In the article the sources related to the life and activity of St Cyril and St Methodius are discussed. According to them it is argued that the earliest corpus of Slavic liturgical chants was created by them. The question of the relation between the East and the West in the field of music is discussed. Some arguments are given that the two brothers knew well both the monastic and the cathedral practices. It is concluded that they knew both musical styles of the time – the syllabic and the melismatic. The translated and original works of the two Slavic Apostles are presented. One of the basic musical-hymnographic forms is discussed – the kanon: the two brothers developed this form according to the main tendencies of the time. The compositional technics that were used by both of them, the principles of their translation, as well as the books that were used in their worship are observed. Arguments are given that the hymnographic book, which they used in their worship, was the Tropologion, the universal hymnographic book with a great dissemination in various languages in the East. The book contained chants for the whole liturgical year according to the established church calendar. The approval of the activities of the Holy Brothers by the Roman popes shows that their work was carried out at a high professional level. This means that it was done according to the requirements of the existing worship practice in Western Europe, i.e. the activity of Cyril and Methodius was in accordance with the established service standards of the time. It could have been this fact that could have made possible the use of the Slavic books in the churches in the West. The third cultural civilization in Europe was formed – that of the Orthodox Slavs, known as “Slavia Orthodoxa”. The Slavic books were preserved and developed further in Bulgaria and from there the Slavic writing was transmitted to the the newly baptized Christian countries in the East like Russia, Serbia, Walachia and Moldavia.
Светлана Куюмджиева (София, България)
А ф а н а с ь е в а, Т. И. Литургии Иоанна Златоуста и Василия Великаго в славянской традиции (по служебникам XI–XV века). Москва, 2015.
В е р е щ а г и н, Е. Ильина книга. Древнейший славянский богослужебный сборник. Факсимильное воспроизведение рукописи. Билинеарно-спатическое издание источника с филолого-богословским комментарием. Подг. Е. М. Верещагин. Москва, 2006.
Г е н о в, Я. Антифонарът в Средновековието и съвременността: сравнително изследване. Цикълът Quadragesima. Дисертация. София, 2008.
Г е о р г и е в, Е. Кирил и Методий. Истината за създаването на българската и славянската писменост. София,1969.
Г о ш е в, И. Старобългарската литургия (според български и византийски извори от ІХ–ХІ в.). – Годишник на Софийския университет. Богословския факултет, 9 (1932), с. 2–79.
Г о ш е в, И. Св. братя Кирил и Методий. – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет, 15 (1938), с. 56–77.
Г о ш е в, И. Правилата на Студийския манастир. – Годишник на Софийския университет. Богословския факултет, 17 (1940), с. 1–75.
Г о ш е в, И. Заветът на св. Иван Рилски в светлината на старобългарското и византийското литературно предание от ІХ–ХІV в. – Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, 4 (1955), с. 473–477.
Г ю з е л е в, В. Студийският манастир и българите през средновековието (VІІІ–ХІV в.). – В: Зборник радова Византолошког института, 39 (2001–2002), с. 51–67.
Д и н е к о в, П. Константин-Кирил Философ. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. София, 1995, с. 388–423.
И в а н о в, И. Музикални и химнографски свидетелства за литургическата практика на светите братя Кирил и Методий и техните ученици св. Климент Охридски, св. Наум Охридски и еп. Константин Преславски. – В: Благовестие и мисия. Мисионерско и просветителско дело на светите братя Кирил и Методий и свети Климент Охридски. София, 2018, с. 272–312.
Италианска легенда (Пренасяне на мощите на св. Климент). От Лъв Остийски / Translatio S. Clementis. Auctore Leone Ostiensi. – В: Латински извори за българската история. Т. 2. Съст. и ред. И. Дуйчев, М. Войнов, С. Лишев, Б. Примов. София, 1960, с. 294–302.
Й о в ч е в а, М. Старобългарската химнография. – В: История на българската средновековна литература. София, 2008, с. 102–124.
Й о в ч е в а, М., М. Д и м и т р о в а. Евхологични текстове. – В: История на българската средновековна литература. София, 2008, с. 160–165.
К а р а с т о я н о в, Б. Нотирани канони за Кирил и Методий в руски служебен миней от ХІІ в. – Във: Втори международен конгрес по българистика. Т. 21. София, 1989, с. 364–371.
К у ю м д ж и е в а, С. Какво са пели Кирил и Методий през ІХ в.? – Музикални хоризонти, 1985, № 4, с. 4–14.
К у ю м д ж и е в а, С. Ранните осмогласници. Извори, богослужение и певчески репертоар. София, 2013.
Л а в р о в, П. А. Материалы по истории возникновения древнейшей славянской письменности. Hague-Paris, 1966.
Л а з а р о в, С. Няколко сведения за музикалната дейност на Кирил и Методий. – Българска музика, 1956, № 6, с. 20–23.
М а р т и, Р. Кирило-Методиевската традиция в чуждо облекло (Ролята на латиницата в Кирило-Методиевата мисия и в България). – В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 25. София, 2016, с. 58–73.
М и н ч е в а, А. Киевски листове. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. София, 1995, с. 248–260.
П и к и о, Р. Мястото на старата българска литература в културата на средновековна Европа. – Литературна мисъл, 1981, № 8, с. 19–37.
П о п о в, Г. Химнография. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 4. София, 2003, с. 400–414.
С м я д о в с к и, С. Литургия на св. Петър. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. София, 1995, с. 541–543.
С т о й к о в а, А. Възникване и развой на старобългарската литература през IX–X в. – В: История на българската средновековна литература. София, 2008, с. 43–46.
Т о н ч е в а, Е. Към въпроса за музикалната дейност на славянските просветители Константин-Кирил и Методий. – В: Проблеми на стaрата музика. София, 1975, с. 7–37.
Т о н ч е в а, Е. Музиката в България през ІХ–Х в. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. София, 1995, с. 762–773.
Х р и с т о в а - Ш о м о в а, И. Драготин миней. Български ръкопис от началото на XII в. София, 2018.
Ч и ф л я н о в, Б. Богослужебният чин, преведен от братята Кирил и Методий в началото на Моравската им мисия. – В: Славистичен сборник. Т. 5. София, 1973, с. 57–68.
Ч и ф л я н о в, Б. Литургика. София, 1997.
Ч и ф л я н о в, Б. Богослужебният чин, преведен от св. Кирил и Методий в началото на тяхната Моравска мисия. Солун, 1994.
Anfänge der slavischen Musik. Bratislava, 1966.
A r r a n z, M. La tradition liturgique de Constantinople au IX siecle et l’Euchologe slave du Sinai. – Studi sull’Oriente christiano, 4 (2000), № 2, р. 41–100.
A t k i n s o n, C. M. Further Thoughts on the Origin of the Missa Graeca. – In: De musica et canto. Studien zur Geschichte der Kirchenmusik und der Oper. Helmut Hucke zum 60. Geburtstag. Herausg. von P. Cahn, A.-K. Heimer. Hilolesheim–Zürich–NY, 1993, р. 75–95.
B e r s h i n, W. Griechisch-lateinisches Mittelalter. Von Hieronymus zu Nikolaos von Kues. Bern–München 1980.
B u r k i t t, F. C. The Jacobite Service for Holy Saturday. – Journal of Theological Studies, 24 (1923), p. 424–427.
Byzantine Monastic Foundation Documents. A Complete Translation of the Surviving Founder’s Typika and Testaments. Eds. J. Thomas, A. Hero. & 4. “Stoudius: Rules of the Monastery of St John Stoudius in Constantinople”; & 20. Black Mountain: Regulations of Nikon of the Black Mountain; & 26. Luke of Messina, Typikon of Luke for the Monastery of Christ Savior (San Salvatore) in Messina. Washington, DC, 2000 (Dumbarton Oaks, electronic version).
Constantine the Philosopher. – In: Oxford Dictionary of Byzantium. 3 vols. Ed. A. Kazhdan. NY–Oxford, 1991, p. 507.
C r o c k e r, R. Liturgical Material of Roman Chant. – In: New Oxford History of Music. Vol. 2. The Early Middle Ages to 1300. Ed. by R. Crocker, D. Hiley. Oxford–New York, 1990, p. 111–145.
D o s t a l, A. Origins of the Slavonic Liturgy. – Dumbarton Oaks Papers, 19 (1965), р. 67–89.
D r i l l o c k, D. Early Slavic Translations and Musical Adaptations of Byzantine Liturgical Hymnody. – In: St Vladimir’s Theologigal Quarterly, 44 (2000) № 3–4, р. 375–407.
D y e r, J. Sources of Romano-Frankish Liturgy and Music. – In: The Cambridge History of Medieval Music. 2 vols. Ed. by T. F. Kelly, M. Everist. Vol. 1. Cambridge, 2018, р. 92–122.
F i l o n o v G o v e, A. The Evidence for Metrical Adaptation in Early Slavic Translated Hymns. – In: Fundamental Problems of Early Slavic Music and Poetry. Ed. by C. Hannick. – In: Monumenta Musicae Byzantinae. Subs. Copenhagen, 1978, р. 211–246.
F l o r o s, C. Еinführung in die Neumenkunde. Heinrichshofen, 1980.
F l o r o s, C. The Origins of Russian Music. Introduction to the Kondakarian Notation. Ed. by N. Moran. Frankfurt am Main, 2009.
F r ø y s h o v, S. S. R. The Early Development of the Liturgical Eight-Mode System in Jerusalem. – St Vladimir’s Theological Quarterly, 51 (2007), № 2–3, p. 139–178.
F r ø y s h o v, S. S. R. Greek Hymnody. – In: Canterbury Dictionary of Hymnology. Ed. by I. R. Watson, E. Hornby. Norwich, 2013, p. 1–63.
G a r d n e r, J. von. Russian Church Singing. Vol. 1. Orthodox Worship and Hymnography. Crestwood, 1980.
G l i b e t i ć, N. A New 11th Century Glagolitic Fragment from St Catherine’s Monastery: The Midnight Prayer of Early Slavic Monks in the Sinai. – Археографски прилози, 37 (2015), c. 11–49.
H a n n i c k, C. Kyrillos und Methodius in der Musikgeschichte. – Musices Aptativ Liber Annuarius, 1984–1985, № 1, p. 168–177.
H a n n i c k, C. Das musikalische Leben in der Frühezeit Bulgariens. – Byzantinoslavica, 49 (1988), № 1, p. 23–38.
H a n n i c k, C. Das „Slovo na prenesenie mostem Sv. Klimenta“ als liturgiegeschichtliche Quelle. – Orientalia Christiana Analecta, 231 (1988), p. 27–236.
H a n n i c k, C. Началa славянской гимнографии в Кирилломефодиевскую эпоху. – In: Thessaloniki – Magna Moravia. Thessaloniki, 1999, p. 347–354.
H ǿ e g, C. The Oldest Slavonic Tradition of Byzantine Music (= Proceedings of the British Academy. Vol. 39). London, 1953.
H o p i n, R. Medieval Music. NY, 1978.
J a k o b s o n, R. The Byzantine Mission to the Slavs. – Dumbarton Oaks Papers, 19 (1965), р. 257–265.
J o v č e v a, M. Slavic Liturgy in Great Moravia and Its Hymnographic Components. – In: The Cyril and Methodius Mission in Europe – 1150 Years since the Arrival of the Thessalonian Brothers in Great Moravia. Brno, 2015, p. 250–258.
K r a u s m ü l l e r, D. The Monastic Communities of Stoudios and St Mamas in the Second Half of the 10th Century. – In: The Theotokos Evergetis and Eleventh-Century Monasticism. Ed. by M. Mullett, A. Kirby. Hollywood, 1994, p. 67–85.
K u j u m d z i e v a, S. The Byzanine-Slavic Sanctus: Its Liturgical and Musical Context. – Studia Musicologica Academia Scientiarum Hungaricae, 39 (1998), № 2–4, р. 223–232.
K u j u m d z i e v a, S. Viewing the Earliest Old Slavic Corpus Cantilenarum. – Palaeobulgarica, 26 (2002), № 2, p. 83–101.
K u j u m d z i e v a, S. The Hymnographic Book of Tropologion. Sources, Liturgy and Chant Repertory. NY–London, 2018.
L e e b, Н. Die Gesänge im Gemeindegottesdienst von Jerusalem (vom 5. bis 8. Jahrhundert) (= Wiener Beiträge zur Theologie. Bd. 28). Wien, 1970.
N a r d i n i, L. Transmission of Repertories / Contamination of Styles: The Case of Liturgical Music in Southern Italy (9th–13th Century). – Italian Academy for Advanced Studies in America. Luncheon Seminary, 6, October 2004, p. 1–21.
N a r d i n i, L. Aliens in disguise: Byzantine and Galican Chants in the Latin Liturgy. – Plainsong and Medieval Music, 2 (2007), p. 145–172.
N i k i f o r o v a, А. The Tropologion Sin. Gr. NE/MГ 56-5 of the Ninth Century: A New Source of Byzantine Hymnography. – In: Scripta & e-Scripta, 12 (2013), p. 157–185.
P a t t e r s o n - Š e v ć e n k o, N. Canon and Calendar: the Role of a Ninth Century Hymnographer in Shaping the Celebration of the Saints. – In: Byzantium in the 9th Century: Dead or Alive? Ed. by L. Brubaker. Variorum, 1998, р. 101–115.
S c h n e i d e r, H. Die biblischen Oden im christlichen Altertum. – Biblica, 30 (1949), p. 28–65; 239–272.
S t r u n k, O. Essays on Music in the Byzantine World. Ed. by K. Levy. NY, 1977, p. 68–150 (The Notation of the Chartres Fragment, p. 68–111; The Byzantine Office at Hagia Sophia, p. 112–150).
T a c h i a o s, A.-E. Cyril and Methodius of Thessalonica. The Acculturation of the Slavs. Thessaloniki, 1989.
T a f t, R. Mount Athos: A Late Chapter in the History of Byzantine Rite. – Dumbarton Oaks Papers, 42 (1982), p. 179–194.
T a f t, R. The Synaxarion of Evergetis in the History of Byzantine Liturgy. – In: The Theotokos Evergetis and Eleventh-Century Monasticism. Ed. by M. Mullett, A. Kirby. Holywood, 1994, p. 274–293.
T a f t, R. Christian Liturgical Psalmody: Origins, Development, Decomposition, Collapse. – In: Psalms in Community. Jewish and Christian Textual, Liturgical, and Artistic Traditions. Ed. by H. W. Attridge, M. Fassler. Atlanta, 2003, p. 7–33.
T e m c h i n a s, S. Primojo slavisko apegyno structures rekonstrukcija. Vilnius, 2001.
T h o m a s, J. The Imprint of Sabaitic Monasticism on Byzantine Monastic Typika. – In: The Sabaite Heritage in the Orthodox Church from the Fifth Century to the Present (=Orientalia Laurensiensia Analecta, 98). Leuven, 2001, p. 73–83.
T r e i t l e r, L. Homer and Gregory: The Transmission of Epic Poetry and Plainchant. – Musical Quarterly, 9 (1974), p. 333–373.
T r o e l s g å r d, C. Songs for the Theotokos. Pieces of Papyrus and the Early Byzantine Theotokia. – In: Cantus Planus. Budapest, 2013, p. 5–24.
V e l i m i r o v i ć, M. The Melodies of the Ninth-Century Kanon for St Demetrius. – In: Russian and Soviet Music – Essays for Boris Schwarz. Ed. by H. Brown. Ann Arbor, 1984 [1985], p. 9–34 (български превод в: Българско музикознание, 1987, № 1, с. 45–63; руски превод в: Mузыкальная культура средневековья, 1991, № 1, с. 3–20).
W a n e c k, N.-M. The phenomenon of the so-called “Missa graeca” chants: Assessing new hypotheses regarding their emergence and dating. – Clavibus unitis, 7 (2018), № 2, p. 3–12.
W e g m a n, H. A. J. Christian Worship in East and West. NY, 1985.
W e l l e s z, E. A History of Byzantine Music and Hymnography. 2d ed. Oxford, 1961.
W i n k l e r, G. The Armenian Night Office II: The Unit of Psalmody, Canticles, and Hymns with Particular Emphasis on the Origins and Early Evolution of Armenia’s Hymnography. – In: Winkler, G. Studies in Early Christian Liturgy and Its Context. Aldershot, 1997, p. 475–551.
W i n k l e r, G. Anhang zur Untersuchung: „Über die Entwliklungsgeschichte des Armenischen Symbolums” und seine Bedeutung für die Wirkungsgeschichte der Antiochenischen Synoden von 324/325 und 341–345. – Orientalia Christiana Analecta, 271 (2004), p. 107–159.