Старобългарският превод на Слово 1 на Григорий Назианзин: трансмисия на текста и критическо издание
В настоящата статия се изследва текстовата трансмисия на старобългарския превод на Слово 1 на Григорий Назианзин (Oratio 1: „Λόγος εἰς τὸ ἅγιον Πάσχα καὶ εἰς τὴν βραδύτητα“ CPG 3010.1) и се предлага първото му критическо издание. Това хомилетично произведение, първоначално съставено на гръцки език ок. 362 г. сл. Хр., е преведено в България между края на IX и началото на X в. Текстът е достигнал до нас в 17 източнославянски кирилски ръкописа, датиращи от XI до XVII в., както и в два южнославянски преписа, датиращи съответно от края на XIII – началото на XIV в. и от втората половина на XVI в. Авторът има за цел да определи текстовата връзка между оцелелите ръкописни свидетелства и да създаде първата stemma codicum на тази традиция. Направеното заключение е, че цялата източнославянска и южнославянска текстова традиция произлиза от един архетип (α) и че се разделя на три основни разклонения. Първото съответства на ръкопис P, второто на хипархетип β, който може да бъде възстановен въз основа на текстовата съгласуваност на старосръбските преписи HT, докато третото – на хипархетип γ. Последният може да бъде възстановен от четенията, запазени в различните източнославянски преписи на богослужебния сборник от 16 Слова на Григорий Богослов. В резултат на това изследване е възможно да се стигне до извода, че има тристранна стема на текстовата традиция на Слово 1 и че неговото критическо издание трябва да се основава на трите носители на вариантите P, β и γ. Почти 150 години след дипломатическото издание на кодекс P от А. С. Будилович става ясно, че ограничаването на научното внимание само върху по-ранните ръкописи изключва всякаква възможност за достигането до обосновани заключения върху текстовата критика. Следователно при изучаването на старобългарските текстове, съставени през IX–X в., учените трябва да обърнат същото внимание и на по-късните преписи, датиращи от XIV– XVII в.
Алесандро Мария Бруни (Венеция, Италия)
alessandromaria.bruni@unive.it
B r u n i, A. M. Textüberlieferung und Textkritik der altkirchenslavischen Übersetzung der Homilie „zum Neuen Sonntag“ des Gregor von Nazianz. – Slovo, 73 (2023), p. 19–43.
B r u n i, A. M. The Transmission of the Old Church Slavonic Version of the Homilies of Gregory of Nazianzus and the Problem of its Glagolitic Substratum. – Балканско езикознание / Linguistique Balkanique, 62 (2023), № 2, с. 99–115.
B r u n i, A. M. La tradizione bizantino-slava del “Commento” di Niceta di Eraclea alle “16 Orazioni” di Gregorio di Nazianzo: prolegomeni ad uno studio comparato delle fonti. – Rivista di Studi Bizantini e Neoellenici, N.S, 59 (2022), 2023, p. 305–328.
C a p a l d o, M. Contributi allo studio delle collezioni agiografico-omiletiche in area slava. [I] Struttura e preistoria del “Panegirico di Mileševa”. – Europa Orientalis 8 (1989), p. 209–252.
Clavis patrum graecorum. Ed. M. Geerard. Vol. 2. Turnhout, 1974.
Grégoire de Nazianze Discours 1–3. Introduction, texte critique, traduction et notes par J. Bernardi (= Sources chrétiennes, 247). Paris, 1978.
I r i g o i n, J. L’Italie méridionale et la tradition des textes antiques. – Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik, 18 (1969), p. 37–55.
K e i p e r t, H. Ein weiterer Paralleltext zu den slavischen Versionen der „Legende von den vierzig Märtyrern in Sebasteia“ (BHG3 1201). – In: Byzance et les Slaves. Études de civilisation. Mélanges Ivan Dujčev. Paris, 1978, p. 217–226.
M o s s a y, I. et alii. Repertorium Nazianzenum. Orationes. Textus Graecus. Vol. 1–6. Paderborn, 1981–1998.
Patrologiae cursus completus. Series Graeca. Ed. J-P. Migne. Vol. 35. Paris, 1857.
R e i n h a r t, J. [Rezension] Мирчева Е. Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста. София 2006. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 56 (2010), p. 270–276.
S a j d a k, J. Historia critica scholiastarum et commentatorum Orationum Gregorii Nazianzeni (= Meletemata Patristica, 1). Cracoviae 1914.
Sancti Gregorii Nazianzeni opera. Versio iberica. Vol. 1. Orationes I, XLV, XLIV, XLI. Ed. H. Metreveli, K. Bezarachvili, T. Kourtsikidze, N. Melikichvili, Th. Othkhmezouri, M. Raphava, M. Chanidze (cum introductione a H. Metreveli et E. Tchelidze) (= Corpus Christianorum. Series Graeca, 36. Corpus Nazianzenum, 5). Turnhout, 1998.
Sancti Gregorii Nazianzeni opera. Versio graeca. Vol. 1. Orationes X, XII. Ed. J. Mossay (= Corpus Christianorum. Series Graeca, 64. Corpus Nazianzenum, 22). Turnhout, 2007.
Sancti Gregorii Nazianzeni opera. Versio syriaca. Vol. 5. Orationes I, II, III. Ed. J-C. Haelewyck (= Corpus Christianorum. Series Graeca, 77. Corpus Nazianzenum, 25). Turnhout, 2011.
S i n k o, T. De Traditione Orationum Gregorii Nazianzeni, 1–2 (= Meletemata Patristica, 2–3). Cracoviae, 1917–1923.
S o m e r s, V. Histoire des collections complètes des Discours de Grégoire de Nazianze. Louvain-La-Neuve, 1997.
S o m e r s - A u w e r s V. Les collections byzantines de XVI Discours de Grégoire de Nazianze. – Byzantinische Zeitschrift 95 (2002), № 1, p. 102–135.
T u e r l i n c k x, A. (ed.) Gregorius Nazianzenus. Opera: versio Arabica antiqua, 2: Orationes I, XLV, XLIV (Arab. 9, 10, 11). (Corpus Christianorum. Series Graeca, 43. Corpus Nazianzenum, 10). Turnhout, 2001.
Tyrannii Rufini Orationum Gregorii Nazianzeni novem interpretatio. Ed. A. Engelbrecht. Wien–Leipzig, 1910.
Б р у н и, A. M. θεολόγος. Древнеславянские кодексы Слов Григория Назианзина и их византийские прототипы (= Россия и Христианский Восток. Библиотека, 6). Москва–Санкт-Петербург, 2004.
Б р у н и, A. M. Византийская традиция и старославянский перевод Слов Григория Назианзина. Т. 1 (= Россия и Христианский Восток. Библиотека, 9). Москва, 2010.
Б р у н и, A. M. Фрагменты из „Амбигв к Иоанну“ Максима Исповедника в Гомилиарии Михановича. – В: Специальные исторические дисциплины. Т. 2. Москва, 2018, с. 368–373.
Б р у н и, A. M. Древнейшая славянская традиция Слова XVI Григория Богослова: старославянские версии и проблемы их изучения. – Palaeobulgarica, 44 (2020) № 1, с. 28–52.
Б р у н и, A. M. Староболгарский перевод Слова 44 Григория Назианзина: критическое издание по рукописям XIII–XVII вв. – In: Translations of Patristic Literature in South-Eastern Europe. Proceedings of the session held at the 12th International Congress of South-East European Studies (Bucharest, 2–6 September 2019). Edited by L. Taseva, R. Marti (= Bibliothèque de l’Institut d’Études sud-est européennes, 14). Brăila, 2020, p. 21–42.
Б р у н и, A. M. Византийская традиция и старославянский перевод Слов Григория Назианзина. Т. 2. Коллекция 16 Слов: описание славянских кодексов. Москва, 2021.
Б р у н и, A. M. Староболгарский перевод „Апологии“ (Слово 2) Григория Назианзина: критика текста. – Palaeobulgarica, 46 (2022), № 4, special edition, с. 321–332.
Б у д и л о в и ч, А. С. XIII слов Григория Богослова в древнеславянском переводе по рукописи Императорской Публичной Библиотеки XI века. Санкт-Петербург, 1875.
К у л ь б а к и н, С. М. Лексика старословенских превода хомилиjа. – Глас Српске Краљевске Академиjе, 182. Други разред, 92 (1940), с. 3–43.
М и р ч е в а, Е. Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста. София, 2006.
М о ш и н, В. Ћирилски рукописи Повијесног музеја Хрватске и Копитареве збирке: Ћирилски рукописи у повијесном музеју Хрватске. Копитарева збирка словенских рукописа и Цојсов ћирилски одломак у Љубљани. Београд, 1971.
С п а с о в а, М. Лексикални промени в книжовния български език през периода Х–ХІV в. (Въз основа на съпоставката между старобългарския и среднобългарския превод на Oratio I от Григорий Назиански). – В: Историко-археологически изследвания в памет на проф. д-р Станчо Ваклинов. В. Търново, 1994, с. 237–254.