В статията се изследват три редки лексеми, които се съдържат в старобългарски преводи, извършени на ранен етап от славянската преводаческа практика. Проследява се тяхното разпространение в южнославянската и източнославянската книжнина, като се очертава корпусът от текстове, както и типовете кодекси, в които се регистрират. Поставя се въпросът за езиковата интерференция в идиолекта на книжовници преводачи през ранния етап от преводаческата дейност. Открива се безспорна връзка между езика на превода и диалектната основа на идиолекта на преводача. Привеждат се конкретни доказателства, че две от трите думи са характерни за югозападния български Прилепски говор. Изказва се тезата, че вероятно поради езиковата интерференцията на ранен етап от преводаческата практика те са проникнали и в книжовния език.
Мария Спасова (Велико Търново, България)
В е л и н о в а, В., Н. В у т о в а. Опис на ръкописите, старопечатните, редките и ценните издания в Националния исторически музей. Т. 1. Славянски ръкописи, кирилски печатни книги и периодични издания. София, 2013.
В ъ р б а н о в а, П. Речник-индекс на Пандектите на Антиох. http://cyrillomethodiana.uni-sofia.bg/mdocs/category/8-archive?limitstart=0 [25.02.2017].
Г о л ы ш е н к о, В. С., В. Ф. Д у б р о в и н а. Синайский патерик. Москва, 1967.
Д в о р е ц к и й, И. Х. Древнегреческо-русский словарь. Т. 1–2. Москва, 1958.
Е ф и м о в а, В. С. Старославянская словообразовательная морфемика. Москва, 2006.
И в а н о в, Й. Гоцеделчевският мещругански говор. ‒ В: Българска диалектология. Кн. 7. София, 1974.
И в а н о в а, Кл. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София, 2008.
И в а н о в а, Кл. Към кой ръкопис принадлежат шестте пергаментни листа от сбирката на Виктор Григорович № 22 (М. 1704). – Palaeobulgarica, 40 (2016), № 1, с. 3–24.
Й о н о в а, М. Варлаам и Йоасаф. – В: Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Състав. Д. Петканова. 2. прераб. и доп. изд. В. Търново, 2003, с. 86–87.
К у з м а н о в а, Д., К. Р а н г о ч е в. Конфесионими в тайните дюлгерски говори. http://www.spisanie.ongal.net/broi9/3_St6_Rangochev.pdf
[ 14.05.2019]
К ъ н ч е в, Ив. Таен зидарски говор от с. Смолско, Пирдопско. ‒ Известия на Института по български език, 4 (1956), с. 369–410.
М л а д е н о в, Ст. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. София, 1941.
М л а д е н о в, М. Мещруганският говор. – Родопи, 2 (1967), № 10, с. 33–34.
М у ш и н с к а я, М. С., Е. А. М и ш и н а, В. С. Г о л ы ш е н к о. Изборник 1076 г. Т. 1–2. 2. изд., перераб. и дополн. Москва, 2009.
Н и к о л о в а, Св. Патеричните разкази в българската средновековна литература. София, 1980.
П е т к о в, Г., М. С п а с о в а. Търновската редакция на Стишния пролог. Текстове. Лексикален индекс. Т. 7. Месец март. Пловдив, 2012.
Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Т. XII. София, 1895; Т. XIII. София, 1896; Т. XV. София, 1898; Т. XVI–XVII. София, 1900.
С п а с о в а, М. Нови щрихи към текстовата история на старобългарския превод на Слово за отсичане на главата на Йоан Кръстител. – Palaeobulgarica, 41 (2017), № 3, с. 19–62.
С п а с о в а, М. Граматическите архаизми и редките думи като показател за първообраза на текст (Непроучен сръбски препис на Слово за Рождество на Йоан Предтеча, считано за вероятна творба на Климент Охридски). – В: Св. Климент Охридски в културата на Европа. София, 2018, с. 525–555.
С п а с о в а, М. Неизвестен архаичен превод на слово 5 от Лествицата на Йоан Синайски в сръбски ръкопис от XIV век. – В: Poznańskie Studia Slawistyczne (Habent sua fata libelli). 14. Poznań, 2018, p. 221–248.
С п а с о в а, М. Лексикална характеристика на неизвестен архаичен превод на слово 5 от Лествицата на Йоан Синайски в сръбски ръкопис от XIV век (Към въпроса за авторството на превода). – В: Преславска книжовна школа. Т. 18. Шумен, 2018, с. 85–108.
С п а с о в а, М. Лексеми с корен *rot- в езика на ранни старобългарски преводи. – В: IN HONOREM 5. ΑΘΑΝΑΣΙΑ. Юбилеен сборник в чест на 75-годишнината на проф. Пиринка Пенкова-Люейер. Шумен, 2019, с. 20–29.
С п а с о в а, М. Слово 80 от Паренесис на Ефрем Сирин в сръбски ръкопис от XIV век (Проблеми на историята на текста и езика на превода). – В: Тринадцатые Загребинские чтения. Сборник статей по итогам международной научной конференции (3–4 октября 2018 г.). Санкт-Петербург, 2019, с. 201–242.
С п а с о в а, М. Два неизследвани преписа на Admonitiones spirituales от състава на Златоструй (Към въпроса за първоначалния превод на словото). – В: Преславска книжовна школа. Т. 19. Шумен, 2019, с. 11–49.
С п а с о в а, М., Цв. Д а н о в а. Езикови особености на превода на Исихиевите тълкувания по преписа им в Иван-Александровия Песнивец: към въпроса за времето и мястото на възникване на превода (Част първа). – Palaeobulgarica, 42 (2018), № 2, с. 38–60.
С п а с о в а, М., Цв. Д а н о в а. Езикови особености на превода на Исихиевите тълкувания по преписа им в Иван-Александровия Песнивец: към въпроса за времето и мястото на възникване на превода (Част втора). – Palaeobulgarica, 42 (2018), № 3, с. 33–70.
С п а с о в а, М., К. Д и м и т р о в. Второ слово на Рождество Христово в ръкопис НИМ24 – компилативен превод на Йоан Екзарх. – В: Преславска книжовна школа. Т. 17. Шумен, 2017, с. 49–90.
С п р о с т р а н о в, Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир. София,.
С т о й к о в, Ст. Българска диалектология. 3. изд. София, 1993.
Т е м ч и н, С. Ю. Лит. žíedas, лтш. zieds ‘цветок’, др.-прусск. seydis ‘стена’ и южнослав. *zidъ ‘стена’: о флористических истоках балто-славянского строительного термина. – В: ГОРА калинова: (биљни свет у традиционалној култури Словена). Зборник рaдова. Уредила Зоја Карановић. Београд, 2019. https://www.academia.edu/ [21.04.2019].
Т у р и л о в, А. А., Л. В. М о ш к о в а. Каталог славянских рукописей афонских обителей. Београд, 2016.
Ф е д е р, У. Р. Кънѧжии изборьникъ за възпитаниє на канартикина. Т. 1. Увод и показалци. Т. 2. Текст. В. Търново, 2008.
A i t z e t m ü l l e r, R. Paraenesis: die altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers. Index (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. T. XXVIII (XX, 5). Freiburg, 1990.
B o j k o v s k y, G., R. A i t z e t m ü l l e r. Paraenesis. Die altbulgarische Übersetzung von Werken Ephraims des Syrers. Bd. 4. Hsgb. von G. Bojkovsky und R. Aitzetmüller (= Monumenta linguae slavicae dialecti veteris. T. XXVI (XX, 4). Freiburg i. Br., 1988.
J a g i ć, V. Словѣньскаꙗ Псалътырь. Psalterium Bononiense. Vindobonae–Berolini–Petropoli, 1907.
J a g i ć, V. Supplementum Psalterii Bononiensis: Incerti auctoris explanatio Psalmorum graeca ad fidem codicum. Vindobonae, 1917.
M i g n e, J.-P. Patrologiae cursus completus. Series graeca. Paris, 1857–.