The article aims at presenting all sources in Cyrillic containing information on mediaeval Bulgarian empresses. Valuable Cyrillic sources are the lists of Bulgarian empresses in mediaeval beadrolls; some marginal notes; several epigraphic monuments – inscriptions on stone and walls, inscriptions around miniatures, inscriptions on stamps, coins, pots and other objects. Information about the tsaritsas is also available in monuments of the Old Bulgarian Church literature.
Unfortunately, listing the types of sources is almost equal to the number of sources themselves, i.e. of each type there is one or at most two examples. Special attention is paid to the beadroll in Tsar Boril’s Synodicon, which mentions ten of all the 24 known Bulgarian empresses, giving scarce information about their family life and their religious life. The latter is enriched with some data from hagiographic writings, inscriptions, marginal notes, donor portraits, which are also analyzed. The Cyrillic sources contain even poorer evidence on the participation of the empresses in politics, but, sparse as they are, they are presented and analyzed in the article. The author also occupies herself with the specific issues raised by the Tarnovo epitaph, written on behalf of a royal woman, and by the epithet “holy-born” or “born-by-light” used to describe the Vidin empress Anna in the marginal note from the Bdinski zbornik of 1359/60. Serbian Cyrillic sources containing evidence on Bulgarian empresses, though few, are also an important part of the research.
The sad conclusion of the review of the Cyrillic monuments, used to uncover facts about medieval Bulgarian empresses, is that they are not only scarce, but also fragmented and sometimes contradictory. Not only is the voice of the empresses themselves missing, but there is also a lack of men's view of the lives and deeds of the tsaritsas, whose history is only revealed by indirect information preserved in the Cyrillic monuments.
Сашка Георгиева (София, България)
А в д е в, С. Сребърните монети на цар Михаил Асен (1337–1355). – Нумизматика, 14, 1980, № 3, 13–21.
А н г е л о в, П. Болгарская история в сербских родословных текстах и летописях (IX–XIV вв.). – Palаeobulgarica, 5, 1981, № 2, 19–34
А н д р е е в, Й. Една неизвестна влашка принцеса в двора на цар Иван Александър. – В: Доклади 6, Българските земи в древността. България през Средновековието, Втори международен конгрес по българистика, София 23 май – 3 юни 1986 г., София 1987, 638–650.
А р и з а н о в а, С. Българската владетелка по данни на агиографската книжнина от XIII–XIV век – идеален образ и реална личност. – В: Кюстендилски четения 2007. Заедно или разделени. Европа на съюзите, личностите и регионите. София, 2012, 51–59.
Б о ж и л о в, И. Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография. София, 1985.
Б о ж и л о в, И. Българите във Византийската империя. София, 1995.
Б о ж и л о в, И., А. Т о т о м а н о в а, И. Б и л я р с к и. Борилов Синодик. Издание и превод. София, 2011.
Б о ж к о в, А. Българската историческа живопис. София, 1972.
В а с и л и е в, А. Ктиторски портрети. София, 1960.
В е с е л и н о в и ћ, А., Р. Љ у ш и ћ. Српске династије. Нови Сад–Београд, 2001.
Г е о р г и е в а - Г а г о в а, Н., М. П е т р о в а. Коя е „светородната царица Анна“ от Бдинския сборник? – В: Светогорска обител Зограф. Т. 3. София, 1999, 257–264.
Г е о р г и е в а, С. Женското ктиторство в средновековна България. – Исторически преглед, 47, 1991, № 8, 44–52.
Г е о р г и е в а, С. Царица Теодора и началото на края. – В: Османската инвазия на Балканите и краят на средновековната българска държава (XIV–XV в.). Доклади от международната научна конференция, проведена във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (19–20 май 1993 г.) (= Трудове на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Исторически факултет, том 32, книга 3, 1994), 133–138.
Г е о р г и е в а, С. Жената в българското Средновековие. Пловдив, 2011.
Г е о р г и е в а, С. Българската царица Анна (1221–1237). Един различен поглед към две десетилетия от средновековната ни история. – Исторически преглед, 70, 2014, № 3–4, 31–46.
Г е о р г и е в а, С. Още веднъж за влашката принцеса – снаха на цар Иван Александър. – В: Добруджа 32. Сборник в чест на 60 години проф. дин Георги Атанасов. Силистра, 2017, 375–380.
Г о л у б и н с к и й, Е. История Русской Церкви. Т. 1. Ч. 2 Период первый, Киевский или до-монгольский. http://azbyka.ru/otechnik/Evgenij_Golubinskij/istorija-russkoj-tserkvi-t... (посетен на 23.02.2019 г.).
Г о ш е в, И. Търновски царски надгробен надпис от 1388 година.( = Български старини, кн. XIV). София, 1945, табл. I.
Г ъ л ъ б о в, И. Надписите към Боянските стенописи. София, 1963.
Г ю з е л е в, В. Папството и българите през Средновековието. Пловдив, 2009.
Д а н ч о в, Н., И. Д а н ч о в. Българска енциклопедия. София, 1993.
Д у й ч е в, И. Приноси към историята на Иван Асен II. – В: Българско средновековие. Проучвания върху политическата и културната история на средновековна България, София, 1972, 289–321.
Д у й ч е в, И. Из старата българска книжнина. Т. 2. София, 1944.
Ж и в к о в а, Л. Четвероевангелието на цар Иван Александър. София, 1980.
Законик Стефана Душана цара српског 1349. и 1354., приредио и издао С. Новаковић. Београд, 1870. http://www.uzzpro.gov.rs/doc/biblioteka/bib-propisi/pravni-i-politicki-s....
И в а н о в, Й. Избрани произведения. Съст. и ред. Б. Ст. Ангелов. Т. 1. София, 1982.
И в а н о в а, В. Два надписа от Асеневци – Батошевският и Врачанският. – Известия на Българския археологически институт, 15, 1946, 132–135.
Й о р д а н о в, И. Корпус на печатите на средновековна България – аddenda et corrigenda. – Нумизматика и епиграфика, 1, 2003, 95–113.
К а р а г е о р г и е в а, С., А. Б о я д ж и е в. Царица Анна и Бдинският сборник. – Минало, 4, 1996, 27–34.
К о д о в, Хр. Описи на славянските ръкописи в библиотеката на БАН. София, 1969.
К о ц е в а, Е. Александрийско-попгерасимово писмо в български ръкописи от втората половина на XIV в. – Старобългарска литература, 1971, 369–401.
Латински извори за българската история. Т. 3. София, 1965.
М и х а љ ч и ћ, Р. Лазар Хребељановић. Историjа, култ, предање. Београд, 2001.
М у ш м о в, H. Една нова сребърна монета от царица Ирина със сина ѝ Михаил. – В: Сборник в чест на В. Н. Златарски. София, 1925, 185– 186, обр. 4.
М у ш м о в, H. Женският образ в българската нумизматика. – Известия на Историческото дружество, 11–12, 1931–1932, 16 –168.
Н и к о в, П. Турското завоевание на България и съдбата на последните Шишмановци. – Българска историческа библиотека, 1, 1928, № 1, 113–159.
Н и к о л о в, Г. Кратки бележки за Десислава – монахиня Девора и браковете на цар Иван Шишман. – В: Образ и слово. Юбилеен сборник по случай 60-годишнината на проф. Аксиния Джурова. София, 2004, 285–288.
Н о в а к о в и ћ, С. Законски споменици српских држава средњега века. Београд, 1912.
О в ч а р о в, Н. За правилното четене на търновския надгробен надпис от църквата „Свети Четиридесет мъченици“ (по повод една хипотеза). – Археология, 27, 1995, № 1, 46–52.
П е н ч е в, В. Колективна монетна находка (XIV в.) от с. Тишевица, Врачанско. – Нумизматика, 17, 1983, № 2, 15–24; № 3, 27–43.
П р е м о в и ћ, М. Jелена кћер кнегиње Милице – спона Лазаревића и Блашића. – В: Кнегиња Милица – монахиња Jевгениjа и њено доба. Тематски зборник. Трстеник, 2014, 209–222.
П у р к о в и ћ, А., Кћери кнеза Лазара. Мелбурн, 1957.
Р а д о ј и ч и ћ, Ђ. Стари српски књижевници XIV–XVII века. Расправе и чланци. Београд, 1942.
С п а с и ћ, Д., А. П а л а в е с т р а, Д. М р ђ е н о в и ћ. Родословне таблице и грбови српских династија и властеле. Београд, 1991.
Стара българска литература. Т. 3: Исторически съчинения. Съст. и ред. И. Божилов. София, 1983.
Стара българска литература. Т. 4: Житиеписни творби. Съст. и ред. Кл. Иванова. София, 1986.
С т о я н о в и ћ, Л. Стари српски родослови и летописи. Сремски Карловци, 1927. https://www.scribd.com/document/117874946/Ljubomir-Stojanovic-Stari-srps....
С у б о т и ћ, Г. Портрет непознате бугарске царице. – Zograf, 27, 1998–1999, 93–102.
Х р и с т о в а, Б., Д. К а р а д ж о в а, Е. У з у н о в а. Бележки за българските книжовници X–XVIII век. Т. 1 (X–XV век). София, 2003.
Ц и б р а н с к а - К о с т о в а, М. Словесни формули за царската власт през Средновековието: Цар Йоан Александър (1331–1371). – In: Cyryl i Metody w duchowym dziedzictwie Słowian. Biała Podlazka, 2009, 76–90.
A n d r e e s c u, S. Alliances dynastiques des princes de Valachie (XIVe–XVIe siècles). – Revue des Études Sud-Est Européennes, XXIII, 4, 1985, 359–361.
Bdinski zbornik. An Old-Slavonic Menologium of Women Saints (Ghent University Library Ms. 408, A.d. 1360). Edited and annoted by J. L. Scharpe and F. Vincke. With an Introduction by E. Voordeckers. Bruges, 1973.
F i n e, J. The Late Medieval Balkans. A critical survey from the late twelfth century to the Ottoman conquest. Michigan, 2009.
G e o r g i e v a, S. The Byzantine princesses in Bulgaria. – Byzantinobulgarica, 9, 1994, 163–201.
G e o r g i e v a, S. The Last Bulgarian-Wallachian Diplomatic Marriage in the Middle Ages: Facts and Hypotheses. – Вulgaria Мediaevalis, 8, 2017, 483–494.
G e o r g i u s A c r o p o l i t a. Opera recensuit A. Heisenberg. Vol. 1. Lipsiae, 1903.
K a ł u ż n i a c k i, E. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthymius (1375–1393). Wien, 1901.
I o r g a, N. Domniţa Anca şi patronagiul ei literar. – Memoriile secţiunii istorice – Academia Romănă, S. III, A. IV 1925, 373–377.
M i k l o s i c h, F. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Vindobonae, 1865.
M l a d j o v, I. The children of Ivan Asen II and Irene Komnene: Contribution to the Prosopography of Medieval Bulgaria. – Bulgaria Mediaevalis, 3, 2012, 490–495.
N i c e p h o r i G r e g o r a e Byzantina Historia. Vol. 1–3. Bonnae, 1829.
P e t r o v a - T a n e v a, M. The Bdinski Sbornik: A Study of a Мedieval Bulgarian Boоk (Historical, Typological, and Textual Analysis) (= Annual of Medieval Studies at CEU. Vol. 10). Budapest, 2004, 253–259.
S ă l ă g e a n, T. Romanian Society in the Early Middle Ages (9th–14th Centuries AD). – In: Pop, I.-A., I. Bolovan (eds.). History of Romania: Compendium. Romanian Cultural Institute (Center for Transylvanian Studies), Cluj-Napoca, 2006, 133–207.
T h e i n e r, A. Vetera monumenta historica Hungariam sacram illustrantia. Vol. 2. Roma, 1860.