The article examines the issue of the canonization and cult of one of the most famous Old Bulgarian writers from the First Bulgarian Kingdom – John the Exarch, considered one of the closest to Tsar Simeon scribes. His official function in the Bulgarian Church is examined in detail. John the Exarch is one of the few Preslav scribes with a church cult. The facts of this cult are being tracked and an attempt is made to explain the different dates under which his church memory appears.
Dimo Cheshmedzhiev (Sofia, Bulgaria)
dimoclio7@yahoo.com
Ангелов 1967 А н г е л о в, Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. Кн. 2. София, 1967 [Angelov, B. Iz starata balgarska, ruska i srabska literatura. Kn. 2. Sofia, 1967].
Арх. Панарет 1914 А р х и м а н д р и т П а н а р е т. Животът на Иоана Екзарха Български. Станимака, 1914 [Arhimandrit Panaret. Zhivotat na Ioana Ekzarha Balgarski. Stanimaka, 1914].
Арх. Сергий 1901/1 А р х. С е р г и й (С п а с к и й). Полный месяцослов Востока. Т. 1. Восточная агиология. Владимир, 1901 [Arh. Sergiĭ (Spaskiĭ). Polnyĭ mesiatsoslov Vostoka. T. 1. Vostochnaia agiologiia. Vladimir, 1901].
Арх. Сергий 1901/2 А р х. С е р г и й (С п а с к и й). Полный месяцослов Востока. Т. 2. Ч. 1. Святой Восток. Владимир, 1901 [Arh. Sergiĭ (Spaskiĭ). Polnyĭ mesiatsoslov Vostoka. T. 2. Ch. 1. Sviatoĭ Vostok. Vladimir, 1901].
Арх. Сергий 1901/3 А р х. С е р г и й (С п а с к и й). Полный месяцослов Востока. Т. 3. Святой Восток. Владимир, 1901 [Arh. Sergiĭ (Spaskiĭ). Polnyĭ mesiatsoslov Vostoka. T. 3. Sviatoĭ Vostok. Vladimir, 1901].
Баранкова, Мильков 2001 Б а р а н к о в а Г. С., В. В. М и л ь к о в. Шестоднев Иоанна эксарха Болгарского. Санкт Петербург, 2001 [Barankova G. S., V. V. Milʹkov. Shestodnev Ioanna еksarkha Bolgarskogo. Sankt Peterburg, 2001].
Бегунов 1973 Б е г у н о в, Ю. К. Козма Презвитер в славянских литературах. София, 1973 [Begunov, Iu. K. Kozma Prezviter v slavianskikh literaturakh. Sofia, 1973].
Богдановић 1986 Б о г д а н о в и ћ, Д. Црколезки апостол. ‒ В: Богданович, Д., Б. Велчева, А. Наумов. Болгарский апостол ХIII века: рукопись Дечани–Црколез 2. София, 1986, с. 11‒33 [Bogdanović, D. Crkolezki apostol. ‒ V: Bogdanović, D. B. Velcheva, A. Naumov. Bolgarskiĭ apostol XIII veka: rukopisʹ Dečani–Crkolez 2. Sofia, 1986, s. 11‒33].
Божилов 1983 Б о ж и л о в, И. Цар Симеон Велики (893‒927): Златният век на Средновековна България. София, 1983 [Bozhilov, I. Tsar Simeon Veliki (893‒927): Zlatniyat vek na Srednovekovna Bulgaria. Sofia, 1983].
Божилов 2011 Б о ж и л о в, И. Българската архиепископия ХІ‒ХІІ в. Списъкът на Българските архиепископи. София, 2011 [Bozhilov, I. Balgarskata arhiepiskopia XІ‒XІІ v. Spisakat na Balgarskite arhiepiskopi. Sofia, 2011].
Божилов, Гюзелев 2006 Б о ж и л о в И., В. Г ю з е л е в. История на средновековна България VІІ–ХІV в. София, 2006 [Bozhilov I., V. Gyuzelev. Istoria na srednovekovna Bulgaria VІІ–XІV v. Sofia, 2006].
Василев 1971 В а с и л е в, Р. По повод на една прибързана хипотеза [Vasilev, R. Po povod na edna pribarzana hipoteza]. ‒ Palaeobulgarica, 1(1977), № 2, с. 76–84 .
Василев 1976 В а с и л е в, Р. Към въпроса за отъждествяването на св. Иван Рилски с Йоан Екзарх. ‒ Духовна култура, 56 (1976), № 12, с. 18‒26 [Vasilev, R. Kam vaprosa za otazhdestvyavaneto na sv. Ivan Rilski s Yoan Ekzarh. ‒ Duhovna kultura, 56 (1976), № 12, s. 18‒26].
Верешчагин 1995 В е р е ш ч а г и н, Е. К дальнейшему изучению переводческого искусства Иоанна Екзарха Болгарского. – В: Преславска книжовна школа. Т.1. София, 1995, с. 212‒225 [Vereshchagin, E. K dalʹneyshemu izucheniiu perevodcheskogo iskusstva Ioanna Ekzarkha Bolgarskogo. – V: Preslavska knizhovna shkola. T.1. Sofia, 1995, s. 212‒225].
Воскресенский 1879 В о с к р е с е н с к и й, Г. А. Древний славянский перевод апостола и его судьбы до ХV века. Москва, 1879 [Voskresenskiĭ, G. A. Drevniĭ slavyanskiĭ perevod apostola i ego sudʹby do XV veka. Moskva, 1879].
Воскресенский 1892 В о с к р е с е н с к и й, Г. А. Древнеславянский апостол. Послания святаго апостола Павла. Сергиев Посад, 1892 [Voskresenskiĭ, G. A. Drevneslavianskiĭ apostol. Poslania sviatago apostola Pavla. Sergiev Posad, 1892].
Георгиев 1962 Г е о р г и е в, Е. Разцветът на българската литература в IХ‒Х в. София, 1962 [Georgiev, E. Raztsvetat na balgarskata literatura v IX‒X v. Sofia, 1962].
Горский, Невоструев 1859 Г о р с к и й, А. В., К. И. Н е в о с т р у е в. Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. Отдел 2 – Писания святых отцов. Москва, 1859 (фототип. Wiesbaden 1964) [Gorskiĭ, A. V., K. I. Nevostruev. Opisanie slavianskikh rukopiseĭ Moskovskoĭ sinodalʹnoĭ biblioteki. Otdel 2 – Pisania sviatykh ottsov. Moskva, 1859 (fototip. Wiesbaden 1964)].
Димитров 1980 Д и м и т р о в, П. За титлата на Йоан Екзарх ‒ „екзарх български“ [Dimitrov, P. Za titlata na Yoan Ekzarh ‒ „ekzarh balgarski“]. ‒ Palaeobulgarica, 4 (1980), № 1, с. 82‒89 .
Димитрова 2013 Д и м и т р о в а, А. Третият превод на житието на св. Антоний Велики. – Старобългарска литература, 47 (2013), с. 92‒107 [Dimitrova, A. Tretiyat prevod na zhitieto na sv. Antoniy Veliki. – Starobalgarska literatura, 47 (2013), s. 92‒107].
Добрев 2008 Д о б р е в, И. Християнска агиология и народни вярвания. ‒ В: Сборник в чест на ст.н.с. Елена Коцева. С. 2008, с. 356‒369 [Dobrev, I. Hristiyanska agiologia i narodni vyarvania. ‒ V: Sbornik v chest na st.n.s. Elena Kotseva. S. 2008, s. 356‒369].
Дограмаджиева 2010 Д о г р а м а д ж и е в а, Е. Месецословните четива в славянските ръкописни евангелия (Х–ХVІІ в.) (= Кирило-Методиевски студии, Кн. 19). София, 2010 [Dogramadzhieva, E. Mesetsoslovnite chetiva v slavyanskite rakopisni evangelia (X–XVІІ v.)(= Kirilo-Metodievski studii, Kn. 19). Sofia, 2010].
Дуйчев 1947 Д у й ч е в, И. Рилският светец и неговата обител. София, 1947 [Dujčev, I. Rilskiyat svetets i negovata obitel. Sofia, 1947].
Иванова 1995 И в а н о в а, Кл. Йоан Екзарх. Богословие (Небеса) ‒ Тържество на словото. Златният век на българската книжнина. София, 1995, с. 181–183 [Ivanova, Kl. Yoan Ekzarh. Bogoslovie (Nebesa) ‒ Tarzhestvo na slovoto. Zlatniyat vek na balgarskata knizhnina. Sofia. 1995, s. 181–183].
Иванова-Мирчева 1971 И в а н о в а - М и р ч е в а, Д. Йоан Екзарх Български. Слова. Т. 1. София, 1971 [Ivanova-Mircheva, D. Yoan Ekzarh Balgarski. Slova. T. 1. Sofia, 1971].
Иванова-Мирчева 1993 И в а н о в а - М и р ч е в а, Д. Йоан Екзарх. Слова. София, 1993 [Ivanova-Mircheva, D. Yoan Ekzarh. Slova. Sofia, 1993].
Икономова 1995 И к о н о м о в а, Ж. Йоан Екзарх (IХ‒Х в). ‒ В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т.2. София, 1995, с. 169–194 [Ikonomova, Zh. Yoan Ekzarh (IX‒X v). ‒ V: Kirilo-Metodievska entsiklopedia. T.2. Sofia, 1995, s. 169–194].
Йоан Екзарх 1981 Й о а н Е к з а р х. Шестоднев. Превод, послеслов и коментар Н. Цв. Кочев. София, 1981 [Yoan Ekzarh. Shestodnev. Prevod, posleslov i komentar N. Tsv. Kochev. Sofia, 1981].
Йонова 1992 Й о н о в а, М. Йоан Екзарх. ‒ В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). София, 1992, с. 204–205 [Yonova, M. Yoan Ekzarh. ‒ V: Starobalgarska literatura. Entsiklopedichen rechnik (sast. D. Petkanova). Sofia, 1992, s. 204–205].
Казачков 2011 К а з а ч к о в, Ю. А. Иоанн Златоуст. – Православная энциклопедия. Т. 24. Москва, 2011, с. 159‒205 [Kazachkov, Iu. A. Ioann Zlatoust. – Pravoslavnaya entsiklopediia. T. 24. Moskva, 2011, s. 159‒205].
Калайдович 1824 К а л а й д о в и ч, К. Иоанн, ексарх болгарский. Москва, 1824 [Kalaĭdovich, K. Ioann, eksarkh bolgarskiĭ. Moskva, 1824].
Каталог 1988 Каталог славяно-русских рукописных книг ХІ‒ХІV вв., хранящих ся в ЦГАДА СССР. Часть 1. Съст. О. А. Князевская, Н. С. Коваль, О.Е. Кошелева, Л. А. Мошкова. Москва, 1988 [Katalog slavĭano-russkikh rukopisnykh knig XІ‒XІV vv., khraniashtikh sia v TSGADA SSSR. Chastʹ 1. Sast. O. A. Kniazevskaia, N. S. Kovalʹ, O.E. Kosheleva, L. A. Moshkova. Moskva, 1988].
Кекелидзе 1908 К е к е л и д з е, К. С. Литургические грузинские памятники в отечественых книгохранилищах и их научное значение. Тбилиси, 1908 [Kekelidze, K. S. Liturgicheskie gruzinskie pamiatniki v otechestvenykh knigohranilishtakh i ikh nauchnoe znachenie. Tbilisi, 1908].
Киселков 1956 К и с е л к о в, В. Сл. Проуки и очерти по старобългарска литература. София, 1956 [Kiselkov, V. Sl. Prouki i ocherti po starobalgarska literatura. Sofia, 1956].
Кръстанов 2010 К р ъ с т а н о в, Т. Кариера на св. Йоан Екзарх, архиепископ и патриарх на българската земя, и на св. Климент, епископ Велички и Охридски Чудотворец в провинция Западна България. – Многообразие в единството, 1 (2010), № 1, с. 76‒88 [Krastanov, T. Kariera na sv. Yoan Ekzarh, arhiepiskop i patriarh na balgarskata zemya, i na sv. Kliment, episkop Velichki i Ohridski Chudotvorets v provintsia Zapadna Bulgaria. – Mnogoobrazie v edinstvoto, 1 (2010), № 1, s. 76‒88].
Кръстанов 2014 К р ъ с т а н о в, Т. Защо Протоген Сердикийски е в списъка „Архиепископите на България“, а Йоан Екзарх не е? Апостолска приемственост на епископата в Илирик или Provintia Bulgaria Occidentalis. – Многообразие в единството. София, 2014, с. 15‒24 [Krastanov, T. Zashto Protogen Serdikiyski e v spisaka „Arhiepiskopite na Bulgaria“, a Yoan Ekzarh ne e? Apostolska priemstvenost na episkopata v Ilirik ili Provintia Bulgaria Occidentalis. – Mnogoobrazie v edinstvoto, Sofia, 2014, s. 15‒24].
Куев 1964 К у е в, К. Към въпроса за титлата “екзарх” в старобългарската литература. ‒ Известия на Института за история, 14‒15 (1964), с. 325–345 [Kuev, K. Kam vaprosa za titlata “ekzarh” v starobalgarskata literatura. ‒ Izvestiya na Instituta za istoria, 14‒15 (1964), s. 325–345].
Куев 1981 К у е в, К. Иван Александровият сборник от 1348 г. София, 1981 [Kuev, K. Ivan Aleksandroviyat sbornik ot 1348 g. Sofia, 1981].
Лосева 2001 Л о с е в а, О. В. Русские месяцословы ХІ‒ХІV вв. Москва, 2001 [Loseva, O. V. Russkie mesiatsoslovy XІ‒XІV vv. Moskva, 2001].
Лосева 2001а Л о с е в а, О. В. Периодизация древнерусских месяцословов ХI‒ХIV вв. ‒ В: Древняя Русь. Вопросы медиевистики, 2(4) (2001), с. 15‒36 [Loseva, O. V. Periodizatsia drevnerusskikh mesiatsoslovov XI‒XIV vv. ‒ V: Drevniaia Rusʹ. Voprosy medievistiki, 2(4) (2001), s. 15‒36].
Лосева 2007 Л о с е в а, О. В. Почитание свт. Николая Чудотворца в державе короля Милутина. – В: Манастир Бањска и доба краља Милутина. Зборник са научног скупа одржаног от 22. до 24 септембра 2005 године у Косовскоj Митровици. Ниш–Косовска Митровица–Манастир Бањска. 2007, с. 287‒292 [Loseva, O. V. Pochitanie svt. Nikolaia Chudotvortsa v derzhave korolia Milutina. – V: Manastir Banjska i doba kralja Milutina. Zbornik sa nauchnog skupa odrzhanog ot 22. do 24 septembra 2005 godine u Kosovskoj Mitrovitsi. Nish–Kosovska Mitrovitsa–Manastir Banjska. 2007, s. 287‒292].
Макаров 2011 М а к а р о в, Е. Е. Иоанн ІV Постник. Гимнография. ‒ В: Православная энциклопедия. Т.23. Москва, 2011, с. 481‒483 [Makarov, E. E. Ioann ІV Postnik. Gimnografia. ‒ V: Pravoslavnaya entsiklopediia. T.23. Moskva, 2011, s. 481‒483].
Мечев 1971 М е ч е в, К. Към тълкуването на два въпроса из историята на старобългарската литература. – Старобългарска литература, 1 (1971), с. 193–208 [Mechev, K. Kam talkuvaneto na dva vaprosa iz istoriyata na starobalgarskata literatura. – Starobalgarska literatura, 1 (1971), s. 193–208].
Милтенов 2013 М и л т е н о в, Я. Славянская летописная традиция жития Панкратия Тавроменейского [Miltenov, Ya. Slavianskaia letopisnaia traditsia zhitia Pankratia Tavromeneĭskogo]. – Wiener Slawistischer Almanach, 82 (2013), p. 135‒143.
Милтенова 2008 М и л т е н о в а, А. Противобогомилска книжнина. Презвитер Козма. – В: История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София, 2009, с. 280–285 [Miltenova, A. Protivobogomilska knizhnina. Prezviter Kozma. – V: Istoria na balgarskata srednovekovna literatura. Sast. A. Miltenova. Sofia, 2009, s. 280–285].
Мирчева 2006 М и р ч е в а, Е. Германов сборник от 1358/1359. Изследване и издание на текста. София, 2006 [Mircheva, E. Germanov sbornik ot 1358/1359. Izsledvane i izdanie na teksta. Sofia, 2006].
Невоструев 1997 Н е в о с т р у е в, К. Исследование о Евангелии, писаном для Новгородского князя Мстислава Владимировича в начале ХІІ века, в сличении с Остромировым списком, Галичским и двумя другими ХІІ и одним ХІІІ века. – В: Мстиславово евангелие ХІІ века. Исследования. Москва 1997, с. 5‒572 [Nevostruev, K. Issledovanie o Evangelii, pisanom dlia Novgorodskogo kniazia Mstislava Vladimirovicha v nachale XІІ veka, v slichenii s Ostromirovym spiskom, Galichskim i dvumia drugimi XІІ i odnim XІІІ veka. – V: Mstislavovo evangelie XІІ veka. Issledovaniia. Moskva 1997, s. 5‒572].
Николай, епископ Охридский 1828 Н и к о л а й, е п и с к о п О х р и д с к и й. Охридски пролог. Ниш, 1828 [Nikolay, episkop Ohridskiy. Ohridski prolog. Nish, 1828].
Николова 1997 Н и к о л о в а, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (IХ‒ХIV в.). София, 1997 [Nikolova, B. Ustroystvo i upravlenie na Balgarskata pravoslavna tsarkva (IX‒XIV v.). Sofia, 1997].
Николова 2017 Н и к о л о в а Б. Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ–ХІV век). 2. разширено и доп. изд. София, 2017 [Nikolova B. Ustroystvo i upravlenie na Balgarskata pravoslavna tsarkva (ІX–XІV vek). 2. razshireno i dop. izd. Sofia, 2017].
Петканова 1997 П е т к а н о в а, Д. Старобългарска литература ІХ–ХVІІІ в. София, 1997 [Petkanova, D. Starobalgarska literatura ІX–XVІІІ v. Sofia, 1997].
Пириватрић 2004 П и р и в а т р и ћ, С. Бугарски патриjарх и архиепископ Jован. Почеци манастирске књижевности у Охридскоj архиепископиjи. – ГСУ „Св. Климент Охридски“. ЦСВП „Иван Дуйчев“, 94(13) (2004), с. 3‒6 [Pirivatrić, S. Bugarski patrijarh i arhiepiskop Jovan. Pochetsi manastirske knjizhevnosti u Ohridskoj arhiepiskopiji. – GSU „Sv. Kliment Ohridski“. TSSVP „Ivan Dujčev“, 94(13) (2004), s. 3‒6].
Полянски, Якунин 2001 П о л я н с к и, С. М., С. Н. Я к у н и н. Об авторе Шестоднева и его эпоха. – В: Г. С. Баранкова, В. В. Мильков. Шестоднев Иоанна экзарха Болгарского. Санкт Петербург, 2001, с. 15‒28 [Polianski, S. M., S. N. Iakunin. Ob avtore Shestodneva i ego ėpoha. – V: G. S. Barankova, V. V. Milykov. Shestodnev Ioanna ėkzarkha Bolgarskogo. Sankt Peterburg, 2001, s. 15‒28].
Попов 1878 П о п о в, А. Богословие святаго Іоанна Дамаскина в переводе Іоанна Екзарха Болгарского. По харатейному списку Московской синодальной библиотеки буква по букву и слово в слово. Москва, 1878 [Popov, A. Bogoslovie sviatago Іoanna Damaskina v perevode Іoanna Ekzarkha Bolgarskogo. Po harateĭnomu spisku Moskovskoĭ sinodalynoĭ biblioteki bukva po bukvu i slovo v slovo. Moskva, 1878].
Попов 1999 П о п о в, Г. ХВАЛНА ПIAНИIA КОНСТАНТИНОВА (Богоявленски предпразнични стихири на Константин Преславски в руски миней от ХІІ‒ХІІІ в. – Старобългарска литература, 31 (1999), с. 3‒23 [Popov, G. HVALNA PYANIYA KONSTANTINOVA (Bogoyavlenski predpraznichni stihiri na Konstantin Preslavski v ruski miney ot XІІ‒XІІІ v. – Starobalgarska literatura, 31 (1999), s. 3‒23].
Попов 2009 П о п о в, Г. За принадлежността на старобългарския канон за пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст към химнографското творчество на Климент Охридски. – Старобългарска литература (= Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на Красимир Станчев и Александър Наумов), 41‒42 (2009), с. 33‒45 [Popov, G. Za prinadlezhnostta na starobalgarskia kanon za prenasyane moshtite na sv. Yoan Zlatoust kam himnografskoto tvorchestvo na Kliment Ohridski. – Starobalgarska literatura (= Yubileen sbornik v chest na 60-godishninata na Krasimir Stanchev i Aleksandar Naumov), 41‒42 (2009), s. 33‒45].
Попов 2020 П о п о в, Г. Църковните песенни послания на св. Климент Охридски. – В: Св. Климент Охридски – пръв епископ на българския език. Сборник статии (ред. М. Йовчева). София, 2020, с. 125‒137 [Popov, G. Tsarkovnite pesenni poslania na sv. Kliment Ohridski. – V: Sv. Kliment Ohridski – prav episkop na balgarskiya ezik. Sbornik statii (red. M. Yovcheva). Sofia, 2020, s. 125‒137].
Попов, Максимович 2011 П о п о в, И. Н., К. А. М а к с и м о в и ч. Иоанн Постник. – В: Православная энциклопедия. Т.23. Москва, 2011, с. 481‒483 [Popov, I. N., K. A. Maksimovich. Ioann Postnik. – V: Pravoslavnaya еntsiklopediia. T. 23. Moskva, 2011, s. 481‒483].
Попруженко 1936 П о п р у ж е н к о, М. Г. Козма пресвитер, болгарский писатель Х века (= Български старини, кн. 12). София, 1936 [Popruzhenko, M. G. Kozma presviter, bolgarskiĭ pisatelʹ X veka (= Balgarski starini, kn. 12). Sofia, 1936].
Райков, Кожухаров, Миклас, Кодов 1994 Р а й к о в Б., С. К о ж у х а р о в, Х. М и к л а с, Х. К о д о в. Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. София, 1994 [Raykov B., S. Kozhuharov, H. Miklas, H. Kodov. Katalog na slavyanskite rakopisi v bibliotekata na Zografskiya manastir v Sveta gora. Sofia, 1994].
Родић, Jовановић 1986 Р о д и ћ, Н., Г. J о в а н о в и ћ. Мирославльево jеванђелье. Критичко издање (= САНУ. Институт за српскохрватски jезик. Зборник за историjу, jезик и кньижевност српског народа. I отд. Књ. 33). Београд, 1986 [Rodić, N., G. Jovanović. Miroslavljevo jevanđelje. Kritičko izdanje (= SANU. Institut za srpskohrvatski jezik. Zbornik za istoriju, jezik i knjževnost srpskog naroda. I otd. Knj. 33). Beograd, 1986].
Сапожникова 2005 С а п о ж н и к о в а, О. Вопросы текстологии Богословия Иоанна Дамаскина в переводе болгарского Экзарха Иоанна [Sapozhnikova, O. Voprosy tekstologii Bogosloviia Ioanna Damaskina v perevode bolgarskogo Ekzarkha Ioanna]. – Palaeobulgarica, 29( 2005), № 4, с. 3‒29 .
Сводный каталог 1984 Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР ХІ‒ХІІ вв. Москва, 1984 [Svodnyĭ katalog slaviano-russkikh rukopisnykh knig, khraniashtikhsia v SSSR XІ‒XІІ vv. Moskva, 1984].
Славова 2008 С л а в о в а, Т. Йоан Екзарх. – В: Ангушева А., Д. Атанасова, А. Бояджиев, Н. Гагова, М. Димитрова, М. Йовчева, А. Милтенова, Т. Славова, А. Стойкова, Л. Тасева. История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София, 2008, с. 245–248 [Slavova, T. Yoan Ekzarh. – V: Angusheva A., D. Atanasova, A. Boyadzhiev, N. Gagova, M. Dimitrova, M. Yovcheva, A. Miltenova, T. Slavova, A. Stoykova, L. Taseva. Istoria na balgarskata srednovekovna literatura. Sast. A. Miltenova. Sofia, 2008, s. 245–248].
Славова 2008а С л а в о в а, Т. Презвитер Йоан. ‒ В: Ангушева А., Д. Атанасова, А. Бояджиев, Н. Гагова, М. Димитрова, М. Йовчева, А. Милтенова, Т. Славова, А. Стойкова, Л. Тасева. История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София, 2008, с. 253 [Slavova, T. Prezviter Yoan. ‒ V: Angusheva A., D. Atanasova, A. Boyadzhiev, N. Gagova, M. Dimitrova, M. Yovcheva, A. Miltenova, T. Slavova, A. Stoykova, L. Taseva. Istoria na balgarskata srednovekovna literatura. Sast. A. Miltenova. Sofia, 2008, s. 253].
Славова, Милтенова 2008 С л а в о в а, Т., А. М и л т е н о в а. Теологично и философско наследство. Съчинения по естествознание. – В: Ангушева А., Д. Атанасова, А. Бояджиев, Н. Гагова, М. Димитрова, М. Йовчева, А. Милтенова, Т. Славова, А. Стойкова, Л. Тасева. История на българската средновековна литература. Съст. А. Милтенова. София, 2008, с. 170–178 [Slavova, T., A. Miltenova. Teologichno i filosofsko nasledstvo. Sachinenia po estestvoznanie. – V: Angusheva A., D. Atanasova, A. Boyadzhiev, N. Gagova, M. Dimitrova, M. Yovcheva, A. Miltenova, T. Slavova, A. Stoykova, L. Taseva. Istoria na balgarskata srednovekovna literatura. Sast. A. Miltenova. Sofia, 2008, s. 170–178].
Соболевский 1906 С о б о л е в с к и й, А. И. Иоанн, эксарх болгарский. – В: Православная богословская энциклопедия. Т. 7. Санкт-Петербург, 1906, с. 25‒27 [Sobolevskiĭ, A. I. Ioann, ėksarh bolgarskiĭ. – V: Pravoslavnaia bogoslovskaia ėntsiklopediia. T. 7. Sankt-Peterburg, 1906, s. 25‒27].
Спасова 2023 Спасова, М. Усвояване или присвояване на старобългарското културно наследство. – В: Кирилицата: международен форум за кирилицата „И ний сме дали нещо на света“, 7 ноември 2022 г., София. София, 2023, с. 79–98 [Spasova, M. Usvoyavane ili prisvoyavane na starobalgarskoto kulturno nasledstvo. – V: Kirilitsata: mezhdunaroden forum za kirilitsata „I niy sme dali neshto na sveta“, 7 noemvri 2022 g., Sofia. Sofia, 2023, s. 79–98].
Срезневский 1877 С р е з н е в с к и й, И. И. Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. – Сб. Отделения русского языка и словесности Имп. Академии наук, 15 (1877), № 1, с. 339‒579 [Sreznevskiĭ, I. I. Svedeniia i zametki o maloizvestnykh i neizvestnykh pamiatnikakh. – Sb. Otdeleniia russkogo iazyka i slovesnosti Imp. Akademii nauk, 15 (1877), № 1, s. 339‒579].
Станчев 1991 С т а н ч е в, К. Словата на Йоан Екзарх Български. ‒ Старобългарска литература, 25‒26 (1991), с. 66‒72 [Stanchev, K. Slovata na Yoan Ekzarh Balgarski. ‒ Starobalgarska literatura, 25‒26 (1991), s. 66‒72].
Стара българска литература 1982 Стара българска литература. Кн. 2. Ораторска проза. Съст. и ред. Л. Грашева. София, 1982 [Stara balgarska literatura. Kn.2. Oratorska proza. Sast. i red. L. Grasheva. Sofia, 1982].
Стоянов, Кодов 1964 С т о я н о в, М., Х. К о д о в. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. София, 1964 [Stoyanov, M., H. Kodov. Opis na slavyanskite rakopisi v Sofiyskata narodna biblioteka. Sofia, 1964].
Теофилакт Охридски 1994 Произведения на Теофилакт Охридски, архиепископ Български, отнасящите се за българската история. – ГИБИ. Т. 9. Ч. 2. Подг. от Илия Илиев. София, 1994 [Proizvedenia na Teofilakt Ohridski, arhiepiskop Balgarski, otnasyashtite se za balgarskata istoria. – GIBI. T. 9. Ch. 2. Podg. ot Ilia Iliev. Sofia, 1994].
Трендафилов 1998 Т р е н д а ф и л о в, Х. Христоматия по стара българска литература. Пловдив, 1998 [Trendafilov, H. Hristomatia po stara balgarska literatura. Plovdiv, 1998].
Трендафилов 2001 Т р е н д а ф и л о в, Х. Йоан Екзарх Български. София, 2001 [Trendafilov, H. Yoan Ekzarh Balgarski. Sofia, 2001].
Трифонов 1923 Т р и ф о н о в, Ю. Беседата на Козма Пресвитера и нейният автор. ‒ Сп. на БАН. Клон историко-филологичен и философско-обществен, 29 (1923), № 16, с. 1‒77 [Trifonov, Yu. Besedata na Kozma Presvitera i neyniyat avtor. ‒ Sp. na BAN. Klon istoriko-filologichen i filosofsko-obshtestven, 29 (1923), № 16, s. 1‒77].
Трифонов 1929 Т р и ф о н о в, Ю. Иоан Екзарх Български и неговото описание на човешкото тяло. – Български преглед, 1 (1929), № 2, с. 182‒202 [Trifonov, Yu. Ioan Ekzarh Balgarski i negovoto opisanie na choveshkoto tyalo. – Balgarski pregled, 1 (1929), № 2, s. 182‒202].
Трифонов 1939 Т р и ф о н о в, Ю. Кога са писани Учителното евангелие на епископа Константина и Беседата на Козма Презвитера. ‒ Сп. на БАН. Клон историко-филологичен и философско-обществен, 58 (1939), № 29, с. 1‒46 [Trifonov, Yu. Koga sa pisani Uchitelnoto evangelie na episkopa Konstantina i Besedata na Kozma Prezvitera. ‒ Sp. na BAN. Klon istoriko-filologichen i filosofsko-obshtestven, 58 (1939), № 29, s. 1‒46].
Турилов 1999 Т у р и л о в, А. А. Две забытые даты болгарской церковно-политической истории IХ в. (К вопросу формирования болгарского варианта церковного месяцослова в эпоху Первого царства) [Turilov, A. A. Dve zabytye daty bolgarskoĭ tserkovno-politicheskoĭ istorii IX v. (K voprosu formirovaniia bolgarskogo varianta tserkovnogo mesiatsoslova v ėpohu Pervogo tsarstva)]. ‒ Palaeobulgarica, 23 (1999), № 1, с. 14‒44 .
Турилов 2006 Турилов, А. А. Сербские отрывки ХІІІ‒ХVІ вв. в собрании русского Пантелеймонова монастыря на Афоне (ч. 1: Рукописи ХІІІ‒ХІV вв.). – Археографски прилози, 28 (2006), с. 53‒104 [Turilov, A. A. Serbskie otryvki XІІІ‒XVІ vv. v sobranii russkogo Panteleĭmonova monastyria na Afone (ch. 1: Rukopisi XІІІ‒XІV vv.). – Arheografski prilozi, 28 (2006), s. 53‒104].
Турилов 2010 Турилов, А. А. Иоанн Дамаскин. Почитание. – В: Православная энциклопедия. Т. 25. Москва, 2010, с. 27‒66 [Turilov, A. A. Ioann Damaskin. Pochitanie. – V: Pravoslavnaia еntsiklopediia. T. 25. Moskva, 2010, s. 27‒66].
Турилов, Тончева 2012 Т у р и л о в, А. А., Е. Т о н ч е в а. Драганова минея. – В: Православная энциклопедия. Т. 16. Москва, 2012, с. 117‒120 [Turilov, A. A., E. Toncheva. Draganova mineia. – V: Pravoslavnaia еntsiklopediia. T. 16, Moskva, 2012, s. 117‒120].
Христова-Шомова 2012 Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Служебният апостол в славянската ръкописна традиция. Т. 2. Изследване на синаксарите (Християнските празници в славянските апостоли). София, 2012 [Hristova-Shomova, I. Sluzhebniyat apostol v slavyanskata rakopisna traditsia. T. 2. Izsledvane na sinaksarite (Hristiyanskite praznitsi v slavyanskite apostoli). Sofia, 2012].
Христова-Шомова 2015 Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Драгановият миней като свидетел на българската богослужебна и книжовна история [Hristova-Shomova, I. Draganoviyat miney kato svidetel na balgarskata bogosluzhebna i knizhovna istoria]. – Palaeoslavica, 23 (2015), № 2, с. 1‒54.
Цонев 1910 Ц о н е в, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги в Народната библиотека в София. София, 1910 [Tsonev, B. Opis na rakopisite i staropechatnite knigi v Narodnata biblioteka v Sofia. Sofia, 1910].
Цухлев 1911 Ц у х л е в, Д. История на българската църква. Т. 1. София, 1911 [Tsuhlev, D. Istoria na balgarskata tsarkva. T. 1. Sofia, 1911].
Чешмеджиев 2001 Ч е ш м е д ж и е в, Д. Кирил и Методий в българската историческа памет. София, 2001 [Cheshmedzhiev, D. Kiril i Metodiy v balgarskata istoricheska pamet. Sofia, 2001].
Чешмеджиев 2010 Ч е ш м е д ж и е в, Д. Иоанн Экзарх. – В: Православная энциклопедия. Т. 24. Москва, 2010, с. 663‒669 [Cheshmedzhiev, D. Ioann Еkzarkh. – V: Pravoslavnaia еntsiklopediia. T. 24. Moskva, 2010, s. 663‒669]. ‹http://www.pravenc.ru/text/471567.html›
Чешмеджиев 2022 Ч е ш м е д ж и е в, Д. Владетелските култове в Средновековна България. Пловдив, 2022 [Cheshmedzhiev, D. Vladetelskite kultove v Srednovekovna Bulgaria. Plovdiv, 2022].
Чолова 1988 Ч о л о в а, Ц. Естественонаучните знания в средновековна България. София, 1988 [Cholova, Ts. Estestvenonauchnite znania v srednovekovna Bulgaria. Sofia, 1988].
А. К. 1991 A. K. [A. Kazdan]. Exarch. – In: The Oxford Dictionary of Byzantium. New York‒Oxford, 1991.
Darrouzès 1970 D a r r o u z è s, J. Recherches sur les offikia de l’Église byzantine. Paris, 1970.
Kulic 1992 K u l i c, J. Ricerca sulle commemorazioni giornaliere byzantine nei menei. Roma, 1992.
Laurent 1963 L a u r e n t, V. Le corpus des sceaux de l’empire byzantine. T. 5. Paris 1963.
Matejic, Bogdanovic 1989 M a t e j i c, M., D. B o g d a n o v i c. Slavic codices of the Great Lavra Monastery. Sofia, 1989.
Mateos 1962 M a t e o s, J. Le Typicon de la Grande Église: Ms. Sainte-Croix no. 40, Xe siècle. T. 1. Le cycle des douze mois. Roma, 1962.