The icon depicting Christ Pantocrator is kept in the Monastery of the Temptation near the town of Jericho and has not been mentioned in scholarly literature until now. The commemorative plate in the base of the icon tells us that it was created in 1879 by zograph Zahariy Dimitrov Dospevski. He is the son of Dimitar Zograf, who was the elder son of the founder of the Samokov art school Hristo Dimitrov. It is known that Z. Dospevski, following the April Uprising and the events that came after it, spent six years of his life, up until 1882, in the Jerusalem region. His work during that period remains mostly unexplored by academic publications. The zograph worked actively in the Monastery of St. Sava, where he finished the frescos on July 19th 1880, as documented by an inscription on the murals. As for the icon of Christ Pantocrator, we may assume, based on the commemorative plate which also serves as the zograph’s signature, that it was created as a gift on behalf of the zograph and his family, whose names are present on it.
Тотка Григорова (София, България)
Библия, сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет. София, 1925 (1982).
В а с и л и е в, Ас. Български възрожденски майстори. София, 1965.
В о к о т о п у л о с, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава“. – Проблеми на изкуството, 2 (1995), с. 27–30.
В ъ л е в а, Ю. Ангелология и архангелски изображения. – Проблеми на изкуството, 2 (1987), с. 33–38.
Г е н о в а, Е. Второто поколение зографи от Самоковската живописна школа. София, 2015.
Г е р г о в а, Ив. Самоковската художествена школа и украсата на ръкописната книга. – Проблеми на изкуството, 2 (2009), с. 42–47.
Енциклопедия „България“. T. 2. София, 1981, с. 418–419.
Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т. 1. София, 1980.
З а х а р и е в, В. Станислав Доспевски. Възрожденски живописец 1823–1877. София, 1971.
З а х а р и е в, В. Централен държавен архив. Ф. 1510, оп. 1, а.е. 175.
К а в е л и н, Л. Старый Iерусалим и его окрестности. Из записок инока-паломника. Москва, 1873.
М а в р о д и н о в, Н. Изкуството на българското Възраждане. София, 1957.
М о и с е е в a, Т. (ред.) История иконописи. Тверь, 2014.
М у т а ф о в, Е. Страници от хаджийския дневник: Някои наблюдения върху православното християнско изкуство в Йерусалим и връзките му с балканската традиция през османския период. – Проблеми на изкуството, 4 (2012), с. 3–14.
П а н д у р с к и, В. Църковната живопис в България и нейното културно-възпитателно значение. – Годишник на Духовната академия, Т. 5 (ХХХІ), 10 (1955–1956), с. 377–410.
П е н к о в а, Б. „Тия мои най-малки братя“ в поствизантийската иконография на Страшния съд и в контекста на балканската народна култура. – Проблеми на изкуството, 4 (1993), с. 21–27.
С а м о к о в л и е в а, М. Самоковската художествена школа и моят самоковски род. Сливен, 2007.
С е м е р д ж и е в, Хр. Град Самоков и неговата околност. Принос към историята им от турските завоевания до Балканската война. София, 2014.
Ц о н ч е в а, М. Църквата „Св. Георги“ в София. София, 1979.
G r a b a r, A. L’Empereur dans l’art byzantin. Paris, 1936.