Съвременните кирило-методиевски изследвания в Европа – посоки, резултати, перспективи

Резюме: 

Съдържанието на текста представя пленарния доклад, изнесен на XVIмеждународeн конгрес на славистите на 20 август 2018 г. в Белград. В него се проследяват посоките, резултатите и перспективите на съвременните кирило-методиевски изследвания, които се  определят  до голяма степен от тяхното развитие от възникването им като научна проблематика от втората половина на XVIIв. до средата на XXв. Отделя се  внимание на характерните черти на резултатите от проучванията на латинските извори за Кирило-Методиевото дело в извори и обобщения,  публикувани в т. 3 на поредицата Acta Sanctorum, публикувани от Обществото на боландистите през 1668 г. За пръв път  в тази публикация по отношение на Кирило-Методиевото дело се установяват основните белези на научното мислене на Новото време и се използва един синкретичен метод, включващ елементи на различни хуманитарни науки. Този начин на изследване на кирило-методиевската проблематика се възприема и усъвършенства през следващия период на развитие на проучванията върху живота и делото на славянските просветители и кирило-методиевските традиции в Европа, който продължава до първите десетилетия на XIX в. През този етап на екстензивно развитие не се наблюдава  промяна в методите на изследване. Той се отличава с разширяване на документалната базана кирило-методиевските проучвания(открити са византийските извори); за пръв път се поставят на разглеждане  специфични проблеми на славянските азбуки (напр. въпроса за отношението на Кирило-Методиевото дело към глаголицата и славянските езици), в изследователския процес се включват повече учени, включително славянски. През следващия етап, продължил до средата на 20 в., изследванията получават общоевропейски измерения. На фона на оформилата се още през XIX в. славянска филология и обособяването на отделни научни дисциплини, в чийто предмет на изследване влизат кирило-методиевските въпроси (археография, кодикология, текстология, езикозанание, църковна, политическа, културна и литературна история,  богословие, история на изкуството, библеистика) се очертават няколко характерни черти на изследванията: тенденция към раздробяване  на проблематиката, интензивно развитие на лингвистичните проучвания, появили се най-късно в полезрението на учените, фокусирането на изследванията върху славянските източници, също късно откритие на изследователите, началните признаци на свързването на делото на славянските просветители с разширяването на обсега на славянските народи, в които се развиват кирило-методиевските традиции и свързването им с националната идентичност на някои от тях. През втората половина на XXв. процесът на фрагментаризация на проучванията вече е завършен в зависимост от конкретния обект, който е предмет на анализ, от методите на научната дисциплина, с които се  разработват  поставените задачи и поради факта, че вече има сравнително добре оформени групи изследователи, специализирани да ги провеждат в различни научни дисциплини. Този начин на работа е характерна черта на почти всички съвременни изследвания. Поради това трудовете в областта на кирилометодиевистиката бързо и непрекъснато се отдалечават помежду си в зависимост от предмета и методите на проучване и най-често са напълно независими  едни от други, а проблемите се поставят и решават  само в рамките на една научна дисциплина. Една от характерните черти на кирило-методиевските проучвания от втората половина на XX в. насам е също тяхното изключително активно развитие в Европа след 1958 г. През този период се засилва научният интерес към връзката на Кирило-Методиевото дело с националната идентичност на някои от славянските страни, бурно се развиват проучванията в областта на лингвистиката и текстологията. В доклада се дават няколко примера за важни приноси от учени от различни европейски страни в областта на изследването на кирило-методиевските извори, едно поле, вече смятано за изчерпано. Подчертава се, че все пак могат да се очакват нови открития дори в  смятани за изчерпани полета, че и днес  остават немалко нерешени или спорни въпроси, както и забележимото забавяне  на проучванията във всички европейски страни през последните години. Накрая са посочени перспективите за развитие на кирило-методиевските изследвания в Европа и  възможностите за тяхното реализиране в няколко направления, които са показали стабилно развитие в последно време и  имат голям потенциал за нови постижения в бъдеще: проучването на кирило-методиевските извори, текстологическите изследвания, които се нуждаят от запознаване с най-новите методи на критиката на текста в Европа и САЩ, подготовката на пълна кирило-методиевска библиография. Обръща се специално внимание на необходимостта от подготовка на ново поколение изследователи на Кирило-Методиевото дело и традиции.

Светлина Николова (София, България)
Литература: 

Бърлиева, Сл. Латинско стихотворение от XIIв. – oще един кирило-методиевски извор. – Старобългарска литература, 30, 1998, 3–15.

Горский, А. В. О свв. Кирилле и Мефодии. – Москвитянин, 3, 1843, № 6, 405–434.

Куцаров, Ив. Световните форуми на славянската филология. Пловдив, 2015.

Acta Sanctorum. Martii. A Ioanne Bollando S.I. colligi feliciter coepta a Godefrido Henschenio et Daniele Papebrochio eiusdem Societatis Iesu aucta, digesta&illustrata. Tomus 2. Antverpiae, 1668, 13–26.

Aland, B., K. Aland, G. Mink, H. Strutwolf, Kl. Wachtel (eds.).Novum Testamentum Graecum. Editio Critica Maior III: The Acts of the Apostles.1.Text (2 vol.), 2. Supplementary material. 3. Studies.Stuttgart, 2017.

Burr, V. Anmerkungen zum Konflikt zwischen Methodius und den bayerischen Bischöfen. – Cyrillo-Methodiana. Zur Frühgeschichte  des Christentums  bei  den Slaven 863–1963. Köln–Graz, 1964, 39–56. 

Cameron, H. D. The upside-down cladogram: Problems in manuscript affiliation. – In: Biological Metaphor and Cladistic Classification: An Interdisciplinary Perspective.Еd. H. M. Hoenigswald and L. F. Wiener. Philadelphia, 1987, 227–242.

Delehaye, H. S.J. A travers trois siècles. L’oeuvre des Bollandistes 1615–1915. Bruxelles, 1920.

Delehaye, H. S.J. The Work of the Bollandists Through Three Centuries 1615–1915. From the Original French. Princeton–London, 1922.

Delehaye, H. S.J.L'oeuvre des Bollandistes à travers trois siècles 1615–1915(= Subsidia hagiographica, 13A). Bruxelles, 1959.

De Rosweyde aux „Acta Sanctorum“: la recherche hagiographique des Bollandistes à travers quatre siècles. Actes du Colloque international (Bruxelles, 5 octobre 2007) (= Subsidia hagiographica, 88). Bruxelles, 2009.

Epp, E. Critical editions and the development of text critical methods, part 2: from Lachmann (1831) to the present. – In: The New Cambridge History of the Bible. Vol.4. From 1750 to the Present. Ed. J. Riches. Cambridge, 2015, 13–48.

Mayvaert, P., P. Devos. Trois énigmes Cyrillo-Méthodiennes de la „Légende Italique“, résolue grâce à un document inédit. – Analecta Bollandiana, 73, 1955, 375–461.

Mink, G. Zur Stemmatisierung neutestamentlicher Handschriften. – In: Bericht der Hermann Kunst-Stiftung zur Förderung  der neutestamentlichen Textforschung für die Jahre 1977 bis 1979. Münster, 1979, 100–114.

Mink, G. Contamination, Coherence, and Coincidence in Textual Transmission: Coherence-Based Genealogical Method (CBGM) as a Complement and Corrective to Existing Approaches. – In: The Textual History of the Greek New Testament: Changing Views in Contemporary Research (= Text-Critical Studies, 8). Ed. Kl. Wachtel and M. W. Holmes. Atlanta, 2011, 141–216.

Parvum Lexicon Stemmatologicum. A brief lexicon of stemmatology. Ed. Ph.Roelli, C.Macé. Zürich, 2015 (Scientific Publication in Electronic Form. Published Version).

https://www.zora.uzh.ch/id/eprint/121539/1/Parvum_Lexicon_Stemmatologicu...(1).pdf.

Platnik, N. I., D. Cameron. Cladistic methods in textual, linguistic and phylogenetic analysis. – Systematic Zoology, 26, 1977, 380–385.

Psalterium Demetrii Sinaitici (monasterii sanctae Catharinae codex slav.3/N) adiectis foliis medcinalibus. Ad editionem phototypicam praeparaverunt Melania Gau, Dana Hürner, Fabianus Hollaus, Florianus Kleber, Martinus Lettner, Henricus Miklas. Subredactione Henrici Miklas. Cum praefationibus sacri monasterii atque Ioannis Tarnanidae. Wien, 2012.

Šafařík, P. J. Památky dřevního písemnictví Jihoslovanů. Praha, 1851.

Tarnanidis, I. C. The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine’s Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki, 1975.

Wasserman, T., P.J. Gurry. A New Approachto Textual Criticism. An Introduction to the Coherence-Based Genealogical Method (= Resources for Biblical Study, 80). Atlanta–Stuttgart, 2017.