rhétorique bulgare: L’influence de l’oeuvre de Jean Chrysostome et des grands Cappadociens sur le développement de la prose rhétorique bulgare ancienne aux IXe et Xe siècles. – Rhetorica: A Journal of the History of Rhetoric, 11 (1993), № 1, p. 27–41.

Migne, J.-P. Patrologiæ cursus completus. Series græca prior. Patrologiæ græcæ. T. 52. Paris, 1862.

Podskalsky, G. Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 865–1459. München, 2000.

Thomson, Fr. J. Chrysostomica Palaeoslavica. A Preliminary Study of the Sources of the Chrysorrhoas (Zlatostruy) Collection. – Cyrillomethodianum, 6 (1982), p. 1–65.

Uthemann, K.-H. Christus, Kosmos, Diatribe: Themen der frühen Kirche als Beiträge zu einer historischen Theologie. Berlin, 2005.

Uthemann, K.-H. Anastasios Sinaites: Byzantinisches Christentum in den ersten Jahrzehnten unter arabischer Herrschaft. Berlin, 2015.

Velinova, V. San Clemente di Ocrida, maestro di omiletica. – In: San Clemente di Ocrida: Allievo e maestro. Milano, 2017, p. 61–75.

 

Ангелов, Б. Ст., К. М. Куев, Хр. Кодов. Климент Охридски: Събрани съчинения. Т. 1. София, 1970.

Ангелов, Б. Ст., К. М. Куев, Хр. Кодов, Кл. Иванова. Климент Охридски: Събрани съчинения. Т. 2. София, 1977.

Велинова, В. Тържествената ораторска проза в България IX–X век. София, 1998.

Велинова, В. Климент Охридски. – В: Старобългарска литература: Енциклопедичен речник. Велико Търново, 2003, с. 251–253.

Ганчева, Н. Проблеми на съвременните изследвания върху живота и творчеството на св. Климент Охридски. – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. София, 2018, с. 873–889.

Гранстрем, Е. Э. Иоанн Златоуст в древней русской и южнославянской письменности (XI–XV вв.). – В: Труды Отдела древнерусской литературы. Т. 35. Ленинград, 1980, с. 345–375.

Дидди, Кр. К стилистическому анализу торжественной прозы св. Климента Охридского. – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. София, 2018, с. 233–244.

Димитрова, А. Златоструят в преводаческата дейност на старобългарските книжовници. София, 2016.

Добрев, И. Гръцките думи в Супрасълския сборник и втората редакция на старобългарските богослужебни книги. – Български език, 28 (1978), № 2, с. 89–98.

Дограмаджиева, Е. Своеобразие этапов книжного староболгарского языка. – Palaeobulgarica, 5 (1981), № 1, p. 55–61.

Заимов, Й., М. Капалдо. Супрасълски, или Ретков сборник. Т. 1–2. София, 1982–1983.

Какридис, J. Аргументациjа код православних Словена у средњем веку: Увод у проблематику. Ниш, 2019.

Какридис, Я. Кто говорит? Цитативное и диатрибическое φησί(ν) в Изворнике 1073 г. – Црквене студиjе, Ниш, 17 (2020), с. 285–293.

Марти, Р. Климент Охридски – проблеми при изследването на неговото литературно творчество. – В: Климент Охридски – живот и дело (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 13). София, 2000, с. 10–20.

Милтенов, Я. Преславските лексикални маркери. 1. Опит за въведение. – Palaeobulgarica, 44 (2020), № 2, с. 54–79.

Павлова, Р. Петър Черноризец: Старобългарски писател от Х век (= Кирило-Методиевскии студии. Кн. 9). София, 1994.

Станков, Р. Еще раз к проблеме так называемойпреславской лексики. – Palaeobulgarica, 45 (2021), № 2, p. 65–84.

Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. София, 1985.

Станчев, Кр. Творчеството на св. Климент Охридски в научните изследвания и издания през последните 30 години (1986–2016). – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. София, 2018, с. 30–52.

Станчев, Кр., Г. Попов. Климент Охридски: Живот и творчество. София, 1988.