St George Diasoritеs, (14th–15th c., 16th c., 19th c.; wood, tempera; wax, silver, gilding, enamel, pearls, semi-precious stones; 78 x 49 cm; NG Inv. No. 601; AIM, Inv. No. KC–233). The original painting was almost completely destroyed, only fragments of the figure and the vestments, with golden lilly ornamentation have been preserved. The saint’s image was overpainted in the late 19th or even the early 20th century. The icon probably dates from the end of 14th to the beginning of the 16th century.
The silver metalwork cover with gilding consists of many lamellae created in different epochs. Several of these background layers, which can be dated to the 14th–15th centuries, are the earliest. The major part of the metalwork covers, the nimbus and the body, can be dated to the 16th century. A highly unconventional decision was the insertion of a layer of wax between the icon and the metal ornaments of the armour plate, to create a sculptural effect. The embellishment is extremely rich, consisting of finely modelled plant and geometric motifs. One can find parallels of the ornamentation with some revetments from Palaeologian period from Ohrid and with the revetment of the Virgin Portaitissa (15th–16th c.) from Iviron Monastery. In the 19th century, lamellae were affixed to the lower section of the background and votive offerings were attached.
The name and epithet of the saint are inscribed in two medallions of green enamel: Ο ΑΓΙΟΣ / ΓΕΩΡΓΙΟΣ – Ω ΔΙΑΣΟ / ΟΡΙΤΗΣ (‘St George Diasoritеs’).
The metalwork cover is an exceptional achievement of the art of goldsmithery, executed with great mastery. The wealth of donations to the icon of St George over the centuries suggests that it was highly revered, probably as a miraculous icon. Nesebar can be cited as a possible place of origin.
Ралица Русева (София, България)
А к р а б о в а - Ж а н д о в а, И. Икони в Софийския археологически музей: Датирани икони; Т. Д. Г е р а с и м о в. Надписите върху датираните икони; В. П. В а с и л е в. Проучване на живописните материали от датираните икони; Отг. ред. В. Иванова-Мавродинова. София, 1965.
А н д р е ј и ћ, Ж. Доња Каменица – Каран – Велуће – Рамаћа. Цртежи фресака и архитектуре. Рача, 2012.
Б о ж к о в, А. Българската икона. София, 1984.
Б о ж к о в, А. Търновска средновековна школа. София, 1985.
Г е р а с и м о в, Т. Новооткрит надпис върху икона на Богородица Умиление в Несебър. – Известия на Народния музей в Бургас, 1 (1950), с. 253–256.
Г е р о в, Г. Национален музей на българското изобразително изкуство. Средновековно и възрожденско православно изкуство. Крипта. София, 2011.
Г ю з е л е в, В., Ж. Ч и м б у л е в а. Икони от Несебър. София, 2003.
Д у й ч е в, И. Из старата българска книжнина. 2. Книжовни и исторически паметници от Второто българско царство. София, 1944.
Ћ о р о в и ћ - Љ у б и н к о в и ћ, М., Р. Љ у б и н к о в и ћ. Црква у Доњој Каменици. – Старинар, н.с., 1 (1950), с. 53–86.
М и я т е в, К. Към иконографията на св. Богородица Умиление. – Известия на Българския археологически институт, 3 (1925), с. 165–193.
М и я т е в, К. Иконите в България. – В: Икони от Балканите. Синай, Гърция, България, Югославия. Автори К. Вайцман, М. Хатзидакис, К. Миятев, С. Радойчич. София, 1966, с. XLIII–LVI.
М у т а ф ч и е в, П. Към историята на Месемврийските манастири. –В: Сборник В. Н. Златарски. София, 1925, с. 163–183.
П а с к а л е в а, К. Към историята на българската икона през ХІІІ–ХІV в. – В: Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев. София 1980, с. 335–348.
П а с к а л е в а, К. Икони от България. Фотогр. Ст. Кожухаров; Пер. [от бълг. на рус. ез.] Н. Дилевского. София, 1981.
П а с к а л е в а, К. Към историята на българската икона през ХІІІ–ХІV в. – Във: В началото бе Словото... София, 2011, с. 118–139.
Р у с е в а, Р. Иконы из Болгарии ХІІІ–ХІХ веков. Каталог выставки, Москва, 2009. София, 2009.
Р у с е в а, Р. Златна книга. Икони от България ІХ–ХІХ в. София, 2016.
Р у с е в а, Р. Християнско изкуство ХІ–ХІХ в. / Christian Art 11th – 19th Century. – В: Национална галерия. Избрано от колекцията / National Gallery. Selected from the Collection. София, 2021, с. 12–39.
Т о д и ћ, Б. Старо Нагоричино. Београд, 1993.
Ш к о р п и л, К. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. – Сборник народни умотворения, наука и книжнина, 3 (1890), с. 33–34; 4 (1891), с. 102–107.
B a k a l o v a, E. The Earliest Surviving Icons in Bulgaria. Eleventh to Fourteenth Century. – In: Perceptions of Byzantium and its Neighbors (843–1261). Ed. O. Pevny. New York: Metropolitan Museum of Art – Yale University Press, 2000, p. 118–136.
C h r y s s o c h o i d i s, K. The Portaitissa Icon of Iviron Monastery and the Cult of the Virgin on Mount Athos. – In: Vassilaki, M. (ed.) Images of the Mother of God. Perceptions of the Theotokos in Byzantium. Aldershot, 2004, p. 133–142.
D u r a n d, J. Innovations gothiques dans l’orfèvrerie byzantine sous les Paléologues. – Dumbarton Oaks Papers, 58 (2004), p. 333–354.
D u r a n d, J. Precious Metal Icon Revetments. – In: Byzantium: Faith and Power. New York, 2004, p. 243–251.
G a l a b o v, Iv. Das Antike und Mittelalterliche Nessebar. – In: Das Antike und Mittelalter in Bulgarien (= Berliner Byzantinische Arbeiten. Bd. 21). Berlin, 1960, p. 306–329.
G e o r g i e v s k i, M. Icon Gallery – Ohrid. Ohrid, 1999.
G j u z e l e v, V. Messembria durant le XIVe siécle, histoire, population et monuments. – In: Manuel Panselinos and his Age. Athens, 1999, p.149–153.
G r a b a r, A. Les revêtements en or et en argent des icônes byzantines du moyen âge. Venice, 1975.
G r o t o w s k i, P. The Legend of St. George Saving A Youth from Captivity and Its Depiction in Art. – In: Series Byzantina. 1. Warszawa, 2003, p. 27–77.
L i č e n o v s k a, Z. “Les revêtements en argent des icônes d’Ohrid”. – Byzantinoslavica, 57 (1996), № 2, p. 391–395.
L o v e r d o u - T s i g a r i d a, K. Thessalonique, centre de production d’objets d’arts au XIVe siècle. – Dumbarton Oaks Papers, 57 (2003), p. 241–254.
L o v e r d o u - T s i g a r i d a, K. Revêtement de l’icône de la Vierge Vimatarissa datant de l’époque des Paléologues, monastère de Vatopédi. – Zbornik radova Vizantoloskog instituta, 44 (2007), p. 423–435.
P a p a m a s t o r a k i s, T. The Display of Accumulated Wealth in Luxury Icons: Gift-Giving from the Byzantine Aristocracy to God in the Twelfth Century. – In: Vassilaki, M. Byzantine Icons. Art, Technique and Technology. Herakleion, 2002, p. 35–49.
P i g u e t - P a n a y o t o v a, D. Recherches sur la peinture en Bulgarie du bas Moyen Age. Paris, 1987.
P i t a r a k i s, B. Les revêtements d’orfèvrerie des icônes paléologues vus par les rédacteurs d’inventaires de biens ecclésiastiques: Les icônes de l’église de la Vierge Spèlaiôtissa de Melnik (Bulgarie). – CahArch, 53 (2009–2010), p. 129–142.
P o p o v s k a - K o r o b a r, V. et al. Trésors médiévaux de la République de Macédoine. Paris, 1999.
R h o b y, A. Zu den inschriften auf den byzantinischen undpostbyzantinischen ikonen von Nesebăr. – Bulgaria Medievalis, 2011, № 2 (Studies in Honour of Prof. Vassil Gjuzelev), p. 161–169.
S a b a t i e r, J. Iconographie d’une collection choise de cinq mille medailles romaines, byzantines et celtiberiennes. Paris, 1847.
Treasures of Christian Art in Bulgaria. Catalogue of exhibition – Markets of Trajan, Rome, 2000. Ed. V. Pace, G. Bakalov, M. Vaklinova, Y. Atanassov, S. Curcic, C. Barsanti, E. Bakalova, E. Moussakova. Sofia, 2001.
T s i g a r i d a s, E. Lа peinture à Kastoria et en Macédoine Grecque occidentale vers l’ année 1200. – In: Fresques et icônes. Studenica et l’ art Byzantin autour de l’ annee 1200. Beograd, 1988, p. 309–313.
T s i g a r i d a s, E., K. L o v e r d o u - T s i g a r i d a. Ιερά Μεγίστη Μονή Βατοπαιδίου: Βυζαντινές Εικόνες και Επενδύσεις (= Byzantine Icons and their Coverings, 292). Mount Athos, 2006.
V o c o t o p o u l o s, P. Note sur l'icône de la Vierge Portaitissa. – Zograf, 25 (1996), p. 27–30.
W a s s i l e i o u, A.-K. Ὁ Ἃγιος Γεώργιος ὁ Διασορίτης auf Siegeln. Fin Beitrag zur Frühgeschichte der Lascariden. – Byzantinische Zeitschrift, 90 (1997), p. 416–418.
W e i t z m a n n, K. Icon Painting in the Crusader Kingdom. – Dumbarton Oaks Papers, 20 (1966), p. 49–83.
W u l f f, O., M. A l p a t o f f. Denmäler der ikonenmalerei in kunstgeschichtliche Folge. Dresden, 1925.
Α χ ε ι μ ά σ τ ο υ - Π ο τ α μ ι ά ν ο υ, Μ. Άγιος Γεώργιος ο Διασορίτης. – In: Βυζαντινή Τέχνη στην Ελλάδα: Νάξος. Αθήνα, 1989, σ. 66–79.
Β ο κ ο τ ό π ο υ λ ο ς, Π. ‘Ή εικόνα της Παναγίας Πορταΐτισσας της Ιεράς Μονής των Ιβήρων. – In: Άγιον Όρος. Φύση – Ιστορία – Τέχνη. 2. Thessaloniki, 2001, σ. 83–87.
Δ η μ η τ ρ ο κ ά λ λ η ς, Γ. Συμβολαί εις την Μελέτην των Βυζαντινών Μνημείων της Νάξου. Τομ. Α΄. Αθήνα, 1972.
Δ η μ η τ ρ ο κ ά λ λ η ς, Γ. Άγιος Γεώργιος ο Διασορίτης. – Βυζαντινά, 25 (2005), σ. 39–63.
Ζ ί α ς, Ν. Άγιος Νικόλαος στο Σαγκρί. Βυζαντινή Τέχνη στην Ελλάδα: Νάξος. Αθήνα, 1989.
Λ ο β έ ρ δ ο υ - Τ σ ι γ α ρ ί δ α, K. Αργυρές επενδύσεις εικόνων από τη Θεσσαλονίκη του 14ου αιώνα. – Δελτίον τὲς Χριστιανικής Αρχαιολογικής ‘Εταιρείας, 26 (2005), σ. 263–272.
Π α ν α γ ι ω τ ί δ ο υ, Μ. Οι τοιχογραφίες του Αγίου Γεωργίου Λαθρήνου στη Νάξο. – Δελτίον ΧΑΕ, ΙΣΤ΄ (1991–1992), σ. 141–145.
Σ ί σ ι ο υ, Ι. Ο Άγιος Νικόλαος του Κυρίτση στην Καστοριά και ο Άγιος Γεώργιος στο Pološko. – Niš and Byzantium, 9 (2011), σ. 321–348.
Σ ί σ ι ο υ, Ι. Ο άγιος Γεώργιος προστάτης του Τεόδωρου Λημνιότη. – Niš and Byzantium, 17 (2019), σ. 317–340.