Едно рядко значение на улица в контекста на старата славянска книжнина

Резюме: 

Статията разглежда едно рядко старобългарско значение на съществителното улица в свързани с Преславския книжовен център писмени паметници. В знакови за тази преводаческа школа съчинения – Диалозите на папа Григорий Велики, Богословие и Шестоднев на Йоан Екзарх Български лексемата означава не ʻпът, проход между сградиʼ, а ʻврата, двериʼ и ʻпрозорецʼ. Предлага се хипотезата, че това значение е реликт от сравнително късното раздалечаване  на днешните наследници на праславянското *ula – улей и улица, чието обединяващо значение е ʻсвободно, но ограничено от граници пространствоʼ.

Елка Мирчева (София, България)
Литература: 

Б о р и с о в, П. Мотивирани съществителни имена със значение на лица в първите две книги на ранния старобългарски превод на Римския патерик. – Palaeobulgarica, 37 (2013), № 2, с. 79–96.

Б о р и с о в, П. Към проучването на лексиката на Римския патерик. – Palaeobulgarica, 38 (2014), № 1, с. 77–95.

Б о р и с о в, П. Лексиката на старобългарския превод на Диалозите на Григорий Велики (първа и втора книга) в съпоставка с лексиката на славянския превод на неговите Беседи върху Евангелието. Автореферат за присъждане на образователната и научна степен доктор. СУ „Св. Климент Охридски“, 2014.

Б о р и с о в, П. Мотивирани съществителни с абстрактно значение в първите две книги на ранния старобългарски превод на Римския патерик. – Palaeobulgarica, 40 (2016), № 3, с. 103–120.

Български етимологичен речник. Т. 7. София, 2010; Т. 8. София, 2017.

Великие минеи четьи, собранные всероссийским митрополитом Макарием. Декабрь. Дни 1–5. Москва, 1901.

Г е р о в, Н. Речник на българския език с тълкувание речите на български и на руски, 1–6. Пловдив, 1895–.

Г о р с к и й, А. В.,  К. И. Н е в о с т р у е в, Описание славянских рукописей Московской синодальной библиотеки. Отдел второй. Писания святых отцев. 2. Писания догматические и духовно-нравственные. Москва, 1859.

Д и д д и, К. Патерик Римский. Диалоги Григория Великого в древнеславянском переводе. Москва, 2001.

Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд. Т. 3. Москва, 1976.

З а и м о в, Й.,  М. К а п а л д о. Ретков или Супрасълски сборник. В два тома. Т. 1. София, 1982.

И к о н о м о в а, Ж. Йоан Екзарх. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. София, 1995, с. 169–194.

К о ч е в, Н. Ц. Шестоднев. Йоан Екзарх. Превод от старобългарски, послеслов и коментар Н.Ц. Кочев. – Българско философско наследство. Под общата редакция на проф. Михаил Бъчваров. София, 1981.

М и р ч е в а, Е. Битът на средновековния човек в Римския патерик (лексикални етюди). – Български език, 67 (2020), № 2, с. 60–78.

Н и к о л о в а, Св. Патеричните разкази в българската средновековна литература. София, 1980.

П е т к о в, П. Encyclopedia Slavica sanctorum. Ръкопис от XIV в. – Q.I.275 от РПБ, Санкт-Петербург. http://eslavsanct.net/index.php?lang=bg.

Речник на българския език. https://ibl.bas.bg/rbe/.

С п а с о в а, М. Беседа 11 от Златоустовия „Шестоднев“ в Зогр. № 19 от Библиотеката на Зографския манастир. – Български език, 67 (2020), 2, с. 79–118.

С р е з н е в с к и й, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка по письменным памятникам. Санкт Петербург, Т. 1, 1893, Т. 2, 1902, Т. 3, 1912.

Старобългарски речник. Т. 1. София, 1999; Т. 2. София, 2009.

Старославянский словарь (по рукописям XXI веков). Под редакцией Р.М. Цейтлин, Р. Вечерки, Э. Благовой. Москва, 1994.

Т и х о в а, М. Замяна на прабългарските думи в Римския патерик. – Годишник на СУ. Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Ив. Дуйчев“, 1 (1987), с. 259–311.

Т и х о в а, М. Християнска и владетелска лексика в Римския патерик. – В: Бог и цар в българската история. Пловдив, 1996, с. 45–52.

Ф а с м е р, М. Этимологический словарь русского языка. Т. 1–4. Москва, 1986–1987.

Я г и ч, И. В. Мариинское четвероевангелие с примечаниями и приложениями. Санкт-Петербург, 1883.

 

A i t z e t m ü l l e r, R. Das Hexaemeron des Exarchen Johannes. Bd. 4. Graz, 1966.

A l d a m a, J. de. Repertorium pseudochrysostomicum. Paris, 1965.

Clavis Patrum Graecorum. I–V. Ed. M. Geerard. Turnhout, 1974–1987; Clavis Patrum Graecorum. Supplementum. Ed. M. Geerard, J. Noret. Turnhout, 1998.

Die Großen Lesemenäen des Metropoliten Makarij. Uspenskij spisok. 1. – 11. März / Velikite minei cheti mitropolita Makariya. Uspenskiy spisok. 1–11 marta. Hrsg. E. Weiher, S. O. Šmidt, A. I. Škurko (= Monumenta Linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationеs. T. 39). Freiburg i. Br., 1997.

H a l k e n, Fr. Bibliotheca Hagiographica Graeca. 1–3. Bruxelles, 1957.

M a r e š, F. V. Welches griechische Patericon wurde im IX. Jahrhundert ins Slavische übersetzt? – Anzeiger der philosophisch-historischen Klasse der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 109 (1972), p. 205–221.

M a r e š, F. V. Gregorii Magni Dialogi libri IV. Die Bücher der Väter der Vita Methodii. – Slovo, 24 (1974), p. 17–39.

M a r e š, F. V. Gregorii Magni Dialogorum versione palaeoslovenica. – In: Gregore le Grand. Cantilly 15–19 septembre 1982. Actes publies par J. Fontaine, R. Gillet, S. Pellistrandi. Paris, 1986, p. 569–574.

M a r e š, F. V. Psalterii Sinaitici pars nova (Monasterii s. Catharinae codex slav. 2/N) (= Schriften der Balkankommission, Philologische Abteilung. Bd. 38. Fontes 2). Ad editionem praeparaverunt P. Fetková, Z. Hauptová, V. Konzal, L. Pacnerová, J. Švábová; sub redactione F.V. Mareš. Wien, 1997.

M i g n e, J. P. Patrologiae Cursus Completus. Series Graeca. Vol. 60. Sancti Patris Nostri Joannis Chrysostomi, Archiepiscopi Constantinopolitani, opera omnia quae exstant. Paris, 1862; Vol. 94. Sancti Patris Nostri Joannis Damasceni, Monachi, et Presbyteri Hierosolymitani, opera omnia quae exstant. Paris, 1864. http://patristica.net/graeca/.

M i g n e, J. P. Patrologiae Cursus Completus. Series Latina. Vol. 66. S. Benedicti, opera omnia. Paris, 1866; Vol. 77. Sancti Gregorii Papae I, opera omnia. Paris, 1862. http://patristica.net/latina/.

M i k l o s i c h, Fr. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Vindobonae, 1862–1865.

S a d n i k, L. Des Hl. Johannes von Damaskus ῎Εκθεσις ἀκριβης τής ὀρθοδόξου πίστεως [Ekthesis akribis tis orthodoxou pisteos] in der Übersetzung des Exarchen Johannes. Bd. 3 (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. Fontes et dissertationes, 16). Freiburg i. Br., 1983.

Slovník jazyka staroslověnského. T. 1–4. Praha, 1959–1997. http://byzantinorossica.org.ru/PS_Vocabularies.html.