Календарът на Енинския апостол (според новото разчитане по специализирани снимки) и въпросът за ранните етапи от историята на славянското богослужение

Резюме: 

     The Enina Apostolos is an Old Bulgarian manuscript from the 11th century. It was deciphered by Kiril Mirchev and Hristo Kodov and published by them in 1965. Some parts of the manuscript could not be read because of the bad condition of the parchment. In 2017, Heinz Miklas and his collaborators made high-tech images of the manuscript. They help to read some parts of the manuscript which had been invisible for K. Mirchev and Hr. Kodov. Several fragments of the manuscript are displayed here in a comparison of a common and a high-tech image of the same page, as well as a comparison between the old reading of K. Mirchev and Hr. Kodov and the new reading, based on the new images.
     The new readings of the calendar notes give additional information about the calendar of the Enina Apostolos and its origin. It is obvious that the Enina Apostolos is a Slavonic replica of a Byzantine Lectionary which contains the Typikon of the Great Church. This Lectionary most probably was prepared by the Holy Brothers Cyrill and Methodios. Further, the Enina Apostolos is a source which gives an opportunity to trace the history of the Slavonic liturgical books from the earliest Slavonic writings to the 11th century.
     Furthermore, the new theory of Aleksey Pentkovskiy is discussed. He asserts that the first Slavic corpus of liturgical books of Byzantine rite was created after 886, and also, that a Slavic liturgy never existed in Preslav. The Enina Apostolos, however, is a proof that certain books of Byzantine rite were created in the very beginning of the Slavic scripture, and also, that Slavonic liturgical books were used in Preslav.

Искра Христова-Шомова (София, България)
Литература: 

А к е н т ь е в, К. К. Типикон великой Церкви Cod. Dresde A104. Реконструкция текста по материалам архива А. А. Дмитриевского. Санкт-Петербург, 2009.

А л е к с е е в, А. А. Библия в богослужении. Византийско-славянский лекционарий. Санкт-Петербург, 2008.

А н г у ш е в а - Т и х а н о в а, А, И. Х р и с т о в а - Ш о м о в а. Образи и фигури в риторични и химнографски творби за св. Петър и Павел, представени в славянската традиция. – Рalaeobulgarica, 36 (2012), № 4, с. 18–38.

Богданович, Д., Б. Велчева, Ал. Наумов. Болгарский Апостол ХІІІ века: рукопись Дечани-Црколез 2. София, 1986.

Востоков, А. Х. Остромирово евангелие 1056–1057 г. С приложением греческого текста евангелий и грамматическими объяснениями. Санкт-Петербург, 1845.

Д м и т р и е в с к и й, А. А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках православного Востока. Том 1. Τυπικά. Часть первая. Памятники патриарших уставов и ктиторские монастырские Типиконы. Киев, 1895.

Д м и т р и е в с к и й, А. A. Древнейшие патриаршие типиконы: Святогробский Иерусалимский и Великой Константинопольской церкви. Киев, 1907.

Ильинский, Г. А. Слепченский апостол ХII века. Москва, 1912.

Й о в ч е в а, М. Старобългарският служебен миней. София, 2014.

Й о р д а н о в, Д. Литургически предписания в рубриките на Енинския апостол. – Преславска книжовна школа, 9 (2006), с. 426–449.

Й о р д а н о в, Д. Литургически предписания в рубриките на Енинския апостол – 14.ІХ (Въздвижение). – Преславска книжовна школа, 10 (2008), с. 439–449.

К л и м е н т  О х р и д с к и. Събрани съчинения. Т. 3. Пространни жития на Кирил и Методий. Подготвили за печат Б. Ангелов и Хр. Кодов. София, 1973.

К р и в к о, Р. Язык и текст древнейших славянских служебных миней за август. – In:  Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beiträge einer internationalen Tagung. Bonn, 7.–10. Juni 2005. Hrsg. von H. Rothe und D. Christians. Padeborn–München–Wien–Zürich, 2007, p. 236–270.

Кульбакин, С. М. Охридская рукопись Апостола конца ХII в. (= Български старини. 3). София, 1907.

М а н с в е т о в, И. Церковный устав (типик). Его образование и судьба в греческой и русской церкви. Москва, 1885.

М и р ч е в, К., Хр. К о д о в. Енински апостол. Старобългарски паметник от ХI в. София, 1965.

П е н т к о в с к и й, А. М. Славянское богослужение византийского обряда и корпус славянских богослужебных книг в конце ІХ – первой половине Х веков. – Словѣне, 5 (2016), № 2, с. 54–120.

П е н т к о в с к и й, А. М. Материалы для история славянского богослужения. І. Восточно- и южнославянские служебные минеи. – Труды Института русского языка им. В. В. Виноградова, 16 (2018), с. 245–295.

П о п о в, Г. БОГОЯВЛЕНИЕ ТИ ПОЙОНЩЕ ХРИСТЕ СЛАВИМ (Старобългарски Канон за Богоявление). – Старобългарска литература, 33–34 (2005), с. 13–63.

П о п о в, Г. Каноны на Рождество Христово в древней славянской минейной традиции. – In: Liturgische Hymnen nach byzantinischem Ritus bei den Slaven in ältester Zeit. Beiträge einer internationalen Tagung. Bonn, 7.–10. Juni 2005. Hrsg. von H. Rothe und D. Christians. Paderborn–München–Wien–Zürich. 2007, p. 298–315.

П о п о в, Г. Старобългарска църковна поезия за Рождество Христово и Богоявление. Книга първа. Климента пясни. София, 2013.

С л а в о в а, Т. Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарския евангелски превод. – Кирило-Методиевски студии, 6 (1989), с. 15–129.

С р е з н е в с к и й, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка. Т. 2. Санкт-Петербург, 1902. Репринт. Москва, 1989.

Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Том 1. Изследване на библейския текст. София, 2004.

Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Славянската химнография – постижения и проблеми на нейното изследване. – Palaeobulgarica, 32 (2008), № 1, с. 82–100.

Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Две южнославянские минеи в сравнении с новгородскими минеями. – Древняя Русь, 2009, № 4 (38), с. 44–62.

Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Том 2. Изследване на синаксарите. София, 2012.

Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Византийските богослужебни устави и техните славянски съответствия. – Старобългарска литература, 45–46 (2012), с. 116–143.

Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Драгановият миней като свидетел на българската богослужебна и книжовна история. – Palaeoslavica, 23 (2015), № 2, p. 1–54.

Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Бог бе Слово. Етюди върху християнството, видяно през призмата на езика. София, 2016.

Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Драготин миней. Български ръкопис от началото на ХІІ в. София, 2018.

Ч и ф л я н о в, Бл. Богослужебният чин, преведен от св. братя Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мисия. – Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, 22 (48) (1972–1973), 1976, с. 223–381.

Я г и ч, В. Служебные минеи за сентябрь, октябрь и ноябрь в церковнославянском переводе по русским рукописям 1095–1097 г. Санкт-Петербург, 1886.

B a u m s t a r k, A. Das Typikon der Patmos-Handschrift 266 und die altkonstantinopolitanische Gottesdienstordnung. – Jahrbuch für Liturgiewissenschaft, 6 (1926), р. 98–111.

Kurz, J. Evangeliarium Assemani. Codex vaticanus 3. Slavicus glagoliticus. T. 2. Prague, 1955.

M a t e o s, J. Le Typicon de la Grande Église. Ms. Sainte-Croix no. 40, Xe siècle. Tome 1. Le cycle des douze mois. Roma, 1962.

M a t e o s, J. Le Typicon de la Grande Église. Ms. Sainte-Croix no. 40, Xe siècle. Tome 2. Le cycle des fêtes mobiles. Roma, 1963.

S a d n i k, L. Des Hl. Johannes von Damaskus ­­ ῎Εκθεσις ἀκριβὴς τῆς ὀρθοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Hrsg. von L. Sadnik (= Monumenta linguaе Slavicae dialecti veteris. T. 5). Wiesbaden, 1967 [Ekthesis akrivis tis orthodoxou pisteos].