The translation of a mosaic of New Testament pericopes is analysed, which is a guide to the basics of the Christian life. Pericopes have been selected for the popular theme of the Old and New Testament relationships. The emphasis in the compilation, however, is not on the typological connection between the two Testaments, but on the essential difference between them, which is illustrated by the detailed antithesis of the changed meaning of God’s commandments. The earliest Old Church Slavonic translation dates from the 10th century and is preserved in a miscellany from the Hilandar monastery No. 382 from the 13th–14th century. An identical copy in the MS No. 310, Moldavian provenance, 16th c. (Library of the Rumanian Academy, Bucharest) allows us to reconstruct the archetype. In the 14th century, a new version of the same text was created in Bulgaria, as attested in MSS Hlud. No. 237, c. 1340–1350 (State Historical Museum, Moscow) and No. 42, 14th c. (Austrian National Library, Vienna), which was the result of a new collation of the Old Bulgarian translation with the Greek text. A copy genetically related to this group is preserved in the MS 26, Serbian provenance, third quarter of 14th c. (Serbian National Library, Belgrade). The selective translation, adapted from the Greek original, well illustrates the compilation work of the writers and the continuity between the Old Bulgarian, Middle Bulgarian and Serbian traditions.
Анисава Милтенова (София, България)
Б о г д а н о в и ћ, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978.
В а с и љ е в, Љ. Геометриjски инициjал од средине ХIII до двадесетих година ХIV века и његов палеографски значаj у датирању српских пергаментних рукописа. – Археографски прилози, 6–7 (1984–1985), 131–156.
Е п и ф а н о в и ч, С. Л. Псевдо-Евлогий. – Труды Киевской Духовной Академии, 1917, янв.–февр., с. 132–143; переизд.: Преп. Максим Исповедник и византийское богословие. Москва, 1996, с. 167–176.
И в а н о в а, Кл. За Хилендарския препис на първия Симеонов сборник. – Старобългарска литература, 5 (1979), с. 57–96.
И л ь и н с к и й, Г. А. Слепченский апостол ХІІ века. Москва, 1912.
И с т р и н, В. М. Отчет командированного за границу приват-доцента Московского университета Василия Истрина за вторую половину 1894 года. – ЖМНП, 304 (1896), № 4 (апрель), отд. ІІІ, с. 48–63.
Й о в ч е в а, М., Л. Т а с е в а. Преславска лексика в превода на Псевдо-Методиевото Откровение. – Palaeobulgarica, 18 (1994), № 3, с. 44–52.
Ј е л е с и ј е в и ћ, Сн. У Народној библиотеци Србије целовит препис састава делимично сачуваног у Изборнику из 1076. – Археографски прилози, 33 (2011–2012), с. 61–78.
Л а в р о в, П. А. Апокрифические тексты. – СбОРЯС, 67 (1899), № 3, с. I–ХIV.
Л и х а ч е в, Н. П. Палеографическое значение бумажных водяных знаков. Ч. 1. Санкт-Петербург, 1899.
М и к л а с, Х. Към въпроса за славянския превод на Филиповата „Диоптра“. – Старобългарска литература, 2 (1977), с. 169–171.
М и к л а с, Х. Къде са отишли парорийските ръкописи? – В: Търновска книжовна школа. Паметници, поетика, историография. Т. 5. Велико Търново, 1994, с. 29–43.
М и л т е н о в, Я. Златоструй. Старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на цар Симеон. София, 2013.
М и л т е н о в а, А. Към въпроса за многократните преводи и редакции в състава на монашеските флорилегии. – В: Многократните преводи в Южнославянското средновековие. Доклади от международната конференция. София, 7–9 юли 2005 г. София, 2006, с. 309–312.
М и л т е н о в а, А. Раннехристианское „Поучение о десяти Божьих заповедях“ и его славянские переводы. – В: Труды Отдела древнерусской литературы (К 70-летию доктора филологических наук, профессора Гелиана Михайловича Прохорова), 58 (2008), с. 458–493.
М и л т е н о в а, А. Неизвестно паренетично съчинение под формата на азбучен акростих (предварително проучване). – В: Средновековието в огледалото на един филолог. Сборник в чест на Светлина Николова (= Кирило-Методиевски студии. Кн. 18). София, 2009, с. 352–367.
М и л т е н о в а, А. Оптика на извадките: „За благодарността към Бога“ от Василий Велики в старобългарската литература. – В: Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева. Пловдив, 2012, с. 683–696.
М и л т е н о в а, А. Тълкуванията на Василий Велики към Книга на пророк Исаия в средновековната славянска книжнина: нови данни. – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 98 (17), 2013, с. 275–291.
М и л т е н о в а, А. Послание на анахорет Марк до Никола (CPG 6094) в старобългарски превод. – Старобългарска литература, 52 (2015), с. 61–83.
М и л т е н о в а, А., Д. Г е т о в. Византийският паметник „FLORILEGIUM MOSQUENSE“ и неговите славянски преводи. – В: Международна конференция „Византийското културно наследство и Балканите“, септември, 6–8, 2001, Пловдив. Пловдив, 2002, с. 305–320.
М и х а и л а, Г. Две копии Симеонова сборника в библиотеке Румынской академии. – In: Nahtigalov zbornik. Ljubljana, 1977, p. 255–280.
М и х а и л а, Г. Списки Сборника царя Симеона в библиотеке Румынской академии. – Palaeobulgarica, 11 (1987), № 3, с. 3–20.
Н и к о л о в а, Св. Патеричните разкази в българската средновековна литература. София, 1980.
Н и к о л о в а, Св., М. Й о в ч е в а, Т. П о п о в а, Л. Т ъа с е в а. Българското средновековно културно наследство в сбирката на Алексей Хлудов в Държавния исторически музей в Москва. София, 1999.
П о п о в, A. H. Описание рукописей и каталог книг Церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. Москва, 1872.
Р а д ч е н к о, К. Ф. Отчет магистранта К. Ф. Радченко о занятиях рукописями в библиотеках и других ученых учереждениях Москвы и С.-Петербурга в течение сентября и октября 1896 г. – Университетские известия, 38 (1898), № 4, с. 67–68.
Симеонов сборник (по Светославовия препис от 1073 г.). Т. 1. Изследвания и текст. София, 1991. Т. 2. Речник-индекс. София, 1993.
С п а с о в а, М. Къде са отишли… или откъде са дошли парорийските ръкописи? – В: Киприанови четения. 600 години от успението на св. Киприан, митрополит Московски. Велико Търново, 2008, с. 399–406.
С п а с о в а, М. Приписка с името на книжовника Дионисий в български ръкопис от 1355/1365 г. – В: „България, земя на блажени…“. In memoriam Professoris Iordani Andreevi. Международна конференция в памет на проф. дин Йордан Андреев. Велико Търново, 2009, с. 423–433.
С п е р а н с к и й, М. Н. Неизвестный византийский флорилегий в старом славянском переводе. – Труды славяноведения АН СССР, 1 (1932), с. 105–116.
С р е з н е в с к и й, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам. 1–3. Санкт-Петербург, 1893–1903.
С р е з н е в с к и й, И. И. Пандекты Никона Черногорца. – В: Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках (= СбОРЯС, 2. 4). Санкт-Петербург, 1876, с. 217–296.
С ы р к у, П. А. К истории исправления книг в Болгарии в ХIV веке. Т. 1. Вып. 1. Время и жизнь патриарха Евфимия Терновского. Санкт-Петербург, 1898.
Т у р и л о в, А. А., Л. В. М о ш к о в а. Славянские рукописи афонских обителей. Под ред. А.-Э. Тахиаоса. Фессалоники, 1999.
Ш т а в љ а н и н - Ђ о р ђ е в и ћ, Љ., М. Г р о з д а н о в и ћ - П а j и ћ, Л. Ц е р н и ћ. Опис ћирилских рукописа Народне библиотеке Србиjе. Београд, 1986.
Я ц и м и р с к и й, А. И. Описание южнославянских и русских рукописей заграничных библиотек. Т. 1 (= СбОРЯС, 98, № 2). Петроград, 1921.
A n a s t a s i j e w i ć, D. N. Die paränetischen Alphabete in der griechischen Literatur. Inaugural-Dissertation zur Erlangung der Doktorwürde der hohen philosophischen Fakultät der Kgl. Bayer. Ludwigs-Maximilians-Universität München. München, 1905.
B a r d e n h e w e r, O. Ungedruckte Excerpte aus einer Schrift des Patriarchen Eulogius von Alexandrien (580–607) über Trinität und Incarnation. – Theologische Quartalschrift, 78 (1896), № 3, p. 353–401.
B e s t e r s - D i l g e r, J. Die Großen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok: Der Kommentierte Apostolos. München–Berlin–Washington D.C., 2014.
Bibliotheca hagiographica graeca, 3rd ed., 3 vols. Ed. François Halkin (= Subsidia Hagiographica 8a). Bruxelles, 1957 (reprinted 1986).
B i r k f e l l n e r, G. Glagolitische und kyrillische Handschriften in Österreich. Wien, 1975.
Clavis patrum graecorum: qua optimae quaeque scriptorum patrum graecorum recensiones a primaevis saeculis usque ad octavum commode recluduntur. Ed. Maurice Geerard. Turnhout, 1974–2003.
F u n k, F. X. Die apostolischen Konstitutionen. Eine litterar-historische Untersuchung. Frankfurt am Main, 1970 (Rottenburg, 1891).
G e t o v, D. Florilegium Mosquense: an Edition. – Revue d’histoire des textes, n.s. 1 (2006), p. 1–36.
G u i l l a u m o n t, A., C. G u i l l a u m o n t. Évagre le Pontique, Traité pratique ou Le moine. T. 1 (= Sources chrétiennes, 170). Paris, 1971.
H u n g e r, H., O. K r e s t e n. Katalog der griechischen Handschriften der Österreichischen Nationalbibliothek. T. 3/2. Cod. Theol. 101–200. Wien, 1984.
J a g i ć, V. Quattuor Evangeliorum versionis palaeoslovenicae Codex Marianus Glagoliticus. Berlin–Sanktpeterburg, 1883. Reprint Graz, 1960.
K r u m b a c h e r, K. Geschichte der byzantinischen Litteratur von Justinian bis zum Ende des Oströmischen Reiches (527–1453). München, 1897.
K u z i d o v a, I. A Glance at Medieval South Slavonic Anthologies of Wise Sentences (Genre Peculiarities, Terminology and Text Heading). – Scripta & e-Scripta, 1 (2003), p. 175–185.
L a m b e r z, E. Katalog der griechischen Handschriften des Athosklosters Vatopedi. Band 1. Codices 1–102. Thessalonike, 2006.
M a t e j i c, М. Hilandar Slavic codices: A checklist of the Slavic manuscripts from the Hilandar Monastery (Mount Athos, Greece). Columbus, Ohio, 1976.
M a t e j i c, P., H. T h o m a s. Catalog. Manuscripts on Microform of the Hilandar Research Library (The Ohio State University). 1. Columbus, Ohio, 1992.
M e t z g e r, M. Les Costitutiones Apostoliques. 1–3. Paris, 1985–1987.
M i g n e, J. P. Patrologiae Cursus Completus. Series Graeca. 161 vols. Paris, 1857–1866.
M i l t e n o v a, A. Towards the Slavic Translations of Capita Paraenetica Ascribed to either Nilus of Ankyra or to Hesychius of Jerusalem. – In: Σπαραγματα Βυζαντινοσλαβικης κληρονομίας (Χαριστήριος Τόμος στον Καθηγητή Ιωάννη Χρ. Ταρνανίδη). Θεσσαλονίκη 2011, σ. 125–154.
M i l t e n o v a, A. Translations of Monastic Florilegia in Medieval Bulgarian Literature (10th–14th c.). – In: Medieval Bulgarian Art and Letters in a Byzantine Context. American Research Center in Sofia. Sofia, 2017, p. 437–465.
M i r c e a, I. R. Répertoire des manuscrits Slaves en Roumanie auteurs Byzantins et Slaves. Rév. du texte slave P. Bojčeva. Rév. du texte francais Sv. Todorova. Sofia, 2005.
P a n a i t e s c u, P. P. Manuscrisele Slave din Biblioteca Academiei RPR. 1. Bucureşti, 1959.
P a n a i t e s c u, P. P. Catalogul manuscriselor slavo-române şi slave din Biblioteca Academiei Române. 2. Bucureşti, 2003.
P a p o u l i d i s, K. K. Συνοπτικὴ ἀναγραφὴ ἑλληνικῶν χειρογράφων καὶ ἐγγράφων τῆς Βιβλιοθήκης Lenin τῆς Μόσχας. – Θεολογία, 52 (1981), σ. 481–499.
P o l l m a n n, K. Hypocrisy and the History of Salvation: Medieval Interpretations of Matthew 23. – Wiener Studien, 114 (2001), p. 469–482.
R i c h a r d, M. Florilèges spirituels. III. Florilèges grecs. – In: Dictionnaire de spiritualité. T. 5. Paris, 1964 (repris: Opera Minora, 1 (1976), № 1), col. 475–512.
R o o s e n, B. Eulogii Alexandrini quae supersunt. Old and new fragments from Eulogius of Alexandria’s oeuvre (CPG 6971–6979). – Medioevo Greco. Rivista di Storia e Filologia Bizantina, 15 (2015), p. 201–240.
S a v a C h i l a n d a r e c. Rukopisy a starotisky Chilandarské. Popisuje Sava Chilandarec. Úvod upravil a ukazatelem opatžil Fr. Partrnek. – Věstnik královské české společnosti nauk, 6 (1896), p. 20–21, № 24.
S i n k e w i c z, R. E. Evagrius of Pontus: The Greek Ascetic Corpus. Oxford, 2003 (Oxford Early Christian Studies).
S t y l i a n o p o u l o s, Th. G. Shadow and Reality: Reflections on Hebrews 10:1–18. – Greek Orthodox Theological Review, 17 (1972), p. 215–230.
T ă p k o v a - Z a i m o v a, V., A. M i l t e n o v a. Historical and Apocalyptic literature in Byzantium and Medieval Bulgaria. Sofia, 2011.
T h o m s o n, F. The Slavonic Translations of Pseudo-Methodius of Olimpu Apocalypsis. – In: Търновска книжовна школа, 4. Културното развитие на българската държава – краят на ХII–ХIV в. София, 1985, с. 143–173.
T h o m s o n, F. J. The Symeonic Florilegium – Problems of Its Origin, Content, Textology and Edition, Together with an English Translation of the Eulogy of Tzar Symeon. – Palaeobulgarica, 17 (1993), № 1, p. 37–53.
V r o o l a n d, J., W. V e d e r. О рукописной традиции Симеонова сборника. – Полата книгописная, 35 (2006), p. 68–80.