Статията е една от поредицата публикации, предшестващи окончателното оформяне на справочника BHomBS. Поредицата е посветена на някои първични източници, включени в BHomBS, ако за тях е необходимо предварително изследване. В тази статия са представени два календарни сборника, които се нуждаят от допълнителен анализ, защото целостта на книжното им тяло е нарушена по различни причини. Първият ръкопис е от сбирката на Библиотеката на Румънската Академия в Букурещ № 152 (BAR152), който не филмиран, нито дигитализиран. Уточнен е характерът на първичния състав, мястото на по-късните добавки и на липсите в него, както и че по жанров тип той е Панигирик минеен и триоден, от края на ХІV с допълнения от ХV в. Той от един от ранните безюсови новоизводни панигирици със съкратен състав и в първоначалния си вид е включвал избрани текстове за най-важните празници от целия триоден период - от началото на подготвителните недели до Неделята на всички светии. По-голямата част от него е съхранена до наши дни. Съдържанието на триодната част в BAR152 е съпоставено с пълните новоизводни атонско-търновски триодни панигирици и е установено, че текстовете му принадлежат към техните преводи. Има едно интересно изключение – за Неделя на мироносиците е включена творба от Йоан Солунски (CPG, III, 7922), която не е получила разпространение като част от триодните панигирици нито във Византия, нито в България. Към проучването на BAR152 има приложение с ново описание на съдържанието му.
Вторият ръкопис е от сбирката на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, №1049 (НБКМ1049). Кодексът е бил в много лошо състояние с липси, с листове, увредени от влага и огън, от които някъде са останали само малки откъслеци. Описан в 1963 г. от Хр. Кодов, а по-късно е бил реставриран, Целта на изследването тук е да се уточни съдържанието на НБКМ1049 след реставрацията му. Идентифицират се фрагментите, съдържащи нищожно малко текст, указват се неправилно реставрираните листове и в съдържанието са установени още 6, неотбелязани в описа творби. Запазените части от НБКМ1049 са съпоставени с новоизводните атонско-търновски триодни панигирици. Уточнено е, че той е Триоден цветен новоизводен панигирик за периода от сряда на V седмица след Възкресение, писан през първото десетилетие на ХVІІ в.
Климентина Иванова (София, България)
klimentinaivanova@abv.bg
В а с и љ е в, Љ., М. Г р о з д а н о в и ћ, Б. J о в а н о в и ћ. Ново датирање српских рукописа у библиотеци Румунске Академиjе наука. – Археографски прилози, 2, (1980), с. 41–69.
В е л к о в с к а, Е., Кл. И в а н о в а. Псевдо-Златоустовото слово за Възнесение Eὐϕραινέσθωσαν οἰ οὐρανοί в южнославянската ръкописна традиция. – В: ΠΟΛΥΙΣΤΩΡ. Scripta slavica Mario Capaldo dicata. Москва, 2015, p. 98–121.
В и н о г р а д о в, В. П. Уставные чтения (Проповед книги). Вып. 1. Сергиев Посад, 1914.
Г р а н с т р е м, Е. Е., О. В. Т в о р о г о в, А. В а л е в и ч ю с. Иоанн Златоуст в древнерусской и южнославянской письменности ХІ–ХVІ веков. Каталог гомилий. Санкт-Петербург, 1998.
И в а н о в а, Кл. Малки бележки върху ръкописи от библиотеката на Зографския манастир. – Старобългарска литература, 28–29 (1994), с. 93–100.
И в а н о в а, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balсano-Slavica. София, 2008.
И в а н о в а, Кл. Ръкопис Sl. 156 от Библиотеката на Румънската академия и мястото му в текстовата традиция на триодните панигирици. – Старобългарска литература, 53–54 (2016), с. 62–81.
И в а н о в а, Кл. Материали към каталожното описание на ръкописи, ексцерпирани за Bibliotheca Homiletica Balcano-Slavica (BHomBS). І. Триоден панигирик от Хилендарския манастир № 190. – Palaeobulgarica, 45 (2021), № 1, с. 3–36.
И в а н о в а, Кл., Е. В е л к о в с к а. Хиландарская рукопись № 404 (Предварительные заметки к истории новоизводных панигириков на Афоне). – В: Афон и славянский мир. Сборник 1. Материалы международной научной конференции, посвященной 1000-летию присутствия русских на Святой Горе. Белград, 16–18 мая 2013 г. Святая Гора Афон, 2014, с. 235–255.
И в а н о в а, Кл., Цв. Д а н о в а. Опит за систематизиране на риторичната традиция в южнославянските календарни сборници (Според съдържанието на балканските триодни панигирици). – Раlaeobulgarica, 43 (2019), № 2, с. 23–46.
П е н т к о в с к и й, А. М. Типикон патриарха Алексия Студита в Византии и на Руси. Москва, 2001.
С п а с о в а, М., И. Х р и с т о в. Патриарх Филотей (Кокин). Слово в Неделята на всички светии. София, 2020.
С п р о с т р а н о в, Е. Опис на ръкописите [в] библиотеката при Рилския манастир. София, 1902.
С т о я н о в, М., Хр. К о д о в. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. 3. София, 1964.
Успенский сборник ХІІ–ХІІІ вв. Издание подготовили О. А. Князевская, В. Г. Демьянов, М. В. Ляпон. Москва, 1971.
Х р и с т о в а, Б. Опис на ръкописите на Владислав Граматик. Велико Търново, 1996.
Х р и с т о в а, Б., В. З а г р е б и н, Г. Е н и н, Е. Ш в а р ц. Славянские рукописи болгарского происхождения в Российской национальной библиотеке. Санкт-Петербург–София, 2009.
Ч е р т о р и ц к а я, Т. В. Предварительный каталог церковнославянских гомилий календарного цикла по рукописям XІ–ХVI вв. преимущественно восточнославянского происхождения. Составлен Т. В. Черторицкой под редакцией Хайнц Миклас / Čertorickaja, T. Vorläufiger Katalog kirchenslavischer Homilien des beweglichen Jahreszyklus aus Handschriften des 11.–16. Jahrhunderts vorwiegend ostslavischer Provenienz. Unter der Redaktion von Heinz Miklas (= Abhandlungen der Nordrhein-Westfälischen Akademie der Wissenschaften. Bd. 91. Patristica Slavica. Bd.1). Opladen, 1994.
Я ц и м и р с к и й, А. И. Славянские и русские рукописы румынских библиотек (= Сборник ОРЯС, 79). Санкт-Петербург, 1905.
A l d a m a, J. A. De. Repertorium pseudochrysostomicum. Paris, 1965.
B a u r, P. Ch. Initia Patrum graecorum. V. 1, 2. Città del Vaticano, 1955.
B e c k, H.-G. Kirche und theologische Literatur im byzantinischen Reich. München, 1977.
Clavis Patrum graecorum. T. 1–5. Cura et studio M. Geerard. Turnhout, 1983, 1974, 1979, 1980 T. 5. Indices. Initia. Concordantiae. M. Geerard, F. Glorie. Turnhout, 1987. Supplementum. Cura et studio M. Geerard, J. Noret. Turnhout, 1998.
C o m b e f i s, R. P. Fr. Graecolat. Patrum Bibliothecae. Novum Auctarium. T. 1. Parisiis 1648. https://books.google.de/books?id=QZ91nMCZPMQC&printsec=frontcover&hl=de&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false.
D a n o v a, Tsv. Materials to the catalogue description of manuscripts excerpted for Bibliotheca Homiletica Balcano-Slavica. III. Triodion Panegyrikon from Hilandar Monastery № 390. – Z Badań nad Książką i Księgozbiorami Historycznymi, 17 (2023), № 2, p. 255–293.
H a l k i n, Fr. Bibliotheca hagiographica graeca. T. 1–3 (= Subsidia hagiographica, № 8a). Bruxelles, 1957.
H a l k i n, Fr. Novum auctarium bibliothecae hagiographicae graecae (= Subsidia hagiographica, № 65). Bruxelles, 1984.
I v a n o v a, Kl., I. B i l i a r s k y. Le récit des sièges de Constantinople et sa traduction slave chez les peuples orthodoxes des Balkans. – Orientalia christiana periodica, 2022, № 2, р. 425–502.
J u g i e, M. La vie et les œuvres de Jean de Thessalonique. – Échos d' Orient, 21 (1922), р. 293–307.
M i g n e, J.-P. Patrologiae Cursus Completus. Series Graeca. Paris, 1857–1866.
M i r c e a, I. R. Répertoire des manuscrits slaves en Rumanie. Auteurs byzantins et slaves. Sofia, 2005.
P a n a i t e s c u, P. P. Manuscrisele slave din Biblioteca Academiei RPR. T. 1. Bucureşti, 1959.
Ξ η ν τ ά ρ α ς, Ζ. Γερμάνοῦ β' Κυριακοδρόμιον ἤτοι Πατριαρχικὸν Ὁμιλιάριον β' κατὰ τοὺς ἐν Παρισίοις κώδικας. Κριτικὴ ἔκδοσις. Ἀθήνα, 1999.