Темата за женската злина в Слово за премъдрия Езоп

Резюме: 

Славянското Слово за Езоп се появява във втората половина на XIII в. – началото на XIV в. и представлява кратък превод-преработка на елинистическия Роман за Езоп в третата му версия, която се свързва с византийския писател Максим Планудес от XIII в. Разпространява се в сборниците със смесено съдържание, като от него са известни пет преписа, два от които са издадени – препис в Тиквешкия сборник от втората половина на  XV в. и в Букурещкия сборник от XVI в. От гръцки са преведени само определени сюжетни цялости, чиято интерпретация е свързана с темата за „злите жени“. Така Слово за Езоп става част от цикъла за злите жени в сборниците със смесено съдържание. Темата за женската злина, заложена в гръцкия първообраз, се превръща в основен пункт в славянския разказ. При създаването на Слово за Езоп авторът е искал да подчертае основно мотива за женската злина и да създаде още един „пример“, включващ се в актуалната за времето му тема.

Майя Йонова (София, България)
Литература: 

А н г е л о в,  Б. Из старата българска, руска и сръбска литература. Кн. 2. София, 1967.

В а н е е в а, Е. К изучению истории текста Сербской Александрии (На материале ленинградских списков XV–XVII вв.). – Труды Отдела древнерусской литературы, 30 (1976), с. 114–123.

В е с е л о в с к и й, А. Н. Болгарские повести Букурештского сборника. – Журнал Министерства народного просвещения, 1884, кн. 1, отд. 2, с. 76–90.

Електронен диахронен корпус на българския език: Тиквешки сборник. https://histdict.uni-sofia.bg/textcorpus/show/doc_179 (10.04.2021).

И в а н о в, Ив. Старобългарски разкази. Текстове, новобългарски превод и бележки. София, 1935.

И с т р и н, В. Александрия русских хронографов: Исследования и текст. Москва, 1893.

К о ж у х а р о в,  С. Неизвестен препис на Солунската легенда. –Български език, 16, 1966, № 5, с. 491–494.

М а р и н к о в и ħ, Р. Српска Александрида: Историjа основног текста. Београд, 1969.

М и л т е н о в а, А. Към характеристиката на българската  литература през XVXVII в. Сборници със смесено съдържание. Дисертация. София, 1982.

М и л т е н о в а, А. Неофициалната книжнина през XIII в. в контекста на идейните и литературните тенденции на епохата. – В: Търновска книжовна школа. Т. 4. Културно развитие на българската държава – края на XII–XIV в. В. Търново, 1985, с. 102–114.

М и л т е н о в а, А. Новооткрит „близнак“ на Беляковския апокрифен сборник. – Palaeobulgarica, 13 (1989), № 3, с. 61–73.

М и л т е н о в а, А. Солунската легенда“ и нейните типологически паралели. – Годишник на Софийския университет. Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, 1 (за 1987), 1990, с. 213–227.

М и л т е н о в а, А. Цикъл разкази за злите жени в сборниците със смесено съдържание през Средновековието. – Старобългарска литература, 28–29 (1994), с. 131–136.

Н а ч о в, Н. Една нашенска ръкопис. – Книжици за прочит, 1 (1889), № 1, с. 42–44.

Н а ч о в, Н. Тиквешки ръкопис. – В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. 8. София, 1892, с. 389–419.

Н а ч о в, Н. Тиквешки ръкопис. – В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. 9. София, 1893, с. 86–160.

Н а ч о в, Н. Тиквешки ръкопис. – В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Кн. 10. София, 1894, с. 69–196.

Славянският физиолог. Византийска редакция: Електронно издание на текста и сравнително изследване, бел. 37. http://physiologus.proab.info (10.04.2021).

С п е р а н с к и й, М. Заметки о рукописях белградских и Софийской библиотек. – Известия историко-филологического института князя Безбородко в Нежине, 16 (1898), с. 1–87.

Х р и с т о в а, Б.,  Д. К а р а д ж о в а,  А. И к о н о м о в а. Български ръкописи от ХІ до ХVІІІ век, запазени в България. Своден каталог. Т. 1. София, 1982.

Ц о н е в, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 2. София, 1923.

Я к о в л е в, В. К литературной истории древнeрусских сборников. Опыт исследования „Измарагда“. Одесса, 1893.

Я ц и м и р с к и й, А. Библиографический обзор апокрифов в    южнославянской и русской письменности. Вып. 1. Апокрифы ветхозаветныe. Петроград, 1921.

 

Аesopica. A Series of texts relating to Aesop or ascribed to him or closely   connected with the literary tradition that bears his name; collected and critically  edited with a commentary and historical essay by B. E. Perry. Vol. 1: Greek and Latin Texts. Urbana, Illinois, 1952.

B á d e n a s  de la  P e ñ a, P.,  J. L ó p e z  F a c a l. En Fábulas de Esopo. Vida de Esopo. Fábulas de Babrio. Introducciones, traducciones y notas. Madrid, 1993.

B i r k f e l l n e r, G. Glagolitische und kyrillische Handschriften in Österreich. Wien, 1975.

D ž u r o v a, A. La miniatura bizantina: I manoscritti miniati e la loro diffusione. Milan, 2001.

E b e r h a r d, A. Fabulae Romanenses. Lipsiae, 1872.

G r a n b e r g, A. Textvittnen till Alexanderroman på rumänska från Nationalbiblioteket i Sofia (Bulgarien)

M i l t e n o v a, A. South Slavonic Apocryphal Collections. Sofia, 2018.

P e t r i c e i c u - H a s d e u, B. Cărţile poporane ale Românilor in Secolul XVI in legatura cu literaturá poporana cea nescrisa. Studiŭ de filologiă comparativă.  București, 1879.

R h o b y, A. Ausgewählte Byzantinische Epigramme in illuminierten Handschriften: Verse und ihre “inschriftliche” Verwendung in Codices des 9. bis 15. Jahrhunderts. Vienna, 2018.

S y r k u, P. Zur mittelalterlichen Erzählungsliteratur aus dem Bulgarischen. – Archiv für slavische Philologie, 7 (1884), p. 78–98.

The Alexander Romance. History and literature. Edit. by R. Stoneman, K. Nawotka, A. Wojciechowska (= Ancient Narrative Supplementum, 25). Groningen, 2018.

T o t h, I. The Story of Iosop the Wise and How He Lived: A medieval Slavonic translation of the Life of Aesop. – Neograeca Medii Aevi, 5 (2005),  p. 115–127.

Vita Aesopi. Еx Vratislaviensi ac partim Monacensi et Vindobonensi   codicibus nunc primum edidit Antonius Westermann. Brunsvigae–Londini, 1845.