The aim of this study is to trace the way in which the image of Saint Clement of Ohrid is built in the Bulgarian prose of the interwar period, assuming that this time was crucial for the establishment of the place of the saint in the Bulgarian cultural memory. The meanings related to a certain notion of educator/enlightener and patron are the subject of reflection, and the referring point is the role of medieval history as a model and the issue of secularization in the sense of the differentiation of social spheres. First, the plot line of the story is considered in the diachronic and synchronous plan, in order to pay special attention to the meeting of the saint with Tzar Simeon. The thesis is that the interpretation of this episode in the context of the socio-political situation in Bulgaria during the interwar period, but also the National Revival cultural matrix can contribute to the discussion of the specific understanding of the relationship between spiritual and secular power in the Bulgarian context.
Евелина Джевиецка (София, България)
Б о б е в с к и, Л. Св. Седмочислениците. – Братско слово, 1941, № 1, с. 14–16.
Б о б ч е в, Ст. Кратък учебник върху българската история от най-старо време до днес. Пловдив, 1885.
Б ъ р л и е в а, Сл., Д. Н а й д е н о в а. Кирилометодиевистиката в БАН. – В: 100 години между науката и политиката (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 25). София, 2016, с. 7–27.
В о й т ч а к, М. Свети Климент Охридски в следосвобожденския и междувоенния период на българската литература. – Научни трудове на Пловдивския университет. Филология, 40 (2002), № 1, с. 413–421.
Г а н ч е в, Д. Учебник по българската история. Пловдив, 1888.
Д а с к а л Х р и с т о [Христо А. Панов]. Кратък разказ за св. Климент Охридски (= Малка библиотека за домашен прочит, 8). София, 1898.
Д ж е в и е ц к а, Е. Фигурата на cв. Климент Охридски в българската и в македонската книжнина от епохата на Възраждането. – Български език и литература, 59 (2017), № 2, с. 177–197.
Д ж е в и е ц к а, Е. Юбилейно и модерно. Кирило-методиевският разказ през социализма в България (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 20). София, 2020.
Д р и н о в, М. Предисловие от редактора на превода. – В: Живот, деяния, изповедания и кратко изложение за чудесата на св. отец наш Климент, български архиепископ. Прев. Д. Матов. Средец, 1885, с. 1–5.
Д р и н о в, М. Предисловие към българския превод на житие на св. Климент. – В: Съчинения на М. С. Дринова. Т. 2. София, 1911, с. 363–365.
Д у й ч е в, Ив. Свети Климент Охридски. София, 1941.
Ж е л я з к о в а, В. За една инициатива на Климентовия отбор. – В: 100 години кирилометодиевистика в България (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 25). София, 2016, с. 138–150.
Живот, деяния, изповедания и кратко изложение за чудесата на св. отец наш Климент, български архиепископ. Прев. Д. Матов. Средец, 1885.
Животопис на св. Климента, български архиепископ. Прев. Д. Матов. Пловдив, 1896.
Жизнеописание на св. Климент Охридски. – Библиотека „Св. Климент“, 1 (1888–1889), № 1, с. 5–23..
Житие на Св. Климента Охридски. Прев. Д. Т. Ласков. София, 1916.
З л а т а р с к и, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Ч. 2. София, 1927.
З л а т и н ч е в, Х. Св. Климент Охридски. 2. изд. (= Библиотека „Нашето минало“, 7). София, 1935.
И в а н о в а, Кл. Климент Охридски в българска художествена литература. – В: Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. София, 1966, с. 405–414.
Й о р д а н о в, В. Видения на Цар Борис. – Братско слово, 1943, № 9, с. 171.
Климент Охридски. Библиография. 1878–1944. Съст. Кл. Иванова. София, 1966.
Л а с к о в, Д. Живот и дейност на св. Климент Охридски с една негова проповед. София, 1915.
Л ю л я к о в, Д. М. Първоучителят (= Художествена библиотека „Древна България“, 3). София, 1928.
М а н ч о в, Д. Учебник българска история: За средни училища извади Д. В. Манчов от съчиненията на Гилфердинга, Иречка и др. Шесто издание, преработено и докарано според програмите в Княжеството и в Източна Румелия. Пловдив–Свищов–Солун, 1884.
М и л а д и н о в - А л е к с и е в, В. Към св. Климент Охридски. – В: Миладинов-Алексиев, В. Българска земя. Път и легенда. София, 1943, с. 72–74.
М и л а д и н о в - А л е к с и е в, В. Вековният Св. Климентовски чинар. – В: Миладинов-Алексиев, В. Българска земя. Път и легенда. София, 1943, с. 74–76.
М и л е в, А. Гръцките жития на Климент Охридски. София, 1966.
М и н д о в, Х. Охрид – градът на светеца. – Съдба, 1942, № 1, с. 19–23.
М и н к о в, Цв. Първите учители (= Художествена библиотека „Древна България“, 125). София, 1934.
М у т а ф ч и е в, П. Поп Богомил и свети Иван Рилски. Духът на отрицанието в нашата история. – Философски преглед, 4 (1934), № 2, с. 105–106.
Н а й д е н о в а, Д. Проучвания по кирилометодиевистика в Българската академия на науките до 1945 г. – Palaeobulgarica, 34 (2010), № 4, с. 3–17.
Н а й д е н о в а, Д. Кирило-Методиевото дело и българският национален идеал (1878–1944). – В: Кирило-Методиевското културно наследство и националната идентичност (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 20). София, 2011, с. 266–276.
Народно житие на св. Иван Рилски. – В: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. София, 1986, c. 123–130.
Н е м и р о в, Д. Видения край Охрид. – Орле, 1940, № 2, с. 2–3.
Н и к и т о в, Н. Първоучителят (= Библиотека „Велики българи. Животописни разкази“, 2). София, 1935.
П а н а й о т о в, В. Там живее и спомена за Климента Охридски. – Витлеемска звезда, 1941, № 24, с. 7.
П а с т у х о в, Ив. Българска история. Т. 1. София, 1945.
П о п г е о р г и е в, Й. Учебник по българска история. Велико Търново, 1914.
П о п о в, Ив. Учебник по българска история. 2. прераб. изд. Пловдив, 1917.
П о п о в а - М у т а ф о в а, Ф. В начало бе словото. – Братско слово, 1943, № 9, с. 172–174.
Пространно житие на св. Иван Рилски от Патриарх Евтимий. – В: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. София, c. 135–148.
Р а й н о в, Н. Монахът. – Отечество, 1916, № 30–32, с. 10–11.
Р а й н о в, Н. Монахът Климент. – Труд, 1928–1929, № 7, с. 20–22.
С л а в е й к о в, П. Р. Градът Охрид и Охридската архиепископия. – Библиотека „Св. Климент“, 1 (1888–1889), № 1, с. 25–36.
С н е г а р о в, Ив. Велико светило на българска земя. Св. Климент Охридски и неговото духовно-културно значение. София, 1917.
С н е г а р о в, Ив. Охридската патриаршия. Нейният произход, граници и епархии. София, 1919.
С н е г а р о в, Ив. Св. Климент Охридски. София, 1927. 2. изд. 1939.
С н е г а р о в, Ив. Българският първоучител св. Климент Охридски – живот и дейност. – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет, 4 (1927–1928), с. 219–334.
С т а н е в, Н. История на българския народ. София, 1917.
С т а н е в, Н. Цар Симеонови срещи с Климента Охридски. – Венец, 1932, № 5, с. 246–258.
С т а н ч е в, Ст. Златният Климент. – Съдба, 1942, № 4, с. 81–83.
С т о я н о в, М. Климент Охридски и българска възрожденска книжнина. – В: Климент Охридски. Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. София, 1966, с. 327–338.
Т е о д о р о в - Б а л а н, А. Свети Климент Охридски в книжовния помен и в научното дирене. София, 1919.
Т о ч к о в, Ив. Старият учител Климент. – Литературен глас, № 573, 9 дек. 1942, с. 1–2.
Т р а й ч е в, Г. Охридски чудотворец. – Народен страж, 1931, № 16, с. 3–4.
У з у н о в, В. Първият български учител. – Църковен вестник, 17 (1916), № 32, с. 293–295.
Ц а н к о в, Ст. Българската православна църква от Освобождението до настояще време. – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет, 16 (1939), c. 1–372.
Ч и л и н г и р о в, Ст. В монастира „Св. Наум“. – Църковен вестник, № 38, 1941, с. 436–437.
C a s a n o v a, J. Public Religions in the Modern World. Chicago, 1994.
C h a v e s, M. Secularization as Declining Religious Authority. – Social Forces, 72 (1994), № 3, p. 749–774.
D r z e w i e c k a, E. Bułgarska klerykalizacja (pojęcie – dzieje – konteksty). – In: Z polskich studiów slawistycznych. Literaturoznawstwo, kulturoznawstwo, folklorystyka. Ed. B. Zieliński. Poznań, 2018, p. 27–36.
D r z e w i e c k a, E. Sekularyzacja – Bułgaria. – In: Leksykon idei wędrownych na słowiańskich Bałkanach XVIII–XXI w. T. 4. Nowoczesność – Sekularyzacja – Postęp. Ed. G. Szwat-Gyłybowa. Warszawa, 2019, p. 65–74.
G r e e n f i e l d, L. Nationalism: Five Roads to Modernity. Cambridge, 1992.
K a l k a n d j i e v a, D. A Comparative Analysis on Church-State Relations in Eastern Orthodoxy: Concepts, Models, and Principles. – Journal of Church and State, 53 (2011), № 4, p. 588–600.
K a r a g i a n n i s, E. Secularism in Context: The Relations between the Greek State and the Church of Greece in Crisis. – European Journal of Sociology, 50 (2009), № 1, p. 133–167.
M a k r i d e s, V. Why Are Orthodox Churches Particularly Prone to Nationalization and Even to Nationalism. – St Vladimir’s Theological Quarterly, 57 (2013), № 3–4, p. 325–352.
M e y e n d o r f f, J. Byzantine Theology: Historical Trends and Doctrinal Themes. New York, 1983.1026