On the Antigraph of the Pesnivec of Tzar Ivan Alexander (BAN 2; GIM, Ščukin 3)

Summary: 

The article explores the so-called Pesnivec, which contains Psalms with commentaries by Pseudo-Athanasius of Alexandria (in fact, its autor is Hesychios of Jerusalem). Тhe manuscript, also known as the Sofia Psalter, is kept currently in the Archive of the Bulgarian Academy of Sciences (cod. BAN 2; GIM, Ščukin 3). The Codex was written in 1337 for king John Alexander (1331–1371) according to the colophon on f. 311r, which is part of the Eulogy to King John Alexander. The Psalter consists of 317 parchment folios, 312 of which were written by two main copyists. The author of the article aims to identify at the orthographic level which features are intrinsic to the copyists and which to the manuscript from which they have been copied, in order to establish the hypothetical antigraph of the codex. On the basis of the analysis the conclusion is reached that the Pesnivec was copied from a Middle Bulgarian manuscript of the 13th century of East Bulgarian origin with preserved traces of an older Cyrillic tradition.

Tatyana Slavova (Sofia, Bulgaria)
tatyana_slavova@abv.bg

References: 

Б о г д а н о в а, С. Пандекти на Никон Черногорец. Среднобългарски превод. Ч. 1. София, 2023.

Б о ж и л о в, Ив.,  А.-М. Т о т о м а н о в а,  Ив. Б и л я р с к и. Борилов синодик. Издание и превод. София, 2010.

В е л ч е в а, Б. Търновският говор от XIV в. – В: Преводите през XIV столетие на Балканите. София, 2004, с. 27–33.

В е л ч е в а, Б. Бележки върху езика на Станиславовия чети-миней. – В: Агиославика. Проблеми и подходи в изследването на Станиславовия чети-миней. София, 2016, с. 57–60.

Д а н о в а, Цв. Песнивецът на цар Йоан Александър – правописни особености (под печат).

Д и м и т р о в а, М. Ягичев Златоуст: средновековен български паметник със слова и поучения от началото на ХІV век. София, 2011.

Д о б р е в, Ив. Кирилица. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. София, 1995, с. 301–316.

З л а т а н о в а, Р. Книга на Дванадесетте пророци с тълкования. – В: Старобългарският превод на Стария завет. Под общата редакция и с въведение от Св. Николова. Т. 1. София, 1998.

И в а н о в а, Кл. Български, сръбски и молдо-влахийски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин. София, 1981.

И л и е в а, В. Епиграфски паметници на Първото българско царство (IX‒XI в.). Речник-индекс и езиков коментар. – Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии, 106 (2021), с. 124–245.

И л ч е в, П.,  Б. В е л ч е в а. Дзяло. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. София, 1985, с. 582.

И л ч е в, П.,  Б. В е л ч е в а. Носовки. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. София, 1995, с. 833–836.

К а р с к и й, Е. Ф. Славянская кирилловская палеография. Ленинград, 1928.

Л а в р о в, П. А. Палеографическое обозрение кирилловского письма. – В: Энциклопедия славянской филологии. Т. 4, 1. Петроград, 1915.

Л а л е в а, Т. Севастияновият сборник в българската ръкописна традиция. София, 2004.

М и л т е н о в, Я. Кирилски ръкописи с глаголически вписвания. Ч. 1. – Wiener Slavistisches Jahrbuch, 55 (2009), p. 191–219.

М и л т е н о в, Я. Песнивецът на цар Иван-Александър и глаголическата традиция. – В: Средновековието в огледалото на един филолог. Сборник в чест на Светлина Николова (= Кирило-Методиевски студии, 18). Сoфия, 2009, с. 399–405.

М и л т е н о в, Я. Кирилски ръкописи с глаголически вписвания. Ч. 2.Wiener Slavistisches Jahrbuch, 56 (2010), p. 83–98.

М и л т е н о в, Я. Глаголицата в кирилски ръкописи като текстологически маркер. Krakowsko-Wileńskie Studia Slawistyczne, 8 (2013), p. 39–48.

М и р ч е в а, Е. Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста. София, 2006.

М и р ч е в а, Е. Староизводните и новоизводните сборници – преводи, редакции, преработки, книжовноезикови особености. София, 2018.

М у с а к о в а, Е. Кирилски ръкописи с глaголически вписвания. – In: Glagoljica i hrvatski glagolizam. Zbornik radova Međunarodnoga znanstvenog skupa povodom 100. obljetnice Staroslavenske akademije i 50. obljetnice Staroslavenskog instituta. Zagreb–Krk, 2004, p. 523–548.

П о п о в а, Т. За някои правописни особености на два ръкописа от времето на цар Иван-Александър. – В: Традиция, приемственост, новаторство. Сборник в памет на Петър Динеков. София, 2001, с. 564–572.

С п а с о в а, М.,  Цв. Д а н о в а. Езикови особености на превода на Исихиевите тълкувания по преписа им в Иван-Александровия Песнивец: към въпроса за времето и мястото на възникване на превода (Част първа). – Palaeobulgarica, 42 (2018), № 2, с. 38–60.

С п а с о в а, М.,  Цв. Д а н о в а. Езикови особености на превода на Исихиевите тълкувания по преписа им в Иван-Александровия Песнивец: към въпроса за времето и мястото на възникване на превода (Част втора). – Palaeobulgarica, 42 (2018), № 3, с. 33–70.

С п е р а н с к и й, М. Н. Откуда идут старейшие памятники русской письменности и литературы. – Slavia, 7 (1928–1929), p. 516–535.

Среднеболгарский перевод хроники Константина Манасия в славянских литературах. София, 1988.

С р е з н е в с к и й, И. И. Обозрение древних старославянских памятников югозападного юсового письма. – Сборник ОРЯС, 11 (1869), с. 1–188.

Т и х о в а, М. Старобългарското Учително евангелие на Константин Преславски, издадено от Мария Тихова с детайлното описание от Елена Уханова на най-стария препис (ГИМ Син. 262) (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationes, 58). Freiburg i. Br. 2012.

Т о т о м а н о в а, А.-М. Употребата на знака за ижица като белег за датиране на текста (според данните на най-ранния препис на славянската версия на хрониката на Георги Синкел). – Eslavística Complutense, 8 (2008), p. 81–98.

Т о т о м а н о в а, А.-М. Единството на българския книжовен и некнижовен език през Х–ХI век. – В: Попконстантинов, К., А.-М. Тотоманова. Епохата на българския цар Самуил. Език и писменост. София, 2014, с. 79–174.

Т о т о м а н о в а, А.-М.,  Ив. Д о б р е в,  Ж. И к о н о м о в а. Старобългарски език за XII клас на НГДЕК „Константин-Кирил Философ“. София, 1986.

Т у р и л о в, А. Новые рукописи болгарских книгописцев ХІV в. Лаврентия и Грубана. – В: Рукописная книга Древней Руси и славянских стран: от кодикологии к текстологии. Санкт-Петербург, 2004, с. 145–165.

Х а р а л а м п и е в, Ив. Търновската книжовна школа от втората половина на XIV век и въпросите за реконструкцията на езиковата норма на старобългарските паметници. – В: Харалампиев, Ив. По вековните пътеки на българския език. Избрани приноси. Велико Търново, 2006, с. 77–83.

Ц о н е в, Б. Класификация на българските книжовни паметници от най-старо време до края на XVI век. – Годишник на Софийския университет, 1 за 1904/1905 (1905), с. 39–67.

Ц о н е в, Б. Славянски ръкописи в Българската академия. – Сборник на Българската академия на науките, 6 (1916), с. 1–86.

Щ е п к и н, В. Болонская псалтырь. Санкт-Петербург, 1906.

 

J a g i ć, V. Slovĕnьskaya psalъtyrь. Psalterium bononiense. Interpretationem veterem slavicam cum aliis codicibus collatam, adnotationibus ornatam, appendicibus auctam. Vindobonae, 1907.

J a g i ć, V. Supplementum Psalterii Bononiensis: Incerti auctoris explanatio Psalmorum graeca ad fidem codicum. Vindobonae, 1917.

MacRobert, C. M. The Textual Tradition of the Church Slavonic Psalter up to the Fifteenth Century. – In: Interpretation of the Bible. Ed. J. Krašovec. Ljubljana–Sheffield, 1998, p. 921–942.