When publishing Old Bulgarian chants, hymnologists almost always reconstruct the genitive inflection for the masculine and neuter singular of the full-form adjectives, ordinal numerals and participles in its most archaic form: -aego (or -аjego). However, the early acrostics contain only the contracted variant -ago. This contradiction is resolved in the present article by examining the syllabic structure of various original (not translated) Old Bulgarian chants, among which the four canons with 12-syllable verse have the greatest evidential value. The analyses show that the disciples of Sts. Cyril and Methodius used both uncontracted and contracted forms of the genitive ending. Taking this characteristic linguistic feature into account will lead to more accurate results of the versification studies on the most ancient Slavic hymnographic works.
Регина Койчева (София, България)
r-k@abv.bg
В е р е щ а г и н, Е. М. Особый парафраз канона на Рождество Христово в Декабрьской служебной минее конца XII – начала XIII в. (Публикация источника). – Palaeobulgarica, 21 (1997), № 4, с. 18–36.
В е р е щ а г и н, Е. М. Дальнейшее исследование Рождественского парафрастического канона Константина Преславского с иным прочтением концовки его акростиха. – Palaeobulgarica, 23 (1999), № 4, с. 25–40.
В е р е щ а г и н, Е. М. Церковнославянская книжность на Руси. Лингвотекстологические разыскания. Москва, 2001.
Граматика на старобългарския език: Фонетика, морфология, синтаксис. София, 1991.
Д и к о в а, Е. Ритъм и наратив. Календарните двустишия на Христофор Митиленски и техните южнославянски преводи. София, 2023.
Д и м и т р о в а, А. Синтактична структура на преводната агиография. София, 2012.
И л и е в а, Т. За глаголната система у митр. Григорий Цамблак в среднобългарския превод на Златоустовия хомилетичен свод „За серафимите“. – Проглас, 28 (2019), № 1, с. 91–102.
Й о в ч е в а, М. Старобългарската служба за св. Аполинарий Равенски от Климент Охридски. – Palaeobulgarica, 26 (2002), № 1, с. 17–32.
Й о в ч е в а, М. Старобългарският служебен миней. София, 2014.
К о ж у х а р о в, С. Песенното творчество на старобългарския книжовник Наум Охридски. – Литературна история, 12 (1984), с. 3–19.
К о й ч е в а, Р. Оспорваният изосилабизъм на старобългарската химнография. – В: Полемики и избори. Сборник с доклади от Международна конференция „Петнадесети славистични четения”, София, 16–18 юни 2022 г. Т. 2. Литературознание. Културна антропология. София, 2024, с. 26–33.
К о й ч е в а, Р. Още една езикова следа от Великоморавската мисия? (Въпроси за вариантите на родителното окончание -аего/-ааго/-аго в езика на Кирило-Методиевите ученици. – В: Кирило-Методиевото дело в научната и културната памет. Международна научна конференция, София, 22–24 май 2023. София, 2024 (под печат).
K o s t i ћ, Dr. Бугарски епископ Константин – писац службе св. Методиjу. – Byzantinoslavica, 7 (1937–1938), p. 189–211.
M a t e j k o, Ľ. Канон св. апостолу Андрею и славянская гимнография (К вопросу о второй песни в славянских канонах). – В: Свети Наум Охридски и словенската духовна, културна и писмена традициjа. Скопje, 2011, с. 143–146.
М о с т р о в а, Т. Към рецепцията на Климентовите слова във Великото Литовско княжество (XV–XVI в.). – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. София, 2018, с. 681–695.
М у р ь я н о в, М. Ф. Равеннская тема в письменности Киевской Руси. – Palaeoslavica, 9 (2001), p. 72–82.
П е т к о в, П., И. Х р и с т о в а - Ш о м о в а, А.-М. Т о т о м а н о в а (съст.). Свети Климент Охридски. Слова и служби. София, 2008.
П о п о в, Г. Триодни произведения на Константин Преславски (= Кирило-Методиевски студии. Т. 2). София, 1985.
П о п о в, Г. Новооткрит канон на Константин Преславски с тайнописно поетическо послание. – Palaeobulgarica, 21 (1997), № 4, с. 3–17.
П о п о в, Г. Канон за Рождество Христово от Константин Преславски. – Palaeоbulgarica, 22 (1998), № 4, с. 3–26.
П о п о в, Г. Богоявление ти пойонще Христе славим (Старобългарски Канон за Богоявление). – Старобългарска литература, 33–34 (2005) (Филологически изследвания в чест на Климентина Иванова за нейната 65-годишнина), с. 13–63.
П о п о в, Г. Новооткритият старобългарски Канон за Неделя Петдесетница и неговият византийски образец. – Palaeobulgarica, 30 (2006), № 3, с. 3–48.
П о п о в, Г. Проблеми на химнографското творчество на Климент Охридски (Към въпроса за пентикостарния състав на староизводните славянски триоди). – Palaeobulgarica, 32 (2008), № 2, с. 3–58.
П о п о в, Г. За принадлежността на старобългарския Канон за пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст към химнографското творчество на Климент Охридски. – Старобългарска литература, 41–42 (2009) (Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на Красимир Станчев и Александър Наумов), с. 33–54.
С л а в о в а, Т., И. Д о б р е в (съст.). Старобългарски текстове. Христоматия за университетите. София, 1995.
С п а с о в а, М. Славянският превод на Слово за Връбница (Цветница) от Йоан Златоуст и проблемът за късните славянски преписи като достоверни свидетелства за архетипа на превода. – В: Пение мало Георгию. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. София, 2010, с. 400–417.
С т а н ч е в, К. Старобългарско стихосложение. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 3. София, 2003, с. 761–764.
С у б о т и н - Г о л у б о в и ћ, Т. Минеj за jул и август из времена краља Милутина – рукопис Дечани 32. – В: Дечани у светлу археографских истраживања. Зборник радова. Београд, 2012, с. 191–202.
Т у р и л о в, А. А. К определению объема творческого наследия учеников Кирилла и Мефодия в составе славянского Требника (Предварительные наблюдения над южнославянской рукописной и старопечатной традицией). – In: Slavica mediaevalia in memoriam Francisci Venceslai Mareš. Hrsg. von Johannes Reinhart (= Schriften über Sprachen und Texte. Bd. 8). Wien, 2006, р. 107–123.
Ф о р т у н а т о в, Ф. Ф. Избранные труды. Т. 2. Москва, 1957.
Ц е й т л и н, Р. М., Р. В е ч е р к а, Э. Б л а г о в а. Старославянский словарь (по рукописям X – XI веков). Под ред. Р. М. Цейтлин, Р. Вечерки и Э. Благовой. Москва, 1999.
Схимонахиня Ц и п о р а (Вера Цачева). Съобщение за новооткрит старобългарски ямбически канон. – Богословска мисъл, 11 (2006), № 1–4, с. 212.
Я к о б с о н, Р. Езикът на поезията. София, 2000.
D i k o v a, E. A Byzantine Poetic Form in a Ninth-Century Bulgarian Poem. – Studia Metrica et Poetica, 9 (2022), № 2, p. 63–91.
H a n n i c k, C. Das musikalische Leben in der Frühzeit Bulgariens. – Byzantinoslavica, 49 (1988), p. 23–37.
H a n n i c k, Ch. Das аltslavische Hirmologion. Edition und Kommentar (= Monumenta linguae Slavicae dialecti veteris. T. 50). Freiburg i. Br., 2006.
K o y c h e v a, R. Sound and Sense in the Hymnographic Text (On a Troparion from the Acrostic Triodion Сanon Cycle of Konstantin of Preslav). – Scripta & e-Scripta, 1 (2003), р. 147–160.
K u r z, J. Slovník jazyka staroslověnského / Lexicon linguae palaeoslovenicae, Vol. 7 (въселити – вензати). Hlavní redactor Josef Kurz. Praha, 1963.
M a a s, P. Der byzantinische Zwölfsilber. – Byzantinische Zeitschrift, 12 (1903), p. 278–323.
M a t e j k o, Ľ. K poézii Zlatého veku. – In: Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy. Bratislava, 1998, p. 25–31.
P a v i ć, J. Staroslаvenski pjesnički kanon u čast sv. Metodija i njegov autor. – Bogoslovska smotra, 24 (1936), № 1, p. 59–86.
P e t r o v a, S. Formal Peculiarities of the Two Old Bulgarian Kanons Dedicated to St Methodios. – Scripta & e-Scripta, 10–11 (2012), р. 397–415.
V e r e š č a g i n, E. M., et al. Gottesdienstmenäum für den Monat Dezember auf der Grundlage der Handschrift Sin. 162 des Staatlichen Historischen Museums Moskau (GIM). Historisch-kritische Edition. Т. 4 (25. bis 31. Dezember einschließlich des Sonntags nach Christi Geburt). Besorgt von E. M. Vereščagin, A. G. Kraveckij und O. A. Krašeninnikova. Mit einem Nachtrag griechischer Vorlagen für Hymnen aus den Bänden 1–3. Zusammengestellt von D. Christians. Hrsg. von H. Rothe und E. M. Vereščagin (= Abhandlungen der Nordrhein-Westfälischen Akademie der Wissenschaften. Bd. 114; Patristica Slavica. Bd. 14). Paderborn–München–Wien–Zürich, 2006.