The article discusses three archaic non-finite forms of the verb быти, occurring in the Old Bulgarian translation of Athanasius of Alexandria’s Orations against the Arians, composed by Konstantin of Preslav in 906. The emergence of the translation is explored in the context of Gothic Arianism and the filioque controversy. The exploration draws upon five of the ten Slavonic manuscripts containing the text: RNB, Pogodin № 968, dated 1489; RGB, f. 113,№ 437, dated 1488; GIM, Sin. № 994, 16th c.; RNB Sofijsk. № 1321, 16th c.; GIM, Sin. № 180, 16th c.
The first archaism is found in the Second Oration where the single usage of the infinitive быту instead of быти occurs. So far this form has been found in only three early Bulgarian translations: the Edifying Gospel by Constantine of Preslav (GIM, Sin. № 262, 12th c.; Vienna National Library, Cod. Slav. № 12, 13th c.); Oratio XXXVIII in the 13 Sermons by St. Gregory the Theologian (RNB, Q.n.I.16, 11th c.) and the text about the oecumenical councils in the Ustjug Kormčaja (RGB, f. 250, № 230, 13th c.). A second archaic form of the verb быти is the participle in the First Oration бышещ-, which in the research tradition is considered to be a lexical marker of Old Bulgarian texts of East Bulgarian provenance. In this very same oration a third, exceptionally rare non-personal form of the verb быти is to be found – namely, the participle бяе, known so far only from the text of the Apocalypse (1:8, 4:8, 11:17, 16:5). The two participles – бышещ- and бяе- are studied in the context of their semantics and their Greek equivalents.
Татяна Славова (София, България)
Будилович, А. ХIII слов Григория Богослова в древнеславянском переводе по рукописи Императорской Публичной библиотеки ХI века. Санкт-Петербург, 1875.
Вайан,А. Руководство по старославянскому языку. Москва, 1952.
Ван Вейк, Н. История старославянского языка. Москва, 1957.
Владкова, П. Готите в Никополис ад Иструм и неговата територия. – В: Готите. Т. III. Нови изследвания за готското културно-историческо наследство по българските земи (2007–2010). София, 2011, 201–208.
Гамкрелидзе, Т. В., В. В. Иванов. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Реконструкция и историко-типологический анализ праязыка и протокультуры. Тбилиси, 1984.
Герджиков, Г. За спорните въпроси на българската темпорална система. – Известия на Института за български език. Кн. 22. София, 1973, 125–150.
Горский, А., К. Невоструев. Описание славянских рукописей Московской Синодальной библиотеки. Отд. 2: Писания святых отцов. Ч. 2: Писания догматические и духовно-нравственные. Москва, 1859.
Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис. Отг. редактор Ив. Дуриданов. София, 1991.
Добрев, Ив. Старобългарска граматика. Теория на основите. София, 1982.
Д о б р е в, Ив. Готски следи в българското християнство. – В: Готите. Т. III. Нови изследвания за готското културно-историческо наследство по българските земи (2007–2010). София, 2011, 110–132.
Добрев, Ив. За двете готски лексикални гнезда в Супрасълския сборник и за липсата на една източногерманска лексема в сборника. – В: Преоткриване: Супрасълски сборник, старобългарски паметник от Х век. София, 2012, 75–100.
Джурова, А., В. Велинова. Готските „следи” в българската средновековна книжнина. – В: Готите. Съвременни измерения на готското културно-историческо наследство в България. София, 2006, 49–56.
Джурова, А., В. Велинова. Готски светци в българската средновековна книжнина (предварителни бележки върху материал от Стишния пролог). – В: Готите. Т. III. Нови изследвания за готското културно-историческо наследство по българските земи (2007–2010). София, 2011, 61–64.
Евсеев, Ив. Книга пророка Исаии в древне-славянском переводе. Ч. 1. Славянский перевод книги пророка Исаии по рукописям XII–XVI вв. Ч. 2. Греческий оригинал славянского перевода книги пророка Исаии. Санкт-Петербург, 1897.
Иванова-Мирчева, Д. Развой на бъдеще време (futurum) в българския език от Х до ХVІІІ в. София, 1962.
Калайдович, К. Ф. Иоанн, екзарх Болгарский: Исследование, объясняющее историю словенского языка и литературы IX и XI столетий. Москва, 1824.
Лавров, П. Материалы по возникновения древнейшей славянской письменности. Ленинград, 1930.
Лалева, Т. Така нареченото четвърто слово на Атанасий Александрийски срещу арианите в превод на Константин Преславски.– Старобългарска литература. Кн. 22, 1990, 108–162.
Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. София, 1978 (1. изд. 1958).
Пенкова, П. On the Authorship of сълан∙е о праздницύ пасхҐ Attributed to Athanasius of Alexandria. – Scripta & e-Scripta 6, 2008, 279–286.
Пенкова, П. Св. Атанасий Александрийски. Второ Слово против арианите (в старобългарски превод). Том 1. София, 2015 (въведение и критично издание на славянския текст П. Пенкова, индекс на словоформите Ив. Христов).
Пенкова, П. Свети Атанасий Александрийски (Велики). Трето Слово против арианите. Изследване и издание на текста. Том 2. Cофия, 2016.
Пенкова, П. Свети Атанасий Александрийски (Велики). Трето Слово против арианите. Новобългарски превод от старобългарски език и коментари към превода на Константин Преславски. Cофия, 2018.
П о г о р е л о в, В. Чудовская псалтырь XI в. Отрывок толкования Феодорита Киррского на псалтырь в древнеболгарском переводе. Санкт-Петербург, 1910.
Селищев, М. Старославянский язык. Ч. 2. Москва, 1952.
Славовa, Т. Необичайни инфинитивни форми в старобългарски преводи. – Palaeоbulgarica, 2006, № 2, 52–61.
Тихова, М. Старобългарското Учително евангелие на Константин Преславски, издадено с детайлното описание от Елена Уханова на най-стария препис (ГИМ, Син. 262). Weiher – Freiburg I. Br., 2012.
Трифонова, И. Към въпроса за лексиката в Книга Откровение на св. Йоан Богослов с оглед на християнските библейски преводи. –Palaeоbulgarica, 2018, № 1, 60–97.
Харалампиев, Ив. История на българския език. Велико Търново, 1992.
Aitzetmüller, R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Т. IV. Graz, 1966.
Aitzetmüller, R. Altbulgarische Grammatik als einführung in die slavische Sprachwissenschaft. Weiher–Freiburg, 1978.
Leskin, A. Grammatik der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache. Heidelberg, 1919 (фототипно издание 1981, София).
Lytvynenko, V. Arius’ Thalia Fragments: Old Slavonic Versions of Athanasius’ Orations against the Arians 1.5–6. – Parrésia Revue pro východní křest’anství, 2015–2016, № 9, 31–51.
Lytvynenko, V., I. Gritsevskaya. Сочинения Афанасия Александрийского в славянской традиции. Часть Ι: Подлинные сочинения. – Byzantinoslavica, LXXV, 2017, № 1–2, 5–29.
Meillet, A. Le slave commun. Paris, 1934.
Melamed, K. Gothic Fortress of Sadovec, Pleven Region. – В: Готите. Т. 3. Нови изследвания за готското културно-историческо наследство по българските земи (2007–2010). София, 2011, 146–152.
Miltenov, Y. Uses of Participle бышштии ʽFutureʼ in the Slavonic Translation of the Minor Prophets with Commentary. –Balkanique, XLVIII, 2009, № 3, 1–14.
Birnbaum, D. The Church Slavonic Future Participle from a Comparative Perspective. – Die Welt der Slaven, 40, 1995, № 1, 76–92.
PG 26 Patrologiae Curcus Completus. Series Graeca. T. XXVI. S. Athanasius Alexandrinus Archiepiscopus. Parisiis, 1887.
Whaley, M. L. The Evolution of the Slavic ʽ(be)comeʼ-Type Compound Future. Dissertation. Presented in Partial Fulfllment of the Requirements for the Degree Doctor of Philosophy in the Graduate School of the Ohio State University. Ohio, 2000.
Vaillant, A. Discours contre les Ariens de Saint Athanase. Version slave et traduction en français. Sofia. 1954.
Weiher, E., S. O. Šmidt, A. I. Škurko, et. al. (hrsg.). Die Grossen Lesemenaen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok. Bd.I:1.–8.Mai. (Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertations, Tom LI). Freiburg i. Br., 2007,160–325.
Weiher, E., S. O. Šmidt, A. I. Škurko, et. al. (hrsg.). Die Grossen Lesemenaen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok. Bd.I:1.–8.Mai. Kritischer apparat. (Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertations, Tom *LI). Freiburg i. Br., 2007,160–325.