In historiography, it is accepted that the heir to the throne of the Bulgarian Prince Boris the First was called Vladimir. Turning to historical sources, however, shows that this name is not recorded in any of them until the end of the 11th century. The name Vladimir is a more or less arbitrary reconstruction based on a number of assumptions. It is very likely that the initial name of the first son of Prince Boris, about which the historical sources do not provide unambiguous information, was proto-Bulgarian in origin and generally compatible with the nomenclature of attested proto-Bulgarian names with which history is familiar. This name, unknown to us, could have gradually been etymologized and generalized to Vladimir on Byzantine-Slavic soil.
Албена Стаменова (София, България)
albena_stamenova@abv.bg
А н г е л о в, Д. Образуване на българската народност. София, 1971.
А н д р е е в, Й. Българските ханове и царе. София, 1998.
А н д р е е в, Й., И. Л а з а р о в, Пл. П а в л о в. Кой кой е в средновековна България. София, 1994.
Б а н д е р о в, А. България лето 893. Историческа поема. Пловдив, 1970.
Б а р б о л о в а, З. Лични имена с начален компонент ал- в българската антропонимна система. – В: Състояние и проблеми на българската ономастика. 12: Актуални проблеми на ономастиката. Велико Търново, 2012, с. 317–333.
Б е ш е в л и е в, В. Първобългарски надписи. София, 1934.
Б е ш е в л и е в, В. Прабългарски епиграфски паметници. София, 1981.
Б о ж и л о в, И., В. Г ю з е л е в. История на средновековна България VІІ–ХІV в. (= История на България. Т. 1). София, 2006.
В о й н и к о в, Ж. Титли и имена в Първата българска държава. Велико Търново, 2018.
Г о л у б и н с к и й, Е. Е. История канонизации святых в русской церкви. Второе изд., испр. и доп. Москва, 1903.
Г р о т, К. Я. Известия Константина Багрянородного о сербах и хорватах и их расселении на Балканском полуострове. Санкт Петербург, 1880.
Г ю з е л е в, В. Княз Борис Първи. България през втората половина на ІХ в. София, 1969.
Г ю з е л е в, В. Покръстване и християнизация на българите. София, 2006.
Д и н е к о в, П. Разкази и повести. – В: История на българската литература. Т. 1. Старобългарска литература. София, 1963.
Д о б р е в, И. Названието Балкан и българските имена в общобалкански и източноезиков контекст. София, 2001. URL: https://www.academia.edu/31940314 (24.04.2023).
Д у й ч е в, И. Стара българска книжнина. София, 1940.
Д у й ч е в, Ив. Проучвания върху средновековната българска история и култура. София, 1981.
З а и м о в, Й. Старобългарски лични имена: Безмер, Гостун и Маломир. – Известия на Института за български език, № 11 (1964), с. 449–455.
З л а т а р с к и, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Първо българско царство. Ч. 2. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство. София, 1927. 3. фототип. изд. София, 2007.
И р е ч е к, К. История на българите. София, 1978.
Л и т в и н а, А. Ф., Ф. Б. У с п е н с к и й. Выбор имени у русских князей Х–ХVІ вв. Династическая история сквозь призму антропонимики. Москва, 2006.
М и л т е н о в а, А. Чудо с българина Георги. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Съст. Донка Петканова. Велико Търново, 2003, с. 562–563.
М л а д е н о в, Ст. Към етимологичното обяснение на някои кумански собствени имена. – Известия на Българския археологически институт, № 3 (1925), с. 241–247.
М о с к о в, М. Българо-тюркски езикови контакти (езикови остатъци, състояние, проблеми). – Съпоставително езикознание, 6 (1981), кн. 35, с. 80–105.
М о с к о в, М. Именник на българските ханове. София, 1988.
П а в л о в, Пл. Династията на Крум. София, 2019.
П е т к а н о в а, Д. Старобългарска литература. Ч. 1. (ІХ–ХІІ в.). София, 1986.
П о л ы в я н н ы й, Д. И., А. А. Т у р и л о в. Иоанн Владимир. – В: Православная энциклопедия. Т. 23. Иннокентий – Иоанн Влах. Москва, 2010, с. 736–739.
П о п п э, А. Владимир Святой: У истоков церковного прославления. – В: Факты и знаки: Исследования по семиотике истории. Вып. 1. Под ред. Б. А. Успенского и Ф. Б. Успенского. Москва, 2008, с. 40–107.
П о п п э, А. К истории имени Владимир: Опыт необычного исследования. – ТОДРЛ, 61 (2010), с. 278–295.
П р о н ш т е й н, А., И. Д а н и л е в с к и й. Вопросы теории и методики исторического исследования. Москва, 1986.
С е н д е р о в и ч, С. Я. К истории восточнославянского имени Владимир. – Славяноведение, № 2 (2007), с. 34–41.
С н е г а р о в, И. Неизвестен досега препис на разказа „Чудото с българина“. – Известия на института за българска история, № 3–4 (1951), с. 295–296.
Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков. Лексика. Второе издание, дополненное. Отв. ред. Э. Р. Тенишев. Москва, 2001.
С т а м е н о в а, А. От Володимира к Владимиру: эволюция имени. – ГСУ, ФСФ. Т. 106, 2021, с. 72–123.
С ъ с ъ л о в, Д. Пътят на България. София, 1936.
С ъ с ъ л о в, Д. Пътят на България. 2. прераб. и доп. изд. София, 1936.
С ъ с ъ л о в, Д. Духовният бой на българите. – Българска орда. Известия, кн. 1 (2003), с. 61–64.
Т о л с т а я, С. М. К этимологии имени Владимир. – Вопросы ономастики, 17 (2020), № 1, с. 9–29.
Т о п о р о в, В. Н. Праславянская культура в зеркале собственных имен (элемент *mir-). – В: История, культура, этнография и фольклор славянских народов. 9 Междунар. съезд славистов (Братислава, сентябрь 1993 г.). Доклады российской делегации. Ред. Г. Г. Литаврин. Москва, 1993, с. 3–118.
Т у р и л о в, А. А. Данные „Сказания о железном кресте“ о христианизации Болгарии. – В: Введение христианства у народов Центральной и Восточной Европы. Крещение Руси: Сб. тез. Москва, 1987, с. 53–54.
Т у р и л о в, А. А. Византийский и славянский пласты в „Сказании инока Христодула“ (к вопросу о происхождении памятника). – В: Славяне и их соседи. Вып. 6: Греческий и славянский мир в средние века и новое время. Москва, 1996, с. 81–99.
Т у р и л о в, А. А. „Мъдра Пльсковская“ и „Мъдра Дръсторская“ – две мундраги первой болгаро-венгерской войны (география чудес вмч. Георгия в Сказании инока Христодула. – В: Славяне и их соседи. Вып. 10. Славяне и кочевой мир. К 75-летию академика Г. Г. Литаврина. Москва, 2001, с. 40–58.
У с п е н с к и й, Б. А. Когда был канонизирован князь Владимир Святославич? – В: Успенский, Б. А. Историко-филологические очерки. Москва, 2004, с. 69–121.
Ф р а н ч у к, В. Ю. До icтopiї iменi Володимир. – В: Територiальнi дiалекти i власнi назви. Київ, 1965, с. 261–267.
Ц в е т к о в, Пл. Славяните и заселването на Балканския полуостров от българите. – Авитохол, № 4 (1995), с. 32–47.
Ш а ф а р и к, П. Славянские древности. Т. 2, кн. 1. Москва, 1847.
Documenta historiae chroaticae periodum antiquam illustrantia. Collegit, digessit, expliquit Dr. Fr. Rački (= Monumenta spectantia historiam slavorum meridionalium. Vol. 7). Zagrаbiae, 1877.