The article studies the fate and the content of a parchment manuscript, containing an Office Menaion, two parts of which have found their way to the Church Historical and Archival Institute of the Bulgarian Patriarchate in Sofia (CHAI) and the Historical Museum of Teteven (IM–Teteven), respectively. The manuscript was written at the end of the 13th or the beginning of the 14th century. The place of its creation can be located with relative accuracy thanks to two marginal notes in memory of the oikonomos of the Krushevo metochion of the Athonite Hilandar monastery, in the Western part of the Metohija region (today in the Republic of Kosovo). By 1858, the two fragments were still part of a single codex and were owned by a Bulgarian from Craiova, Hristo Hadzhi Danailov, who later donated a portion of the manuscript on behalf of himself and of his brother Dimitar to the Bulgarian community centre in Craiova (founded in 1871). It was this part of the manuscript that ended up in the museum collection of Teteven in 1922. By 1935, the rest of the manuscript was owned by Stefan Tsvetkov from the town of Svishtov, the son of Angel Tsvetkov, a wealthy local merchant and a member of the first church board of the Holy Trinity Cathedral (consecrated 1867). This larger part of the manuscript was sold in 1937 by Mikhail Stamboliyev, a teacher from the town of Russe to the Church Museum in Sofia and belongs today to the CHAI collection (Ms no. 501).
The paper explores codicological, palaeographic and orthographic features of the Teteven fragment. The numbering of the quires and the similarity with the Serbian Menaion Hlud. 156 from the State Historical Museum in Moscow (GIM) allow the assumption that the two parts belonged to a voluminous codex containing the services for the complete summer period of the church year. The study of the calendar and the composition of the services indicates the presence of at least two textual layers in the Teteven fragment. One of these layers, common to the Menaia of the Studite liturgical practice, presents already translated texts, inherited from the earlier tradition. The other layer stands closer to Slavonic codices following the Theotokos Evergetis Typikon. It is characterised by distinctive hymns also typical only of Mss Dečani 32 and Ms 113 from SS. Cyril and Methodius National Library (NBKM). Most likely, these particular poetic texts penetrated into the South Slavic milieu through certain Serbian centres in the thirteenth century. The type of the Menaion, the copyist’s notes, and the kinship with Hlud. 156 (written for the Cathedral church of Theotokos of Ljeviš in Prizren) allow us to conclude that the two fragments belong to a codex, which was probably commissioned for one of the great monasteries in Metohija founded by King Stefan II Milutin or by his ancestors.
Мария Йовчева, Ангел Николов (София, България)
yovchevama@theo.uni-sofia.bg
anikolov2003@yahoo.com
А н г е л о в, Б. Из историята на старобългарската и възрожденската литература. София, 1977.
Б л а г о ј е в и ћ, М. Поседи манастира Хиландара на Косову и Метохији (XII–XV век). Београд, 2006.
[В и к т о р о в, А.] Славяно-русские рукописи В. М. Ундольского, описанные самим составителем и бывшим владельцем собрания, с № 1 по № 579. С приложением очерка собрания рукописей В. М. Ундольского в полном составе. Москва, 1870.
Г а н ч е в, С. Свищов (Принос за историята му). Свищов, 1929.
Д о б р е в, И. Рашката писменост и българският правопис през Средновековието. – В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 8. София 1991, с. 216–252.
Ж е л т о в, М., диак. Евергетидский типикон. – В: Православная энциклопедия. Т. 17. Москва, 2008, с. 139–143.
Ж е ч е в, Н. Из историята на тетевенската емиграция в Румъния през Възраждането. – В: Тетевен. Под ред. на И. Унджиев. София, 1977, с. 42–71.
Ж е ч е в, Н. Към историята на българското читалище в Крайова през Възраждането. – В: Сборник в чест на проф. д.и.н Стефан Дойнов (= Извeстия на Института за исторически изследвания, 31). София, 2014, с. 181–195.
Ж е ч е в, Н. Проникване и разпространение на българската възрожденска книжнина в град Крайова през XIX в. (до 1878 г.). – Исторически преглед, 75 (2019), № 2, с. 5–36.
Зборник средњовековних ћириличких повеља и писама Србије, Босне и Дубровника. Књ. 1. Приредили В. Мошин, С. Ћирковић, Д. Синдик. Ред. Д. Синдик. Београд, 2011.
И в а н о в а, К. Из истории славянской письменности на Святой земле. – In: The Holy Land and the Manuscript Legacy of Slavs (= Jews and Slavs, 20). Ed. by W. Moskovich, S. Nikolova, M. Taube. Jerusalem–Sofia, 2008, p. 60–86.
Й о в ч е в а, M. Литургически особености на сръбския служебен миней № 501 от Църковно-историческия и архивен институт към Българската патриаршия. – В: Юбилеен сборник по случай 50-годишнината на Църковноисторическия и архивен институт. София, 2024 (под печат).
Й о т о в, И. Читалище „Съгласие“ в своята едновековна история. – В: Тетевен. Под ред. на И. Унджиев. София, 1977, с. 176–203.
К о с т а д и н о в а, A. Службата за Успение Богородично в Миней № 113 от сбирката на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. – Palaeobulgarica, 27 (2003), № 3, с. 13–31.
Л а м а н с к и й, В. О некоторых славянских рукописях в Белграде, Загребе и Вене, с филологическими и историческими примечаниями (= Записки Императорской Академии наук, VI, Приложение № 1). Санкт-Петербург, 1864.
Л е о н и д, архим. Старый Иерусалим и его окрестности. Из записок инока-паломника. Москва, 1873.
Л о с е в а, О. Русские месяцесловы XI–XIV веков. Москва, 2001.
М а н ч е в, В. Няколко думи за Свищовското читалище. – Дунавска зора, № 17, 31 март 1879.
М а н ч е в, В. Спомени. Дописки. Писма. София, 1982.
М и л т е н о в а, А. Ръкописната сбирка на Свищовското читалище. – Старобългарска литература, 8 (1980), с. 68–104.
М л а д е н о в и ћ, С. Крушевска метохија – хиландарски посед у Хвосну. Ниш, 2013.
М л а д е н о в и ћ, С. Средњовековни поседи манастира Хиландара на Косову и Метохиjи. – Црквене студиjе, 11 (2014), с. 309–332.
М о ш к о в а, Л., А. Т у р и л о в. „Моравскые земле велеи гражданин“ (Неизвестная древняя служба первоучителю Мефодию). – В: Межславянские культурные связи эпохи Средневековья и источниковедение истории и культуры славян: Этюды и характеристики. Москва, 2012, с. 47–72 (препечатана от Славяноведение, 1998, № 4, с. 3–23).
М о ш к о в а, Л., А. Т у р и л о в. Неизвестный памятник древнейшей славянской гимнографии (Канон Климента Охридского на Успение Богородицы). – В: Межславянские культурные связи эпохи Средневековья и источниковедение истории и культуры славян: Этюды и характеристики. Москва, 2012, с. 73–88 (препечатана от Славяноведение, 1999, № 2, с. 24–36).
Н и к о л о в, А. Концепцията за предхристиянската писменост и литература на българите в историко-филологическите построения на Г. С. Раковски и някои негови последователи. – Palaeobulgarica, 32 (2008), № 3, с. 71–94
П е н т к о в с к и й, А. Типикон патриарха Алексия Студита в Византии и на Руси. Москва, 2001.
Р а к о в с к и, Г. Съчинения. Т. 4. Езикознание. Етнография. Фолклор. София, 1988.
С т а м б о л и е в, М. Първа стогодишнина от откриване на българско училище в гр. Орхание 1826–1926. Орхание, 1927.
С т о ј а н о в и ћ, Љ. Стари српски записи и натписи. Књ. 1. Београд, 1902.
С у б о т и н - Г о л у б о в и ћ, Т. Празник Преображења Господњег у јужнословенским минејима XIII и XIV века. – Археографски прилози, 17 (1995), с. 47–69.
С у б о т и н - Г о л у б о в и ћ, Т. Минеј за јул и август из времена краља Милутина – рукопис Дечани 32. – В: Дечани у светлу археографских истраживања. Зборник радова. Уред. Т. Суботин-Голубовић. Београд, 2012, с. 191–202.
С у б о т и н - Г о л у б о в и ћ, Т. Eвергетидски типик и химнографски сборници Милутиног доба. – В: Седам векова од упокојења светог краља Милутина: тематски зборник. Уред. В. Станковић, Д. Марјановић. Врање, 2022, с. 85–94.
Т а н ч е в, И. Австро-унгарският принос в подготовката на българска интелигенция с европейско образование (1878–1912 г.) (Втора част). – Исторически преглед, 68 (2012), № 3–4, с. 165–209.
Т у р и л о в, А. Забытые и малоизвестные факты из истории древнейшего перевода Пролога у южных славян (к проблеме „первого восточно-славянского влияния“). – Славяноведение, 2012, № 2, с. 8–26.
Х а д ж и н и к о л о в а, Е. За Андрей С. Цанов и за създаването на Българското евангелско дружество през 1875 г. в Самоков. – Годишник на департамент История към Нов български университет, 2 (2007), с. 246–260.
Ч е м ш и р о в, Б. Читалището преди освобождението. – В: Юбилеен сборник на Свищовското читалище 1856–1931. Свищов, 1931, с. 42–109.
G e t o v, D. Incipitarium for the Apparently Unedited Liturgical Canons as contained in the Greek Manuscripts, kept in Bulgarian Libraries. – Bollettino della Badia Greca di Grottaferrata, III s., 1 (2004), p. 93–114.
G e t o v, D. The Unedited Byzantine Liturgical Canons in the Library of Congress Microfilms of the Greek Manuscripts in St. Catherine’s Monastery on Mount Sinai. – Bollettino della Badia Greca di Grottaferrata, III s., 6 (2009), p. 67–118.
K a r d a š, M. Kopitarovo četveroevanđelje. Monografija. Sarajevo, 2020.
R a m i ć-K u n i ć, E. Čajničko četveroevanđelje. Tekstološko istraživanje. Sarajevo, 2022.
Š a f a ř í k, P. Serbische Lesekörner, oder historisch-kritische Beleuchtung der Serbischen Mundart. Pesth, 1833.
S t e r n, D. Incipitarium liturgischer Hymnen in ostslavischen Handschriften des 11.–13. Jahrhunderts. 1–3. Paderborn, 2008.
S z e f l i ń s k i, B. Kiedy i gdzie została wystawiona Chilandarska povelja Stefana Nemanjicia? – Balcanica Posnaniensia. Acta et studia, 26 (2019), p. 93–104.
The Synaxarion of the Monastery of the Theotokos. March to August. The Movable Cycle. Tеxt and Translation by Robert H. Jordan (= Belfast Byzantine Texts and Translations, 6.6). Belfast, 2005.
Π α π α η λ ι ο π ο ύ λ ο υ-Φ ω τ ο π ο ύ λ ο υ, Ε. Ταμεῖον ἀνεκδότων βυζαντινῶν ᾀσματικῶν κανόνων seu Analecta Hymnica Graeca e codicibus eruta Orientis Christiani. 1. Κανόνες Μηναίων. Ἀθῆναι, 1996.