One of the few preserved Old Bulgarian historical texts is “Tale of the Prophet Isaiah of How an Angel Took Him to the Seventh Heaven”, also known as the Bulgarian Apocryphal Chronicle. The narrative in the text ends in the middle of the 11th century and is therefore assumed to have been written in the second half of the same century. In historiography, however, there are opinions that the chronicle was written at the end of the 12th or 13th century and even the beginning of the 17th century. An Ottoman history of the Bulgarians was recently discovered, the main part of which is borrowed from the Bulgarian Apocryphal Chronicle, but the narrative continues without interruption even after the middle of the 11th century, with a few more rulers listed.
The article analyzes the opinions expressed about the dating of the chronicle in the 12th–17th centuries, adding new arguments. The Ottoman translation in the part after the middle of the 11th century is also analyzed, as the Bulgarian kings mentioned there are identified with the Byzantine emperors up to Alexios II Komnenos (1180–1183). Given the stated facts, it is assumed that the chronicle was written in the second half of the 13th or 14th century.
Kamen Stanev (Sofia, Bulgaria)
kamen_stratiot@abv.bg
Ангелов 1971 А н г е л о в, Д. Образуване на българската народност. София, 1971 [Angelov, D. Obrazuvane na balgarskata narodnost. Sofia, 1971].
Ангелов 1982 А н г е л о в, Д. Образование и книжнина. – В: История на България, T. 3. София, 1982, с. 92–105 [Angelov, D. Obrazovanie i knizhnina. – V: Istoria na Bulgaria, Т. 3. Sofia, 1982, s. 92–105].
Атанасов 2003 А т а н а с о в, Г. Българо-хазарската граница и българо-хазарската враждебност от края на VII до средата на IX век. – В: Българи и хазари през ранното средновековие. София, 2003, с. 92–113 [Atanasov, G. Balgaro-hazarskata granitsa i balgaro-hazarskata vrazhdebnost ot kraya na VII do sredata na IX vek. – V: Balgari i hazari prez rannoto srednovekovie. Sofia, 2003, s. 92–113].
Атанасов 2007 А т а н а с о в, Г. Още веднъж за името и локализацията на Карвуна. – Известия на Народния музей Варна, 43 (2007), с. 110 – 125 [Atanasov, G. Oshte vednazh za imeto i lokalizatsiyata na Karvuna. – Izvestia na Narodnia muzey Varna].
Атанасов 2009 А т а н а с о в, Г. Добруджанското деспотство. Велико Търново, 2009. [Atanasov, G. Dobrudzhanskoto despotstvo. Veliko Tarnovo, 2009].
Атанасов 2012 А т а н а с о в, Г. Дръстър (Силистра) и дунавската резиденция на българските ханове през първата половина на IX в. – Археология, 2012, № 1, с. 28–45 [Atanasov, G. Drastar (Silistra) i dunavskata rezidentsia na balgarskite hanove prez parvata polovina na IX v. – Arheologia, 2012, № 1, s. 28–45].
Атанасов 2016 А т а н а с о в, Г. Начало на „българската флотилия“ и военоморските експедиции на деспот Добротица. – В: Великите Асеневци. Велико Търново, 2016, с. 292–307 [Atanasov, G. Nachalo na „balgarskata flotilia“ i voenomorskite ekspeditsii na despot Dobrotitsa. – V: Velikite Asenevtsi. Veliko Tarnovo, 2016, s. 292–307].
Аспарухов 2007 А с п а р у х о в, М. Археологически приноси към историята на средновековния Никопол. София, 2007 [Asparuhov, M. Arheologicheski prinosi kam istoriyata na srednovekovniya Nikopol. Sofia, 2007].
Бакалов 1995 Б а к а л о в, Г. Средновековният български владетел (титулатура и инсигнии). София, 1995 [Bakalov, G. Srednovekovniyat balgarski vladetel (titulatura i insignii). Sofia, 1995].
Бешевлиев 1982 Б е ш е в л и е в, В. Началото на българската държава според апокрифен летопис от ХІ в. – В: Средновековна България и морето (научна конференция Варна 1982). Варна, 1982, с. 39–45 [Beshevliev, V. Nachaloto na balgarskata darzhava spored apokrifen letopis ot XІ v. – V: Srednovekovna Bulgaria i moreto (nauchna konferentsia Varna 1982). Varna, 1982, s. 39–45].
Билярски 2011 Б и л я р с к и, И. Сказание на Исайя пророка и формирането на политическата идеология на ранносредновековна България. София, 2011 [Bilyarski, I. Skazanie na Isayya proroka i formiraneto na politicheskata ideologia na rannosrednovekovna Bulgaria. Sofia, 2011].
Божилов 1983 Б о ж и л о в, И. Стара българска литература. T. 3. Исторически съчинения. София, 1983 [Bozhilov, I. Stara balgarska literatura. Т. 3. Istoricheski sachinenia. Sofia, 1983].
Божилов 2004 Б о ж и л о в, И. Добруджа през Ранното средновековие. – В: Божилов, И., В. Гюзелев. История на Добруджа. Т. 2. Велико Търново, 2004, с. 9–86 [Bozhilov, I. Dobrudzha prez Rannoto srednovekovie. – V: Bozhilov, I., V. Gyuzelev. Istoria na Dobrudzha. T. 2. Veliko Tarnovo, 2004, s. 9–86].
Божилов и др. 1997 Божилов, И., И. Билярски, Х. Димитров, И. Илиев. Византийските василевси. София, 1997 [Bozhilov, I., I. Bilyarski, H. Dimitrov, I. Iliev. Vizantiyskite vasilevsi. Sofia, 1997].
Венедиков 1979 В е н е д и к о в, Й. Военното и административното устройство на България през ІХ и Х век. София, 1979 [Venedikov, Y. Voennoto i administrativnoto ustroystvo na Bulgaria prez ІX i X vek. Sofia, 1979].
Венедиков 1983 В е н е д и к о в, И. Медното гумно на българите. София, 1983 [Venedikov, I. Mednoto gumno na balgarite. Sofia, 1983].
Георгиев 2014 Г е о р г и е в, П. Царете Арев, Тургий, печенежкото нашествие и краят на Българския апокрифен летопис. – Историкии, 7 (2014), с. 48–66 [Georgiev, P. Tsarete Arev, Turgiy, pechenezhkoto nashestvie i krayat na Balgarskia apokrifen letopis. – Istorikii, 7, 2014, s. 48 – 66].
ГИБИ 1961 Гръцки извори за българската история. Т. 4. София 1961 [Gratski izvori za balgarskata istoria. T. 4. Sofia 1961].
ГИБИ 1964 Гръцки извори за българската история. Т. 5. София 1964 [Gratski izvori za balgarskata istoria. T. 5. Sofia 1964].
ГИБИ 1965 Гръцки извори за българската история. Т. 6. София 1965 [Gratski izvori za balgarskata istoria. T. 6. Sofia 1965].
ГИБИ 1968 Гръцки извори за българската история. Т. 7. София 1968 [Gratski izvori za balgarskata istoria. T. 7. Sofia 1968].
ГИБИ 1972 Гръцки извори за българската история. Т. 8. София 1972 [Gratski izvori za balgarskata istoria. T. 7. Sofia 1968].
Димитров 1997 Димитров, С. За съдбините на прабългарите след Х в. – В: Проблеми на прабългарската история и култура. T. 3. Шумен, 1997, с. 3–18 [Dimitrov, S. Za sadbinite na prabalgarite sled Х v. – V: Problemi na prabalgarskata istoria i kultura. T. 3. Shumen, 1997, s. 3–18].
Димова 1985 Д и м о в а. В. Монетите от цитаделата. – В: Средновековният Червен. Т. 1. София, 1985, с. 273–287 [Dimova. V. Monetite ot tsitadelata. – V: Srednovekovniyat Cherven. T. 1. Sofia, 1985, s. 273–287].
Динеков 1988 Д и н е к о в, П. По следите на българската литература. София, 1988 [Dinekov, P. Po sledite na balgarskata literatura. Sofia, 1988].
Дуйчев 1943 Д у й ч е в, И. Из старата българска книжнина. Т. 2. София, 1943 [Duychev, I. Iz starata balgarska knizhnina. T. 2. Sofia, 1943].
Дуйчев 1972 Д у й ч е в, И. Едно легендарно сведение за Аспарух. – В: Дуйчев, И. Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. София, 1972. с. 122–133 [Duychev, I. Edno legendarno svedenie za Asparuh. – V: Duychev, I. Balgarsko srednovekovie. Prouchvania varhu politicheskata i kulturnata istoria na srednovekovna Bulgaria. Sofia, 1972. s. 122–133].
Златарски 1934 З л а т а р с к и, В. Н. История на българската държава през средните векове. Т. 2. София, 1934 [Zlatarski, V. N. Istoria na balgarskata darzhava prez srednite vekove. T. 2. Sofia, 1934].
Иванов 1925 И в а н о в, Й. Богомилски книги и легенди. София, 1925 [Ivanov, Y. Bogomilski knigi i legendi. Sofia, 1925].
Иванов 1991 И в а н о в, С. К вопросу об элементах этнополитического сознания в „Болгарской апокрифической летописи“ – Studia Balcanica, 20 (1991), с. 131–136 [Ivanov, S. K voprosu ob ėlementakh ėtnopoliticheskogo soznania v „Bolgarskoĭ apokrificheskoĭ letopisi“ – Studia Balcanica, 20 (1991), s. 131–136].
Иванов 2017 И в а н о в, В. Миграция на кумани на Балканите в края на 30-те и началото на 40-те години на XIII в. – Балкани, 2017, № 6.2, с. 14–25 [Ivanov, V. Migratsia na kumani na Balkanite v kraya na 30-te i nachaloto na 40-te godini na XIII v. – Balkani, 2017, № 6.2, s. 14 – 25].
Иречек 1898 И р е ч е к, К. Християнският елемент в топографическата номенклатура на Балканските земи. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 11 (1898–1899), № 55–60, с. 223–268 [Irechek, K. Hristiyanskiyat element v topograficheskata nomenklatura na Balkanskite zemi. – Periodichesko spisanie na Balgarskoto knizhovno druzhestvo, 11 (1898–1899), № 55–60, s. 223–268].
Йорданов 2016 Й о р д а н о в, И. Корпус на средновековните български печати (=Плиска–Преслав. Т. 12). София, 2016 [Yordanov, I. Korpus na srednovekovnite balgarski pechati (= Pliska–Preslav. T. 12). Sofia, 2016].
Йорданов 2011 Й о р д а н о в, С. Средновековният Червен. 100 години проучване. – Известия на Регионален исторически музей Русе, 14 (2011), с. 10–29 [Yordanov, S. Srednovekovniyat Cherven. 100 godini prouchvane. – Izvestia na Regionalen istoricheski muzey Ruse, 14 (2011), s. 10 – 29].
Каймакамова 1984 К а й м а к а м о в а, М. „Български апокрифен летопис“ и значението му за българското летописание. – Старобългарска литература, 1984, № 15, с. 51–59 [ Kaymakamova, M. „Balgarski apokrifen letopis“ i znachenieto mu za balgarskoto letopisanie. – Starobalgarska literatura, 1984, № 15, с. 51–59].
Каймакамова 1990К а й м а к а м о в а, М. Българската средновековна историопис (от края на VІІ – до първата четвърт на ХV в.). София, 1990 [Kaymakamova, M. Balgarskata srednovekovna istoriopis (ot kraya na VII – do parvata chetvart na XV v.). Sofia, 1990].
Каймакамова 2004 К а й м а к а м о в а, М. Историографската стойност на „Български апокрифен летопис“. – В: Civitas divino-humana. В чест на професор Георги Бакалов. София, 2004, с. 417–441 [Kaymakamova, M. Istoriografskata stoynost na „Balgarski apokrifen letopis“. – V: Civitas divino-humana. V chest na profesor Georgi Bakalov. Sofia, 2004, s. 417–441].
Каймакамова 2011 К а й м а к а м о в а, М. Власт и история в средновековна България (VII–XIV век). София, 2011 [Kaymakamova, M. Vlast i istoria v srednovekovna Bulgaria (VII – XIV vek). Sofia, 2011].
Кръстев 2003 Кръстев, Л. Етнически състав и разселения на куманите. – Историчеки преглед, 2003, № 5–6, с. 172–186 [Krastev, L. Etnicheski sastav i razselenia na kumanite. – Istoricheki pregled, 2003, № 5–6, s. 172–186].
ЛИБИ 1965 Латински извори за българската история. T. 3. София, 1965. [Latinski izvori za balgarskata istoria. Т. 3. Sofia, 1965].
Милтенова 2006 М и л т е н о в а, А. Историко‑апокалиптичните съчинения като литературен и историографски феномен. – В: Тангра. Сборник в чест на акад. Васил Гюзелев. София, 2006, с. 847–868 [Miltenova, A. Istoriko-apokaliptichnite sachinenia kato literaturen i istoriografski fenomen. – V: Tangra. Sbornik v chest na akad. Vasil Gyuzelev. Sofia, 2006, s. 847–868].
Николов 2014 Н и к о л о в, А. Царската титла на Симеон I като историографски и политически проблем. – В: Трети международен конгрес по българистика, 23–26 Май 2013 г. Кръгла маса „Златният век на цар Симеон: Политика, религия и култура“. София, 2014, с. 30–40 [Nikolov, A. Tsarskata titla na Simeon I kato istoriografski i politicheski problem. – V: Treti mezhdunaroden kongres po balgaristika, 23–26 May 2013 g. Kragla masa „Zlatniyat vek na tsar Simeon: Politika, religia i kultura“. Sofia, 2014, s. 30–40].
Николов 2016 Н и к о л о в, А. Между Рим и Константинопол. Из антикатолическата литература в България и славянския православен свят (XI–XVII в.). София, 2016 [Nikolov, A. Mezhdu Rim i Konstantinopol. Iz antikatolicheskata literatura v Bulgaria i slavyanskia pravoslaven svyat (XI–XVII v.). Sofia, 2016].
Павлов 1992 П а в л о в, П. Средновековна България и куманите. Военнополитически отношения (1186 – 1241). – Трудове на Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, 27 (1992), № 3, с. 7–61 [Pavlov, P. Srednovekovna Bulgaria i kumanite. Voennopoliticheski otnoshenia (1186 – 1241). – Trudove na Velikotarnovskiya universitet „Sv. Sv. Kiril i Metodiy“, 27 (1992), № 3, с. 7–61].
Павлов 2003 П а в л о в, П. Българо-хазарски взаимоотношения и паралели. – В: Българи и хазари през ранното средновековие. София, 2003, с. 114–141 [Pavlov, P. Balgaro-hazarski vzaimootnoshenia i paraleli. – V: Balgari i hazari prez rannoto srednovekovie. Sofia, 2003, s. 114–141].
Петканова 1982 П е т к а н о в а, Д. Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. София, 1982 [Petkanova, D. Stara balgarska literatura. T. 1. Apokrifi. Sofia, 1982].
Плетньов 2016 П л е т н ь о в, В. За „земята Карвунска“, „Карвунската хора“ и град Карвуна през XI – XIII век. – В: Великите Асеневци. Велико Търново, 2016, с. 216–233 [Pletnyov, V. Za „zemyata Karvunska“, „Karvunskata hora“ i grad Karvuna prez XI – XIII vek. – V: Velikite Asenevtsi. Veliko Tarnovo, 2016, s. 216–233].
Рашев 1997 Р а ш е в, Р. Северозападният черноморски бряг през ранното средновековие. – Българите в Северното Причерноморие, 6 (1997), № 1, с. 33–44 [Rashev, R. Severozapadniyat chernomorski bryag prez rannoto srednovekovie. – Balgarite v Severnoto Prichernomorie, 6 (1997), № 1, s. 33–44 ].
Рашев 2005 Р а ш е в, Р. Някои добавки и уточнения за езическия период в Българския апокрифен летопис [Rashev, R. Nyakoi dobavki i utochnenia za ezicheskiya period v Balgarskia apokrifen letopis]. – Palaeobulgarica, 29 (2005), № 3, с. 61–71.
Русев, 2021 Р у с е в, Д. От средновековна България към османска Румелия: Нов поглед към османската историко-наративна традиция от XV – началото на XVI в. Автореферат на дисертационен труд за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ в област на висше образование 2. Хуманитарни науки Професионално направление 2.2. София, 2021 [Rusev, D. Ot srednovekovna Bulgaria kam osmanska Rumelia: Nov pogled kam osmanskata istoriko-narativna traditsia ot XV – nachaloto na XVI v. Avtoreferat na disertatsionen trud za pridobivane na obrazovatelna i nauchna stepen „doktor“ v oblast na visshe obrazovanie 2. Humanitarni nauki Profesionalno napravlenie 2.2. Sofia, 2021].
Славова 2010 С л а в о в а, Т. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. София, 2010 [Slavova, T. Vladetel i administratsiya v rannosrednovekovna Bulgaria. Filologicheski aspekti. Sofia, 2010].
Сотиров 1993 С о т и р о в, И. Средновековният град Карвуна – възникване и местонахождение. – Годишник на Националния археологически музей, 9 (1993), с. 169–186 [Sotirov, I. Srednovekovniyat grad Karvuna – vaznikvane i mestonahozhdenie. – Godishnik na Natsionalnia arheologicheski muzey,9 (1993), с. 169–186].
Станев 2003 С т а н е в, К. Възстановяването на византийската власт в Паристриот през 1059 г. и произходът на името Никопол. – Минало, 2003, № 3, с. 19–24 [ Stanev, K. Vazstanovyavaneto na vizantiyskata vlast v Paristriot prez 1059 g. i proizhodat na imeto Nikopol. – Minalo, 2003, № 3, s. 19–24].
Станев 2007 С т а н е в, К. Морето – неусвоеното пространство на Първото българско царство. – История, 2007, № 2–3, с. 3 – 10 [Stanev, K. Moreto – neusvoenoto prostranstvo na Parvoto balgarsko tsarstvo. – Istoria, 2007, № 2–3, s. 3 – 10].
Станев 2020 С т а н е в, К. Печенежо - византийските войни между 1048 и 1059 г., отразени във „Видение на пророк Исайя за последните времена“. – В: България и българите: бит, душевност, национална идентичност. Материали от Шестата национална конференция по история, археология и културен туризъм „Пътуване към България“, Шумен 24–26.04.2018. Шумен, 2020, с. 105–116 [Stanev, K. Pechenezho – vizantiyskite voyni mezhdu 1048 i 1059 g., otrazeni vav „Videnie na prorok Isayya za poslednite vremena“. – V: Bulgaria i balgarite: bit, dushevnost, natsionalna identichnost. Materiali ot Shestata natsionalna konferentsia po istoria, arheologia i kulturen turizam „Patuvane kam Bulgaria“, Shumen 24–26.04.2018. Shumen, 2020, s. 105–116].
Станев 2025 С т а н е в, К. Сведения в старобългарските текстове за миграцията от Тракия към дн. Северна България в края на XII – началото на XIII в. и произходът на имената Красен и Червен, Русенско. – В: Кирило-Методиевието дело в научната и културна памет. София, 2025, с. 373–388 [Stanev, K. Svedenia v starobalgarskite tekstove za migratsiyata ot Trakia kam dn. Severna Bulgaria v kraya na XII – nachaloto na XIII v. i proizhodat na imenata Krasen i Cherven, Rusensko. – V: Kirilo–Metodievieto delo v nauchnata i kulturna pamet. Sofia, 2025, p. 373–388].
Стоjановић 1890 С т о j а н о в и ћ Љ. Стари српски хрисовули, акти, биографиjе, летописи, типици, поменици, записи и др. – Споменик. Српска Краљевска Академиjа, 3 (1890). [Stojanoviđ Lj. Stari srpski hrisovuli, akti, biografije, letopisi, tipitsi, pomenitsi, zapisi i dr. – Spomenik. Srpska Kraljevska Akademija, 3 (1890).].
Трифонов 1924 Т р и ф о н о в, Ю. Бележки върху среднобългарския превод на Манасиевата хроника. – Известия на Българския археологически инситут, 2 (1924), с. 137–173 [Trifonov, Y. Belezhki varhu srednobalgarskia prevod na Manasievata hronika. – Izvestia na Balgarskia arheologicheski insitut, 2 (1924), s. 137–173].
Тулешков 1997 Т у л е ш к о в, К. Моето чиракуване в живота. Велико Търново, 1997 [Tuleshkov, K. Moeto chirakuvane v zhivota. Veliko Tarnovo, 1997].
Турилов 1995 Т у р и л о в, А. Кичевский сборник с „Болгарской апокрифической летописью“ (Датировка, соста и история рукописи) [Turilov, A. Kichevskiĭ sbornik s „Bolgarskoĭ apokrificheskoĭ letopis´iu“ (Datirovka, sosta i istoria rukopisi)]. – Palaeobulgarica, 19 (1995), № 4, с. 2–39.
Тъпкова-Заимова, Милтенова 1996 Т ъ п к о в а - З а и м о в а, В., М и л т е н о в а, А. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. София, 1996 [Tapkova - Zaimova, V., Miltenova, A. Istoriko-apokaliptichnata knizhnina vav Vizantia i v srednovekovna Bulgaria. Sofia, 1996].
Чешмеджиев 2013 Ч е ш м е д ж и е в, Д. Българската държавна традиция в апокрифите: цар Петър в Българския апокрифен летопис от ХІ–ХІІ в. – В: Българско средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Миляна Каймакамова. София, 2013, с. 262–271 [Cheshmedzhiev, D. Balgarskata darzhavna traditsia v apokrifite: tsar Petar v Balgarskia apokrifen letopis ot XІ–XІІ v. – V: Balgarsko srednovekovie: obshtestvo, vlast, istoria. Sbornik v chest na prof. d-r Milyana Kaymakamova. Sofia, 2013, s. 262–271].
Цухлев 1930 Ц у х л е в, Д. „Богомилски книги и легенди“ от проф. Й. Иванов. – Духовна култура, 42 (1930), с. 88–95 [Tsuhlev, D. „Bogomilski knigi i legendi“ ot prof. Y. Ivanov. – Duhovna kultura, 42 (1930), s. 88–95].
Biliarsky 2013 B i l i a r s k y, I. The Tale of the Prophet Isaiah: The Destiny and Meanings of an Apocryphal Text. Leiden, 2013.
Diaconu 1081 D i a c o n u, P. Istoria Dobrogei în unele lucrări străine recente (V) – Revista de Istorie, 34 (1981), № 9, p. 1747–1753.
Diaconu 1993 D i a c o n u, P. Carbona, Cavarna, la contrèe de Carvouna. – Dachia, 37 (1993), p. 301–305.
Dimitrov 1993 D i m i t r o v, S. The Bulgarian apocryphae chronicle and Bulgarian ethnic History. – Ethudes balcaniques, 1993, № 4, p. 97–109.
Ivanova 2006 I v a n o v a, K. Мессианские мотивы в болгарской книжности XI–XII вв. [Messianskie motivy v bolgarskoĭ knizhnosti XI–XII vv.] – In: Messianic Ideas in Jewish and Slavic Cultures (= Jews and Slavs, 18). Jerusalem–Sofia, 2006, p. 65–74.
Nikolov 2003 N i k o l o v, A. ˮA Useful Tale about the Latinsˮ: An Old Bulgarian Translation of a Lost Byzantine Anti–Latin Text of the End of 11th – Early 12th Century. – Scripta & e-Scripta, 2003, № 1, p. 99–119.
Nikolov 2015 N i k o l o v, A. On Basil`s cognomen ˮThe Bulgar – Slayerˮ. – В: Европейският Югоизток през втората половина на X – началото на XI век. История и култура. София, 2015, 578–584 [V: Evropeyskiyat Yugoiztok prez vtorata polovina na X – nachaloto na XI vek. Istoria i kultura. Sofia, 2015, 578–584].
Rusev 2018 R u s e v, D. Kemālpaşazāde’s History of Medieval Bulgaria: A Sixteenth century Ottoman rendering of the Bulgarian Apocryphal Chronicle (Tale of the Prophet Isaiah). – In: Laudator acti studia in memoriam Ioannis A. Božilov. Vol. I, Religio historia. София [Sofia], 2018, р. 435–510.