Народна култура и културни реалии в славянската юридическа книжнина: Вота и Брумалия

Резюме: 

The article studies how the ancient realia Vota and Brumalia have been transmitted according to the Slavonic translations of the 62nd canon of the Council in Trullo from 691–692. It is based upon two main sources:  the Old Bulgarian translation of Patriarch Photius’ Syntagma of the canons without commentaries in the Efremovska kormchaya of the end of the 12th century, and the South-Slavonic kormchaya with commentaries in its Ilovitsa copy from 1262. Some other supplementary sources are consulted as well. Against the background of the abundant bibliography on the ancient feasts, spectacles, carnivals and their prohibition in the medieval sources, the specific task is to trace the naming tendencies in the light of the theory of realia, and to outline the characteristics of the Slavonic translations. The names of the two feasts tend to be preserved in their original form (as a loanword rather than to be subjected to an adaptation through translation into Slavonic. The Slavonic juridical manuscripts remain their basic textual environment. In the context of the canonical core of the Orthodox Church they enter the Slavonic literature from its very beginning. The comparison of how they are presented in different groups of kormchayas and their copies of various dating and location would be a very effective way of revealing the contribution of medieval translating to the theory of realia.

Марияна Цибранска-Костова (София, България)
Литература: 

А р н а у д о в, М.  Студии върху българските обреди и легенди. Т. 2. София, 1972.

Б е н е ш е в и ч, В. Н. Древнеславянская кормчая XIV титулов без толкований. Т. 1. Санкт-Петербург, 1906.

Български етимологичен речник. Т. 1–8. София, 1971–2017–.

Библия сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия Завет. София, 1982.

Б о г д а н о в, Б. Кукерските игри. Дионисовите празници и атическият театър и драма. – В: Минало и съвременност: научни есета. София, 2010, с. 47–57. http://www.bogdanbogdanov.net/literature_poetry_history_arch_bg.php?page=discussion_show&ofs=15&discID=32 (посетен на 07.01.2020).

Б о j а н и н, Ст. Забаве и светковине у Средњовековноj Србиjи од краjа XII до краjа XV века (= Посебна издања, Историјски институт у Београду. Књ. 49). Београд, 2005.

В л а х о в, С., С. Ф л о р и н. Непреводимото в превода. София, 1990.

В о й н о в, М., Ал. М и л е в. Латинско-български речник. 4. изд. София, 1990.

Е л ь н и ц к и й, Л. А. Византийский праздник Брумалий и римские сатурналии. – В: Античность и Византия. Москва, 1975, с. 340–350.

И л и е в, И. Сведения за българските народни игри и обичаи във византийски                             документи от началото на XIII в. – В: Средновековният българин и другите. Сборник в чест на 60-а годишнина на проф. дин Петър Ангелов. Ред. А. Николов, Г. Николов. София, 2013, с. 233–247.

И л и е в а, Т. Античната култура през призмата на средновековния български книжовен език. – Ѕѣлѡ. Електронно списание в областта на хуманитаристиката, 6 (2018), № 11. http://www.abcdar.com/magazine_XI.php (посетен на 12.11.2019).

Кормчая, напечатана с оригинала патриарха Йоасафа. Москва, 1653.

К у е в, К. Вселенски събори. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т.1. София, 1985, с. 462–468.

М а к с и м о в и ч, К. А. Пандекты Никона Черногорца в древнерусском переводе XII века (юридические тексты). Москва, 1998.

М а к с и м о в и ч, К. А. Древнерусская Ефремовская кормчая XII в.: локализация перевода в связи с историей текста. – В: Лингвистическое источниковедение. 2004–2005. Москва, 2006, с. 102–113.

М а к с и м о в и ч, К. А. Византийская сингагма 14 титулов без толкований в древнеболгарском переводе. Славяно-греческий, греческо-славянский и обратный (славянский) словоуказатели. Т. 1–2. Frankfurt am Main, 2010.

М о с и е н к о, Л. В. Лингвокультурологическая проблема классификации реалий. – Вестник Оренбургского государственного университета, 11 (2005). http: vestnik.osu.ru./2005_11/24 pdf (посетен на 27.12.2019).

Н о в а к о в и ћ, Ст. Матиje Властара Синтагмат. Азбучни зборник византијских црквених и државних закона и правила (= Зборник за историју, језик и књижевност српског народа, Прво одељење (Споменици на српском језику), књ. 4). У Београду, 1907.   

П е т р о в и ћ, М. Законоправило или Номоканон светога Саве. Иловички препис 1262 г. Горњи Милановац, 1991.

Правила на Светата Православна Църква. Ч. 1. Издава манастир „Св. Вмч. Георги Зограф“, Света гора, 2004.

Правилата на Св. Православна Църква с тълкованията им. Под редакцията и превода на свещеник д-р Ст. Цанков, протодякон Ив. Стефанов, П. Цанев. София. Т. 1. 1912; Т. 2. 1913. 

С л а в о в а, Т.  Византийски реалии в преводаческата практика на старобългарските  книжовници. – В: Laudator temporis acti. Studia in memoriam Ioannis A. Božilov. VOL. 2. Ius, imperium, potestas, litterae, ars et archaeologia. Съст. Ив. Билярски. София, 2018, с. 242–253.

Словарь древнерусского языка (XI–XIV вв.). Гл. ред. Р. И. Аванесов. Т. 1–11. Москва, 1988–2016–.

С р е з н е в с к и й, И. И. Сведения и заметки о малоизвестных и неизвестных памятниках. XLVII. Кормчая книга сербского письма 1262 г. – Сборник Отделения русского языка и словесности, 12 (1875), с. 147– 176.

С р е з н е в с к и й, И. И. Материалы для словаря древнерусского языка. Санкт-Петербург. Т. 1. 1893; Т. 2. 1902; Т. 3. 1912.

Словарь русского языка XIXVII вв. Т. 1–30. Москва, 1975–2015–.

С т а н к о в, Р. Древнеболгарские переводные тексты и проблема лексических моравизмов. София, 2016.

Старобългарски   речник. Т. 1. А–Н. София, 1999; Т. 2. О–У. София, 2009.

С т е ф а н о в, П. Лозата и виното в Библията. – Православие БГ. 11.09.2005. http: www. pravoslavie.bg (посетен на 25.12.2019).

С у б о т и н - Г о л у б о в и ћ, Т. Матија Властар Синтагма. Са српскословенског језика превела Т. Суботин-Голубовић. Београд, 2013. 

Ц и б р а н с к а - К о с т о в а, М. Покайната книжнина на Българското средновековие IX-XVIII в. Езиково-текстологични и културологични аспекти. София, 2011.

A Greek-English Lexicon. Compiled by H.G. Liddell and R. Scott. Oxford, 1996.

A l e x a n d r o v, V. The Syntagma of Matthew Blastares. The destiny of a Byzantine Legal Code among the Orthodox Slavs and Romanians 14–17 centuries. Frankfurt am Main, 2012.

C o n s t a n t e l o s, D. J. Canon 62 of the synod in Trullo and the Slavic problem. – Byzantina 2 (1970), р. 21–35.

C r a w f o r d, J. R. De Bruma et Brumalibus festis. – Byzantinische Zeitschrift, 23 (1919), p. 365–396.

G a l l a g h e r, Cl. Church Law and Church Order in Rome and Byzantium. A Comparative Study (= Byzantine and Ottoman monographs. Vol. 8). Birmingam, 2002.

G r i b b l e, Ch. E. Earliest Slavic Attestation of the Custom of Rusalii. – Palaeobulgarica, 13 (1989), № 2, р. 41–46.

M i k l o s i c h, F. Lexicon Palaeoslovenico-Graeco-Latinum. Emendatum auctum. Reprint. Wien, 1862–1865. Neudruck der Ausgabe. Wien, 1977.

N e d u n g a t t, G., M. F e a t h e r s t o n e. The Council in Trullo Revisited (= Kanonika. 6). Rome, 1995. 

The Oxford Dictionary of Byzantium. In 3 vol. Ed. by A.P. Kazhdan et al. Oxford, 1991.

Trésor de la Langue Française informatisé. http://atilf.atilf.fr/ (посетен на 20.12.2019).

T r o m b l e y, F.R. The Council of Trullo (691–692): A Study of the Canons Relating to Paganism, Heresy, and the Invasions. – Comutatus, 9 (1978), p. 1–18.

W u e n s c h, R. Ioannis Laurentii Lydi. Liber de Mensibus. Leipzig, 1898.

Ράλλης, Ποτλής 1852 Σύνταγμα των Θείων και Ιερών Κανόνων των τε Αγίων και πανευφήμων Αποστόλων, και των Ιερών και Οικουμενικών και τοπικών Συνόδων, και των κατά μέρος Αγίων Πατέρων. Ὑπὸ Γ.Α. Ράλλη καὶ Μ. Ποτλῆ. Τόμος Δεύτερος. Ἀθήνῃσιν, 1852.