Още веднъж за бератския реликварий

Резюме: 

            Статията е посветена на реликвария в църквата „Успение Богородично“, намираща се на акропола в гр. Берат (Албания), за който се твърди, че съдържа мощи на св. Горазд и св. Ангеларий и дори на светите Седмочисленици като група. Представен е опит за обобщение на известните факти, свързани с реликвария, но не ретроспективно – по отношение на неговата автентичност, а перспективно – с оглед на възникването и утвърждаването на култа към светите Седмочисленици.

            В изследването е проследена продължилата от втората половина на XIX в. до наши дни научна дискусия относно автентичността на мощите, като е отчетен фактът, че много по-голяма е вероятността те да са фалшиви. Посочено обаче, че тази важна за изследователя медиевист констатация не е продуктивна за изясняването на възникването на култа към св. Седмочисленици като група.

            Изложено е схващането, че във времето преди края на XVII в. мощи, за които се смята, че са принадлежали на св. Горазд и св. Ангеларий, заедно с друго църковно имущество са последователно преместени от Главиница (Балши) в манастира „Св. Георги“ в селището Брещан, а оттам в митрополитската църква на Берат „Успение Богородично“, като целта е била търсене на по-голяма безопасност. Мощите са изиграли ролята на генератор на местния култ към св. Седмочисленици, а наличието им в Берат или самото им пренасяне е станало повод за написването на т.нар. Бератска служба за св. Седмочисленици.

            Църковният празник се е отбелязвал на 26 ноември, непосредствено след паметта на св. Климент Охридски, като двете чествания са представлявали части на единен празничен комплекс. Отбелязването на празника на 26 ноември се е съхранило повече от век и половина като специфична местна традиция въпреки засвидетелстваната в Мосхополската служба от 1742 г. втора дата – 17 юли.

            Мощите, заедно с Бератската служба, са в основата на широкото разпространение на обща иконографска схема за представяне на св. Седмочисленици в гр. Берат и околностите му. През 1885 г. с покровителството на местния епископ Антим Алексудис мощите са прибрани с специално изработен реликварий със сребърен обков, релефно изображение на Седмочислениците и няколко надписа. Разминаването между имената на св. Седмочисленици върху реликвария и в Бератската служба се обяснява с двата вида традиции, на които те са плод: устната – намерила израз в надписа на реликвария, и писмената, чието продължение е службата. В наши дни сребърната украса на реликвария липсва, но самият той е запазен и се съхранява в сградата на църквата „Успение Богородично“, която от 1986 г. е превърната в Национален иконографски музей „Онуфри“. Съдържащите се в реликвария мощи и метални обувки, дават основание да се предположи, че са принадлежали един светец, като идентифицирането му е задача на бъдещи изследвания.

            Мощите, съхранявани в Бератския реликварий, стават първооснова на съвременния култ към св. Седмочисленици, за който с голяма степен на сигурност може да се смята, че има бератски произход. Възникнал в мултиетническата среда на град Берат от края на XVII и началото на XVIII в., този култ намира израз в богата иконографска традиция и служба, свързани закономерно с този южноалбански град.

Евгени Зашев (София, България)

Литература: 

Б а л а с ч е в, Г. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Написано от А. Теодоров. Пловдив, 1896 (Рецензия). – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 15 (1898), с. 3–19.

Б ъ р л и е в а, Сл. Московският препис на Дюканжовия списък. – В: Бърлиева, Сл. Cyrillo-Methodiana et Varia Mediaevalia. София, 2019, с. 237–256.

Б ъ р л и е в а, Сл. Служби за св. Седмочисленици. – В: Бърлиева, Сл. Cyrillo-Methodiana et Varia Mediaevalia. София, 2019, с. 279–282.

Г о л у б и н с к и й, Е. Краткий очерк истории православных церквей Болгарской, Сербской и Румынской или Молдо-Валашской. Москва, 1871.

Г р и г о р о в и ч, В. Очерк путешествия по Европейской Турции (С картою окрестностей Охридского и Преспанского озер). Казан, 1848.

Г р и г о р о в и ч, В. Очерк путешествия по Европейской Турции (С картою окрестностей Охридского и Преспанского озер) Издание второе. Москва, 1877. Фототип. изд. София, 1978.

И в а н о в, Й. Списък на българските архиепископи. Парижки ръкопис. – В: Иванов, Й. Български старини из Македония. Фототипно издание. София, 1970, с. 564–569.

К а л е в, Д. Св. Горазд – славянски просветител. София, 1970.

К р ъ с т а н о в, Тр. Неизвестни извори за св. Климент Охридски чудотворец, епископската му столица Велика – Велеград – Белград – Берат и датата на смъртта му – 25 юли 916 г. – В: Дни на науката на Република България и Република Македония. Научни доклади. София, 1998, с. 164–186.

М и р ч е в а, Б. Някои бележки за култа към св. Еразъм Охридски (Формийски) и славянската му служба в ръкопис № 122 от Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник в чест на проф. д.ф.н. Иван Харалампиев по случай 60-годишния му юбилей. – Велико Търново, 2006, с. 299–321.

М и р ч е в а, Б. За историческите свидетелства в славянската служба за св. Еразъм Охридски (Формийски). – В: Пение мало георгию. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. София, 2010, с. 141–157.

М и р ч е в а, Б. Култът към св. Еразъм Охридски (Формийски) в източната и западната традиция. – В: Светци и свети места на Балканите. 2. История. Културна антропология. Изкуствознание. Материали от Международната конференция, София, 14–16 юни 2012 г. (= Старобългарска литература, 48). София, 2013, с. 67–79.

М у ч а й, С., С. Д ж у е р и, И. Р и с т а н и, А. П е н т к о в с к и й. Средневековые церкви в долине Шушицы (Южная Албания) и славянская епископия свт. Климента Охридского.

Н о в а к о в и ћ, Ст. Први основи словенске књижевности међу балканским Словенима. Београд, 1893.

Р у с е в а, Р. Нови данни за изобразителния култ към св. Седмочисленици през XVIII–XIX в. на територията на съвременна Албания. – Проблеми на изкуството, 45 (2012), № 4, с. 20–27.

Р у с е в а, Р. Композицията на светите Седмочисленици в паметниците от XVIII–XIX век на територията на съвременна Албания. – Онгъл, 6 (2014), № 8, с. 83–106.

Р у с е в а, Р. Образът на св. Климент Охридски в църковното изкуство на територията на съвременна Албания (XIVXIX век). – В: Песни за Климент. Служби за св. Климент Охридски, писани от X до XX век. София, 2016, с. 487–514.

С н е г а р о в, Ив. Жития на народни светии, писани на охридско наречие с гръцко писмо. – В: Македонски преглед, 5–6 (1925), с. 29.

С н е г а р о в, Ив. Българският първоучител св. Климент Охридски (Живот и дейност). – Годишник на СУ. Богословски факултет, 4 (1927), с. 219–334.

С т о j ч е в с к а - А н т и ќ, В. Климент и Наум Охридски во народната традициja. Скопje, 1982.

Т у н и ц к и й, Л.Н. Св. Климент епископ словенский. Его жизнь и просветительная деятельность. Сергиев Посад, 1913.

Ц е л а к о с к и, Н. Култот и народните преданиja за Седмочислениците во Охридско. – Македонски фолклор, 50 (1992), с. 59–71.

Ч е ш м е д ж и е в, Д. Мощите на св. Горазд в Белград Албански (Берат). – Slavica Slovaca, 45 (2010), № 2, p. 136–143.

Ч е ш м е д ж и е в, Д. Култът към свети Седмочисленици в средновековна България. – Slavica Slovaca, 46 (2011), № 1, p. 24–35.

Я г и ч, В. История сербо-хорватской литературы. Казань, 1871.

 

G r o z d a n o v, Cv. La composition des sept saints slaves (седмочисленици έπτάριθμοι) dans la peinture de l'archevêché d'Ohrid. – В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 13. София, 2000, с. 21–41.

K i s s a s, S. Acolouthia of Seven Saints, Venice c. 1720. – Cyrillomethodianum, 10 (1986), p. 319–351.

K i s s a s, S. Representations of Greek and Slav Saints from the Central and Western Balkans from Ninth to the Eighteenth Century. – Cyrillomethodianum, 11 (1987), p. 249–255.

L a b i, M. The Basilica of Ballsh where Boris, the Bulgarian Tsar, was Baptized. – Anglisticum, 5 (2016), № 9, p. 54–60.

N i c h o r i t i s, K. Cyril and Methodius in the Greek Literary Tradition. – Cyrillomethodianum, 10 (1986), p. 11–50.

P o p a, Th. Mbishkrimet e kishave të Shqipnisë si burime historike. – Buletin i Universitetit Shtetëror të Tiranës. Seria shkencat shoqerore, 12 (1958), № 1, p. 218–250.

P o p a, Th. La Glavenice médiévale et le Ballsh actuel. – Studia Albanica, 2 (1964), p. 121–128.

P o p a, Th. Glavenica e lashtë dhe Ballshi i sotshëm. – Studime Historike, 2 (1964), p. 235–242.

S t a m a t i, F. The epitaph of Gllavenica: new data emerging from the technological study. – In: Acta Studia Albanica, 39 (2005), № 2, p. 139–146.

S u l s t a r o v a, E., S. K o ç i a j. Katalogu i tërmeteve të Shqipërisë. Tiranë, 1975.

Š a f a ř í k, P.J. Rozkvět slovanské literatury v Bulharsku. Sebrané spisy, díl 3. Praha, 1865.

Š k o v i e r a, A. Sväslovanskí sedmopočetníci. Bratislava, 2010.

T r a p p, E. Die sieben Slavenapostel in der liturgischen Dichtung. – Analecta Bollandiana, 100 (1982), p. 469–483.

V l o r a, E. Aus Berat und vom Tomor: Tagebuchblätter (= Zur Kunde der Balkanhalbinsel. Heft 13). Sarajevo, 1911.

 

Ἀκολουθία τῶν ἁγίων καὶ ἰσαποστόλων Ἑπτὰ Φωστήρων τῆς Βουλγαρίας, καὶ Δαλματίας. Κυρίλλου, Μεθοδίου, Κλήμεντος, Ναοὺμ, Γοράσδονος, Ἀγγελαρίου καὶ Σάββα. s.l., s.a.

Α λ ε ξ ο ύ δ η ς, Α. Σύντομος ἱστορικὴ περιγραφὴ τῆς Ἰερᾶς Μητροπόλεως Βελεγραδῶν καὶ τῆς ὑπὸ τὴν πνευματικὴν αὐτῆς δικαιοδοσίαν ὑπαγομένης χώρας. Νῦν πρῶτον συνταχθεῖσα καὶ ἰδίοις ἀναλώμασιν ἐκδοθεῖσα ὑπὸ τοῦ Μητροπολίτου Βελεγραδῶν Ἀνθίμου Δ. Ἀλεξούδη. Ἐν Κερκύρᾳ, 1868..

Κ ω ν σ τ α ν τ ι ν ί δ η ς (Μοσχοπολίτης), Γ. Ακολουθία τῶν ἁγίων Ἑπτάριθμων. Ποιηθεῖσα παρὰ τοῦ ἐν ἱερομονάχοις Γρηγορίου Μοσχοπολίτου. Ἐν Μοσχοπόλει, 1742.

Μ α ν ο ύ σ α κ α ς, M. Προσθῆκαι καὶ συμπληρώσεις εἰς τὴν ἑλληνικὴν Bιβλιογραφίαν τοῦ E. Legrand (= Ἐπετηρὶς τοῦ Mεσαιωνικοῦ Ἀρχείου, 7). Αθῆναι, 1957.

Ν ι χ ω ρ ί τ η ς, Κ. Οι άγιοι Κύριλλος και Μεθόδιος. Ο πνευματικός βίος και ο πολιτισμός των Σλάβων (= Balkania Orthodoxa. T. 1). Θεσσαλονίκη, 2013.