Из историята на възвратно притежателното местоимение ՙсвои՚

Резюме: 

Against the background of Old Bulgarian literature (both translated and original) the article explores the pronoun construction, made of the reflexive possessive pronoun svoi and the anaphoric pronoun in genetive or dative case (svoi ego, svoi emou, svoi ei, svoi ich, svoi im). The construction operates as a tool to further clarify and enhance the expression of possession in the sentence in the 3rd person, when it is not quite clear whose possession is being referred to. The double pronoun marking is observed both when the reflexive possessive pronoun свои means ‘one’s own, one’s possession’ (i.e. the owner is related to the object of the action) as well as when свои means in possession of the subject of the action. It is argued that the pronoun construction under discussion is not inspired by the Greek language and the Greek prototypes of the translated Old Bulgarian texts. This early literary practice was not common in the centuries to come (13–17th centuries), but was adopted by Patriarch Euthymius as an instrument for archaising the language and as a model for linguistic continuity. The parallel usage of the pronoun свои and the anaphoric pronoun in genetive and dative case resembles the simultaneous usage of relative pronouns with anaphoric and interrogative roots (izhe kyi, izhe kto, ezhe chto and so on) before the Indo-European root *kw was established as the only relative form in the Slavic languages. An additional analogy is provided by the contemporary inconsistent usage of the reflexive possessive pronoun, related to the subject in the 3rd person.

Татяна Славова (София, България)
Литература: 

А м ф и л о х и й, архим. Четвероевангелие Галичское 1144 г., сличенное с древнеслав. рукописными Евангелиями XI–XVII вв. и печатными: Острожским 1571 г. и Киевским 1788 г., с греч. евангельским текстом 835 г. Москва, 1882– 1883.

Архангельское Евангелие 1092 года. Исследования. Древнерусский текст. Словоуказатели. Москва. 1997.

Български диалектен атлас. Обобщаващ том 4. Морфология. София, 2016.

Б е н е ш е в и ч, В. Н. Древнеславянская кормчая XIV титулов без  толкований. Т. 1. Санкт-Петербург, 1906.

Борилов синодик. Издание и превод. Съст. Ив. Божилов, А. Тотоманова, Ив. Билярски. София, 2012.

В а й а н, А. Руководство по старославянскому языку. Москва, 1952 (руски превод на Vaillant, A. Manuel du vieux slave. Paris, 1948).

В е л ч е в а, Б. Добромирово евангелие. Български паметник от началото на XII в. София, 1975.

В о с т о к о в, А. О. Остромирово Евангелие 1056–1057 года. С приложением греческого текста и грам матического объяснения, издано А. О. Востоковым. Санкт-Петербург, 1843.

В р а н а, J. Вуканово еванђеље. Београд, 1967.

Г е о р г и е в а, Т. Златоструй от XII век. Силистра, 2003.

Д а в и д о в, А. Речник-индекс на Презвитер Козма. София, 1976.

Д о г р а м а д ж и е в а, Е., Б. Р а й к о в. Банишко евангелие. Cреднобългарски паметник от XIII в. Сoфия, 1981.

Ж у к о в с к а я 1983. Апракос Мстислава Великого. Изд. подг. Л. П. Жуковская, Л. А. Владимирова, Н. П. Панкратова, под ред. Л. П. Жуковской. Москва, 1983.

З а и м о в, К а п а л д о 1982–1983. Супрасълски или Ретков сборник. Й. Заимов. Увод и коментар на старобългарския текст. М. Капалдо. Подбор и коментар на гръцкия текст. Т. 1. София, 1982; Т. 2. София, 1983.

И в а н о в, Й. Български старини из Македония. София, 1931.

 К л и м е н т  О х р и д с к и. Събрани съчинения. Т. 1. Наставления. Поучения за празници. Похвали и похвални слова. София, 1970.

К л и м е н т  О х р и д с к и. Слова и служби. Съст. И. Христова-Шомова, П. Петков, А. Тотоманова. София, 2008.

К н я з е в с к а я, О. А., Л. А. К о р о б е н к о, Е. П. Д о г р а м а д ж и е в а. Саввина книга. Древнеславянская рукопись XI, XI–XII и конца XIII века. Ч. 1. Рукопись. Текст. Комментарии, Исследование. Москва, 1999.

Л а л е в а, Т. Севастияновият сборник в българската ръкописна традиция. София, 2004

М а к с и м о в и ч, К. А. Панонские юридические памятники древнерусской книжности. Дисертация на соискание ученой степени доктора филологических наук. Москва, 2007.

М и л т е н о в, Я. Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция. София, 2006.

М и л т е н о в, Я. Златоструй: старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване. София, 2013.

М и р ч е в, К. Употреба на възвратното притежателно местоимение свой в старо- и новобългарски език. – Год. СУ. Историко-филологически факултет. Т. 40, 2 (за 1945/1946), 1946, 1–59.

М о ш и н, В. А. Сербская редакция Синодика в Неделю Православия. Тексты. – Византийский временник, 17, 1960, 279–352.

П е н к о в а, П. Св. Атанасий Александрийски. Второ слово против арианите (в старобългарски превод). Т. 1. София, 2015

Словарь древнерусского языка (XI–XIV вв.) в десяти томах. Москва, 1988–2013.

С л а в о в а, Т. Старобългарските релативи в исторически аспект. – Palaeоbulgarica, 29, 2005, № 4, 64–74.

Славяно-русский пролог по древнейшим спискам. Сентябрь–февраль. Т. 1. Текст и комментарии. Изд. подг. Л. В. Прокопенко, В. Желязкова, В. Б. Крысько, О. П. Шевчук, И. М. Ладыженский. Москва, 2010; Т. 2. Указатели. Исследования. Изд. подг. В. Б. Крысько, Л. В. Прокопенко, В. Желязкова, И. М. Ладыженский, А. М. Пентковский. Москва, 2011.

Старобългарски речник. Т. 2. О–У. София, 2009.

Старославянский словарь (по рукописям X–XI веков). Под ред. Р. Цейтлин, Р. Вечерки, Э. Благовой. Москва, 1999.

С р е з н е в с к и й, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам. Т. 1–3. Санкт-Петербург, 1893–1903.

Словарь русского языка XI–XVII вв. Т. 1–30. Москва, 1975–2015.  

С т о й к о в, Ст. Българска диалектология. Четвърто (фототипно) издание. София, 2002 (1. изд. 1962).

Т и х о в а, М. Саробългарското Учително евангелие на Константин Преславски, издадено от Мария Тихова с детайлното описание от Елена Уханова на най-стария препис (ГИМ, Син. 262) (= Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationes. T. 58). Freiburg i. Br., 2012.

Т и х о м и р о в, М. Л., Л. В. М и л о в. Закон Судный людем краткой редакции. Москва, 1961.

Х а р а л а м п и е в, Ив. За съдбата на възвратните местоимения в българския език. – В: Проблеми на българската разговорна реч. Кн. 4. Велико Òърново, 1998, 151–157.

Ц о н е в, Б. Добрейшово четириевангелие – среднобългарски паметник от XIII в. (=Български старини. Т. 1). София, 1906.

Ц о н е в, Б. Врачанско евангелие (= Български старини. Т. 4). София, 1914

Я г и ч, В. Памятник глаголической письменности. Мариинское четвероевангелие с примечаниями и приложениями. Санкт-Петербург, 1883 (фототипно преиздание Graz, 1960)

A i t z e t m ü l l e r, R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Τ. 5. Graz, 1958.

J a g i ć, V. Quattor evangeliorum codex glagoliticus olim Zographensis nunc Petropolitanus. Berolini, 1879.

K a ł u ž n i a c k i, E. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375–1393). Wien, 1901.

M i k l a s, H. Svoj-si, sebe si und Verwandtes. – В: Първи международен конгрес по българистика. София 23 май – 3 юни 1981. Доклади исторически развой на българския език. Сравнително езикознание, диалектология, превод. София, 1983, 82–96.

M i k l o s i c h, F. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Vindobonae, 1862–1865.

S a d n i k, L. Des hl. Johannes von Damaskus ῎Εϰϑεσις ἀϰριβὴς τῆς ὀρϑοδόξου πίστεως in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Hrsg. von L. Sadnik. Bd. 1 (= Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationes. T. 14 (V, 1). Wiesbaden, 1967.

Slovník jazyka staroslověnského. Lexicon linguae palaeoslovenicae. Hl. red. J. Kurz. Т. 1–4. Praha, 1966–1997.

V a j s, J., J. K u r z. Evangeliarium Assemani. Codex Vaticanus 3, slavicus glag. 1. Prolegomena, tabulae. Pragae, 1929; 2. Úvod, text v přepise cyrilském, poznámky textové, seznamy čtení. Vyd. J. Kurz. Praha, 1955.

V a š i c a, J. Zakonъ sudnyi ljudьmъ. – In: Magnae Moraviae Fontes Historici. Leges – textus iuridici, supplementa. T. 4. Brno, 1971, 178–198.

V e č e r k a, R. (unter Mitarbeit von Felix Keller und Eckhard Weiher). Altkirchenslavische (altbulgarische) Syntax. Т. 1. Die lineare Satzorganisation (=Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris. Fontes et disssertationes. T. 27). Freiburg i. Br., 1989.