Is a Historical Person Glorified in the Chants Designated as “Bulgarian Woman”?

Ангелов 1982     Ангелов, Д. История на България. Т. 3. Втора българска държава. София, 1982 (Дял 4, глава 2: Временна политическа стабилизация. Цар Иван Александър (1331–1371) [Angelov, D. Istoria na Bulgaria. T. 3. Vtora balgarska darzhava. Sofia, 1982 (Dyal 4, glava 2: Vremenna politicheska stabilizatsia. Tsar Ivan Aleksandar (1331–1371)].

Ангелов 1979    Ангелов, П. Названията „България“ и „българи“ в титулатурата на

                            сръбските крале от XIV в. – Векове, 2 (1979), c. 48–55 [Angelov, P.

                           Nazvanijata “Balgaria” i “balgari” v titulaturata na srabskite krale ot XIV v.

                           – Vekove, 2 (1979), s. 48–55].

Бакалова 1981    Бакалова, Е. Образите на Йоан Кукузел и византийската традиция за представяне на певци. – Музикални хоризонти, 18–19 (1981), с. 169–243 [Bakalova, E. Obrazite na Yoan Kukuzel i vizantiyskata traditsia za predstavyane na pevtsi. – Muzikalni horizonti, 18–19 (1981), s. 169–243].

Библия 1991       Библия. София, Издание на Св. Синод на Българската църква, 1991 [Biblia. Sofia, Izdanie na Sv. Sinod na Balgarskata tsarkva, 1991].

Божилов 1981    Божилов, И. Родословието на цар Иван-Александър. – Исторически преглед, 37 (1981), № 3–4, с. 153–177 [Bozhilov, I. Rodoslovieto na tsar Ivan-Aleksandar. – Istoricheski pregled, 37 (1981), № 3–4, s. 153–177].

Божилов 1985    Божилов, И. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София, 1985 [Bozhilov, I. Familiyata na Asenevtsi (1186–1460). Genealogia i prosopografia. Sofia, 1985].

Божилов 1994    Божилов, И. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. 2. фототипно изд. София, 1994 [Bozhilov, I. Familiyata na Asenevtsi (1186–1460). Genealogia i prosopografia. 2. fototip. izd. Sofia, 1994].

Велимирович 1974 Велимирович, М. „Българските“ песнопения във византийските музикални ръкописи. – Известия на Институт за музика, 18 (1974), с. 197–208 [Velimirović, M. „Balgarskite“ pesnopenia vav vizantiyskite muzikalni rakopisi. – Izvestia na Institut za muzika, 18 (1974), s. 197–208].

Гагова 2023       Гагова, Н. Един щрих към книжовния живот на Сер в 60-те г. на ХІV

                           в.: съчинението на придворният философ кир Теодор Педиасим за

                           нимбовете. – Старобългарска литература, 67-68 (2023), c. 210–266

                           [Gagova, N. Edin shtrih kam knizhovnija zhivot na Ser v 60-te g. Na XIV v.:

                           sachinenieto na pridvornijat filosof kir Teodor Pediasim za nimbovete. –

                          Starobalgarska litratura, 67–68 (2023), s. 210–266].

Гандев 1972        Гандев, Х. Българската народност през XV в. София, 1972 [Gandev, H. Balgarskata narodnost prez XV v. Sofia, 1972].

Георгиева 2011   Георгиева, С. Жената в Българското средновековие. Пловдив, 2011 [Georgieva, S. Zhenata v Balgarskoto srednovekovie. Plovdiv, 2011].

Гонис 1994         Гонис, Д. Търново и крайбрежните митрополии. – В: Търновска книжовна школа. Т. 5. Велико Търново, 1994, с. 455–471 [Gonis, D. Tarnovo i kraybrezhnite mitropolii. – V: Tarnovska knizhovna shkola. T. 5. Veliko Tarnovo, 1994, s. 455–471].

Гюзелев 1985     Гюзелев, В. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България, XIII–XIV век. София, 1985 [Gyuzelev, V. Uchilishta, skriptorii, biblioteki i znania v Bulgaria, XIII–XIV vek. Sofia, 1985].

Данчев 1969       Данчев, Г. Владислав Граматик – книжовник и писател. София, 1969 [Danchev, G. Vladislav Gramatik – knizhovnik i pisatel. Sofia, 1969].

Димитров 2022  Димитров, Т. Черната смърт и депопулацията на късновизантийската провинция, 1347–1453: три частни случая [Dimitrov, T. Chernata smart i depopulatsiyata na kasnovizantiyskata provintsia, 1347–1453: tri chastni sluchaya]. – Bulgaria Mediaevalis, 13 (2022), p. 285–299.

Динев 1938         Динев, П. Духовни музикални творби на Иван Кукузел. София, 1938 [Dinev, P. Duhovni muzikalni tvorbi na Ivan Kukuzel. Sofia, 1938].

Зашев 2023         Зашев, Е. За най-ранната топография на култа към св. Седмочисленици. Обособяване на култа. – В: Кирило-Методиевски места на паметта в българската култура. Под ред. на Е. Зашев, В. Желязкова, С. Бърлиева, Б. Мирчева. София, 2023, с. 53–109 [Zashev, E. Za nay-rannata topografia na kulta kam sv. Sedmochislenitsi. Obosobyavane na kulta. – V: Kirilo-Metodievski mesta na pametta v balgarskata kultura. Pod red. na E. Zashev, V. Zhelyazkova, S. Barlieva, B. Mircheva. Sofia, 2023, s. 53–109].

Кацарова 1981   Кацарова, Р. Следи от български фолклорни интонации в песнопенията от XIV–XV в., надписани като „български“. – Музикални хоризонти, 18–19 (1981), с. 102–111 [Katsarova, R. Sledi ot balgarski folklorni intonatsii v pesnopeniyata ot XIV–XV v., nadpisani kato „balgarski“. – Muzikalni horizonti (1981), № 18–19, s. 102–111].

Кирмицакис 1998 Кирмицакис, А. Нови сведения за „българските“ песнопения във византийските ръкописи [Kirmitsakis, A. Novi svedenia za „balgarskite“ pesnopenia vav vizantiyskite rakopisi]. – Palaeobulgarica, 22 (1998), № 3, с. 21–51.

Куюмджиева 1996 Куюмджиева, С. Въззвателните стихове в балканската православна музика (по ръкописи от ХІV – началото на ХІХ в.). 2 тома. Дисертация. София, 1996 [Kujumdzieva, S. Vazzvatelnite stihove v balkanskata pravoslavna muzika (po rakopisi ot XІV – nachaloto na XІX v.). 2 toma. Disertatsia. Sofia, 1996].

Куюмджиева 2008 Куюмджиева, С. Бележки и коментари за някои ранни химнографски ръкописи от Ватикана. – В: Богослужебните книги – познати и непознати. София, 2008, c. 43–155 [Kujumdzieva, S. Belezhki i komentari za nyakoi ranni rakopisi ot Vatikana. – V: Bogosluzhebnite knigi – poznati i nepoznati. Sofia, 2008, s. 43–155].

Куюмджиева 2009 Куюмджиева, С. Отново за означените като „български“ песнопения в музикалните ръкописи. – Старобългарска литература, 41–42 (2009), с. 441–452 [Kujumdzieva, S. Otnovo za oznachenite kato „balgarski“ pesnopenia v muzikalnite rakopisi. – Starobalgarska literatura, 41–42 (2009), s. 441–452].

Куюмджиева 2011 Куюмджиева, С. Означените като „български“ песнопения в православните музикални ръкописи от XIV до XIX в. – В: Стара българска музика. София, 2011, с. 99–116 [Kujumdzieva, S. Oznachenite kato „balgarski“ pesnopenia v pravoslavnite muzikalni rakopisi ot XIV do XIX v. – V: Stara balgarska muzika. Sofia, 2011, s. 99–116].

Куюмджиева 2014 Куюмджиева, С. „И даде земята им за наследие“. София, 2014 [Kujumdzieva, S. „I dade zemyata im za nasledie“. Sofia, 2014].

Куюмджиева 2023 Куюмджиева, С. Тук пеят певци с глас. София, 2023 [Kujumdzieva, S. Tuk peyat pevtsi s glas. Sofia, 2023].

Кънчов 1970 2    Кънчов, В. Избрани произведения. 2 тома. София, 1970 (Т. 2: Град Скопие. Сегашното и недавно минало на град Велес. Македония. Етнография и статистика) [Kanchov, V. Izbrani proizvedenia. 2 toma. Sofia, 1970 (T. 2: Grad Skopie. Segashnoto i nedavno minalo na grad Veles. Makedonia. Etnografia i statistika)].

Матанов 1986     Матанов, Х. Югозападните български земи през XIV век. София, 1986 [Matanov, H. Yugozapadnite balgarski zemi prez XIV vek. Sofia, 1986].

Мошин 1939       Мошин, В. Акти из светогорских архива. – Споменик САН, 91 (1939), с. 156–163 [Mošin, V. Akti iz svetogorskih arhiva. – Spomenik SAN, 91 (1939), s. 156–163].

Николов 1996     Николов, Г. Н. Жени на Света гора през Средновековието. – В: Светогорска обител Зограф. Т. 2. София, 1996, с. 25–44 [Nikolov, G. N. Zheni na Sveta gora prez Srednovekovieto. – V: Svetogorska obitel Zograf. T. 2. Sofia, 1996, s. 25–44].

Николов 2003     Николов, Г. Н. Български царици от Средновековието в „ангелски образ“. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 93 (12), 2003, с. 299–317 [Nikolov, G. N. Balgarski tsaritsi ot Srednovekovieto v „angelski obraz“. – Godishnik na Sofiyskia universitet „Sv. Kliment Ohridski“. Tsentar za slavyano-vizantiyski prouchvania „Ivan Duychev“, 93 (12), 2003, s. 299–317].

Острогорски 1965 Острогорски, Г. Серска област после Душанова смрти. Београд, 1965 [Ostrogorski, G. Serska oblast posle Dušanova smrti. Beograd, 1965.].

Павлов 2021       Павлов, П. Най-видните Елени в средновековната ни история. – Труд, 21 май 2021 [Pavlov, P. Nay-vidnite Eleni v srednovekovnata ni istoria. – Trud, 21 may 2021].

Пурковић 1975   Пурковић, М. А. Jелена, жена цара Душана. Издање Српске православне епархиjе за Западну Европу. Диселдорф, 1975 [Purković, M. A. Jelena, žena cara Dušana. Izdanje Srpske pravoslavne eparhije za Zapadnu Evropu. Düsseldorf, 1975].

Радоjичић 1952 Радоjичић,  Ђ. Старе српске повеље и рукописне книге у Хиландару. – Архивист, 2 (1952), № 2, с. 47–82 [Radojičić, Đ. Stare srpske povelje i rukopisne knige u Hilandaru. – Arhivist, 2 (1952), № 2, s. 47–82].

Русева 2014        Русева, Р. Композицията на св. Седмочисленици в паметниците от XVIII–XIX век на територията на съвременна Албания. –  Онгъл, 6 (2014), № 8, с. 83–106 [Ruseva, R. Kompozitsiyata na sv. Sedmochislenitsi v pametnitsite ot XVIII–XIX vek na teritoriyata na savremenna Albania. –  Ongal, 6 (2014), № 8, s. 83–106].

Сарафов 1912     Сарафов, П. Ръководство за теоретическото и практическото изучаване на восточната църковна музика. София, 1912 [Sarafov, P. Rakovodstvo za teoreticheskoto i prakticheskoto izuchavane na vostochnata tsarkovna muzika. Sofia, 1912].

Снегаров 1938–1939 Снегаров, И. Скопската епархия. – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет, 15 (1938–1939), с. 1–132 [Snegarov, I. Skopskata eparhia. – Godishnik na Sofiyskia universitet. Bogoslovski fakultet, 15 (1938–1939), s. 1–132].

Станчев, Джурова 1981 Станчев, К., А. Джурова. Археографски бележки от Националната библиотека в Атина. – Старобългарска литература, 9 (1981), с. 33–76 [Stanchev, K., A. Dzhurova. Arheografski belezhki ot Natsionalnata biblioteka v Atina. – Starobalgarska literatura, 9 (1981), s. 33–76].

Станчев, Тончева 1978 Станчев, К., Е. Тончева. Българските песнопения във византийските аколутии. – Музикознание, 2 (1978), с. 39–70 [Stanchev, K., E. Toncheva. Balgarskite pesnopenia vav vizantiyskite akolutii. – Muzikoznanie, 2 (1978), s. 39–70].

Тончева 1985      Тончева, Е. За ранната полиелейна песенна практика на Балканите (по извори от XII–XIII в.). – Българско музикознание, 9 (1985), № 3, с. 3–30 [Toncheva, E. Za rannata polieleyna pesenna praktika na Balkanite (po izvori ot XII–XIII v.). – Balgarsko muzikoznanie, 9 (1985), № 3, s. 3–30].

Тончева 1988      Тончева, Е. Възрожденската версия на „Полиелей на българката“ от Йоан Кукузел. – Музикални хоризонти, 17–18 (1988), с. 6–28 [Toncheva, E. Vazrozhdenskata versia na „Polieley na balgarkata“ ot Yoan Kukuzel. – Muzikalni horizonti, 17–18 (1988), s. 6–28].

Тончева 1989      Тончева, Е. За полиелей „българката“ – възможно взаимодействие между църковен и фолклорен певчески професионализъм? – Музикални хоризонти, 12–13 (1989), с. 147–165 [Toncheva, E. Za polieley „balgarkata“ – vazmozhno vzaimodeystvie mezhdu tsarkoven i folkloren pevcheski profesionalizam? – Muzikalni horizonti, 12–13 (1989), s. 147–165]. 

Тончева 1993      Тончева, Е. Полиелейни мелодии, означени като български в балканската песенна практика (пс. 135 по извори от XII–XIII и XIV–XV в.). Дисертация. София, 1993 [Toncheva, E. Polieleyni melodii, oznacheni kato balgarski v balkanskata pesenna praktika (ps. 135 po izvori ot XII–XIII i XIV–XV v.). Disertatsia. Sofia, 1993].

Христова 1996   Христова, Б. Опис на ръкописите на Владислав Граматик. Велико Търново, 1996 [Hristova, B. Opis na rakopisite na Vladislav Gramatik. Veliko Tarnovo, 1996].

Bakalopulos 1973 Bakalopulos, A. E. History of Macedonia, 1354–1833. Thessalonica, 1973.

Conomos 1974    Conomos, D. Byzantine Trisagia and Cheroubika in the Fourteenth and Fifteenth Century: A Study of Late Byzantine Liturgical Chant. Thessaloniki, 1974.

Conomos 1985    Conomos, D. The Late Byzantine and Slavonic Communion Cycle. Liturgy and Music. Washington, D.C., 1985.

Džurova et al. 1994 Džurova, A., K. Stančev, V. Atsalos, V. Katsaros. “Checklist” de la collection de manuscrits grecs conservée au centre de recherches slavo-byzantines “Ivan Dujchev” auprès de l’Université “St. Clement d’Ohrid” de Sofia. Thessalonique, 1994.

Floros 2009         Floros, C. The Origins of Russian Music. Introduction to the Kondakarion Notation. Frankfurt am Main, 2009.

Getov 2007          Getov, D. A Catalogue of Greek Liturgical Manuscripts in the “Ivan Dujćev Center for Slavo-Byzantine Studies” (= Orientalia Christiana Analecta, 279). Roma, 2007.

Gribble 1998       Gribble, L. P. Women Authors of the Orthodox Slavs (Ninth – Seventeenth Centuries). – In: American Contributions to the Twelfth International Congress of Slavists. Bloomington, Indiana, 1998, p. 62–77.

Jakovljević 1973 Jakovljević, A. Hronologija atinskog rukopisa 928 i vizantijski kinonikon kira Stefana. – Zvuk, 2 (1973), p. 165–173.

Kritikou 2018      Kritikou, F. Byzantine compositions entitled “Dysikon” (Western) and “Frangikon” (Frankish): a working hypothesis on potential convergence points of two different traditions. – Journal of the International Society for Orthodox Church Music, 3 (2018), p. 191–199.

Kujumdzieva 2022 Kujumdzieva, S. “Bulgarian” Chants in Musical Manuscripts. – In: Eastern Christian Studies. Vol. 29.  Ed. by C. Troelsgård, G. Wolfram. Leuven–Paris–Bristol, 2022, p. 35–59.

Lemerle 1945      Lemerle, P. Actes de Kutlumus (= Archiv de l’ Athos, 2). Paris, 1945.

Moran 1986         Moran, N. Singers in Late Byzantine and Slavonic Painting. Leiden, 1986.

ODB 1991           Oxford Dictionary of Byzantium. 3 volumes. Ed. by A. P. Kazhdan. New York, 1991.

Pavlikianov 2015 Pavlikianov, C. The Medieval Slavic Archives of the Athonite Monastery of Kastamonitou. – Cyrillomethodianum, 20 (2015), p. 153–216.

Raasted 1995       Raasted, J. Koukouzeles’ Revision of the Sticherarion and Sinai Gr. 1230. – In: Spolia Berolinensis: Berliner Beiträge zur Mediävistik. Bd. 7: Laborare fratres in unum. Festschrift László Dobszay zum 60. Geburtstag. Herausg. von J. Szendrei, D. Hiley. Hildesheim-Zürich, 1995, p. 261–277.

Taft 1982             Taft, R. Mount Athos: A Late Chapter in the History of Byzantine Rite. – Dumbarton Oaks Papers, 42 (1982), p. 179–194.

Touliatos-Banker 1987 Touliatos-Banker, D. Checklist of Byzantine Musical Manuscripts in the Vatican Library. – Manuscripta, 31 (1987), № 1, p. 22–28.

Touliatos-Miles 2010 Touliatos-Miles, D. H. A Descriptive Catalogue of the Musical Manuscript Collection of the National Library of Greece. Byzantine Chant and Other Music Recovered. Ashgate, 2010.

Treitler 1974       Treitler, L. Homer and Gregory: The Transmission of Epic Poetry and Plainchant. – Musical Quarterly, 9 (1974), p. 333–373.

Treitler 1984       Treitler, L. “Centonate” Chant: Übles Flickwerk or E pluribus unus? – Early Music, 4 (1984), p. 135–208.

Varelas 2024        Varelas, V. Nonsense Syllables in Byzantine Chant Tradition: Semiotic Affiliations between Ecclesiastical and Secular Byzantine Music. – Journal of the International Society for Orthodox Church Music, 8 (2024), № 1, p. 17–46.

Velimirović 1972 Velimirović, M. The Prooemic Psalm of Byzantine Vespers. – In: Words and Music: The Scholar’s View. Cambridge, Mass., 1972, p. 317–359.

Vinulović 2021    Vinulović, L. The Painted Program of the Mateič Monastery and the Ktetorship of Empress Jelena Nemanić Asen as the Path to the Salvation of the Soul. – Bulgaria Mediaevalis, 12 (2021), p. 141–165.

Wanek 2023        Wanek, N-M. Geography in psalms: Hagiosophitikon settings of psalms 1, 2 and 3. – Journal of the International Society for Orthodox Church Music, 7 (2023), p. 17–33.

Williams 1968    Williams, E. John Koukouzeles’ Reform of Byzantine Chanting for Great

                            Vespers in the Fourteenth Century. Ph.D. Yale University, 1968.

Στάθη                  Στάθη, Γ. Θ. Τὰ χειρόγραφα Βυζαντινῆς μουσικῆς – Ἅγιον Ὄρος. Κατάλογος περιγραφικὸς τῶν χειρογράφων κωδίκων Βυζαντινῆς μουσικῆς τῶν ἀποκειμένων ἐν ταῖς Βιβλιοθήκαις τῶν ἱερῶν Μονῶν καὶ Σκητῶν τοῦ Ἁγίου Ὄρους. Ἀθῆναι. Τ. Α. 1975, Т. В. 1976, Τ. Γ. 1993 [Stathē, G. Th. Ta cheirographa Byzantinēs musikēs – Agion Oros. Katalogos perigraphikos tōn cheirographōn kōdikōn Byzantinēs musikēs tōn apokeimenōn en tais Bibliothēkais tōn hierōn Monōn kai Skētōn tou hAgiou Orous. Athēnai. T. A. 1975, Т. В. 1976, T. G. 1993].