Настоящата статия предлага нов поглед върху разчитането, смисъла и езиковите особености на един среднобългарски надпис, който досега почти не е привличал вниманието на изследователите. Той се намира на лист 37б от гръцкия ръкопис Vat. gr. 353 (Евангелски лекционар), написан с литургично маюскулно (или уставно) писмо, който от палеографска гледна точка може да бъде датиран в средата на X в. Авторът отхвърля интерпретацията на Ив. Дуйчев от 1966 г., тъй като предлага напълно различно разчитане на някои ключови части от надписа и ново коментирано издание. Надписът не е договор между вдовица с финансови затруднения и анонимен свещеник, според който тя да му даде сина си, за да получи в замяна нива и материални блага (текстилни материали и храна). Вместо това надписът изглежда като акт за прехвърляне (бартерно споразумение) между баща, чието име е Добрина, и неговия син, свещеника Аспион. Освен това изследването предлага поредица от граматични и лексикални наблюдения върху текста, като се фокусира по-специално върху използването на заемки от гръцки език, които се оказват резултат от езикови контакти между говорим гръцки и среднобългарски език на Балканите. Езиковите и палеографските особености на надписа, както и съпоставянето му с редица среднобългарски грамоти обуславят датирането му не по-късно от първата половина на XIII в. и позволяват да се допусне, че неговият произход е западнобългарски.
Alessandro Maria Bruni (Venedig, Italien)
alessandromaria.bruni@unive.it
Д а л ь, В. И. Толковый словарь живого великорусского языка. Т. 4. Санкт-Петербург – Москва, 1911.
Д а с к а л о в а, А., М. Р а й к о в а. Грамоти на българските царе: Увод. Текстове. Речник. Библиография. София, 2005.
Д ж у р о в а, А., Кр. С т а н ч е в, М. Я п у н д ж и ч. Опис на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. София, 1985.
Д у й ч е в, И. Български спогодбен акт от епохата на византийското владичество – В: Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България. София, 1972, c. 209–215 (първо изд. в: Известия на Научния архив, 3 (1966), с. 185–190).
И в а н о в, Й. Български старини из Македония. Второ допълнено издание. София, 1931.
Л а с к а р и с, М. Ватопедската грамота на цар Иван Асен II. София, 1930.
М и р ч е в, К. Историческа граматика на българския език. 3. изд. София, 1978.
М у с а к о в а, Е. Ръкописът Roe 27 от Бодлеанската библиотека и проблемът за гръцките модели в украсата на българските ръкописи. – Годишник на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. Център за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 90 (9) (за 2000), 2002, c. 325–333.
Речник на българския език. Т. 11: О. София, 2002.
Сводный каталог славяно-русских рукописных книг, хранящихся в СССР. XI–XIII вв. Москва, 1984.
С о б о л е в с к и й А. Заметки о собственных именах в великорусских былинах – В: Живая старина, 2 (1890), с. 93–107.
С т о й к о в а, А. Лѣтопись: 18–22 сентября 1984 г. Рыльский монастырь. Конференция по описанию славянского рукописного наследия и роли монастырей в культурной истории балканских народов. – Polata knigopisnaja, 13 (1985), с. 74–82. – Polata knigopisnaja, 13 (1985), s. 74–82.
Ц о н е в, Б. История на българския език. Т. 1. София, 1919.
B r u n i, A. M. Marginalia slavi nel Par.gr. 1808 (Dialoghi di Platone): frammenti di uno sticherario mediobulgaro. – In: Νέα Ῥώμη. Rivista di Studi Bizantinistici, 13 (2016), 2017, p. 241–262.
D’A i u t o, F. Su alcuni manoscritti greci provenienti da monasteri balcanici nella Biblioteca Vaticana. – In: Νέα Ῥώμη. Rivista di Studi Bizantinistici, 5 (2008), p. 405–424.
D e v r e e s s e, R. Codices Vaticani Graeci. Tomus 2: Codices 330–603. In Civitate Vaticana, 1937.
D o i n o v, D., J. R u y s s c h a e r t, (eds). Bulgaria e la storia bulgara negli Archivi Vaticani e nella Biblioteca Apostolica Vaticana, secc. XV–XVIII [catalogo della mostra]. Sofia–Città del Vaticano, 1988.
M a n f r e d i, A., F. P o t e n z a. I codici greci di Niccolò V: edizione dell'inventario del 1455 e identificazione dei manoscritti: con approfondimenti sulle vicende iniziali del Fondo Vaticano greco della Biblioteca Apostolica Vaticana (= Studi e testi, 552). Città del Vaticano, 2022.
M i k l o s i c h, F. Lexicon Palaeoslovenico-graeco-latinum emendatum auctum. Wien, 1862–1865.
Monumenta Germaniaе Historica. Scriptores (in Folio). Vol. 17 [Annales aevi Suevici]. Hannover, 1861.
Movsisi Xorenacՙwoy Patmowtՙiwn Hayocՙ. Eds. M. Abełean, S. Yarowtՙiwnean. Tpՙłis, 1913.
P a v l i k i a n o v, C. The Post-Byzantine Greek and Slavic Archives of the Athonite Monastery of Kastamonitou and its History According to the So-Called Legend (Logos Historikos) of Kastamonitou (Codex Kastamonitou no. 114). Sofia, 2020.
S o p h o c l e s, E. A. Greek lexicon of the Roman and Byzantine periods (from B.C. 146 to A.D. 1100). New York, 1900.