През 2011 г. в синайския манастир „Св. Екатерина“ се появи нов глаголически фрагмент, който наскоро беше публикуван от Н. Глибетич (2015 г.). Ръкописът се състои само от един силно повреден лист. Сравнявайки го с подобни гръцки и славянски текстове, Глибетич установява, че текстът му вероятно произлиза от Часослов, написан в Синай. По време на подготовката на неговото изследване ние обсъдихме с авторката времето на възникване на фрагмента и възможния произход на неговия писач (втора, по-късна ръка може да се види в кратка корекция на обратната страна). Въз основа на палеографски и лингвистични данни стигнахме до заключението, че най-вероятно паметникът принадлежи към първата половина или евентуално към първата четвъртина на XI в. и може да бъде приписан на северозапад от македонския регион или близка до него територия на север. Целта на тази статия е да се проверяват тези предположения чрез сравняване на графемните особености на текста.
В изследването Miklas, Hürner 2015 беше показано, че старобългарските документи може да бъдат датирани и локализирани чрез изчисление на техните графематични признаци. Методът работи добре, ако изходният материал е достатъчен, за да се изчислят поне десет от двадесет признака. В този документ можем да проследим десет с увереност; други два не са напълно надеждни поради липса на текст. В два случая трябва да допълним списъка с подпризнаци, защото съответната графема „и“ се появява за първи път в практическа употреба, докато Ик още не е регистриран в съответната „исусова“ позиция. Дзяло не се брои, защото се появява само в цифрова функция, нито Ик като независимо съответствие за /u/, тъй като тук той само замества ипсилон в споменатото окончание.
Две възможни изчисления водят до следните резултати: изчисление 1 дава годините 983–1006 (най-близко до Рилските листове) и редакторската област Bc-Bd (гранична стойност, най-близка до Мариинското евангелие); изчисление 2 дава годините 1006–1007 (най-близки до Клоцовия сборник) и редакторската област Bc. Второто изчисление изглежда по-правдоподобно, въпреки че първото не може да бъде изцяло изключено. Редакционните резултати се поддържат от западни елементи в палеографията. Следователно текстът на ръкописа най-вероятно е написан през първото десетилетие на XI в., а неговият писач представлява графематична школа от западната Зетско-Хумска област, т.е. през това време предимно сръбските региони Дукля, Травуня и Захумле.
Heinz Miklas (Vienna, Austria)