Българската гранична крепост Рас (IX–XI в.)

Резюме: 

From the 9th to the 11th century Ras was an important Bulgarian fortress on the border of the Serbian lands. Written and archaeological sources show explicitly that it enters the Bulgarian tsardom in the Early Middle ages. It is possible that the tax paid by Serbs to Bulgaria was delivered in Ras. The town was one of the Bulgarian episcopal sees. Ras was captured by Byzantum in 1018. During the first half of the 12th century Serbs conquered the fortress.

Тервел Попов (София, България)
Литература: 

А л е к с о в а, Бл. Епископијата на Брегалница: прв црковен и културно-просветен центар во Македонија. Прилеп, 1989.

А н т о н о в и ћ, М. Рас. – В: Лексикон градова и тргова средњовековних српских земаља према писаним изворима. Београд, 2010, с. 235–238.

Б о ж и л о в, Ив. Седем етюда по средновековна история. София, 1995.

Б о ж и л о в, Ив., В. Г ю з е л е в. История на средновековна България (VII–XIV век). София, 1999.

Византиски извори за историју народа Jугославије. Т. 2. Обрадио Б. Ферјанчић. Београд, 1959.

Гръцки извори за българската история. Т. 1–. София, 1954–.

Г ю з е л е в, В. Извори за средновековната история на България (VII–XV в.) в австрийските ръкописни сбирки и архиви. Т. 1. Български, други славянски и византийски извори. София, 1994.

Gesta Regum Sclavorum. T. 1. Критично издање и превод. Издање приредила и текст превела Д. Кунчер. Београд, 2009.

Д о б р е в, Ив.,  К. П о п к о н с т а н т и н о в. Епиграфика, старобългарска. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 1. София, 1985, с. 662–677.

Ж и в к о в и ћ, Т. Поход бугарског цара Самуила на Далмацију. – Историјски часопис, 49 (2002), с. 9–25.

З л а т а р с к и, В. Н. История на българската държава през средните векове. Т. 1. Първо българско царство. Ч. 2. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство. 2. фототип. изд. София, 1994.

И в а н и ш е в и ћ, В. Печат цара Алексија I из тврђаве Рас. – Византијски свет на Балкану, 1 (2012), с. 57–64.

И в а н о в, Й. Български старини из Македония. Фототип. изд. София, 1970.

Й о р д а н о в, Ив. Корпус на средновековните български печати. София, 2016.

Ј а н к о в и ћ, Ђ. О цркви Рашке доба пре Немања. – Гласник Српског археолошког друштва, 20 (2004), с. 63–83.

К а л и ћ, Ј. Прокопиева Αρσα. – Зборник радова Византолошког института, 27–28 (1989), с. 9–17.

К о л е д а р о в, П. Политическа география на средновековната българска държава. Ч. 1. От 681 до 1018 г. София, 1979.

К о н с т а н т и н  Б а г р я н о р о д н ы й. Об управлении империей. Текст, перевод и комментарий. Издание второе, исправленное. Москва, 1991.

К ъ н е в, Н. България и Византия на Балканите през периода 912/3–927 г. – В: Симеонова България в историята на европейския Югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. Т. 2. Велико Търново, 2018, с. 33–95.

М а к с и м о в и ћ, Љ. О времену похода бугарског кнеза Бориса на Србију. – Зборник филозофског факултета Университета у Београду, 14 (1979), № 1, с. 69–75.

М у т а ф ч и е в, П. Книга за българите. София, 1987.

Н и к о л о в, Г. Н. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.). София, 2005.

Н и к о л о в а, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (IX–XIV век). 2. разш. и доп. изд. София, 2017.

П а в л о в, Пл. Българското средновековие. Познато и непознато (страници от политическата и културната история на България, VII–XV век). Велико Търново, 2008.

П а в л о в, Пл. Векът на цар Самуил. София, 2014.

П а в л о в, Пл. Династията на Крум. София, 2019.

П и р и в а т р и ч, С. Самуиловата държава. Обхват и характер. София, 2000.

Р а б о в я н о в, Д. Извънстоличните каменни крепости на Първото българско царство (IX – началото на XI век). София, 2011.

Р о з е н, В. Р. Император Василий Болгаробойца. Извлечения из летописи Яхъи Антиохийского. Санкт-Петербург, 1883.

С и м е о н о в а, Л. Пътят на младия Симеон от „спокойната тишина на манастира“ до възкачването му на българския трон. – В: Симеонова България в историята на европейския Югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. Т. 1. София, 2018, с. 155–163.

С т о ј а н о в и ћ, Љ. Стари српски записи и натписи. Књ. 1. Београд, 1902.

С ъ б о т и н о в, Ан. България при цар Самуил и неговите наследници (976–1018 г.). Т. 1. Извори и литература (опит за обобщение). София, 2008.

Х р и с и м о в, Н. Неизвестни и слабо познати надписи от ранното българско средновековие. – Епохи, 23 (2015), № 2, с. 371–379.

Х р и с и м о в, Н. Приписката в Чивидалското евангелие и името на българския владетел между княз Борис и цар Симеон. – В: История и култура на България и българите (IX–XIX в.). Исторически изследвания и археологически приноси в памет на проф. д-р Валентин Плетньов (= Acta Musei Varnaensis, 13/2). Варна, 2019, с. 195–208.

Ч и р к о в и ч, С. История сербов. Москва, 2009.

Ч и р к о в и ч, С. Сърбите сред европейските народи. София, 2017.

 

C o n s t a n t i n u s  P o r p h y r o g e n i t u s. De thematibus et De administrando imperio. Rec. Immanuel Bekkerus (= Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Vol. 3). Bonnae, 1840.

I o a n n i s  S c y l i t z a e. Synopsis Historiarum. Rec. Ioannes Thurn (= Corpus fontium historiae Byzantinae. Vol. 5). Berolini et Novi Eboraci, 1973.

I v a n i š e v i ć, V., B. K r s m a n o v i ć. Byzantine seals from the Ras fortress. – Зборник радова Византолошког института, 50 (2013), с. 449–462.

P o p o v i ć, M. The fortress of Ras (= Archaeological Institute Monographies, № 34). Belgrade, 1999.

R a d i š i ć, M. Archaeological testimonies of Bulgarian presence in the Central Balkans during the ninth and tenth centuries. – В: Симеонова България в историята на европейския Югоизток: 1100 години от битката при Ахелой. T. 1. София, 2018, с. 134–154.