The article describes the initial stages of the diffusion of the new redaction Athonite Bulgarian translation of the Pentecostarion in the Serbian literature. More evidence is added to the suggestion that the known Pentecostarion (Sl.1 of the library of the Greek Orthodox Patriarchate of Jerusalem) written by Serbian scribes on Sinai was a direct copy of a new Bulgarian translation made on Athos, which is conserved in the Pentecostarion of St. Catherine’s Monastery on Sinai (Sin. 24). The comparison of the structure, the text and the orthography of the hymnal parts of the two pentecostaria (excluding the synaxaries which have been published and analyzed thoroughly by L. Taseva) reveals that the copying (done by two copyists) was complicated by the change in the orthography: from an orthography with two letters for original nasal vowels (yus) and two for reduced vowels (yers) the text was ‘readjusted’ to an inconsistent Rashka orthography without yus signs and with only one yer sign. As far as the hymnographic text is concerned the variant readings are minimal in relation to the total volume so the two manuscripts reflect one and the same redaction of the translation. In the overall reproduction Yanikie and Yakov have preserved the Middle Bulgarian literary language of their antigraph, which is an important monument of the Athonite Bulgarian translation school of the 14th c.
Климентина Иванова (София, България)
Б о г д а н о в и ћ, Д. Метод описа рукописа у Археографском одељењу Народне библиотеке СРС у Београду. – В: Библиотекар, ХХ, св.5, 1968, с. 361–390.
В о с т о к о в, А. Х. Описание рукописных и печатных книг словенских, принадлежащих действительному статскому советнику А. С. Норову. – В: Журнал Министерства Народного просвещения, 1836, № 9, с. 529–551; отделен отпечатък Санкт-Петербург, 1836.
В о с т о к о в, А. Х. Описание Норовских рукописей. – Във: Филологические наблюдения А.Х. Востокова. Издал по поручению 2-ого Отделения Академии наук И. Срезневский. Санкт-Петербург, 1865, с. 172–187.
Г р и ц к а т, И. Српска редакциjа црковнословенског jезика. – В: Грицкат, И. Студиjе из историjе србохрватског jезика. Београд, 1975, с. 27–39.
Д и м и т р о в а, М. Ягичев златоуст. Средновековен български паметник със слова и поучения от началото на XIV век. София, 2011.
Д о б р е в, И. Рашката писменост и българският правопис през Средновековието. – В: Кирило-Методиевски студии. Кн. 8. София, 1991, с. 216–252.
И в а н о в а, Кл. Правописно-езикови проблеми при описанието на южнославянските кирилски ръкописи. – В: Славянска палеография и дипломатика. Доклади и съобщения от Семинара по славянска палеография и дипломатика. София, септември 1979. София, 1980, с. 102–110 (= СИБАЛ. Balkanica III. Études et documents, 1).
И в а н о в а, Кл. Из истории славянской письменности на Святой земле. – In: Jews and Slavs. The Holy Land and the Manuscript Legacy of Slavs, 20, Jerusalem–Sofia, 2008, p. 60–86.
J о в а н о в и ћ, Б. Почетак српске редакциjе словенског књижевног jeзика. – В: Прилози за књижевност, jeзик, историjу и фолклор. Београд, 41, 1975, с. 112–125.
К а р а б и н о в, И. Постная триодь. Исторический обзор ее плана, состава, редакций и славянских переводов. Санкт-Петербург, 1910.
К р а с н о с е л ь ц е в, Н. Ф. Славянские рукописи Патриаршей библиотеки в Йерусалиме. – В: Православный собеседник, 12, 1888, с. 1–32 (отделен отпечатък Казань, 1889).
М л а д е н о в и ћ, А. Назив „српски jезик“ – наjстариjа потврда из XIV века. – В: Зборник Матице српске за филологиjу и лингвистику. 35, 1992, 1, с. 45–49.
Н е д е љ к о в и ћ, О. Правопис „Ресавске школе“ и Константин философ. – В: Стара књижевност. Београд, 1965, с. 467–475.
Н е д о м а ч к и, В. О српским рукописима у библиотеци Грчке Православне патриаршиjе у Jерусалиму. – В: Археографски прилози. 1980, № 2, с. 71–118.
Н и к о л о в а, Св. За най-стария препис на т.нар. „Първо слово на Йоан Екзарх Български за Рождество Христово“. – In: Studia Carolensia. Papers in Linguistics and Folklore in Honor of Charles E. Gribble. Bloomington, Indiana, 2006, p. 209–228.
П о п о в, Г. Новооткрито сведение за преводаческа дейност на български книжовници от Света гора през първата половина на XIV в. – В: Български език, 28, 1978, № 5, с. 402–410.
П о п о в, Г. Триодни произведения на Константин Преславски. София, 1985 (= Кирило-Методиевски студии, кн.2).
П о п о в а, Т. Колко ръце са писали Постен (23) и Цветен (24) триод от манастира „Света Екатерина“ в Синай? – Palaeobulgarica, 23, 1999, № 2, p. 41–52.
Р о з о в, Вл. Болгарские рукописи Иерусалима и Синая. – В: Минало. Българо-македонско научно списание. Год. III. Кн. 9, 1914, с. 16–37.
Р о з о в, Вл. А. Српски рукописи Jерусалима и Синаjа. – В: Jужнословенски филолог, 5, 1925–1926, с. 118–129.
С п е р а н с к и й, М. Н. Славянская письменность XI–XII вв. на Синае и в Палестине. – В: Известия Отделения русского языка и словесности, 32, Ленинград, 1927, с. 43–118.
С т о j а н о в и ћ, Љ. Стари српски записи и натписи. Књига 1. (= Зборник за историjу, jезик и књижевност српскога народа. Прво одељење. Споменици на српском jезику). Београд, 1, 1902; 3, 1905.
Т а с е в а, Л. Триодните синаксари в средновековната славянска книжнина. Текстологично изследване. Издание на Закхеевия превод. Словоуказатели (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris LIV). Freiburg i. Br., 2010).
Т а с е в а, Л. Какво се крие зад понятията български и сръбски език в една приписка от 1374 г.? – В: Studia Balcanica 29. Етничност, език и идентичност в Югоизточна Европа. София, 2014, с. 69–86.
Т о т о м а н о в а, А.-М. Редакции на старобългарския език. – В: Изследвания по Кирило-методиевистика. София, 1985, с. 192–203.
Т р и ф о н о в, Ю. Сръбско-българска безюсова редакция в старата книжнина на южните славяни. – В: Македонски преглед, 12, 1940, № 2, с. 27–55.
Ц е р н и ћ, Л. Белешке о писарима неких српских рукописа у манастиру свете Катарине на Синаjу. – В: Археографски прилози, 1982, № 4, с. 19–62.
M a t e j i c, Р., Н. T h o m a s. Catalog. Manuscripts on Microform of the Hilandar Research Library (The Ohio State University). I. Compiled and with an introduction by Predrag Matejic and Hannah Thomas. The Resource Center for Mediеval Slavic Studies (The Ohio State University, Columbus, Ohio) in cooperation with the "Ivan Dujchev" Research Center for Slavo-Byzantine studies (Sofia, Bulgaria). Columbus, Ohio, 1992.