My paper, dedicated to the readings on St. Menas, aims at tracing which of the texts about the saint known in the Byzantine manuscript tradition were translated and became part of the Slavonic calendrical collections, as well as et identifying the specific types of manuscripts in which these texts are found. It is not only a survey of the narratives about the saint present in the Slavonic tradition but also attempts to examine the literary context in which the specific texts were placed. Given that calendrical collections differ to varying degrees (genealogically, chronologically, in composition, etc.), we sought to answer the question of the presence of a specific text in a certain type of collecton, while tracing the possible reasons that determined its appearance in such a type of collecton.
The two main texts of focus are the Passio S. Menae, BHG 1254, and the Miracula S. Menae by Timothy of Alexandria, BHG 1256–1269. As the present study shows, in the South Slavonic tradition these two texts occur in two different types of collections. The Passio is part of collections that in the Slavonic tradition are defined as “old-type panegyrics”/староизводни панигирици (corresponding to the panegyricomartyrologia in the Byzantine tradition), combining texts for the Menaion and Paschal cycles of feasts, while the Miracula are part of collections like the menaion-chetii /чети-минеи (corresponding to the menologia in the Byzantine tradition).
The main research conclusion of this article is that the Passio, which has features typical of the genre of martyria, is a liturgical reading and is more ritual-oriented; hence, it is found in collections of the panegyricomartyrologia type. In contrast, in the case of collections of the menology type, there is an expansion to include the Miracula of the saint – unquestionably more entertaining readings, which have been considered not only to reflect pre-Christian ideas and practices, but even in some cases to be shameful and disgraceful (Delehaye 1927: 153).
From the menology – one of the type of calendar collection that existed for the longest time in Slavonic tradition – these entertaining and even fantastic narratives of the miracles of the saint were adapted in the so called cheti-sborniki (another late medieval phenomenon) and became sought readings by laypeople due to their far more curious and entertaining features. This occurred in the late medieval period, when literate people did not read solely under the constraints of the Typikon’s prescriptions but also due to personal interests and “literary” tastes.
Диана П. Атанасова (София, България)
dipatanassova@gmail.com
А т а н а с о в а - П е н ч е в а, Д. Чети-минеят и практиките на четене през Славянското средновековие. – В: Љубав према образовању и вера у Бога у православним манастирима. Зборник избраних радова. 5. Међународна хиландарска конференциjа. Књига прва. / Love of Learning and Devotion to God in Orthodox Monasteries. Selected Proceedings. 5th International Hilandar Conference. Volume one. Београд/ Columbus, 2006, p. 119–124.
А т а н а с о в а, Д. Мъченици, текстове, контексти. София, 2008.
А т а н а с о в а, Д. Приспособяване на светостта (Martyrium S. Arethae et Sociorum и неговите южнославянски контексти). – В: Słowiańska mozaika kultur wobec historii (nie)tolerancji i waśni religijnych. (Redaktorzy Dorota Gil, Marzanna Kuczyńska) (= Krakowsko-Wileńskie Studia Slawistyczne, 9). Kraków, 2014, р. 33–52.
А т а н а с о в а, Д. Реторика на историчното. Деяние на св. Никола в южнославянски контекст. София, 2015.
А т а н а с о в а, Д. (съст.) Агиославика. Проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-миней“ (Доклади от едноименната конференция, 21 май 2013). София, 2016.
А т а н а с о в а, Д. Особености на състава (четенето, типика и календара). – В: Станиславов чети-миней. Т. 1. Издание на текста. София, 2018, с. 123–131.
А т а н а с о в а, Д. Старобългарска агиография: модели. – В: ШЬСТВОУѬ НЫНѢ ПО СЛѢДОУ ОУЧИТЕЛЮ. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова. София, 2021, с. 391–404.
Великие Минеи Четии, собранные всероссийским митрополитом Макарием. Ноябрь, дни 1–12. Санкт-Петербург, 1897.
В е л и н о в а, В., Н. В у т о в а. Славянските ръкописи в сбирката на Националния исторически музей (Предварителни бележки). – Старобългарска литература, 45–46 (2012), с. 283–304.
В е л и н о в а, В., Н. В у т о в а. Опис на ръкописите, старопечатните, редките и ценните издания в Националния исторически музей. Т. 1. Славянски ръкописи, кирилски печатни книги и периодични издания. София, 2013.
В и н о г р а д о в, В. П. Уставныя чтения (проповедь книги). Сергиев посад, 1914.
Г о ш е в, И. Правилата на Студийския манастир: увод, текст, разсъждения. – Год. СУ. Фак. Българска филология, 1939–1940, 6, с. 1–74.
Д м и т р и е в с к и й, А. А. Описание литургических рукописей, хранящихся в библиотеках православного Востока. Т. 1. Киев, 1895 (фототип. изд. Hildesheim, 1965).
И в а н о в а, Кл. Чети-миней. – В: Кирило-методиевска енциклопедия. София, 2003, с. 506–509.
И в а н о в а, Кл. Агиографските произведения на Симеон Метафраст в състава на южнославянските календарни сборници. – В: Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция. София, 26–28 юни 2003. София, 2004, с. 249–267.
И в а н о в а, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008.
И в а н о в а, Кл. Към кой ръкопис принадлежат шестте пергаментни листа от сбирката на Виктор Григорович № 22?. – Palaeobulgarica, 40 (2016), № 1, с. 3–24.
И в а н о в а, Кл. Какво знаем и какво не знаем за книжовната дейност на св. Патриарх Евтимий. – В: Сребърният век: Нови открития. София, 2016, с. 61–90.
М и л т е н о в, Я. Бележки върху историята и състава на ръкопис № 1039 от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. – В: Агиославика. Проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-миней“ (Доклади от едноименната конференция, 21 май 2013). Съст. Д. Атанасова. София, 2016, с. 61–77.
М и р ч е в а, Е. Германов сборник от 1358–1359 г: изследване и издание на текста. София, 2006.
М и р ч е в а, Е. Староизводните и новоизводните сборници – преводи, редакции, преработки, книжовноезикови особености. София, 2018.
М и р ч е в а, Е. Супрасълският сборник и старобългарските чети-минеи. – Palaeobulgarica, 43 (2019), № 3, с. 13–44.
О. В. Л., М. А. М а х а н ь к о. Мина. Славянская традиция. Агиографические памятники. – В: Православная Энциклопедия. Т. 45. Москва, 2021, с. 239–242. Публикувано онлайн на 27.07.2021: https://www.pravenc.ru/text/2563238.html (последен достъп 15.05.2024)
П е н т к о в с к и й, А. М. Типикон патриарха Алексия Студита в Византии и на Руси. Москва, 2001.
П е т к о в, Г., М. С п а с о в а. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Том 3, месец ноември. Пловдив, 2009.
П о м я л о в с к и й, И. В. Житие преподобного Паисия Великого и Тимофея патриарха Александрийского повествование о чудесах св. великомученика Мины. Изд. по рукописям Моск. синодальной библиотеки И. Помяловский. Санкт-Петербург, 1900.
Православная Энциклопедия. Т. 45. Москва, 2021. Публикувано онлайн на 27.07.2021: https://www.pravenc.ru/text/2563238.html (последен достъп 15.05.2024).
С е р г и й, архиеп. (Спаский). Полный месяцеслов Востока. 3. Святой Восток. Москва, 1876 (2. изд. Владимир, 1901, фототип. изд. Москва, 1997).
С п а с о в а, М. Нови щрихи към текстовата история на старобългарския превод на Слово за отсичане на главата на Йоан Кръстител. – Palaeobulgarica, 41 (2017), № 3, с. 19–62.
С п а с о в а, М. Граматическите архаизми и редки думи като показател за първообраза на текст (Непроучен сръбски препис на Слово за Рождество на Йоан Предтеча, считан за вероятна творба на Климент Охридски). – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. София, 2018, с. 525–555.
С п а с о в а, М. Неизвестен архаичен превод на слово 5 от Лествицата на Йоан Синайски в сръбски ръкопис от XIV в. – Poznańskiе Studia Slawistyczne, 2018, № 14, p. 221–248.
С п а с о в а, М. Език на превод и език на препис (Сравнително проучване на превода на Слово 97 от Паренесиса по три преписа). – В: Sapere Aude. Сборник в чест на проф. дфн Искра Христова. София, 2019, с. 217–236.
С п а с о в а, М., К. Д и м и т р о в. Второ слово на Рождество Христово в ръкопис НИМ24 – компилативен превод на Йоан Екзарх. – Преславска книжовна школа, 17 (2017), с. 49–90.
С т о й к о в а, А. Свети Георги Победоносец. Агиографски произведения в южнославянската средновековна традиция. София, 2016.
Т в о р о г о в, О. В. Переводные жития в русской книжности XI–XV веков. Каталог. Москва–Санкт-Петербург, 2008.
Т о т о м а н о в а, А.-М., Д. А т а н а с о в а. Станиславов чети-миней. Т. 1. Издание на текста. София, 2018.
Ф е д е р, У. Южнославянски изборни преписи на Скитския патерик. – Преславска книжовна школа, 17 (2017), с. 11–23.
Ф р а н г у л я н, Л. Р., А. Н. К р ю к о в. Мина. – В: Православная Энциклопедия. Т. 45. Москва, 2021, с. 239–242. Публикувано онлайн на 27.07.2021: https://www.pravenc.ru/text/2563238.html (последен достъп 15.05.2024).
Ю ф у, Зл. За десеттомната колекция Студион (Из архива на румънския изследвач Йон Юфу). – В: Studia Balkanica. Проучвания по случай Втория международен конгрес по балканистика. София, 1970, с. 299–343.
A t a n a s s o v a, D. Тhe Miracles of the Great Martyr Menas in the Medieval Slavic pre-Metaphrastic Menaia-četi (critical edition of the text, based on manuscript 1039 from the National Library “SS Cyril and Methodius” in Sofia. – Scripta & e-Scripta, 6 (2008), p. 305–324.
Byzantine Monastic Foundation Documents. Ed. by J. Thomas, A. Hero. Т. 1. Washington, 2000.
D e l e h a y e, H. L’invention des reliques de saint Ménas à Constantinople. – Analecta Bollandiana, 29 (1910), p. 117–150.
Delehaye, H. Sanctus. Essai sur le saints dans l’antiquité. Bruxelles, 1927.
E f t h y m i a d i s, St. Greek Byzantine Collections of Miracles. A Chronological and Bibliographical Survey. – Symbolae Osloenses, 74 (1999), p. 195–211.
Ehrhard, A. Überlieferung und Bestand der hagiographischen und homiletischen Literatur der griechischen Kirche von den Anfängen bis zum Ende des 16. Jahrhunderts. 1. Leipzig, 1937.
G e t o v, D. A Catalogue of the Greek Manuscripts in the National Library “Sts. Cyril and Methodius”, Sofia. Turnhout, 2019.
H a l k i n, Fr. Bibliotheca Hagiographica Graeca. Troisième édition. Bruxelles, 1957 (=BHG).
I u f u, I., V. B r ă t u l e s c u. Manuscrise slavo-române din Moldova. Fondul mănăstirii Dragomirna. Iași, 2012.
K a z h d a n, A. The Noble Origin of Saint Menas. – Byzantina, 13 (1985), p. 667–671.
K r u m b a c h e r, K. Miscellen zu Romanos. – Abhandlungen der k. Bayer. Akademie, 24 (1907), № 3, p. 31–43.
K r u m b a c h e r, K. The History of Byzantine Literature: from Justinian to the end of the Eastern Roman Empire (527–1453). Translated by D. Jenkins, D. Bachrach. University of Notre Dame, 2001.
M a i, A. Novae patrum bibliothecae. T. 5. Rome, 1849.
T h o m s o n, Fr. J. Abercius, the Principal Scribe of the Hilandar Menologium, the Largest Extant, South Slavic Menologium. – Presented at the Sixth International Hilandar Conference: Medieval Slavic Text and Image in the Cultures of Orthodoxy, July 19–21, 2013, at: <http://kb.osu.edu/dspace/handle/1811/58439?show=full>, 15.10.2013.
V a r a l d a, P. Il ricco Eutropio e i piatti. La versione greca di uno dei Miracula sancti Menae (BHG 1258). – Bollettino della Badia Greca di Grottaferrata, III s., 18 (2021), p. 207–250.
V u k o v i ć, M. Byzantine Metaphrastic Hagiography among South Slavs: A Quantitative View. – Byzantinoslavica, 79, (2021), № 1–2, p. 80–101.