В кухнята на компилациите

Резюме: 

The texts of the Knjažij Izbornik and the Izbornik of John the Sinner (of 1076) are transmitted in at least 12 witnesses, which contain 7 different versions of them. Mušinskaja 2015 has postulated filial relationships among them. A comprehensive analysis of chapter 9 (Collection of Many Fathers) tests this premise. It shows the versions to be independent not only in structure (by addition, rearrangement and selection), but also in the use of sources: they show no trace of dependence from one another, only filiation from the core (k) of the fullest version m; they are siblings, belonging to a single generation (non excepting version m, which has independently expanded the inventory). Their genesis must be sought in an ordered stack of records and attributed to a well-appointed library, where sources and complementary texts were retrievable; it must be dated before 971.

Уилям Р. Федер (Утрехт, Холандия)
Литература: 

М и л т е н о в, Я. Общите пасажи между колекцията Златоструй и Княжеския изборник. – Старобългарска литература, 49–50, 2014, 28–45.

М у ш и н с к а я, М. С., Е. А. М и ш и н а, В. С. Г о л ы ш е н к о. Изборник 1076 года. Второе издание, переработанное и дополненное. Т. 1–2. Москва, 2009.

М у ш и н с к а я, М. С. Изборник 1076 года. Текстология и язык. Санкт-Петербург, 2015.

С а в е л ь е в а, Н. В. К вопросу об источниках Изборника 1076 г. (Первая часть). – Palaeobulgarica, 40, 2016, № 2, 49–73.

С а в е л ь е в а, Н. В. К вопросу об источниках Изборника 1076 г. (Вторая часть). – Palaeobulgarica, 40, 2016, № 3, 43–77.

Ф е д е р, У. Р. Кънѧжий изборник за възпитание на канартикина. Т. 1–2. Велико Търново, 2008.

Ф е д е р, У. Р. Псевдо-Атанасий Александрийски: Въпроси и отговори към княз Антиох. Т. 1–2. Шумен, 2016. 

Ф е д е р, У. Р. Княжий изборник и Изборник на грешния Йоан сред ранните глаголически компилации. – Във: Vis et sapientia. Studia in honorem Anisavae Miltenova. София, 2016, 395–419.

Ф е д е р, У. Р. Скалигeровият патерик и двояката трансмисия на църковнославянските текстове. – В: Търновска книжовна школа (под печат).

Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 3. Гръцки текст и изследване П. Янева. София, 2015.

Clavis patrum graecorum. Еd. M. Geerard. Т. 1–5. Turnhout, 1974–1987; Supplementum. Еds. M. Geerard, J. Noret. Turnhout, 1998.

G r e g, W. W. The Rationale of Copy-Text. – Studies in Bibliography, 3, 1950–1951, 19–37. M i l t e n o v, Y. A Note on the Adoption of the Byzantine Models in Medieval Bulgaria (9–10th Centuries): The Case of the Chrysorrhoas Collection. – Studia Ceranea, 7, 2017, 161–167.

V e d e r, W. R. The Scaliger Patericon. Vol. 2. Zug, 1978 (микрофишово изд.).

V e d e r, W. R. The Scete Patericon, Patericon Sceticum, Скитский Патерик. Т. 1–3 (= Pegasus Oost-Europese Studies, 12– 14). Amsterdam, 2012.

V e d e r, W. R. Gennadius Slavicus. – В: Средновековният човек и неговият свят. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Велико  Търново, 2014, 273–285.

V e d e r, W. R. Twofold Transmission. – Pegasus Oost-Europese Studies, 29, 2017, 659–671. V e d e r, W. R. In Search of the Filiation of Two Izborniki. – Rossica Antiqua, 2018, № 1, под печат.